Р Е Ш
Е Н И Е №71
гр.Попово, 01.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският
районен съд, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при
секретаря М.А., като разгледа докладваното от
с ъ д и я т а АНД № 47 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на К.В.С. ***, чрез пълномощник адв.Й. А. ***.2010
г. на Началника на РУ Полиция Попово, с което са му наложени административни
наказания, както следва: 1.на
осн.чл.183,ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.; 2.на осн.чл.182,ал.1,т.2 ЗДвП – глоба в
размер на 30 лв.; 3.на осн.чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. и 4.на
осн.чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за това, че „на 14.01.2010 г., в 12.04 ч., в гр.П., на
изхода за гр. Р. до бившия автосервиз в посока с.К., управлява л.а.“Опел Астра“ с рег.№ ** със скорост 65 км/ч при максимално
разрешена за населено място 50 км/ч. Скоростта е фиксирана с „Трафик радар №
413/02“ с дата и час и показана на водача; Водачът не представя документ за
сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ за 2010 г.; Водачът управлява МПС
без поставен обезопасителен колан; Автомобилът не е представен на годишен
технически преглед м.декември 2009 г. - нарушения по чл.21,ал.1; чл.100,ал.1,т.3;чл.137А,ал.1 и чл.147,ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата се оспорват изцяло извършените нарушения, като жалбоподателят твърди,
че НП му е връчено извън сроковете по ЗАНН, поради което счита, че
отговорността му е неправилно ангажирана с оглед изтичане на абсолютната
давност. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба от адв.А., в която
поддържа жалбата на заявените в нея основания, не ангажира допълнителни
доказателства и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата - РУП Попово към ОДМВР Търговище, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна
прокуратура Търговище, ТО Попово уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат
представител.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. На 14.01.2010 г. жалбоподателят управлявал
л.а.“Опел Вектра“ с рег.№ ** собственост на трето лице. Около 12.04 ч., на изхода на гр.П. в посока към гр. Р.,
до бившия автосервиз, поради превишаване на разрешената скорост за движение в
населено място, бил спрян за проверка от полицейски патрул. След установяване
самоличността на водача му било обяснено, че е управлявал л.а. със скорост 65
км/ч, установена с ТR № 413/02. Наред с това водачът не представил документ за
сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ за 2010г.;Управлявал л.а. без
поставен обезопасителен колан и автомобилът не е представен на годишен
технически преглед м.декември 2009 г. За нарушенията по чл.21,ал.1;
чл.100,ал.1,т.3;чл.137А,ал.1 и чл.147,ал.1 от ЗДвП бил съставен АУАН № 85
/приложен/, който бил подписан от нарушителя без възражения, като допълнителни
такива не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било
издадено и атакуваното НП № 85/03.02.2010 г. на Началника на РУ ”Полиция”
Попово, връчено лично на 18.01.2011 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в
с.з. св.С.Х. /който предвид изтеклия дълъг период от време не си спомня
подробности относно нарушението и формално декларира, че потвърждава
съдържанието на акта/, както от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от нарушителя.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Видно
от приложената справка за нарушител, спрямо жалбоподателя К.С. са съставяни
множество АУАН, респ. издавани са НП за различни нарушения на ЗДвП, като
интерес за настоящото производство представляват съставения АУАН на 14.01.2010
г., както и НП № 85/03.02.2010 г. В
справката са вписани два АУАН, само които са съставени от служители на РУП
Попово около инкриминираната дата. Това са АУАН
№W242774/03.02. 2010 г. за нарушение по чл.315 от ЗДвП
/очевидно става въпрос за техническа грешка, може би е по КЗ/, за който се
посочва че е издадено НП № 83/03.02.2010 г. и
и АУАН W353048
също съставен на 03.02.2010 г. /!?!/ на жалбоподателя за нарушения по
чл.183,ал.4,т.7; чл. 185; чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП, за който се посочва, че е
във връзка с НП № 85/03.02.2010 г. От
друга страна, прегледът на същата справка в частта НП показва, че НП №
85/03.02.2010 г. само за едно нарушение по чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП, а именно за
неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан, но не и за
останалите три вписани в акта. Освен
това е посочено, че процесното НП № 85/2010 г. е издадено на 03.02.2010 г. във
връзка с АУАН № W353048 и е връчено на
нарушителя пак на 03.02.2010 г., съответно е влязло в сила на 11.02.2010 г. и е
платено /!?!/.
При
така установената хронология съдът намира, че обективно не е възможно
атакуваното НП № 85/03.02.2010 г. да е връчено на 18.01.2011 г., както е
отразено в него и за което основателно претендира жалбоподателя. Още повече, че
в приложената справка е отразено, че глобата е платена, но жалбоподателя твърди, че не е сторил това.
По начинът, по който е ангажирана административнонаказателната отговорност са
нарушени множество процесуални и правни норми, които съдът не намира за
необходимо да посочва поотделно, но е достатъчно например да се посочи, че
грубо е нарушен чл.44,ал.1 от ЗАНН, като жалбоподателя е лишен от възможността
да направи писмени възражения по акта /освен това дори не е ясно кой всъщност е
съставения АУАН във връзка с издаденото НП, тъй като АУАН с № 85 просто не е
издаван, а фабричния номер върху него е Серия Б, № 729123, т.е. отново нямаш
нищо общо с посочения № 85/. Ето защо съдът и без да анализира останалите
възражения на нарушителя приема, че неправилно и незаконосъобразно Началникът
на РУП-Попово е издал НП, като не е изчакал да изтече 3-дневният срок, който е
елемент от средствата, предоставени на всеки нарушител по ЗАНН за защита от
вменените му нарушения. Начинът, по който е издадено НП е довел до
възпрепятстване на упражняването на правото на жалбоподателя по чл.44,ал.1 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да направи обосновани писмени
възражения по него. Ето защо съдът намира това допуснато нарушение за
съществено, изхождайки от критерия за същественост на нарушението, изразяващ се
в обстоятелството дали е от категорията на тези, допускането на които е
ограничило правата на някоя от страните в процеса. Безспорно е, че така
констатираното макар и само в НП нарушение е от вид, който не може да се
преодолее евентуално в последващ стадий на административнонаказателното
производство, поради което съдът приема, че същото е съществено и на това
основание ОТМЕНЯ обжалваното НП като незаконосъобразно, без да се произнася по
съществото на правния спор.
Отделно от посоченото в
горния абзац, издаденото НП се явява незаконосъобразно и на друго правно
основание. Както вече се посочи, АНО твърди, административните нарушения
предмет на делото са извършени на 14.01.2010 г., издаденото е НП е от 03.02. 2010
г., а е връчено може би или също на 03.02.2010 г., или на 18.01.2011 г., срещу което
жалбоподателят е депозирал жалба до ПпРС на 27.02.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. "а" от ЗАНН,
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е" глоба". Съгласно ал.2, давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието. В процесният случай, съдът не е в състояние да направи преценка
на давностните срокове. Безспорно акта, с който е наложено
административното наказание - НП не е
влязъл в сила, но това е така не предвид някакво виновно поведение
жалбоподателя С., а се дължи единствено на продължителното бездействие на
наказващия орган. Според този съдебен състав изтеклия близо 10-годишен период
от датата на нарушението до настоящия момент, за който жалбоподателя няма вина,
следва да се отчете като изключително смекчаващо вината му обстоятелство,
обуславящо приложение на чл.28,б.”а” от ЗАНН, така както алтернативно се
претендира в жалбата. Жалбоподателят Д.
не е имал процесуално поведение, с което да забави по някакъв обективен начин
хода на производството против себе си – обстоятелство, което само по себе си
изключително смекчава наказателноправното му положение, тъй като възприемането
на обратното разбиране би било в противоречие с чл.6 от ЕКПЧ /виж в т.см. и р.№
677/22.11.2004 г. на ВКС по н.д.№ 288/2004 г. на I н.о./. С оглед
тази незначителност на охранявания обществен интерес, настоящият случай
може да се определи като маловажен по смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.9,ал.2
от НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28,б.”а” от ЗАНН и тъй като това не е сторено от наказващия орган, съдът счита, че
издаденото НП е незаконосъобразно, следва да бъде изцяло отменено и на това
правно основание .
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 85/03.02.2010 г. на Началника на РУ”Полиция” Попово, с
което на К.В.С.
***, ЕГН-****** 1000, чрез адв.Й.А. *** със съдебен
адрес ***, офис 1, за нарушения по чл.21,ал.1; чл.100,ал.1,т.3;чл.137А,ал.1 и
чл.147,ал.1 от ЗДвП са наложени отделни административни наказания, както
следва: на осн. чл.183,ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.; на
осн.чл.182,ал.1,т.2 ЗДвП – глоба в размер на 30 лв.; на осн.чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. и на осн.чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП – глоба
в размер на 10 лв.,
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: