Р Е Ш
Е Н И Е № 74
гр. София, 06.07.2017год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, V състав, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдията Янкова т.дело № 72 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ
- „А.с.” Д. Република М., със
седалище и адрес на управление:***, ЕМБС /ЕИК/ . и ЕДБ МК., представлявано от
управителя З. А. от гр.Щ., роден ***г***, ЕМБГ ., чрез адв. Я.В.М. от САК е
предявил против „Е.Б.” АД, с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление:***
Ищецът твърди в исковата си молба и уточняващи
молби с вх. №3610/19.05.2016г. и вх. №3890/01.06.2016г., че от основаването
на ищцовото дружество З. А. е управител и съдружник в „А.с.” Д. Р. М.. В това
си качество можел да представлява дружеството самостоятелно, за което към
исковата молба било представено и извлечение за актуално състояние на „А.с.” Д.
с апостилна заверка. Дружеството било с основен предмет на дейност търговия на
едро с отпадъци и скрап. В периода 2014г.- 2015г. ищецът и ответникът били в
трайни търговски отношения, като ищцовото дружество „А.с.” Д. Р.М. изнасяло за
ответното „Е.Б.” АД олово и стари акумулатори. Ищецът твърди, че първоначално
търговските доставки на „А.с.” Д. били относително редовно заплащани от
ответника „Е.Б.” АД, но към настоящия момент отношенията между двете дружества
били влошени, поради неуредени плащания по един извършен от ищеца внос, останал
платен само частично от ответника.
Ищецът твърди още, че „А.с.” Д. Р. М.
извършва внос на олово в Б., на основание рамков писмен договор по чл. 18, ал.2
от Регламент (ЕО) №1013/2006г. на Европейския парламент и Съвета от
14.06.2006г. относно превози на отпадъци, а за вноса на акумулаторите било
направено и известие за трансграничен превоз на отпадъци, въз основа на което
било дадено на 03.10.2015г. и съгласие от Администрацията по околната среда на
Р. М.за сто пратки. Отделно от това за всеки осъществен износ през процесния
период „А.с.” Д. издавало фактура с посочени в нея – количества, единични цени,
обща цена; митническа декларация и международна товарителница (CMR) от които се установявало, че товарът е
достигнал и е приет от ответника „Е.Б.” АД.
Ищецът излага още следните факти, въз
основа на които е формирана исковата му претенция:
Твърди, че на 26.12.2014г. „А.с.” Д.
осъществило износ от Р М.и внос в Р Б. на отпадни оловни батерии с брутно тегло
На 12.02.2015г. „А.с.” Д. осъществило
износ от Р М. и внос в Р Б. на отпадни оловни батерии с брутно тегло
Ищецът твърди, че през посочения в
исковата молба период 2014-2015г., ищцовото дружество „А.с.” Д. е получило
следните плащания от „Е.Б.” АД по банков път, постъпили по сметката на
дружеството в „Ц.” АД – гр. С.:
- на 05.01.2015г. – сумата от 1 834.38 евро, с указания от
наредителя, че плащането е извършено по фактура №23/14/26.12.2014г. и
- на 13.02.2015г. – сумата от
17 736.07 евро, с указания от наредителя, че плащането е извършено по
фактура №23/14/26.12.2014г. и фактура №005/15 от 12.02.2015г., като от преведената сума от 17 736.07 евро,
сумата от 16 000 евро била плащане по
фактура №23/14/26.12.2014г., а сумата от 1 796.07 евро по фактура
№005/15 от 12.02.2015г., или от общо дължимата сума по двете фактури в размер
на 35 655.95 евро, ищецът твърди, че реално са получени от „А.с.” Д. и
платени от ответника 19 570.45 евро, а неплатения остатък е в размер на
16 085.50 евро и предмет на настоящото производство.
На следващо място ищецът твърди, че
многократно били водени преговори и международни телефонни разговори с длъжника
„Е.Б.” АД, който обещавал да плати дължимите суми, но плащане на задълженията
по процесния договор от страна на ответника не било извършено.
Ищецът моли, съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 16 085.50 евро, дължима по фактури №23/14 от 26.12.2014г. и
№005/15 от 12.02.2015г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 16 085.50 евро, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 09.05.2016г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените разноски.
Исковете подлежат на разглеждане по
реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с
нея искове са допустими.
