Решение по дело №928/2017 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 ноември 2018 г.
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20175540100928
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 59

14.11. 2018 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Чирпан, втори състав 

На 05. 11. 2018 год.

В публично заседание в състав:

                                         Председател: ТИХОМИР К.

 

Секретар: М. ХАЛАЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от  Районен съдия ТИХОМИР К.

Гр. дело номер 928 по описа за 2017 година.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата молба /ИМ/ се сочи, че ищеца бил един от съсобствениците и притежавал 3/8 (три осми) идеални части от следния недвижим имот: Дворно място от 2026 (две хиляди двадесет и шест) квадратни метра, находящо се в село Средно Градище, община Чирпан, област Стара Загора, за което бил отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, обозначен под № IV-79 (римско-четири, арабско-седемдесет и девет), в квартал 18А (осемнадесет, буква „А"), по подробния устройствен план на селото, целият от 2130 (две хиляди сто и тридесет квадратни метра, с неприложена улична регулация, заедно с построените в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА и подобрения, при граници: от изток и юг - улици, запад - УПИ № V-80, от север - УПИ № VI-77 и УПИ № III-78.

Заявява още, че останалите собственици били Г.Г.Г., М.Т.М., В.Т.Т. и С.П.В.. Доказателство за правото му на собственост бил Нотариален акт, вписан в Службата по вписвания гр. Чирпан, към Агенция по вписванията под вх.№ 3654 от 28.07.2017 г., дв. вх. № 3654, акт № 150, том 12, дело № 2352. Въпреки това, той и неговите съсобственици, били лишени от възможността да ползват този имот. Преди около две години, ответникът, който му бил далечен роднина, провел с него и някои от другите съсобственици на имота, консултации с цел закупуването на този имот. С оглед на предстояща сделка, ответникът бил допуснат в имота, за да го ползва. Имало устна договорка само с него. От тогава, до сега, ответникът отклонявал разговорите за сделка с предмет продажбата на процесния имот, но и отказвал да го освободи, като му предаде владението върху него, като възпрепятствал и връчването на Нотариалната покана, предназначена за него. Ответникът владеел и ползвал имота неправомерно.

Изнася още, че през месец август 2017 год. изпратил нотариална покана на ответника, като го поканил да се яви на 19.09.2017 год. в 16.00 ч. в Нотариалната кантора на ТАНЯ СТОЯНОВА-ИВАНОВА - нотариус с район на действие - Районен съд Чирпан, регистрирана в Нотариалната камара под № 575, находяща се в гр. Чирпан, бул."Г.Димитров" № 26А, за да му предаде ключовете и владението на посочения по-горе имот. Връчването на Нотариалната покана, било възложено на Нотариалната кантора на нотариус Люсиен И. - рег. № 090 на Нотариалната камара. Пом. нотариусът по заместване Б.К. била изпълнила нормата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като била посетила адреса в различни дати и след като не била намерила лице, което да приеме поканата, била залепила уведомление на видно място, че книжата били оставени в Нотариалната кантора и можели да бъдат получени в двуседмичен срок от 20.09.2017 г. Пом. нотариусът по заместване Б.К. се била убедила, че адреса посочен в поканата е постоянен адрес на ответника и е издирила телефонния номер на последния, като го била уведомила, че имало Нотариална покана за получаване в кантората на нотариус И.. По информация от пом. нотариус К., ответникът обещал да дойде и да си получи Нотариалната покана, но в последствие, не се е явил лично, а бил изпратил едно лице, което се било представило за негова сестра и тя пожелала да получи Нотариалната покана, но получила отказ, тъй като не била представила пълномощно от ответника.

Моли съда, след като установи, че ищецът е собственик на 3/8 (три осми) идеални части от Дворно място от 2026 (две хиляди двадесет и шест) квадратни метра, находящо се в село Средно Градище, община Чирпан, област Стара Загора, за което бил отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, обозначен под № IV-79 (римско-четири, арабско-седемдесет и девет), в квартал 18А (осемнадесет, буква „А"), по подробния устройствен план на селото, целият от 2130 (две хиляди сто и тридесет) квадратни метра, с неприложена улична регулация, заедно с построените в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА и подобрения, при граници: от изток и юг - улици, запад - У ПИ № V-80, от север - У ПИ № VI-77 и У ПИ № III-78 и че този имот се намирал във владението на ответника, които го ползвал без правно основание и да постанови решение, с което да осъди Т.И.Т. с ЕГН ********** ***, Старозагорска област, да му предаде владението върху целия имот. Претендира да му бъдат изплатени направените съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се взема становище, че оспорва изцяло собствеността на ищеца върху описаният имот и искането му за освобождаване на имота, тъй като ищецът обосновавал иска си за собственост върху имота на базата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследяване по закон, завещание и давностно владение № 127, Том 3, рег. № 2832, дело № 498 от 28.07.2017 год. на Нотариус Люсиен И. *** действие Районен Съд- Чирпан. Изрично в отговора си ответникът не прави искане за изтекла придобивна давност в негова полза или чрез негови наследодатели, а е поискал обявяване нищожността на цитирания по0-горе нотариален акт с твърдение, че към момента на изслушването му не е била налице изискуемата се придобивна давност по отношение на ищеца. Ответната страна твърди, че такова владение несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години в полза на ищцовата страна нямало.

По искане на ответната страна и на основание чл. 219 от ГПК в хода на производството бяха привлечени като трети лица, помагачи на ответната страна Г.Г.Г., М.Т.М., В.Т.Т. и С.П.В.. Същите при предоставената им процесуална възможност вземат становище, че искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните, на основание чл.235 от ГПК, намери за установено следното:

Искът по чл. 108 от ЗС е една възможност на невладеещия собственик да защити правата си по отношение на владеещия несобственик.

Тежестта на доказване тежи на ищцовата страна. На първо място същата следва да установи, че е собственик на вещта, правното основание на което е станала собственик. И на второ място, че точно тази вещ се „ държи „ или „ владее „ от ответника. И не на последно място, че ответникът държи или владее тази вещ без да има правно основание за това.

Видно от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищеца И.С.В. и негови роднини / видно от удостоверение за наследници на И.В.С., починал на 08.11.1983г./- Г.Г.Г., М.Т.М., В.Т.Т. и С.П.В., се снабдили с Нотариален акт по обстоятелствена проверка по см. на чл. 587 ал.2 от ГПК, наименован Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследяване по закон, завещание и давностно владение № 127, том III, рег. № 2832, дело № 498/2017г. на Люсиен И. – Нотариус, регистриран в НК под № 090. Именно с този нотариален акт и ищеца твърди, че е собственик на 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот. 3/8 ид.ч. защото 1/8 ид.ч. получава по закон и 2/8 ид.ч. от представеното в последното по делото с.з. фотокопие от саморъчно завещание.Други, релевантни за спора писмени доказателства, представени от ищцовата страна са две вписвания на процесния недвижим имот в  разписни книги и листи съответно от 1946г и от 1990-1994г. в които за собственик на дворно място представляващо, съгласно заключението на вещото лице Г.А.К.,*** на 31.10.2018г./ УПИ VI – 134 в кв. 18А по стария план на с. Средно Градище и съответстващо на УПИ IV – 79, в кв. 18а по сега действащия план на с. Средно Градище е посочен наследодателя на ищеца И.С.В., починал на 08.11.1983г. Други писмени или гласни доказателства от ищцовата страна не бяха представени.

Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Както бе посочено по-горе, ищецът се легитимира за собственик на спорния имот с Нотариален  по обстоятелствена проверка. Съгласно Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС Нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижимия имот по реда на чл. 587 от ГПК, в т.ч. и по ал.2 на същият член, не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК относно констатацията на Нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. 

Следователно, от гореизложеното съдът счита, че остава недоказано твърдението на ищеца, че същият е станал собственик на 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот с факта, че се е снабдил с Нотариален акт по обстоятелствена проверка изрично посочен по-горе. Друг начин за придобиване правото на собственост в настоящото производство, т.е. по някой от посочените в нормата на чл. 77 от ЗС нито бе твърдян, нито бе доказван. Така например ищцовата страна не доказа самата тя или нейни наследодатели да са станали собственици на целия или идеални части от  недвижимия имот. Отбелязването в разписната книга на съответното населено място не е титул за собственост нито пък доказва такава. Следва да се има предвид ,че и към 1946г. и към 1994г.  съществува правна възможност собственика да притежава документ за собственост, в т.ч. Нотариални актове, Крепостни актове, Владала и т.н.

Безспорно установено между страните е и обстоятелството, че процесния недвижим имот се владее именно от ответната страна.

При съдебното производство бяха разпитани свидетелите В. Д. Д., Д. П. Д., чиито твърде объркани показания установяват, че в миналото този имот е бил собствен на 4-5 братя, но предвид твърде отдалечения момент от време съдът не е в състояние да определи точно кой от братята е бил собственик, индивидуален собственик ли е бил и т.н. За прецизност следва да се отбележи, че разпитаните свидетели – искани и водени от ответната страна като че ли повече свидетелстват доколко и кой е строил къщата, находяща се в недвижимия имот, както и кога евентуално същата е била строена. Но по разбиране на настоящия състав и с оглед нормата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Следователно кой е построил жилищната сграда при положение, че съществува спор за правото на собственост на УПИ е без значение за настоящото производство.

В заключение съдът счита, че следва да отбележи, че съобразно константната съдебна практика при ревандикационен иск, а и с оглед разпределената доказателствена тежест по делото по реда на чл. 146 от ГПК, за да докаже претенцията си ищеца следва да докаже: на първо място, че е собственик, и чак след това че веща се държи от ответника и че веща се държи без правно основание. В случая съдът приема, че в настоящото производство ищцовата страна не доказа правото си на собственост върху процесния недвижим имот.

По отношение на исканото с отговора на исковата молба за произнасяне на нищожност на Нотариалния акт съдът счита, че не следва да се произнася по същото. Това е така, защото ответната страна не формулира точно и ясно за какво оспорване иде реч, а именно, не формулира искане за произнасяне на съда по чл. 537 ал.2 от ГПК, нито пък предяви насрещен иск. Още повече, че настоящият състав счита, че иска следва да бъде отхвърлен не защото ответника е собственик на процесния недвижим имот, а защото ищеца не доказа той да е собственик на твърдяната идеална част. По същите съображения и с оглед изхода на делото съдът счита, че не следва да се произнася по откритото по смисъла на чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на

Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК, съдът счита, че следва да присъди направените по делото разноски и осъди ищеца да заплати същите на ответната страна.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 235 от ГПК и чл. 259 ал. 1 от ГПК

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.В., ЕГН **********,***, чрез адв. П.Т.К. - пълномощник от АК Ст.Загора с адрес на кантората и адрес за призоваване: гр. Чирпан, бул. Георги Димитров № 26А против Т.И.Т., ЕГН ********** ***.Загора, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 3/8 (три осми) идеални части от Дворно място от 2026 (две хиляди двадесет и шест) квадратни метра, находящо се в село Средно Градище, община Чирпан, област Стара Загора, за което бил отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, обозначен под № IV-79 (римско-четири, арабско-седемдесет и девет), в квартал 18А (осемнадесет, буква „А"), по подробния устройствен план на селото, целият от 2130 (две хиляди сто и тридесет) квадратни метра, с неприложена улична регулация, заедно с построените в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА и подобрения, при граници: от изток и юг - улици, запад - У ПИ № V-80, от север - У ПИ № VI-77 и У ПИ № III-78 и да осъди Т.И.Т. с ЕГН ********** ***, Старозагорска област, да му предаде владението върху целия имот, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.С.В. с п. а. да заплати на Т.И.Т. с п.а. и ЕГН сумата в размер на 780.00 лв.

ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третите лица Г.Г.Г., ЕГН **********,***, М.Т.М. ЕГН **********,***, В.Т.Т. ЕГН **********,*** и С.П.В. с ЕГН **********,***.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: