Р Е Ш Е Н И Е №
25.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
4796 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 308365 от 22.12.2019 г. по
гр.д. № 35600/2017 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20068378 от
16.03.2021 г., Софийски районен съд, 47 състав отхвърлил предявените от И.Г.Д.,
ЕГН **********, срещу П.НА Р.Б.искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, и за сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане,
настъпили в резултат от водени срещу ищеца досъдебни производства по ДП № 34-П-РП/2010
г., ДП № 44-П-Сл/2010 г., ДП № 18-РП/2014 г., ДП № 49-РП/2014 г., ДП № 124-РП/2014
г., ДП № 139-РП/2015 г. по описа на ВОП – гр. София.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца И.Г.Д., чрез назначения му по реда на чл. 95 ГПК процесуален
представител адв. Г.Л. от САК, заменен в хода на въззивното производство с адв.
Д.Н. от САК. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението като
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. На процесуалния представител на ищеца било издадено съдебно
удостоверение до „Банка ДСК“ за предоставяне на данни за сметките на Д. в
периода след 2010 г., като посочи кога са били запорирани и кога е иззета
сумата по тях в полза на Държавата. Удостоверението било входирано в регистратурата
на банката, но не постъпила по делото, както било обещано, а районният съд не
отменил дадения ход по съществото на спора, въпреки подадената молба за това.
Първостепенният съд не допуснал поисканата с исковата молба
съдебно-психологическа експертиза с мотив, че за установяване на същите
обстоятелства са допуснати гласни доказателства, но при формиране на правните
си изводи не ги взел предвид. Касаело се за няколко на брой досъдебни
производства, като нямало яснота по въпроса във връзка с кои от тях е
запорирана претендираната от ищеца сума от 18 000 лв., тъй като освен
осъдителни присъди имало и прекратени наказателни производства. Въз основа на
издаденото съдебно удостоверение до ВОП била представена справка за наличните
образувани ДП, но не били представени никакви други документи, от които да е
видно по какъв начин са били провеждани. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и да върне делото на друг състав на СРС за събиране на
нужните доказателства с указания за правилното тълкуване и прилагане на закона.
В открито съдебно заседание на 23.02.2022 г. чрез процесуалния представител
адв. Н. пледира за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Съображения излага в писмена защита от 04.03.2022 г.
Въззиваемата страна П.НА Р.Б.не е депозирала отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 23.02.2022 г. чрез представител оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което съдът
следва да се произнесе по основателността й.
С исковата молба, уточнена с молба от 10.11.2017 г. ищецът твърди, че в
периода 2003 г. - 2013 г. бил военнослужещ. Срещу него били образувани
досъдебни производства - ДП № 34-П-РП/2010 г., ДП № 44-П-Сл/2010 г., ДП № 18-РП/2014
г., ДП № 49-РП/2014 г., ДП № 124-РП/2014 г., ДП № 139-РП/2015 г. по описа на
Военно-окръжна прокуратура – София. След образуване на досъдебните производства
банковата му сметка в „Банка ДСК“, по която му били превеждали заплатата,
квартирните, парите за храна и др. била запорирана за периода от 2010 г. до
2013 г. по нареждане на ВОП. През този период нямал достъп до парите си, нямал
с какво да преживява и да си купува храна. В посочения период размерът на
сумата станал 18 000 лв., които впоследствие били отнети неправомерно в
полза на държавата, въпреки че бил оправдан по повдигнатите обвинения. Претърпял
и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и тревога поради лишаването му от
основни приходи, необходими за справянето му с най-важни ежедневни разходи и
закупуване на храна. Тези негативни преживявания довели до влошаване на здравословното
състояние на ищеца и отключване на множество заболявания - диабет и високо
кръвно налягане. Поради това е искал от съда да осъди ответника да му заплати
сумата 18 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат от запориране
на банковата му сметка и отнемане на средствата по нея в полза на държавата,
както и сумата 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. С исковата
молба, с уточнението й и в хода на първоинстанционното производство не е
претендирана законна лихва върху главниците.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за частично недопустимо.
На първо място, решението е недопустимо в частта, с която съдът, в
нарушение на чл. 6 ГПК се е произнесъл по претенция за законна лихва върху
главниците от завеждане на исковата молба в съда (на 17.05.2017 г.) до
окончателното плащане. С такова искане съдът не е бил сезиран, поради което
недопустимо се е произнесъл по нещо непоискано и в тази част решението следва
да бъде обезсилено.
На следващо място, въззивният съд намира решението за недопустимо и в
частта, с която съдът се е произнесъл по искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат незаконно повдигнати му
обвинения, по които впоследствие бил оправдан, по ДП № 44-П-Сл/2010 г. по описа
на Военно-окръжна прокуратура – София. Видно от приетата и неоспорена справка
от ВОП, ДП № 44-П-Сл/2010 г. е образувано на 25.03.2010 г. и водено срещу
редник И.Г.Д.; На 08.09.2011 г. е внесен обвинителен акт в СВС – обвинение по
чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 213а, ал. 2, т.
1 вр. ал. 1 НК, като с присъда П-217/2011 г. на СВС И.Г.Д. е признат за виновен
по обвинението по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 НК и
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, глоба в размер
на 5 000 лв. и конфискация на три МПС, и е признат за невинен по
обвинението по чл. 213а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК.
Видно от приетото и неоспорено съдебно решение от 23.12.2015 г.,
постановено по гр.д. № 834/2015 г. на СОС – ГО, по това дело ищецът е предявил
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата за
имуществени вреди в размер на 150 000 лв. (вкл. за вреди от наложен запор
по банкови сметки и конфискация, видно и от уточнителна молба на л. 76 - 78 от
делото на СРС) и за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. във връзка
с оправдателната част от присъда П-217/2011 г. на СВС по нохд № П217/2011 г. на
СВС. Няма данни дали същото решение е влязло в сила, респ. дали е налице
забраната по чл. 299 ГПК, но предвид по-ранното образуване на делото на СОС, е
налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Поради това атакуваното решение в
посочената част следва да бъде обезсилено, а производството в същата част –
прекратено.
В останалата част въззивният съд намира атакуваното решение за допустимо.
По делото има данни, че с искова молба вх. № 1203/26.05.2017 г. до РС – Самоков
(л. 53) от ищеца е предявен иск за неимуществени вреди, претърпени от незаконно
повдигнато му обвинение по ВДП № 49-РП/2014 г. по описа на РС „Военна полиция“
– София, ДП № 124-РП/2014 г. по описа на ВОП, по която искова молба е
образувано гр.д. № 498/2017 г. по описа на РС – Самоков. На съда е служебно известно,
че с решение № 260209 от 30.09.2021 г., постановено по същото дело, е отхвърлен
предявеният от И.Г.Д. срещу П.НА Р.Б.и Служба „Военна полиция“ иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 22 000 лв. -обезщетение
за неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него и прекратено
производство по НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски военен съд, ВНОХД №
44/2016 г. по описа на Военно-апелативния съд, КНОХД № 238/2017 г. по описа на
ВКС, II НО. С решение № 92 от 10.03.2022 г. по в.гр.д. № 834/2021 г. на Софийски
окръжен съд решението е потвърдено, но доколкото няма данни за влизане в сила
на решението, а исковата молба пред РС – Самоков е заведена по-късно от
исковата молба, по която е образувано делото на СРС, съдът приема, че в тази
част исковете са допустими.
В допустимата част съдът намира атакуваното решение за правилно.
Видно от приетата и неоспорена справка от ВОП – гр. София: ДП № 34-П-РП/2010
г. на ВОП е образувано на 09.03.2010 г. и водено срещу А. Р.Д., бивш директор
на ТД – София в ГД „Управление на социалните дейности“ – МО за престъпление по
чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Досъдебното наказателно производство е прекратено
с постановление от 16.05.2012 г. Следователно по това производство ищецът не е
бил привличан като обвиняем;
ДП № 18-РП/2014 г. на ВОП е образувано на 20.03.2014 г. и водено срещу
редник И.Г.Д. за престъпление по чл. 345 НК. На 04.11.2014 г. е внесен
обвинителен акт в СВС и с влязла в сила на 27.10.2015 г. присъда № 155/2014 по
нохд № 155/2014 г. на СВС обвиняемият е признат за виновен и му е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца;
ДП № 49-РП/2014 г. на ВОП е образувано на 07.04.2014 г. по отделени
материали от ДП № 1-РП/2014 г. по описа на ВОП и водено за установяване на
деяния, извършени от длъжностни лица от ИА „Военни клубове и военно-почивно
дело“ за престъпление по чл. 219, ал. 1 НК, като на 27.08.2014 г. е прекратено;
ДП 124-РП/2014 г. по описа на ВОП е образувано и водено срещу редник И.Г.Д.;
На 08.09.2011 г. е внесен обвинителен акт в СВС – обвинение по чл. 252, ал. 2,
алт. 2 вр. ал. 1 НК. След осъдителна присъда по нохд 34/2016 г. на СВС,
потвърдена от ВоАС, с влязло в сила решение № 97/11.04.2017 г. по кнохд №
238/2017 г. ВКС отменил решението и присъдата и прекратил наказателното
производство, тъй като е водено в нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК;
ДП № 139-РП/2015 г. по описа на ВОП е образувано на 27.10.2015 г. и водено
срещу редник И.Г.Д. за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. На
20.06.2016 г. е внесен в СВС обвинителен акт и с присъда № 56/20.10.2016 г. по
нохд № 150/2016 г. по описа на СВС подсъдимият е признат за виновен, като му е
наложено наказание лишаване от свобода 2 години и 6 месеца.
Горното се потвърждава и от приетата и неоспорена справка за съдимост.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно
лице - чл. 4 ЗОДОВ.
В случая по делото се установи, че по ДП № 34-П-РП/2010 г. на ВОП не е
повдигано обвинение на ищеца, а на трето лице - А. Р.Д.; ДП № 49-РП/2014 г. по
описа на ВОП е водено за установяване на деяния, извършени от длъжностни лица
от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, като също няма данни по него
ищецът да е привличан като обвиняем; По
ДП № 18-РП/2014 г. на ВОП, след внасяне на обвинителен акт в СВС с влязла в
сила на 27.10.2015 г. присъда по нохд № 155/2014 г. на СВС ищецът е признат за
виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца; По
ДП № 139-РП/2015 г. по описа на ВОП, след внасяне на обвинителен акт в СВС, с
влязла в сила присъда № 56/20.10.2016 г. по нохд № 150/2016 г. по описа на СВС ищецът
е признат за виновен, като му е наложено наказание лишаване от свобода 2 години
и 6 месеца. Поради това по отношение на тези досъдебни производства не са
налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на ответника.
ДП 124-РП/2014 г. по описа на ВОП е образувано и водено срещу ищеца, като
осъдителната присъда по нохд № 34/2016 г. на СВС и решението на ВоАС, с което е
потвърдена, са отменени с влязло в сила решение № 97/11.04.2017 г. по кнохд №
238/2017 г. по описа на ВКС и наказателното производство е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Следователно прекратяването не е на някое от
посочените в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ основания – не поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, а на основание чл.
24, ал. 1, т. 6 НПК (правилото „не два пъти за едно и също“), като от ВКС е
прието, че Д. е привлечен да отговаря в това наказателно производство за
деяние, за което е вече е постановена влязла в сила присъда. Прекратяването на наказателното
производство на това основание обаче не е посочено сред основанията за
пораждане отговорност на държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и подлежат на
отхвърляне. При тези изводи, неотносимо за спора е дали и какви вреди е
претърпял ищецът, след като не е налице основание за ангажиране отговорността
на Прокуратурата.
Във връзка с иска за имуществени вреди следва да се посочи още, че по
делото няма данни запор на вземания на ищеца по банкова сметка ***бни
производства и запорираните суми да са конфискувани впоследствие от държавата.
Във въззивната жалба, въпреки наведените доводи за допуснати от СРС съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, не са заявени никакви
доказателствени искания, а въззивният съд няма правомощието при допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения да отмени решението и да върне делото
за ново разглеждане от долустоящия съд. Заявените от процесуалния представител
на ищеца в открито съдебно заседание на 23.02.2022 г. доказателствени искания,
които е следвало да бъдат направени в срока за обжалване са преклудирани,
поради което съдът ги е оставил без уважение.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а от въззиваемия не
се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 308365 от 22.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 35600/2017 г. на Софийски районен съд, 47 състав,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20068378 от 16.03.2021 г. в частта, с която е отхвърлена
претенция за присъждане на законната лихва върху главниците от 18 000 лв.
и 1 000 лв., считано от завеждане на исковата молба в съда на 17.05.2017
г. до окончателното плащане, като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА решение № 308365 от 22.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 35600/2017 г. на Софийски районен съд, 47 състав,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20068378 от 16.03.2021 г. в частта, с която съдът се е произнесъл
по претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени по ДП
№ 44-П-Сл/2010 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – гр. София, като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 308365 от 22.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 35600/2017 г. на Софийски районен съд, 47 състав,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20068378 от 16.03.2021 г. в останалата част, с която са
отхвърлени предявените от И.Г.Д., ЕГН **********, срещу П.НА Р.Б.искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, и за сумата 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по водени срещу ищеца
досъдебни производства ДП № 34-П-РП/2010 г., ДП № 18-РП/2014 г., ДП № 49-РП/2014
г., ДП № 124-РП/2014 г., ДП № 139-РП/2015 г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура – гр. София.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.