Препис
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Е.Б.” АД, и в
срока по чл.367, ал.1 ГПК от същия е постъпил писмен отговор подаден чрез
пълномощник - адв. Ч.Ч. ***. С отговора ответникът оспорва изцяло предявените
искове както по основание, така и по размер и счита същите за неоснователни,
като излага следното:
Оспорва
изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Твърди,
че между ответника и ищеца е имало търговски отношения в следствие на което от
страна на ищеца са извършени пет доставки, за което от ищеца са били издадени
пет фактури: №23/14 от 26.12.2014г.; №002/15 от 14.01.2015г.; №005/15 от
12.02.2015г.; №013/15 от 20.04.2015г. и №016/15 от 06.05.2015г.
Ответникът
твърди, че цената на извършените доставки, съответно задължението по всяка една
от посочените пет фактури е изцяло заплатено от „Е.Б.” АД, както следва:
- по фактура № 23/14 от 26.12.2014г., на
05.01.2015г. е била заплатена от ответника сума в размер на 1 859.88 евро; на
13.02.2015г., е била заплатена сума в
размер на 16 000 евро;
- по фактура №002/15г. от 14.01.2015г.
на 16.01.2015г. била заплатена сума в размер на 16 858.56 евро;
- по фактура №005/15 от 12.02.2015г., на
13.02.2015г., била заплатена сума в размер на 1 859.88 евро, а остатъка от
15936.19 евро е бил погасен, чрез извършено прихващане от ответника, въз основа
на договорно споразумение от 20.04.2015г., подписано между ищеца, ответника и
„Г.”ДООЕЛ;
- по фактура №013/15 от 20.04.2015г., на
22.04.2015г. била заплатена сума в размер на 19395.01 евро, а остатъка от
сумата в размер на 63.81 евро е бил погасен, чрез извършено прихващане от
ответника, въз основа на договорно споразумение от 20.04.2015г., подписано
между ищеца, ответника и „Г.” ДООЕЛ;
- по фактура №016/15 от 06.05.2015г., на
08.05.2015г. е била заплатена изцяло дължимата сума от 18 016.37 евро.
В
срока по чл. 372 ГПК ищецът е представил допълнителна
искова молба, с която поддържа и пояснява първоначалната. Оспорва всички
възражения, правни и фактически твърдения на ответника, съдържащи се в отговора
на исковата молба.
Оспорва истинността на подписите на З.А.и Д. Ш.,
както и достоверността на съдържанието на представеното от ответника Договорно
споразумение от 20.04.2015г. между „А.с.” Д. „Г.”ДООЕЛ и „Е.Б.” АД. Твърди, че
„А.с.” Д. не е сключвало споразумение с „Г.” ДООЕЛ и „Е.Б.” АД. Сочи, че всички
представени по делото документи изходящи от „А.с.” Д. (включително и тези
представени от ответника),
носят печата на ищцовото дружество, а върху оспореното споразумение липсва
такъв. Твърди, че на всички представени доказателства по делото подписът на З.
А. видимо изглежда различен от този върху оспореното споразумение. С оглед на
така наведените аргументи, ищецът оспорва съществуването на твърдяното от
ответника споразумение от 20.04.2015г. и твърди, че последното е съставено за
целите на процеса. Сочи, че не е извършвана цесия на вземания на „Е.Б.” АД в
полза на „А.с.” Д. както и прихващане на взаимни задължения между последните.
В
срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът „Е.Б.” АД е подал писмен отговор на
допълнителната искова молба, чрез пълномощника си адв. Ч.Ч. ***. В отговора на
ДИМ ответникът заявява, че ще се ползва от представеното с отговора на исковата
молба и оспорено от ищеца Договорно споразумение от 20.04.2015г., както и от
всички останали представени към отговора писмени документи, като има готовност
да представи същите в оригинал.
При
условията на евентуалност ответникът прави възражение за приложение на
презумпцията по чл.301 от ТЗ.
Софийският окръжен съд след преценка на
данните по делото във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото обстоятелството, а и от представените към исковата молба
писмени доказателства - рамков писмен Договор по чл.18 ал.2 от Регламент (ЕО) №
1013/2006г, на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006г. (л.16-л.17);
Известие за трансграничен превоз на отпадъци - в превод от заклет преводач
(л.18-л.22); фактура 23/14 от 26.12.2014г.(л.23-24); Митническа декларация на
изходна митница гр. Щ.R -20180/26122014 от изходна митница гр.Щ.(л.25-л.27) и
Международна товарителница CMR № 600896, издадена съгласно Конвенцията за
договора за автомобилен превоз на стоки - в превод от заклет преводач
(л.28-л.30); фактура 005/15 от 12.02.2015г. (л.31-л.32); Митническа декларация
на изходна митница гр.Щ.R - 2284/12022015 от изходна митница гр.Щ.(л.33-л.36) и
Международна товарителница CMR № 244727, издадена съгласно Конвенцията за
договора за автомобилен превоз на стоки (л.37-л.38) се установява, че страните
по делото са били обвързани от валидни облигационни правоотношения и са имали
трайни търговски взаимоотношения. Същото обстоятелство се установява и от
представените към отговора на исковата молба - фактура №002/15 от 14.01.2015г.
(л.66-л.67); фактура №013/15 от 20.04.2015г. (л.70-л.71); фактура №016/15 от
06.05.2015г. (л.74-л.75); съобщение за клиентски превод от „Е.Б.”АД, по фактура
№002/15 в размер на 16 858.56 евро (л.68-л.69); съобщение за клиентски превод
от „Е.Б.”АД, по фактура №013/15 в размер на 19 458.82 евро (л.72-л.73);
съобщение за клиентски превод от „Е.Б.”АД, по фактура №016/15 в размер на 18
016.37 евро (л.76-л.77.
Видно
е от представените извлечение от 16.03.2016г., за дата 05.01.2015г. от сметката
на „А.с.” Д. в „Ц.” АД – С. (л.39-л.42) и извлечение от 16.03.2016г., за дата
13.02.2015г. от сметката на „А.с.” Д. в „Ц.” АД – С. (л.42-л.44), че ответникът е заплатил на ищеца на
05.01.2015г. по фактура № 23/14/26.12.2014г. и съгласно споразумение сумата от
1 834.99 евро, а на 13.02.2015г. по фактура № 23/14/26.12.2014г. –
16 000 евро, а по фактура № 005/15/12.02.2015г. сумата от 1796.07 евро.
Общата стойност на преведената сума от ответника на ищеца на 13.02.2015г. е в размер на 17 736 евро, макар
описанието в графа „основание“ по фактури и размер на плащане по тях да не
съответства на преведената сума.
По
делото е представено от ответника договорно споразумение от 20.04.2015г.,
подписано между „Е.Б.”АД, „А.с.” Д. и „Г.”ДООЕЛ (л.78-л.79), с което е
извършена първо цесия – прехвърляне на вземането на ответника от „Г.” ДООЕЛ в
размер на 16 000 евро на ищеца в настоящото съдебно производство, и на
второ място е прихванато вземането на ищеца от ответника по фактура №
05/15/12.02.2015г. в размер на 17 796.07 евро и по фактура №
13/15/20.04.2015г. в размер на 19 458.82 лева до сумата от 16 000
евро. Договорното споразумение е оспорено от ищеца досежно неговата
автентичност в частта му касаеща подписа на представителя на ищцовото
дружество.
Допуснатата
по делото съдебно-графическа експертиза, със своето заключение установи, че
подписът положен за „А.с.“ Д. под Договорното споразумение от 20.04.2015г. не е
изпълнен от законния представител на дружеството З. А..
Установи
се по делото също така от съобщение за клиентски превод SWIFT на Банка ДСК, че „Е.Б.”АД, по фактура № 013/15/20.04.2015г.
и споразумение е платил на ищеца сума в размер на 19 458.82 евро.
По
делото е допусната и приета и съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
вещото лице, по която установява, че процесното договорно споразумение е
осчетоводено от ответника по делото, т.е. осчетоводено е прихващане в размер на
16 000 евро. Вещото лице сочи още в заключението си, че при ответника не
фигурира задължение към ищеца по счетоводни данни, а счетоводството на
ответника е водено редовно за 2014 и 2015г. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че разликата между наредената от ответника и получената от ищеца сума
се дължи на банкови такси за извършване на международен превод на парични суми.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите – С.Й. и Т. Д.. Първият сочи, че работи във фирмата обслужваща счетоводно ищеца, както и че в счетоводството на ищеца не е представено процесното договорно споразумение от 20.04.2015г. Вторият свидетел установява, че работи при ответника на длъжност отговорник за доставките. Свидетелят Д. сочи, че ответникът с фирма „Г.” има отношения от 2012г. След известно време възникнал проблем в „Г.”, т.е. с техните представители. След като възникнал проблема с „Г.”, А.Н. - представител на последната фирма отишъл при ответника с представител на новата фирма „А.и изявил желание отново да поднови търговските си взаимоотношения. С него пристигнали и представители на „А.” с документи за модификация. Тези документи представлявали разрешителни от тяхна страна, с тяхната дейност, с удостоверение от тяхното Министерство на екологията. Представили З. А.като новият управител и материално-отговорно лице, а А. Н. щял да го представлява. Свидетелят сочи още, че документите за сделките идвали подписани от страна на ищеца от З. А.. От страна на ответника документите се подписвали от г-н Б.. След като излизали готови от М.министерство, първо ищецът пращал документите по имейла, след това А. Н. ги носел в оригинал, за да може ответникът да ги внесе в Б.Министерство на екологията, най вече фактурите. Процедурата за доставките била такава, че ищецът уведомявал по телефона и с имейл, че ще има доставка и ответникът трябвало да заяви в министерството срок. Когато суровината от М.преминела през митницата, тогава ищецът изпращал копие на фактурата по мейл, за да може ответникът да плати ДДС на митницата и оттам да се освободи стоката. С камиона пристигали и оригиналните документи. Тези документи били фактурата за стоката, ЧМР и други.
По
отношение на процесното договорно споразумение свидетелят установява, че
документът се изготвил от ответника, предаден бил на А. Н., тъй като той идвал
често във фирмата, за да види стоката, която е изпратена и тъй като наближавало
време за доставка, той казал, че този документ ще се подпише и по камиона ще се
изпрати. След два дни, около 22-ри април 2015г. пристигнал камион със стока.
Сред оригиналните документи за стоката се намирало и това въпросно подписано от
ищеца споразумение. Свидетелят сочи, че не е видял кой го е подписал.
Когато
стоката пристигнала, З. А. се обадил по телефона на човек от ответното
дружество и попитал дали документите са пристигнали, отговорили, че са пристигнали.
Тогава той казал, че ще се извърши прихващането, той се съгласил на това и поискал да говори със св.Д.. Свидетелят му
казал, че разликата след прихващането ще бъде платена.
При
така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения сочат, че между страните по делото са възникнали частноправни отношения с международен елемент и доколкото уредбата им не се регламентира от специални вътрешни или международни закони, следва да се приеме, че въпросът за компетентността на българския съд да се произнесе по възникналия правен спор следва да се разреши според разпоредбите на КМЧП.
На международната компетентност на българските съдилища е посветена Глава втора, като според основната норма на чл. 4, ал. 1 тя е налице, когато:
1/ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Р. Б.или
2/ ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Р. Б..
Тълкуването на посочената разпоредба позволява да се приеме, че международната компетентност на българския съд не е обвързана от кумулативното наличие на визираните в т. 1 и т. 2 на цитираната разпоредба предпоставки, доколкото всяка една от тях съставлява самостоятелно основание за упражняване на националната ни юрисдикция.
Изложеното налага извода, че българският съд е компетентен да разгледа възникналия правен спор, предвид обстоятелството, че седалището на ответника е на територията на Р. Б.. Съгласно чл. 15 КМЧП, последната се прилага и когато правоотношенията, от които е възникнал спорът имат договорен характер, като освен в случаите по чл. 4 от Кодекса българските съдилища са компетентни и тогава, когато мястото на изпълнение на задължението е в Република Б. или ответникът има основно място на дейност в Р.Б., какъвто е настоящият случай.
Не е спорно между страните, че приложимото материално право е българското.
В тази връзка предявените обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.
Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест
на ответника.
В
настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, с източник договор за продажба на определен вид
отпадъци по Европейския каталог на отпадъците. Това обстоятелство не е оспорено
от ответника по делото. По силата на договорноправната връзка, в тежест на ищцовото
дружество, е възникнало задължението да доставя посочените стоки, а в тежест на
ответника - да заплащат цената им. По делото няма спор по тези обстоятелства.
Страните
спорят досежно факта на пълно заплащане на фактура 23/14 от 26.12.2014г. и
фактура 005/15 от 12.02.2015г. Ищецът твърди, че те са само частично платени, а
ответникът твърди, че с направено прихващане по договорно споразумение от
20.04.2015г. са напълно погасени задълженията му по двете процесни фактури.
Несъмнено се установява по делото от представените
доказателства, че ответното търговско дружество е получило стоките предмет на
фактурите. Настоящия съдебен състав приема, че по делото не се установи наличието
на задължение на ответника по процесните две фактури, предвид извършено
прихващане, на основание Договорното споразумение от 20.04.2015г. До този извод
съдът достигна след като намери за основателно въведеното / с отговора на
допълнителната искова молба / от ответното дружество възражение за приложението
в случая на презумпцията на чл.301 от ТЗ.
За разлика от гражданското
право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна
власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни
последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща
недействителност на сделката - чл.
42, ал. 2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието
на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката,
при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените
правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите
на представителната власт. Посочено е, че при търговските сделки също е налице
висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на
търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или
евентуалното й потвърждаване. В чл. 301 ТЗ законодателят е обвързал
незабавното противопоставяне от страна на търговеца на извършени без
представителна власт действия, или при превишаване пределите на
представителната власт, с момента на узнаване за тези действия, като не са
въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за тях:
уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети
лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в
търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление
чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Прието е, че ако бъде
доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е
въвел възражение за недействителност на тези действия, поради липса на
представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършването му
веднага след узнаване за действията /Решение
№ 103 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2994/2013 г., I т. о., ТК/.
В
настоящия случай ответното търговско дружество установи в съдебното
производство, чрез събраните гласни доказателства на св.Д., че законния
представител на ищеца е узнал за спорното прихващане /дори от самия свидетел по
телефона/ на 22.04.2015г. Ищецът не представи по делото доказателства за
противопоставянето си на това прихващане и то веднага след узнаването за него.
С
чл. 301 от ТЗ е въведена законова
презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от
негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил
на извършването им. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е и да се докаже, че
търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна
власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. В
настоящата хипотеза от доказателствата по делото се установява и такова
мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия. Това е
така, защото всяка отделна фактура издадена от ищеца е заплащана от ответното
дружество напълно и с отделен банков превод. Единствено процесните фактури са
заплащани частично, като в графа основание на плащането е отразен не само
номерът на заплащаната фактура, но и това, че се заплаща по споразумение.
Ищецът очевидно е знаел на какво споразумение се позовава ответникът при
плащането на процесните две фактури, тъй като не е предприел действия за
изясняване на обстоятелството, защо след номера на фактурата при банковия
превод, ответникът пише и думата „споразумение“ /Решение № 89 от 12.06.2013 г.
на ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК/.
В
случая липсва данни за противопоставяне незабавно след узнаването от страна на ищцовото
търговското дружество, което обуславя извода, че сключеното на 20.04.2015г. договорно
споразумение е потвърдено. Прихванатата сума по договорното споразумение е в
размер на 16 000 евро и се отнася за фактура № 05/15/12.02.2015г., тъй
като другата посочена в споразумението като незаплатена фактура е платена с
отделен банков превод на 22.04.2015г., в който отново е отразено, че се заплаща
и по споразумение.
Разликата
от 16 000 евро до пълния предявен размер на иска на ищеца от 16085.50
евро, вещото лице изготвило заключението по съдебно-счетоводната експертиза установи,
че се дължи на удържани банкови такси, за дължимостта на каквито липсва
предявен иск, а освен това и доказателства чие е задължението за заплащането
им.
С оглед на изложеното, предявените искове
с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на главните искове
предпоставя и неоснователност на предявеният акцесорен иск за законна лихва за
забава на плащането на сумата от 16 085.50 евро, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца
да заплати на ответника в цялост направените по делото съдебни разноски в размер на 2
350 лева – заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250
лева и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на
2100 лева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.с.” Д. Република М., със седалище и адрес на управление:***, ЕМБС
/ЕИК/ . и ЕДБ МК., представлявано от управителя З. А. от гр.Щ., роден ***г***,
ЕМБГ ., чрез адв. Я.В.М. от САК против „Е.Б.”
АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „А.с.” Д. Република М., със седалище и адрес на
управление:***, ЕМБС /ЕИК/. и ЕДБ МК., представлявано от управителя З.А.от гр.Щ.,
роден ***г***, ЕМБГ. да заплати на „Е.Б.”
АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: