Р
Е Ш Е Н И Е
№ 998
град Пловдив, 02.06.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2748 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на К.Н.Т.,
с ЕГН **********,***, срещу Решение №
2153-15-337/27.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив /л.192/, с което е
потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол № 2141-15-30/18.12.2018 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив/л.55/.
В открито съдебно
заседание – К.Н.Т., чрез адв. К.Г. поддържа жалбата, представя писмени бележки.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за
неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
Фактите установени в административното производство, по които не се формира спор са следните:
С разпореждане № ********** /Протокол №
N01071/02.08.2006 г. /л.6/ считано от 01.02.2006 г. на К.Н.Т. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 69, ал. 1 и ал.2
от КСО. Пенсията е отпусната при навършена възраст 39 години и 3 месеца и
зачетен осигурителен стаж от първа категория - 19 години, 04 месеца и 00 дни,
от трета категория 05 години, 10 месеца и 02 дни, като на основание чл. 104 от КСО общият
осигурителен стаж, превърнат към трета категория е в размер на 38 години, 00 месеца
и 22 дни, при индивидуален коефициент
3.272 изчислен от осигурителен доход за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994
г. в размер на 302540.00 лв. и осигурителен доход за периода 01.01.1997 г. до
31.01.2006 г. 90580.67 лв. /Данни обективирани в актуална справка на пенсионер
на л.7/
Съгласно чл.69, ал.1 от КСО /в приложимата
редакция/ кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение,
независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети
да са действително изслужени на кадрова военна служба. Според чл.69, ал.2 от КСО /в приложимата редакция/ държавните служители по Закона за Министерството
на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните
служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители,
осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 36д от Закона за
съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват
право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от
които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените
закони или като следователи и младши следователи.
В развилото се административно производство била извършена справка в Регистъра на осигурените лица,
при която се установило, че по отношение на жалбоподателя Т. липсват данни за
осигуряването му като военнослужещ или
друг държавен служител от съответните структури на МВР, ДАНС и др., попадащи в
обхвата на чл. 69 от КСО, за периода от
01.01.1997 г. до началната дата на отпускане на пенсията. Друга индиция, възоснова на която са
изложените фактически основания, е анализа на фактите, които сочат, че при
възраст от 39 години и 03 месеца към датата на пенсионирането, за да има Т. 25 години и 02 месеца осигурителен стаж, е следвало да го
полага от 14-годишна възраст. При така констатираното административният орган е
преценил необходимостта за установяване
на осигурителния стаж на К.Т. и правомерността на получаваната от него лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С писмо - изх. № К-19708 от 29.04.2013
г. /л.15/ от К.Т. е изискано в 7-дневен срок от получаване на писмото да
представи всички документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, възоснова
на който е отпусната пенсията му, тъй като документите за стаж, представени при
отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионното
досие и същите се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС /в приложимата
редакция/. Писмото е изпратено на
постоянен адрес ***, но е върнато като
„непотърсено".
С писмо - изх. № МП-10448#1 от
10.02.2015 г. /л.26/ от К.Т. отново са били изискани, в 7-дневен срок, да
представи всички документи удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, възоснова
на който е отпусната пенсията му. Писмото е изпратено на адреса: **** и е
получено от П.Ц. на 12.02.2015 г. Документи в структурата на ответника не са
представени.
С писмо № 1006-15-26#1/23.02.2016 г.
/л.23/ до Началника на сектор "Противодействие на икономическата
престъпност ", отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР Пловдив е поискано съдействие от пенсионните
органи, изразяващо се в призоваване на К.Н.Т., за да декларира писмено в ОД на
МВР и в присъствието на контролни органи при ТП на НОИ Пловдив при кои
осигурители и през кои периоди е придобил стажа си и евентуално да представи
налични при него документи, удостоверяващи стаж и доход.
Видно от изложението и в Постановление
от 24.06.2016 г. на Районна прокуратура Пловдив /л.27/ К.Т. е бил издирван на
всички възможни адреси, включително и на адресите на родителите му и на тези на
съпругата му, но не е открит.
С оглед настоящия адрес на жалбоподателя
- ****, на 20.07.2018 г. е посетен от контролните органи на ТП на НОИ София- град, но не е установен контакт с К.Т..
На постоянния адрес ***, на К.Т. е
изпратено задължително предписание № 3Д-1-21-00436381/12.07.2018 г. за явяване
в ТП на НОИ София-град. Писмото е върнато като "непотърсено", а в
хода на административното производство е получена и справка от Дирекция
"Сигурност" към НОИ, съгласно която данни по реда на чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО за К. Т. за периода от
01.01.2000 г. до 30.06.2018 г. не са подавани.
Административният орган като е посочил и
липсата на данни в Секретен регистър и Регистъра на осигурените лица - чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО е обосновал извод, че К.Т. не е придобил право на пенсия по
условията на чл. 69, ал. 1 -2 от КСО, считано от 01.02.2006 г. и същата се
явява неправилно отпусната.
Издадено е разпореждане № ********** /Протокол
№ 2141-15-30/18. 12.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ - Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, буква "г" от КСО и чл. 69, ал. 1 и ал.2 от КСО е отменено разпореждане № ********** /Протокол
№ N01071/02.08.2006 г. и всички последващи, и е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.Н.Т..
В хода на съдебното производство към
доказателствения материал по делото са приобщени и доказателства от ТП на
НОИ-София град (задължително предписание № ЗД-1-21-00436381/12.07.2018 г.,
/л.237 и сл./ известие за доставяне, пощенски плик и задължително предписание №
ЗД-1-21-00435200/10.07.2018 г., ведно с пощенски плик), справка от НБД
"Население" на ГД "ГРАО", съгласно която постоянен адрес ***
настоящ адрес ***. Видно от справка от НБД "Население" на ГД
"ГРАО" на адрес - **** няма регистрирано лице с имена П.Ц..
Кореспондиращи с установеното са показанията на свидетелката Д. П. /л.255-гръб/,
която живее на семейни начала с жалбоподателя на адрес ****. Свидетелката
посочи, че не и е известно на този адрес да живее лице с имена П.Ц., а
жалбоподателят не е отсъствал дълго време от адреса.
С оглед задължението за явяване в съдебно заседание и даване
обяснения по реда на чл.176 от ГПК, по
делото не се представиха доказателства Т. да е в състояние на невъзможност. Възражението
от страна на ответника за прилагане на разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК и за
приемане за доказано обстоятелството, че К.Т. няма право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО, е основателно. Този извод се
извежда при съвкупния анализ на всички събрани доказателства, а и процесуалния
способ – лично явяване за даване на обяснения би следвало да се разглежда като
възможност да се оборят констатациите в оспорените актове, с оглед
доказателствената тежест за жалбоподателя.
В рамките на съдебното производство жалбоподателят
Т. не представи документи, удостоверяващи придобит от него трудов/ осигурителен
стаж в поделения или други организации, попадащи в обхвата на чл.69 от КСО, а
именно в негова тежест е да удостовери продължителността и местоположението на
трудовия си стаж.
Извода обоснован в административното
производство се подкрепя от всички събрани в настоящото производство
доказателства. Жалбоподателят няма стаж в поделения или други организации,
попадащи в обхвата на чл.69 от КСО, при който му е отпусната личната му пенсия
за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане № ********** /Протокол №
N01071/02.08.2006 г, считано от 01.02.2006 г. Налице е хипотеза за неправилно
отпусната пенсия.
Анализа на релевантните факти съдържащи
се в информацията от отдел „Икономическа полиция“ Пловдив по преписка №
260/2019 г. по описа на сектор „ИП“ (преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна
прокуратура - гр.Пловдив), представляващи документите, които се намират в
пенсионното досие на К.Н.Т. /л.242 и сл./, е обективирана в доклад изх. №
2175-15-298#9/28.08.2020 г., представен по делото /л.102 и сл./, констатациите
на който не са опровергани от страна на жалбоподателя.
Административният
орган е направил обоснован извод, че със заявление вх. № 39194/24.07.2006 г. Т.
е представил документи за осигурителен стаж и доход за осигурители, при които
реално не е полагал труд. Видно от писмо рег.№ 283-2113 от 03.08.2020 г. на
Началник оперативен архив на Българската армия /л.134/, в разплащателните
ведомости на военнослужещите и цивилни служители от военно формирование 22450 -
София , за периода от 01.01.1992 г. до 31.01.2006 г. не фигурира лицето К.Н.Т.
с ЕГН **********. В тази връзка разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б.
„г" от КСО дава възможност на пенсионния орган да отмени или измени
влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО, когато пенсията е неправилно
отпусната или неправилно е отказано отпускането й.
Съдът намира, че формираните от
пенсионния и от горестоящия орган изводи за наличие на хипотезата на чл. 99,
ал. 1, т.2, б. „г" от КСО и отсъствие на материалноправните предпоставки
по чл.69 от КСО по отношение на К.Т., са правилни и обосновани, съответни на събраните
доказателства.
Доводите и възраженията на К.Т.,
изложени с жалбата и поддържани в хода на съдебното производство са за
незаконосъобразност на разпореждане № ********** Протокол №
2141-15-30/18.12.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
Пловдив и решение № 2153-15-337/27.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив,
поради това че той не с получил нито едно от горепосочените писма и задължителни
предписания.
Съдът намира същите са неоснователни.
Обосновано и в хронология се посочиха изчерпателно всички действия на различни
органи да извършат надлежно връчване, а и от липсата на такова не се преклудира
нито една възможност на жалбоподателя. За
К.Т. е налице правната възможност при условията на пълно, главно, насрещно
доказване да установи наличието на стажа,
при който с разпореждане № ********** /Протокол № N01071/02.08.2006 г. считано от 01.02.2006 г. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 69, ал. 1 и ал.2
от КСО. В хода на настоящето съдебно производство, на К.Т. е предоставена
подобна възможност, като му е указана необходимостта от представяне по делото
на доказателства, относими към трудовия и осигурителния му стаж.
Следва да се отбележи, че съобразно
константната и непротиворечива практика на ВАС, в тежест на жалбоподателя е да
удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж,
осигурителния си доход, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния
орган.
По силата на разпоредбата на чл. 108,
ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ
да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време,
независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение
и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни
индикации. Това право административният орган е реализирал и констатираните
факти и наложените изводи не променят установеното по несъмнен начин различие
между действително положения от К.Т. стаж и зачетеният му при отпускане на пенсията
през 2006г.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно
изискванията на НПОС (в относимата редакция) в пенсионното досие не се
съхраняват документи за стаж на лицата, поради което и за пенсионния орган не
съществува задължение да пази същите.
Няма съмнение, че в развилото се
административно производство за К.Т. е съществувала възможността по реда на
чл.99, ал. 3 от КСО да докаже целия си стаж, като представи нови доказателства,
въз основа на които да се направи нова преценка относно правото му на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В доказателствена тежест на К.Т. е да
докаже наличието на своя трудов/осигурителен стаж. По отношение съществото на
извода на ответника – за правилност на оспореното пред него разпореждане, то
следва да се посочи, че при съдебното дирене се установи, че ответникът е
преценил всички релевантни по въпроса за отказа на правото на лична пенсия на К.Т.,
доказателства. Обективно погледнато, това обосновава и изводите на настоящия
състав на съда за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, в полза на
ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди
сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.Т., с ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-15-337/27.09.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********
/Протокол № 2141-15-30/18.12.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА
на К.Н.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на
ТП на НОИ Пловдив, разноските по делото в размер на 100лв.
/сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: