№ 9434
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110140173 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1
ТЗ за сумата от общо 783,31 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 1
704 лева с ДДС по фактура № **********/10.02.2021г. по договор за покупко-
продажба на стоки /брашно/, за периода от 11.02.2021г. до 21.07.2022г. /лихва в размер
на 241,87 лева/, както и мораторна лихва върху сумата от 3 914 лева с ДДС по фактура
№ **********/23.02.2021г. по договор за покупко-продажба на стоки /брашно/, за
периода от 24.02.2021г. до 21.07.2022г. /лихва в размер на 541,44 лева/.
Ищецът „МЕЛНИЦА АРЧАР“ ООД твърди да са налице сключени с ответника
неформални договори за покупко-продажба на стоки /брашно/, по които е престирал –
предал е стоките, предмет на продажбата. Поддържа, че за закупените стоки са
издадени фактури № **********/10.02.2021г. на стойност 1 704 лева с ДДС и фактура
№ **********/23.02.2021г. на стойност 3 914 лева с ДДС. С молба от 01.08.2022г.
ищецът заявява, че оттегля иска за дължима цена по посочените неформални договори
за покупко-продажба на стоки, поради плащане преди завеждане на исковата молба.
Претендира сумата в размер на 783,31 лева, представляваща лихва за забава върху
цената по процесните фактури, считано от падежа на всяка фактура до датата на
исковата молба.
Ответникът „ЕЛИНА - М“ ЕООД в срока по чл.131 ГПК не е депозирало
отговор на исковата молба.
В откритото съдебно заседание от 04.04.2023г. ищецът, чрез упълномощения си
процесуален представител – адв. П., поддържа иска. Моли за присъждане на разноски,
включително направените в обезпечителното производство.
С писмено становище от 30.03.2023г. ответното дружество заявява, че не му е
връчван препис от исковата молба, съответно не му е дадена възможност за отговор в
законоустановения срок. По същество признава съществуването на задължения по
фактури №№ **********/10.02.2021г. и **********/23.02.2021г., които не са платени,
съобразно уговорения падеж. Допълва, че поради трайните търговски
взаимоотношения между страните, процесните две фактури са останали неплатени, за
което ответникът е узнал едва, когато е получил информация, че е наложен запор
1
върху банковите сметки на дружеството. Твърди, че не е станал повод за завеждане на
делото, респективно моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Видно от кориците на делото определението на съда от 11.11.2022г., с което част
от производството е прекратено, поради оттегляне на исковете, съдържащо и
предоставяне на възможност на ответника да подаде отговор в законоустановения срок
по чл.131 ГПК, както и указания за последиците от неподаване на такъв, е връчено
редовно на служител на ответното дружество на 24.11.2022г., със задължение да
предаде съобщението Към акта на съда е приложен препис от исковата молба и
уточняващата молба от 01.08.2022г. В допълнение се установява, че ответникът е
уведомен и за доклада на съда по чл.140 ГПК и датата на насроченото открито съдебно
заседание. Поради изложените съображения, съдът намира, че не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до ограничаващи правото на защита на страната,
съответно възраженията в тази насока се явяват
неоснователни.
Страните не спорят, че между тях е съществувало облигационно отношение по
неформални договори за продажба на стоки /брашно/, по силата на които ищецът е
издал фактура № **********/10.02.2021г. на обща стойност 1 704 лева с ДДС за
следните стоки: 40 кг. брашно т. „Екстра“ от 25 кг., при единична цена от 0,55 лв., на
обща стойност 550 лева без ДДС; 660 кг. брашно т. „Екстра“ от 1 кг., при единична
цена от 0,4833 лв., на обща стойност 495 лева без ДДС; 100 кг. брашно т. „Екстра“ от 5
кг., при единична цена от 0,4833 лв., на обща стойност 375 лева без ДДС, както и
фактура № **********/23.02.2021г. на стойност 3 914 лева с ДДС за следните стоки:
120 кг. брашно т. „Екстра“ от 25 кг., при единична цена от 0,5667 лв., на обща стойност
1700 лева без ДДС; 660 кг. брашно т. „Екстра“ от 1 кг., при единична цена от 0,75 лв.,
на обща стойност 495 лева без ДДС; 200 кг. брашно т. „Екстра“ от 5 кг., при единична
цена от 0,75 лв., на обща стойност 750 лева без ДДС; 4 кг. брашно от лимец от 25 кг.,
при единична цена от 3,1667 лв., на обща стойност 316,67 лева без ДДС. Не е спорно
между страните и обстоятелството, че ищецът е престирал – доставил с стоките в
уговореното количество, като в тежест на ответника е възникнало задължение за
заплащане на цената в посочения размер. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът
„ЕЛИНА - М“ ЕООД е погасило чрез плащане вземането за главница преди образуване
на настоящото производство. Не се оспорва, а от приетото по делото платежно
нареждане от 26.07.2022г., приложено към писмено становище на ответника от
30.03.2023г., се установява, че последният е заплатил сумата от 783,31 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главниците по процесните фактури №
**********/10.02.2021г. и **********/23.02.2021г., поради което и на основание чл.
235 ГПК съдът приема, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на процеса,
съответно предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – процесните
вземания се дължат по изрично посочените по делото фактури, като всяка от тях е с
посочен падеж на плащане, който е настъпил преди депозиране на исковата молба,
поради което и същият следва да бъде осъден да заплати сторените разноски.
Дължимите разноски, направени в настоящото производството са в размер на 2050
лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, видно от Договор за процесуално
представителство, правна защита и съдействие от 09.11.2022г. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и сумата 920 лева разноски, от които 40,00 лева държавна такса
в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 36832/2022г. по описа на СРС, които
следва да се присъдят от настоящия съд, решаващ спора по същество, 77 лева – такси
във връзка с образуваното въз основа на издадената обезпечителна заповед изп.дело №
2
20227480401575/2022г. на ЧСИ Мая Иванова, 453 лева адвокатски хонорар в
обезпечителното производство и 350 лева адвокатски хонорар в изпълнителното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕЛНИЦА АРЧАР“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 58, срещу „ЕЛИНА -
М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул.
„Беглишки мост“ № 4, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.327 , ал.1 ТЗ за
сумата от общо 783,31 лева, включваща мораторна лихва върху сумата от 1 704 лева с
ДДС по фактура № **********/10.02.2021г. по договор за покупко-продажба на стоки
/брашно/, за периода от 11.02.2021г. до 21.07.2022г., както и мораторна лихва върху
сумата от 3 914 лева с ДДС по фактура № **********/23.02.2021г. по договор за
покупко-продажба на стоки /брашно/, за периода от 24.02.2021г. до
21.07.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕЛИНА - М“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Беглишки мост“ № 4, ДА
ЗАПЛАТИ на „МЕЛНИЦА АРЧАР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 58, сумата от 2050 лева, представляваща
разноски в исковото производство, както и сумата от 920 лева, представляваща
разноски в обезпечителното производство ч.гр.д. № 36832/2022г. по описа на СРС,
168 с-в.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3