Р Е Ш Е Н И Е
№101
гр.
Велико Търново,2.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора В.К.от
ВТОП разгледа докладваното от съдия Костова касационно АХД №10062/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по реда на чл. 63в от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ЦУ на НАП чрез юрисконсулт П.К. против Решение
№ 17/6.1.2022г. по НАХД 1169/21г. по
описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление НП №
0425204-0048333 от 3.04.2019г. издадено от Живко Адамов – Н- к отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на Н.Д.Н. *** за нарушение на чл. 13,
ал.2, т. 5 от ДОПК и на основание чл. 53, ал.1 вр. с чл. 27,чл.3 ал 2 от ЗАНН
му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 1000 лева и е осъдена ЦУ на НАП да
заплати разноски в размер на 300 лева.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановеното решение, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
и неизяснена фактическа обстановка, което се субсумира под нормата на чл. 348,
ал.1 т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Смята, че изложените от съда
правни изводи са изцяло в противоречие на закона. ВТРС не е обсъдил всички
сърани в хода на делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност,
игнорирал е неправилно свидетелските показания и другите писмени доказателства
от административната преписка. Макар самият водач на МПС да не оспорва факта,
че е повредено техническото средство за контрол, поставено от органи по
приходите, голословно е неговото твърдение, че друг е нарушил неговата цялост.
Напротив ,след като нормата на чл. 13, ал.2, т. 5 от ДОПК го задължава да
запази целостта и да не поврежда техническото средство, като конкретните
причини или начини на повреждането са правноирелевентни за ангажиране на
неговата административно- наказателна отговорност. Следователно извършеното
нарушение се явява доказано, АУАН и НП не страдат от пороци на формата чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, правилно е бил приложен материалния закон, наказанието е
определено съгласно санкционната норма, поради което следва да бъде отменено
атакуваното решение и постановено друго по съществото на спора, с което НП да
бъде потвърдено. Изложени са допълнителни аргументи против правния извод на
съда, че са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства, които дават
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В.з.не се представлява, представя се
от юрисконсулт К. подробно писмено становище. .
Ответник касационна жалба Н.Д.Н. не се явява и не се
представлява в о.з.,от него е постъпил писмен отговор на подадената жалба.
Основният аргумент за правилност на съдебното решение е, че АНО не е успял да
докаже извършването на административно нарушение. Освен това невярно намира
становището на касатора, че е важно единствено фактът, че не е запазена
целостта на техническото средство. След като нормата на чл. 13, ал.2 т. 5 от ДОПК изисква кумулативно освен това и водачът на МПС да не поврежда ТСК, то не
може априори да се приеме, че той винаги е виновен при нарушена цялост.
Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил
задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон.
Подкрепя изложените подробни правни съображения в оспорваното решение.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 17/6.1.2022г. по НАХД 1169/21г. по описа на Районен съд
Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление НП № 0425204-0048333 от
3.04.2019г. издадено от Живко Адамов – Н- к отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на
НАП, с което на Н.Д.Н. ***
за нарушение на чл. 13, ал.2, т. 5 от ДОПК и на основание чл. 53, ал.1 вр. с
чл. 27,чл.3 ал 2 от ЗАНН му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 1000 лева
и е осъдена ЦУ на НАП да заплати разноски в размер на 300 лева.
Въз основа на събраните в хода на
административното и съдебното производство доказателства, ВТРС е установил
следната фактическа обстановка: На 9.2.2019г. в 13:12 часа Н. Н. е управлявал
МПС с рег.№ ...и рег. № на ремарке ..., превозващо стоки с висок фискален риск
– кафе непечено, недекофенизирано, като им е
извършена проверка, документирана с протокол № 18060113088_1/9.2.2019г. и е поставен ТСК №
0417371.Декларираната стока представлява внос от Полша за България и
декларирана от водача място на получаване / разтоварване гр. Дебелец, складова
база на ЦБА и час на пристигане 8:30 на 11.2.2019г. . При извършената проверка
на 11.2.2019г. в тази база в присъствието на упълномощено лице на дружеството
Трейдпро 17 – Г.Г.е установено повреждане на ТСК, което е обективирано в
протокол 18060113088_2/11.2.2019г На
водача е съставен АУАН № 0048333 от Д. А., инспектор по приходите в
присъствието на св.М.К., които са били разпитани в хода на съдебното следствие.
АУАН е подписан от Н. без възражения, такива не се постъпили и в тридневния
законов срок. Въз основа на него е издадено и процесното пред ВТРС НП, срещу
което в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е постъпила жалба.
След като е установил тази
безспорна фактическа обстановка, съдът е направил следните правни изводи: макар
да са били съставени АУАН, съответните протоколи , както и въпреки разпитаните
по делото свидетели – актосъставител и свидетел на АУАН, не е доказано
авторството на извършеното нарушение, тъй като в писмените си обяснения Н. е
посочил, че едно от момчетата, които е разтоварвало стоката е дръпнало вратата
, която не могла да се отвори, но се нарушили целостта на ТСК. Посочил е, че
при извършената проверка от контролните органи на НАП е посочил, че той е
нарушил целостта на пломбата, за да защити това момче. Пред ВТРС е разпитан св.
М Н., който работи в склада, като същият твърди, че той е нарушил целостта на
техническото средство. Съдът изцяло е кредитирал тези показания, намерил е, че
същите оборват констатациите на АНО, поради което е намерено за недоказано
авторството на деянието. На следващо място съдът е изложил подробни мотиви за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е
неправилно.
Настоящата инстанция намира, че
е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 14 от НПК във вр. с чл.63
от ЗАНН и чл. 13 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН при оценка на доказателствата
по делото. Изброяването
на доказателствата, даване превес на свидетелските показания на Н. пред
останалите писмени доказателства, без да бъдат изрично посочени фактите, въз
основа на които съдът е формирал този извод са илюстрация на неправилния подход
на въззивния съд в процеса на формиране на вътрешното му убеждение по фактите,
в нарушение на изискванията на чл. 14 от НПК. който изисква всестранен и пълен
анализ на цялостната доказателствена съвкупност, придружен с обективен прочит
на съдържанието на всички доказателствени източници, разгледани в тяхната
взаимовръзка. Процесът по
установяване на релевантните за обвинението факти включва задълбочено
изследване на цялостната доказателствена съвкупност, като не е налице законова
забрана възприетата фактическа обстановка да се основава само на косвени
доказателства в случаите, в които по несъмнен начин формират еднозначни
фактически изводи. Преценката за това налице ли са взаимно подкрепящи се
доказателства е в пряка връзка и с доказателствената сила на определен вид
доказателства и доказателствени средства. В този смисъл съдът неоснователно е
дал превес на показанията на св. Н., за когото не възникват никакви
неблагоприятни последици в сферата на административно- наказателното
производство. Освен това както повеляват принципите на НПК самопризнанието
следва да се тълкува във връзка с други доказателства, при което в настоящия
казус по аргумент на по- силното основание, самопризнанието на свидетеля следва
да се цени с приетите писмени
доказателства, които определено доказват всички обективни и субективни
признаци на нарушението. В този смисъл е и трайната практика на ВКС напр. Решение № 60188 от 16.03.2022 г. на
ВКС по н. д. № 601/2021 г., III н Решение № 18 от 25.02.2022 г. на ВКС по н. д.
№ 1110/2021 г
Следователно правнорелевантните
факти са установени по безспорен начин и приетото от ВТРС за основателно
възражение че липсват доказателства, установяващи извършването на нарушение, по
същество самият ответник касационна жалба
не оспорва факта, че техническото средство за контрол на задната врата
на камиона е било повредено до степен, в която не е било възможно
установяването на неговия номер, като твърди, че той самият няма никаква вина
за това повреждане. Доколкото само този факт (повреда на техническото средство)
е правнорелевантен с оглед доказване на извършването на административното
нарушение, правилни и обосновани са изводите на първостепенния съд в тази
насока. Чл.13, ал.2, т. 5 от ДОПК въвежда задължение на водача на транспортното
средство, с което се осъществява движението на стоки с висок фискален риск, да
запази целостта и да не поврежда техническите средства за контрол, поставени от
органа по приходите. В случая административно-наказателната отговорност е ангажирана именно заради незапазването на
целостта на техническото средство, като са без всякакво правно значение
обстоятелствата, касаещи конкретните причини или начини, по които се е стигнало
до повреждането, съответно кое е конкретното лице, увредило техническото
средство. Защото въпреки неограничения брой възможни начини, по които може да
се стигне до повреждане на техническото средство за контрол, от значение за
правилната квалификация на нарушението е единствено неизпълнението на
задължението за запазване на неговата цялост от страна на водача на МПС.
Въпреки тези процесуални нарушения, съдът обаче намира ,че делото не
следва да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като реално спорът е
транспониран на ниво нарушение на материален закон, доколкото спорът е дали
фактът, кой е извършил повреждането е правнорелевантен за нарушението.На
следващо място сед като излага съображения по чл. 28 от ЗАНН съдът също непряко
приема, че нарушението е доказано.I
Наказанието е предвидено в чл. 278б, ал.1 от ДОПК, който визира, че лице, което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, като в случая е наложено такова за ФЛ в минимален размер.
Неоснователно ВТРС е
приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално по характера си
нарушение, на просто извършване, и само с факта на неговото извършване
законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен
ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да
подлежат на санкциониране с предвиденото в закона административно наказание.
Затова при формалните административни нарушения е невъзможно да се направи
преценка относно липсата или незначителността на вредните последици, поради
липсата на такива. Освен това инкриминираното нарушение е типично за този вид
нарушения, не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност.
С оглед на горното, съдът намира, че АУАН
и НП не страдат от посочените пороци, същите отговарят на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, съставени са в сроковете по чл. 34 от ЗАНН,. АНО правилно
е приложил и издирил материалната норма, която е нарушена, както и санкционната
такава ,наказанието е определени в рамките на предвиденото от закона, при
спазване на изискванията на чл. 27 от ЗАНН и при спазване целите на наказването
по чл. 12 от ЗАНН. Институтът на маловажност по чл. 28 от ЗАНН правилно не е
приложен от страна на АНО, доколкото нарушението е съществено, отличава се с
голяма степен на обществена опасност.
При така изложеното съдът намира, че
обжалваното решение на ВТРС следва като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН втори касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17/6.1.2022г. по НАХД 1169/21г. по описа на Районен съд
Велико Търново,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 0425204-0048333 от 3.04.2019г. издадено
от Живко Адамов – Н- к отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на Н.Д.Н. *** за нарушение на чл. 13,
ал.2, т. 5 от ДОПК и на основание чл. 53, ал.1 вр. с чл. 27,чл.3 ал 2 от ЗАНН
му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 1000 лева и е осъдена ЦУ на НАП да
заплати разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.