Р Е Ш Е Н И
Е
№_______
гр. Варна, ____.02.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №1791 по описа за 2015г. на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове
/изменени с протоколно определение от 20.04.2016г. и протоколно определение от
07.12.2016г./ от Г.Й.Т. срещу ЗЕАД «БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП», гр.
София, за заплащане на сумата от 9 285,17евро /18 160,21лв./, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка «Пътуване в чужбина», обективирана в
застрахователна полица №0619774, в резултат на извършени медицински разходи за
болничен престой, лечение и изследвания, наложили се в резултат на настъпило
ПТП на 18.11.2012г., както следва: към
клиника Хелиос Ерфурт – 2602.77 евро; към Arztliche VerrechnungsStelle –
273.36 евро; към SRH Zentralklinikum Suhl GmbH – 6 409,04 евро, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
– 16.11.2015г. до окончателното й изплащане и в размер на 2777 евро
/5413,33лв./, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 01.08.2013г. до 16.11.2015г., на основание чл.193 вр. чл.222 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът излага в исковата
си молба, че на 18.11.2012г. на
извънградски път 1114 между Паулинцела и Гьоселборн, област Илм, при
управление на „Форд Транзит”, с per. № SHL - ВА89,
поради несъобразена скорост, водачът Петьо Йотов, е причинил ПТП, като един от
пострадалите при инцидента е ищецът. Твърди, че за настъпилото пътно -
транспортно произшествие е съставен Доклад за ПТП с телесни повреди и е заведен
под сл. № ТН1311-029266-12/7. Сочи, че вследствие инцидента за ищеца са
настъпили множество телесни увреждания, лечението на които е протекло в периода
18.11.2012 г. до 07.06.2013 г. в различни болнични заведения в чужбина. Твърди,
че във връзка с проведеното лечение е извършил разходи в общ размер на 9 285,17евро,
както следва: към клиника Хелиос Ерфурт – 2602.77
евро /с.з. от 20.04.2016г./; към Arztliche VerrechnungsStelle – 273.36 евро; към SRH Zentralklinikum Suhl GmbH – 6 409,04 евро /с.з. 07.12.2016г./.
Излага, че между страните по делото е налице
сключен застрахователен договор - „Пътуване в чужбина” по застрахователна
полица №0619774, валидна за периода от 13.12.2011г. до 12.12.2012г.
Сочи, че при завръщането
си в страната през юли 2013г., след проведеното в чужбина лечение, е уведомил
застрахователя – ответник за настъпилото събитие. Позовавайки се на ОУ по
сключената застраховка „Пътуване в чужбина” и застрахователното покритие по
полицата в общ размер от 30000евро, претендира репариране на сторените разходи
във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Твърди, че
разпоредбите на чл. 10 и чл.6, ал. 3, т. 4 и т. 13 от СУ по сключената
застраховка противоречат на чл.386, ал.2 от КЗ, поради което са нищожни на това
основание. Отделно счита, че с уведомяване на застрахователя от асистиращата
компания Корис на 19.11.2012г. за застрахователя се
породило задължение за заплащане на сторените от ищеца разходи, поради което и
същият е изпаднал забава за изплащане на дължимото обезщетение. Претендира и присъждане на направените
разноски.
В съдебно заседание и с
писмено становище ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява
наличието на определените в закона предпоставки за уважаване на исковете.
Безспорно е установено обстоятелството, че застрахователят е бил надлежно
уведомен за настъпилото събитие от асистиращата компания на 19.11.2012г.- факт,
който самия ответник признава с отговора на исковата молба, поради което
задължението на застрахования за уведомяване е изключено /чл.20, ал.1 от
Специалните условия по застраховка «Пътуване в чужбина»/. Твърди, че от
заключението по допуснатата медицинска експертиза е установено, че проведеното
на ищеца лечение представлява непредвидено и неотложно лечение за неговото
възстановяване, което не може да се отлага във времето, поради опасност от
тежки и опасни за здравето усложнения. По същество моли предявените искове да
бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът ЗЕАД «БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП», гр. София с писмен отговор, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
факта на наличие на сключено между страните застрахователно правоотношение по
застраховка «Пътуване в чужбина» по застрахователна полица №0619774, за период
от 13.12.2011г. до 12.12.2012г. Твърди, че на
19.11.2012г. при него е постъпило уведомление по електронна поща от асистиращата
му компания «Корис» за настъпило застрахователно
събитие на територията на Германия. От страна на застрахователя е подадено
уведомление към асистиращата компания за потвърждаване валидността на полицата,
а впоследствие е получена епикриза и фактура. На ответника не е бил предоставен
протоколът за ПТП, който е от съществено значение за установяване на
обстоятелствата, при които е настъпил инцидента /управление на автомобила с
несъобразена скорост или след употреба на алкохол/.
Твърди, че ищеца не е подавал заявление за
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, като през 2013г. от трети
лица са постъпвали инцидентно документи по случая, поради което при
застрахователя не е въведена в пълнота застрахователна преписка.
Отделно сочи, че претенцията
е недопустима пред съда преди произнасяне на застрахователя по настъпилото
застрахователно събитие.
Излага, че необходимите
медицински и разходни документи са получени едва с исковата молба. Твърди, че след
предявяване на исковата молба и получаване препис от документите, е заплатил в
полза на лечебното заведение Хелиос Ерфрут сумата от 2602.77евро, представляващи дължимите
разходи за спешното и неотложно лечение на ищеца в болницата, както и разходите
за линейка за транспортирането на ищеца от мястото на инцидента до болничното
заведение. Предвид твърдяната коректност на застрахователя, счита, че не следва
да се ангажирана отговорността му за заплащане на лихви и разноски. Във връзка
с изложените аргументи за наличие на Специални условия по застраховка «Пътуване
в чужбина», съставляващи неразделна част от застрахователния договор, твърди,
че останалите претендирани от ищеца разходи за лечение в Германия не
съставляват покрит при застрахователя риск /чл.10 от СУ/. Със същите доводи
счита, че застрахователят не дължи разходите за рехабилитация, ортези и прези, позовавайки се на
чл. 6, ал. 3, т. 4 и т. 13, поради това, че сочените разходи не са включени в
обхвата на покритието за медицински разходи съгласно условията на
застраховката. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозирано
писмено становище от 13.04.2016г. /л.132/ оспорва предявените искове като
неоснователни и поддържа становището изложено в писмените отговори. По същество
моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе
предвид следното:
Безспорно между страните е
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Пътуване в чужбина”, обективирана в
застрахователна полица № 0619774, валидна за периода от 13.12.2011г. до 12.12.2012г., ведно с приложените към същата
Специални условия по застраховка «Пътуване в чужбина».
Съгласно последните
«застрахователно събитие» е настъпване на злополука или първично диагностициране на акутно
заболяване /чл.1, т.8/. От своя страна понятието «Злополука» е определено като
непредвидено, случайно събитие с външен за застрахования произход, настъпило
през срока на застраховката, и против неговата воля, което причинява на
застрахования телесно увреждане /открито или вътрешно нараняване, счупване или
спукване на кост, изкълчване на става, скъсване или разтягане на сухожилие или
мускул, обгаряне или измръзване на телесна повърхност, отравяне, задушаване или
удавяне/ - чл.1, т.9. Покритите от полицата рискове са посочени в чл.5.
Медицинските разходи,
които са покрити от застраховката са определени в чл.1, т.14, като медицински
разходи, спешно наложили се в резултат на злополука или внезапно започнало акутно заболяване, чието неизвършване би довело до:
постоянна опасност за здравето на застрахования; сериозно влошаване на телесните
функции; други сериозни последствия, касаещи здравето и живота на
застрахования.
В чл. 3 от специалните
условия изрично е предвидено, че при настъпване на акутно
заболяване или злополука, налагащи ползването на медицински услуги,
застрахованият или негов представител са длъжни да се обърнат към асистиращата
компания – Корис Интернешънъл, а при наличие на
опасност за живота на застрахования или когато същият е в безпомощно състояние,
той е длъжен да уведоми асистиращата компания незабавно след преодоляване на
кризата. Задълженията за уведомяване на застрахователя са уредени и в чл.20 от
СУ.
В чл.10 от Раздел Пети е
предвидено, че застрахователят покрива непредвидените и неотложни медицински
разходи, покрити съгласно застрахователния договор, които са извършени до 15
дни от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Между страните липсва спор и относно факта на настъпило на
18.11.2011г. пътно транспортно
произшествие, на територията на Германия, за което е съставен доклад за
произшествие № ТН1311-029266-12/7. В същия изрично е посочено, че едно от
пострадалите при произшествието лица е Г.Т., р. на ***г., с отбелязване тежко ранен.
От представения по делото
заверен превод на удостоверение за болничен престой, изд. от Клиника Хелиос Ерфрут, Германия
/л.28-29/; доклади за извършени прегледи на Г.Т. от 18.11.2012г., 20.11.2012г.,
22.11.2012г. /л.30-40/, паспорт на импланта
/л.24-27/, както и епикриза /л.18-23/ се
установява, че на 18.11.2012г. ищецът Г.Т. е приет в клиниката, и е бил на
стационарно лечение в същата в периода от 18.11.2012г. до 23.11.2012г., като на
същия са поставени диагнози, както следва: счупване на втори шиен прешлен под
формата на костна фрактура на денсбазис вентрално /фрактура на слъзна
кост/; открита рана на клепача и околоочната област;
откъсване на окосмената част на главата; открита рана на неуточнена област на
тялото двустранно; контузия на сърцето; дълбоко нараняване на окосмената част
на главата; мозъчно сътресение SHT 1; контузия на гръдния кош; открита рана на
коляното в дясно; порезни рани на подбедриците от
двете страни.
В документите са описани
подробно и извършените терапии на пациента и проведеното лечение.
Установява се още, че след
изписването му от Клиника Хелиос Ерфрут,
Германия, ищецът е бил насочен и приет за лечение в Университетската клиника по
ортопедия и реконструктивна хирургия Зул /SRH Zentralklinikum
Suhl GmbH/, където на
15.01.2013г. му е бил поставен имплант, поради претърпяната травма.
За установяване на разходите
извършени за транспортиране на ищеца след настъпилия инцидент /пътно
–транспортното произшествие/ и проведеното лечение, по делото са представени
фактури, както следва: №370.10001.073218/31.01.2013г. за разходи за
транспортиране с линейка на стойност 242,62 евро /л.134-136/; №91500550/30.11.2012г. за разходи за
лечението проведено в клиника Ерфрут, Германия на стойност 2 602,77
евро /л.137-141/; №11172193/08.02.2013г. за разходи за лечението проведено в SRH Централна Клиника Зул /SRH Zentralklinikum Suhl GmbH/, на стойност
6 128,25 евро /л.188-189/. За
разликата над последната сума са начислени лихви за забава и такси за напомнителни до размер от 6 221,89 евро.
По делото е
представен в заверен превод отчет към 21.05.2015г. за напомняне 85490/6540:00/111432
от 21.05.2015г. с ищец Медицинска служба за уреждане на плащания Бюдинген ООД и ответник Г.Т., от който се установява, че
посоченото дружество е предявило претенция към ищеца за заплащане на сумата от
273,36 евро, представляващи разходи по изпращане на напомнителни,
лихви за забава и адвокатски хонорари по незаплатените суми към Централна
клиника Зул, направени от Arztliche
VerrechnungsStelle в качеството му на представител на
клиниката /л.184-185/.
От приложените на
л.190-203 от делото заверени преводи на издадените на ищеца Удостоверения за
неработоспособност, се установява, че в периода от 18.11.2012г. до 16.05.2013г.
Г.Т. е бил неработоспособен поради претърпяна злополука и необходимост от
провеждане на лечение и последваща терапия.
От заключението по
допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, както и от обясненията
на вещото лице дадени в проведеното на 29.06.2016г. съдебно заседание, се
установява, че при приемане на ищеца в клиниката Хелиос
Ерфрут, същият е бил със съчетана травма изразяваща
се в порезни наранявания по главата, лицето и краката, мозъчно сътресение
фрактура на тялото с малък дислоциран фрагмент на
предната стена на втори шиен прешлен и разкъсване на задния надлъжен лигамент на нивото на 2/3 шиен прешлен.
Необходимото на ищеца
лечение е извършено по медицинските правила, като са обработени хирургично
раните, изключени са асоциирани наранявания и на други органи и системи,
диагностицирана е фрактурата с дислокация на фрагмента на втори шиен прешлен и
оперативно е извършена репозиция на фрагмента и фиксация с кейдж и планка 2/3
шийни прешлени. Направени са контролни графии на шийните
прешлени – фас и профил, на които се виждат поставените импланти.
Цялото проведено на ищеца
лечение и в двете клиники – Хелиос Ерфрут и Централна Клиника Зул е
част от неотложното лечение на пациента и не може да се отлага във времето,
поради опасност от тежки и опасни за
здравето усложнения.
В съдебно заседание вещото
лице посочва още, че ищецът е бил изписан от първата клиника, в която е приет,
тъй като в същата не е можела да бъде направена операцията на шийния прешлен.
Операцията на последния е била направена на 15.01.2013г., т.е месец и половина
по-късно, като същата не е била спешна. В първата клиника – Хелиос
са сложили на ищеца мобилизираща яка, която е много малка и с която е отишъл до
операцията. След изписването му от медицинския център, ищецът е бил на собствен
ход.
Вещото лице посочва още,
че травмата на шийния прешлен не е голяма, но води до нарушаване на
биомеханиката. Става нестабилна тази фрактура, като се увреди предната връзка.
Операцията е трябвало да бъде направена и е направена добре.
По делото като свидетел на
ищеца е разпитан Н.Х.Х., чийто показания съдът
кредитира като обективни и безпристрастни. От същите се установява, че на 12-ти
или 13.06.2014г., заедно с ищеца по делото, са отишли в офис на „Булстрад” и Г.Т. е извадил някакви документи, които са му
били дадени от Германия и ги е предоставил в офиса на застрахователя. От там са
отказали да ги приемат, тъй като не са били преведени от немски език.
Свидетелят посочва, че през този период ищецът се е върнал от Германия за
кратко, за да оправи документите по застраховката.
От приложената към
отговора на исковата молба кореспонденция по електронна поща, както и писмо
вх.№2824/04.06.2013г. /л.90/ се установява, че ответникът, в качеството му на
застраховател, е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие с ищеца Г.Й.Т.
от асистиращата компания, посочена в ОУ към застрахователната полица, „Корис Интернешънъл” в деня следващ настъпването на
произшествието – 19.11.2012г., като към 04.06.2013г. е разполагал с фактури за
извършените разходи по лечението му, подробно описани и предмет на предявените
искове.
Този факт се признава изрично от ответника в
отговора на исковата молба – л.77 от делото.
Видно е от приложеното на
л.101 от делото платежно нареждане от 16.12.2015г., че със същото ответното
дружество е заплатило по сметка на Клиника Хелиос Ерфрут, Германия сумата от 2 602,77 евро,
представляващи направените от Г.Т. разходи за лечение по фактура №91500550.
По така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предварителните съдът
се е произнесъл с определение №889/15.03.2016г.
Предявените искове са с
правно основание чл.193 вр. чл.222 от КЗ /отм./, приложим
на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016г./ и чл.86 от ЗЗД.
За да бъдат уважени
исковете, на основание чл.154, ал.1 ГПК, ищeцът дължи
доказване на твърдените от него факти, а именно: 1/ Наличие на валидно
застрахователно правоотношение; 2/ Настъпване на покрит от застрахователното
правоотношение между страните риск; 3/ Осъществяването
на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му
да претендира застрахователно обезщетение; 4/ Сторени разходи за болничен престой, лечение и изследвания във
връзка с настъпилото застрахователно събитие и техния размер по отделни пера; 5/
Причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и
извършените разходи.
В тежест на ответника е да
установи наличието на основания, изключващи отговорността на застрахователя,
изправността си по договора, както и погасяването на задълженията.
В процесния случай между
страните е безспорен факта на сключване на договор за застраховка «Пътуване в
чужбина» по застрахователна полица №0619774, ведно с приложените към същата
«Специални условия», за срок от 13.12.2011г. до 12.12.2012г.
Правната уредба на
посочения вид застраховки е в чл.222 от КЗ /отм/,
който предвижда, че с договора
за застраховка "Помощ при пътуване" застрахователят се задължава
срещу заплащане на застрахователна премия да осигури непосредствена помощ на
лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време
на пътуване. Събитията и условията за предоставяне на помощта се определят със
застрахователния договор.
От представените по
делото Специални условия по застраховка „Пътуване в чужбина”, неразделна част
от процесната застрахователна полица е видно, че със застраховката са покрити
изрично посочените в чл.5 от СУ рискове,
обхващащи и възникване на непредвидени и неотложни медицински разходи, които са
пряка и непосредствена последица от настъпването на злополука със
застрахования, не са следствие на изключения от застрахователното покритие и са
в лимита на застрахователната отговорност. Понятията „злополука” и
„непредвидени и неотложни медицински разходи” са определени в чл.1, т.9 и т.14,
подробно посочени по-горе.
Между страните по делото
не е спорно и обстоятелството, че на 18.11.2012г. ищецът Г.Т. е претърпял
пътно-транспортно произшествие на територията на Германия, вследствие на което
е получил телесни увреждания, опасни за здравето му, които са наложили
незабавното му транспортиране до най-близката до произшествието болница.
Предвид изложеното съдът
намира, че претърпения от ищеца инцидент представлява „злополука” по смисъла на
сключения между страните договор, която е наложила извършването на
„непредвидени и неотложни медицински разходи” за запазване на здравето му.
От друга страна „лимита
на отговорност” на застрахователя е определен в Раздел Пет на СУ. В чл.8 е
предвидено, че застрахователят отговаря само за реално извършени разходи, които
са до размера на застрахователната сума за медицински разходи, а в чл.10 е
посочено, че застрахователят покрива непредвидените и неотложни медицински
разходи, покрити съгласно застрахователния договор, които са извършени до 15
дни от датата на настъпване на застрахователно събитие.
В хода на производството
ответникът – застраховател се позовава на клаузата на чл.10 от СУ като твърди,
че всички разходи за лечението на ищеца след 15 дни от датата на настъпване на
инцидента не представляват покрит риск, а ищецът възразява, че същата
противоречи на чл.386 от КЗ, респ. чл.208 от КЗ /отм./.
В тази връзка следва да
бъде съобразена практиката на ВКС, представляваща задължителна такава,
постановена по реда на чл.290 от ГПК в решение №155/05.12.2016г. по
т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият
в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
Съдът намира, че влезлият
в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение по чл.193,
ал.1 във вр. с чл.208, ал.1 КЗ /отм./ при настъпване
на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за
претърпените от събитието вреди, в случая да покрие възникналите за ищеца
непредвидени и неотложни медицински разходи, пряка и непосредствена последица
от настъпване на злополука, до размера на застрахователната отговорност, до
отстраняване опасността за здравето на застрахования и предотвратяване на
влошаване на телесните му функции.
Времевото ограничаване
на действието на договора следва да се тълкува, че ще породи действие, ако
лечението е приключило в определения 15 дневен период от настъпване на
застрахователното събитие или е прекъснато в рамките на същия. В противен
случай клаузата би довела до невъзможност на застрахованото лице да получи
застрахователното покритие за поетия застрахователен риск, което противоречи на
целите и функциите на договора за застраховка.
От друга страна,
основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са посочени в КЗ /отм./ -
чл.189, ал.4 КЗ, чл.190, ал.2 КЗ, чл.206, ал.3 ТЗ, чл.207, ал.2 КЗ,
чл.211 КЗ. Основния принцип, залегнал в същите, е че правото на отказ от изплащане на
обезщетение е признато за неизпълнение от страна на застрахования на
задълженията му предвидени в закона или договора, които са значителни от гледна
точка на интереса на застрахователя, тъй като имат значение за настъпване на
застрахователното събитие, респ. за вредите от него. Конкретните основания за
отказ следва да бъдат уговорени в застрахователния договор и в общите условия, като
следва да е установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията,
чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на
обезщетение.
В настоящия случай,
задълженията на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие подробно са разписани в чл.20 от СУ, който предвижда,
че застрахованият се задължава в срок от 48 часа от настъпване на
застрахователното събитие да уведоми асистиращата
компания, като е длъжен да предостави на същата застрахователния
договор, документи установяващи настъпване на застрахователното събитие и
всички други поискани от нея документи.
Ако застрахованият не е
уведомил асистиращата компания в срока по ал.1, е длъжен да уведоми
застрахователя в срок до 7 дни от настъпване на застрахователното събитие.
В случай, че застрахованият
не изпълни посочените задължения, застрахователят е освободен от каквото и да е
задължение за плащане на обезщетение /чл.21/.
От събраните по делото
доказателства, подробно обсъдени, както и от твърденията на ответника в
депозираните по делото отговори, съдът намира за безспорен факта, че ищецът Г.Т.,
в качеството си на застраховано лице, е изпълнил задълженията си по чл.20 от
СУ, като е уведомил асистиращата
компания «Корис Интернешънъл» за настъпилото събитие,
която от своя страна е уведомила своевременно ответника по делото, дал изрично
потвърждение за валидността на застрахователната полица.
Съдът намира, че с
уведомяване на асистиращата компания, застрахованото лице е изпълнило всички
задължения по договора, като не дължи повторно уведомяване на застрахователната
компания. Начина на изписване на задълженията за уведомяване води до несъмнен
извод, че задължение за съобщаване за инцидента на ответника е налице само при
неуведомяване на асистиращата компания, поради което не е налице неизпълнение
от страна на застрахования на условията по договора, което да освобождава
застрахователя от задължението му за заплащане на обезщетение.
Ето защо, съдът следва
да се произнесе по въпросите за размера на направените разходи за лечение,
както и по въведеното възражение дали същите са «неотложни» по смисъла на СУ
към договора, и по –конкретно, че
разходите за лечението на ищеца Г.Т. в Централна
клиника Зул не представляват покрит застрахователен
риск.
Съобразно вече
изложеното, по делото е установен факта на извършените за лечението на ищеца
разходи, както следва: 1/ 242,62 евро - за транспортиране
с линейка, които не са предмет на исковете; 2/ 2 602,77
евро за престой и лечение в клиника Ерфрут, Германия и 3/ 6 128,25 евро за престой и
лечение в SRH Централна Клиника
Зул.
Съдът намира, че
претенциите извън посочените разходи в общ размер на 554,15 евро,
представляващи лихви за забава, напомнителни /за
разликата над сумата по фактура №11172193/08.02.2013г.
6 128,25 евро до пълния размер на претенцията 6 409,04евро/, както и адвокатски разноски във връзка
със събиране на вземанията към Arztliche VerrechnungsStelle в качеството му на представител на SRH Централна
Клиника Зул по отчет 85490/6540:00/111432 от
21.05.2015г., не представляват покрит застрахователен риск по смисъла на
договора и застрахователят не дължи заплащането им на това основание. Същите по
естеството си са вреди от евентуалното неизпълнение на задължението на
застрахователя да заплати направените от ищеца непредвидени и неотложни
медицински разноски вследствие на настъпилата злополука и биха могли да бъдат
претендирани по друг ред.
Предвид изложеното
съдът намира, че исковете за заплащането им от ответника са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
В хода на спора се
установи, че с платежно нареждане от 16.12.2015г. ответникът е заплатил
дължимите към клиника Ерфрут,
Германия разходи за лечението на ищеца Г.Т. в размер на 2 602,77 евро,
поради което претенцията в тази част също е неоснователна.
Спорен е въпросът дали разходите в размер на
6 128,25 евро към SRH Централна
Клиника Зул представляват „непредвидени и неотложни”
медицински разходи.
Съобразно
уговореното в СУ към застрахователния договор, предмет на покритие по
сключената застраховка „Пътуване в чужбина” са само онези медицински разходи,
които са се наложили спешно за запазване живота и здравето на застрахованото
лице, вследствие на настъпила злополука.
В настоящия случай,
от събраните по делото доказателства – заключението по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание,
се установява по безспорен начин обстоятелството, че проведеното в SRH Централна
Клиника Зул лечение на ищеца свързано с поставяне на
имплант на 2/3 шийни прешлени е задължително и необходимо лечение на травмата
получена от претърпяната злополука /ПТП/, но същото по своя характер не е
„спешно” и живото застрашаващо, доколкото ищецът е изписан в добро общо
състояние от клиника Ерфрут, Германия и е бил на собствен ход. /с.з.
от 29.06.2016г./.
С оглед така
установеното съдът намира, че разходите по лечението на ищеца в SRH Централна Клиника Зул
в размер на 6 128,25 евро не представляват покрит застрахователен риск по
процесната застраховка „Пътуване в чужбина”, поради което искът за заплащането
им е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за
заплащане на обезщетение за забавено плащане:
Предвид неоснователността на претенциите за
главниците от 6 409,04 евро и 273,36 евро, съдът намира, че и акцесорният
иск за заплащане на обезщетение за забава върху същите е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на
претенцията за обезщетение за забава на главницата от 2 602,77 евро:
Съобразно
изложеното по-горе разходите за лечението на Г.Т. в Клиника Ерфрут
Германия в посочения размер представляват покрит застрахователен риск по
сключения между страните договор за застраховка, тъй като са настъпили
вследствие на злополука и ищецът, в качеството си на застраховано лице е
изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за застрахователното
събитие, по предвидения в договора ред, поради което ответникът е дължал
тяхното възстановяване.
От друга страна,
целта на договора за застраховка „Помощ при пътуване” е при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят, чрез асистиращата си компания да
осигури спешното и неотложно лечение на застрахованото лице, като заплати
разходите за същото. Възстановяване на суми в полза на застрахования може да
бъде извършено единствено, ако същият е заплатил сам разходите за лечението си
/чл.22 от СУ/.
Предвид изложеното,
и доколкото от доказателствата по делото се установява, че ищецът, в качеството
си на застрахован не е заплатил сумите за лечението си, същият не е претърпял
вреди от забавеното плащане на задълженията към клиника Ерфрут,
Германия, поради което предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява
неоснователен.
С оглед неоснователността на исковете за
главници, неоснователна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху
същите, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Водим от горното
съдът намира, че предявените от Г.Й.Т.
срещу ЗЕАД «БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП», гр. София, искове с правно
основание чл.193 вр. чл.222 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид липсата на
направено от ответника искане за разноски, такива не следва да му се присъждат
за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Й.Т., ЕГН **********
***»Йордан Ноев» №52, срещу ЗЕАД «БУЛСТРАД ЖИВОТ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП», ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.»Света София» №6, искове за заплащане на сумата от 9 285,17евро
/18 160,21лв./, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
«Пътуване в чужбина», обективирана в застрахователна полица №0619774, в
резултат на извършени медицински разходи за болничен престой, лечение и
изследвания, вследствие на настъпило ПТП на 18.11.2012г., както следва: към клиника Хелиос
Ерфурт – 2602.77 евро; към Arztliche VerrechnungsStelle – 273.36 евро; към SRH Zentralklinikum Suhl GmbH – 6 409,04 евро, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.11.2015г. до окончателното й изплащане и в размер на 2777 евро /5413,33лв./,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
01.08.2013г. до 16.11.2015г., на основание чл.193 вр.
чл.222 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: