№ 1168
гр. Велико Търново, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102136 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ПЛ. ИВ. СТ. против ОРЛ. Н. Й., с
която се иска упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство на страните дете да бъде предоставено на майката, при която да
бъде и неговото местоживеене, както и за осъждането на ответника да заплаща месечна
издръжка за детето – за напред и за минал период.
Ищцата твърди, че с ответника са живеели на съпружески начала и че от съвместното
си съжителство имат едно дете – малолетният А. Й.. Заявява, че след раздялата на страните
тя полага грижи за сина им, както и че ответникът се е дезинтересирал от детето,
включително че почти не е давал средства за издръжката му.
Ответникът не подава отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба, като счита, че нейната основателност е установена от събраните
доказателства. Заявява, че повече от пет години грижите за детето са поети изцяло от
майката, която има желание и готовност да продължи да се грижи за своя син.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на
малолетния А. Й., роден на 5.7.2015 г. в Амстердам, Нидерландия.
От изготвения социален доклад става ясно, че при раждането на детето родителите
живеят в Нидерландия, но три месеца по-късно същите се разделят, като майката и детето се
връщат в България. От този момент насетне А. се отглежда в семейната среда на своята
майка, която получава подкрепа от своите майка и брат, към които детето е емоционално
привързано. Отразено е, че детето рядко контактува с баща си, тъй като последният
продължава живее и работи в Нидерландия. Посочено е, че потребностите на детето от
битово, здравословно и образователно естество се задоволят адекватно, както и че майката
има необходимия родителски капацитет.
Според показанията на св. З.С. – майка на ищцата, след раздялата на страните грижите
за детето са поети изцяло от майката, като до навършване 3-годишна възраст на детето
бащата я е подпомагал, но след това, и особено през последната година, тази помощ е
преустановена. Св. Стоева заявява, че по време на кратния си престой в страната бащата не е
проявил желание да вижда детето за повече време и да го вземе при себе си с преспиване.
Св. Р.З. потвърждава, че след раздялата на страните грижите за детето се полагат от
майката. Заявява, че при разговори с последната е разбрала, че напоследък ответникът не е
изпращал средства за детето и много рядко го търси.
Относно родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката им, този спор се разрешава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на
родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите
на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на
децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други
възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад и предвид
изложеното от разпитаните свидетели в интерес на детето е упражняването на родителските
права да бъде предоставено на майката, при която да бъде и местоживеенето му. За да
достигне до този извод, съдът съобразява установените от социалните работници
родителски качества на майката, наличието на подкрепяща среда в лицето на нейната майка
и брат, както и вече установеното фактическо положение, в рамките на което за малолетния
А. Й. е осигурена сигурна и безопасна среда. В тази връзка не без значение е и
обстоятелството, че през по-голямата част от съзнателния живот на детето бащата е имал
спорадични контакти със сина си и реално майката е значимият родител за малолетния.
Относно режима на личния отношения:
2
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана и необходимостта от контакти с бащата с
цел недопускане синдрома на родителското отчуждение, който неминуемо би се проявил
при трайно прекъсване на контактите на детето с неупражняващия правата над него родител.
Затова, предвид извода за основателност на иска за предоставяне упражняването на
родителските права на майката, на ответника следва да бъде дадена възможност да
поддържа режим на лични отношения със своя син. В тази връзка, като съобрази пола и
възрастта на детето, както и обстоятелството, че към момента същото живее в гр. Полски
Тръмбеш, а бащата в чужбина, съдът намира за подходящ следния режим на лични
отношения, а именно: два пъти за по една седмица през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, три дни по време на Коледните и Новогодишните празници, три
дни през пролетната ваканция на детето – всички с преспиване при бащата, както и по всяко
друго време при предварителна договорка с майката. С цел укрепване на връзката между
бащата и детето следва да бъде дадена допълнителна възможност за контакти, които да се
осъществяват в интернет пространството чрез видео-конферентна връзка два пъти в
седмицата в удобно за детето време, като един от дните следва да бъде събота или неделя.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от средства за
храна, облекло, здравеопазване, както и такива, свързани със създаването на нормални
битови условия за живот и възпитание. По делото няма данни каква е конкретната трудова
ангажираност на бащата и какво е получаваното от него възнаграждение за същата, като в
тази връзка съдът съобразява, че с определението по чл. 140 ГПК е задължил последния да
представи доказателства за получаваните от него доходи към настоящия момент и за една
година назад, като го е предупредил, че при неизпълнение на това задължение приложение
може да намери разпоредбата на чл. 161 ГПК и да бъде прието за доказано, че той има
възможност да заплаща издръжка в търсения размер. Доколкото ответникът не е изпълнил
това свое задължение, респ. не е посочил уважителна причина, съдът намира, че следва да
приложи последицата на чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че ответникът има
възможност да заплаща издръжка в търсения размер. Тук следва да се има в предвид, че
претендираният размер на издръжката не е много над минималния за страната, както и че
при всички случаи следва да се даде преимущество на интересите на детето, още повече, в
ситуация, при която задълженият родител не е сметнал за нужно да посочи дали този размер
е в неговите възможности, както и да ангажира доказателства в тази насока. Следва да се
има в предвид също, че бащата е лице в активна трудоспособна възраст и може да полага
труд, с доходите от който да плаща издръжка за сина си. При тези констатации съдът
намира, че издръжка от 200.00 лева месечно е адекватна, имайки в предвид, че майката е
родителят, който е пряко ангажиран с ежедневните грижи за детето, което безспорно е
свързано с допълнителни ежедневни разходи.
Искът за издръжка за минало време обхваща период от една година преди подаване на
исковата молба, като с оглед приетия от съда размер на издръжката претенцията за минало
3
време е основателна, имайки в предвид, че ответникът не е ангажира доказателства, че за
този период да е давал издръжка за сина си.
По разноските:
Предвид изхода на делото, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея
разноски в общ размер от 475.00 лева – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 368.00 лева върху размера на
присъдените издръжки – 4 % върху тригодишните платежи на издръжката за напред и 4 %
върху издръжката за минало време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на А. Й., ЕГН
********** на майката ПЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********, при която определя и
местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата ОРЛ. Н. Й., ЕГН ********** и
А. Й., ЕГН **********, както следва:
- два пъти за по една седмица през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката, три дни по време на Коледните и Новогодишните празници, три дни през
пролетната ваканция на детето – всички с преспиване при бащата;
- два пъти в седмицата за по един час в удобно за детето време чрез видео-конферентна
връзка, като един от дните бъде събота или неделя;
- както и по всяко друго време при предварителна договорка с майката.
ОСЪЖДА ОРЛ. Н. Й., ЕГН ********** да заплаща на А. Й., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител ПЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер от 200.00 (двеста) лева, считано от подаване на исковата молба – 20.7.2021 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОРЛ. Н. Й., ЕГН ********** да заплати на А. Й., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител ПЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********, сумата от 2 000.00
(две хиляди) лева, представляваща издръжка за период от една година преди подаване на
исковата молба.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за
4
издръжка са уважени.
ОСЪЖДА ОРЛ. Н. Й., ЕГН ********** да заплати на ПЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********
сумата от 475.00 (четиристотин седемдесет и пет) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА ОРЛ. Н. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 368.00 (триста
шестдесет и осем) лева, както и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5