№ 55
гр. Балчик, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20233210200078 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образуван по жалба срещу Наказателно
постановление №***/01.09.2022г. на Началника на РУ на МВР-Балчик,с
което на Е. Е. Е. с ЕГН********** от гр.В.***, за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 750 лева и "Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца и на основание Наредба №Iз-
2539 на МВР му се отнемат общо 12 точки.
Жалбоподателят моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита,
че същият бил незаконосъобразен и неправилен,като е посочил че в АУАН е
посочено превишаване на максимално допустимата за населено място
,скорост,след приспаднат толеранс от 3км/ч. ,от 105 км./ч. ,а в НП е посочено
превишение от 101 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 км./ч.,като по този
начин бил лишен от правото да управлява МПС,както и че в АУАН е посочен
един вид СУМПС,а в НП,друг,представляващо нарушение на материалния
закон.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява. За
него се явява адв. К. който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Сочи допуснати съществени процесуални нарушения в адм. процедура, в
1
частност ,че не са спазени разпоредбите на чл.10,ал.3 от наредбата за работа с
АТСС,както и че АУАН и НП има разминаване в установената скорост,с
която автомобила се е движел,което има съществено значение за ангажиране
на административно наказателната отговорност от такава по чл.182,ал.1,т.6 в
такава по чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП. Претендират се разноски по делото.
Административно наказващият орган – Началник на РУ на МВР-
Балчик ,редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище.По същество моли НП да бъде потвърдено,като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 18.05.2022г. в 18,10ч.в гр.Б.,по ул.“П.“,до хотел „Х.“ с мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M558,включваща трафик радар TR4D е
регистрирано и заснето движение на лек автомобил марка "Волво ХЦ60 "С
РЕГ.№В***ВН , движещо се ,в посока м-ст „Т.“ , със скорост 105 км/ч. /след
приспадане на допустимата грешка от - 3% / ,над разрешената за движение в
населено място от 50 км/ч., респективно с превишена скорост от 55км. в
час/след приспадане на допустимата грешка от - 3% /.
За работата и използването на конкретното мобилна система на
процесната дата - 18.05.2022 г., когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е бил изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство
по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на мобилната система за времето от 18,00ч.до 19,20часа и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – в гр.Б.,по ул.“П.“№32,до хотел Х., за ограничението на скоростта
въведено в закона за населено място от 50км./ч. /съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП -общо ограничение на скоростта/- разрешена скорост, режима на
измерване - стационарен,посоката на задействане-Д/двете посоки/ ,номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броят на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
От представения Протокол № 3-17-21/24.11.2021година, издаден от
2
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилната система за
контрол на скоростта на МПС , според който съответства на одобрения
тип,съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 на БИМ.
Налична е и снимка на заснетото нарушение извършено на 18.05.2022
г., от която е видно номера на автомобила, GPS- координатите на мястото на
нарушението, локацията, ограничението въведено в пътния участък и номера
на снимката, вида на автомобила и неговата марка.
След обработване на информацията от заснемането, включително
снимка /клип № 23699, е изискана от собственика на проц. автомобил с
призовка, съгласно справка за собственост/приложена по АНПр/ да представи
информация по нарушението във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП.
Такава е постъпила в регистратурата на АНО на 21.06.2022 г., като
видно от декларацията, собственика на МПС е декларирал,че автомобила се
е управлявал от Е. ,а самият той от своя страна е декларирал, че лично е
управлявал МПС на процесният ден и час.
Поради установяване на нарушителя на 21.06.2022г. предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Ц. С.-
мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Балчик- длъжностно лице от службите за
контрол по ЗДвП, съставил против жалбоподателя в негово отсъствие АУАН
№159, серия АД с бл.№ 937530.
С Писмо с рег.№240р-5086/24.04.2022г. до Началника на сектор ПП
при ОД на МВР-Варна е изпратен АУАН ,съставен срещу Е. за негово
връчване и след това с обратно писмо преписката е върната в РУ на МВР-
Балчик с изпълнени указания,от която е видно че АУАН съставен на Е. му е
бил предявен.
Видно ,АУАН е бил връчен на 05.08.2022г. лично на Е.,без направени
възражения.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН ,не са били направени писмени
възражения по АУАН.
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
3
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС с превишена
скорост, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им, като
посочва, че ограничението от 50 км/ч в населеното място. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена,в АУАН е посочено нарушението
на скоростта ,а именно 105км./ч.,след отчетен толеранс от 3км/ч.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на РУ на МВР-Балчик е издал
процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и налага на
жалбоподателя административни наказания "Глоба" в размер на 750 лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 23.01.2023 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ
на МВР-Балчик да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се
доказва от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на
МВР,служебно известна на съда.
Приложена е и Справка за нарушител.
Снимка на разположението на техническото средство заснело
процесното нарушение,в кориците на делото в действителност липсва.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.
84 от ЗАНН, вр. чл. 14 от НПК, настоящия състав на съда достига до
следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок –чл.59,ал.2,предл.1 от ЗАНН.В
кориците на делото се съдържат твърдения,че НП е влязло в сила на
07.02.2023г.,в същото време Жалбата е входирана на 20.03.2023г.,т.е.
4
подадена е 2 месеца след връчването на НП,но също така АНО не е
представил доказателства относно това как Жалбата е била депозирана ,дали
по пощата или внесена на ръка в деловодството на РУ на МВР-Балчик.
В кориците на делото липсват доказателства ако е била изпратена по
пощата,пощенският плик с положено върху него п.кл.,т.к. тежестта на
доказване в НП лежи върху АНО, то и доказването на това дали жалбата е
депозирана или не в срок е следвало да стане именно от негова страна.Поради
това,че депозирането на жалбата е спорно и при липсва на доказателства за
това как това е станало,съдът приема,че последната е депозирана в
срок,поради което и е приета за разглеждане,като се отчита правото на жалба
в административно-наказателния процес.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1,
б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от
ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се
определят от Министъра на вътрешните работи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.АУАН е съставен
след подаване на декларацията 07.06.2022г.По безспорен и категоричен начин
е установен, че именно декларатора е извършител на констатираното
нарушение.
При издаване на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и по конкретно на разпоредбите на чл. 40-42 от ЗАНН.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН-налице е описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени, не са допуснати нарушения на чл.
40 и чл. 43 от ЗАНН, във връзка със съставянето и предявяването му.
АУАН е съставен от компетентно за това лице в присъствието на
един свидетел.
5
Изпратен е за връчване на нарушителя.
На следващо място спазени са формата и реда за издаването на НП и
по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено
нарушението, предвид изложеното съдът намира, че мястото на извършване
на нарушението е безспорно установено и това е в гр.Б.,по ул.“П.“,до х-л
„Х.“,при движение на МПС в посока към м-стта „Т.“.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено.
Правилно е посочена и нарушената законовата разпоредба.
Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за
реализиране правото му на защита срещу административно-наказателното
обвинение, което право в действителност е и осъществил.
Предвид гореизложеното и с оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че техническото средство, заснело процесното
нарушение на 18.05.2022 г. в 18,10 часа е правилно квалифицирано, поради
което и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност на нарушителя чрез издаването на обжалваното наказателно
постановление, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
По приложението на материалния закон
Администртивно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В тежест на издателя на НП е да бъдат установени по недвусмислен
начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез
предвидените доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
6
По силата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП /за превишаване над 50 km/h
- с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. /, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 50km/h
и след приспадане на толеранс от -3% -105км/в час, с глоба от 750,00 лв.
Сумата съставлява предвидения минимален размер на глобата от
700,00 лева при превишаване на скоростта с 50 км/ч, като към тази сума е
добавена сумата от 50,00 лева, за следващите 5 km/h над превишаването от 50
km/h.
Относимо към процесния случай и с оглед съдържанието на
приложената санкционна разпоредба, за да е налице основание за налагане на
глоба в размер на 750 лева следва да е регистрирана скорост на движение,
превишаваща позволената (в случая от 50 km/h) с 50 km/h, плюс превишаване
с още 5 км/ч.
Т. е. наказуемо с глоба от 750 лева е превишаване с над 50 km/h,
което е в диапазона – от превишаване с 55 км/ч. до превишаване с 59 км/ч. В
действителност в НП е посочено наказуема скорост от 101 км/ч. при посочена
такава в АУАН от 105км/ч.,но настоящият състав счита,че се касае за
техническа грешка при изписването на цифрите,защото безспорно от
санкционната разпоредба може да се направи извод и с това не се нарушава
правото на защита на санкционираното лице че се касае за привишение над
50км/ч. за населено място.Също така в кориците на делото безспорно се
съдържат доказателства че скоростта на движение е била не 101 ,а именно
105 км/ч. ,след приспаднат толеранс на системата от 3 км./ч,предвид и на
това,че засечената скорост на МПС е била 108км/ч.Така че според
настоящият състав на съда,нарушението е безспорно установено,вкл. и в
неговите цифрови изражения ,за които жалбоподателя е бил запознат, поради
което и правото му на защита не е нарушено.
В случая установената действителна скорост и тази посочена в НП
такава,не рефлектира съществено върху предявеното
административнонаказателно обвинение, тъй като не променя съществено
основния обективен елемент от състава на нарушението ,това по чл. 182, ал.
7
1, т. 6 от ЗДвП,респективно се касае за просто математическо изчисление.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с редакцията на цитираната по –горе
правна норма, (ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) е предвидено, че при нарушение
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение.
За установеното нарушение, съгласно санкционната норма за чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП се предвижда наред с наказанието "глоба" и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца, като
последното наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен
фиш, поради което правилно е спазена общата процедура по ЗАНН със
съставянето на АУАН и последващо издаване на НП за реализиране на
административно–наказателната отговорност на жалбоподателя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип
TFR1-M558,включваща трафик радар TR4D .
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните
системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера,визуализираща измерването, респективно превозното
средство. Обработката и издаването на снимката е от централизирана
информационна система,изображенията на тях не могат да бъдат променяни
поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това важи също и за
процесите на съхранение и експорт на данни.
Ето защо съдът намира, че процесната система за видеоконтрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка/клип с №23699, с координати на
мястото, измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е
била 108 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %,
поради което наказуема скорост от 105 км/ч.
8
Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено пътното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил пътното превозно средство.
Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление
е, че с него се налага санкция на водача на МПС,т.к.в първата декларация по
чл.188 от ЗДвП,собственика на МПС е посочил,кой е бил водач управлявал на
инкриминираната дата негов лек автомобил.
Съдът намира, че несъмнено , от настоящия въззивник е осъществено
нарушението по приложената в НП правна квалификация.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойността на
скоростта в km/h за населено място от 50 km/h.
За престъпването на така установената забрана се предвижда
ангажиране на административнонаказателна отговорност съобразно
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП в съответната хипотеза.
Безспорно е установено по делото, че на 18.05.2022 г. в 18,10 часа
вгр.Б.,по ул.“П.“,до хотел „Х.“ в посока към м-стта „Т.“,Е. е управлявал
т.а.“Волво ХС60“ с рег.№В***ВН,собственост на А.А.-М. от гр.В. с
наказуема скорост 108 км/ч. /преди приспадане на допустимата грешка/ при
разрешена за населено място до 50 km/h, или с превишаване от 58 km/h.
/преди приспадане на допустимата грешка от -3%/.
При това положение и независимо от посочването в АУАН и НП на
наказуема скорост от 101 km/h, вместо 105 km/h, предвид факта ,че изрично е
посочено, че се приспада толеранс от -3%, то превишаването е в диапазона от
55 до 59 km/h, поради което правилно отговорността му е ангажирана на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Предвид това наложени са предвидените в кумулация и с фиксиран
размер, съответно срок, административни наказания, което е съобразено и с
правилата на чл. 27 от ЗАНН.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач е следвало
9
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Същият е подценил
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от
законовото ограничение.
Управлението на МПС с превишена скорост в населено място е
санкционирано с разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение от 55 км. /ч.,след приспаднат толеранс от 3 км./ч., законодателят
в разпоредбата на ал. 1, т. 6 от същия текст е предвидил, че за превишаване
над 50 km/h - се налага глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая
административно -наказващият орган правилно е определил наказанието в
размер на 750 лева и лишаване от право до управлява МПС за срок от три
месеца, като за съда не съществува възможност да го ревизира.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде
приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с
оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС).
По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност.
Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната
класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за
настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността
на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на
просто извършване" или "формални нарушения". Същото се явява довършено
10
със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДвП задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за
настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11
ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения.
В конкретния случай нарушението е застрашило обществените
отношения, свързани с безопасността по пътищата (особено актуална тема),
както и превишението е значително – с 55км/ч над разрешената скорост,
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск
се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна
проверка на атакуваното наказателно постановление, настоящият състав на
съда не констатира основания за неговата отмяна или изменение.
Ето защо, същото следва да бъде потвърдено изцяло, а депозираната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Отделно от това съдът дължи произнасяне по направеното второ
възражение за допуснати съществени процесуални правила и минно това
отнасящо се до посоченото СУМПС.Първо в АУАН е посочено
такова,издадено от британските власти ,а второ в НП е посочено,това което
жалбоподателя притежава издадено от българските власти.
Според съда това е без значение за ангажиране на
отговорността,защото и в двата случая жалбоподателя е бил а и е
правоспособен водач и за това какво СУМПС притежава е от значение за
лишаването му от правото да управлява МПС,а това лишаване става с
издаване на НП,в случая в последното е посочено СУМПС,издадено му от ОД
на МВР-Силистра,сектор ПП.На следващо място ,наред с лишаването от
права в НП е посочено,че на водача му се отнемат 12к.т.от талона,който
11
следва СУМПС,отново издадено му от сектор ПП при ОД на МВР-
Силистра,но т.к.съдът не дължи отговор за отнетите точки,то не следва да се
произнася по този въпрос в настоящото Решение.
Както бе посочено по-горе налагането на наказание Лишаване от
права се следва по силата на самия закон,с издаването на НП ,а в него е
посочено ,издаденото българско СУМПС,то и съдът не намира основания за
отмяна в тази част на НП,т.к.не се съдържат процесуални нарушения от
категорията на съществените.
По разноските по делото:
С оглед изхода на делото, разноски в полза на жалбоподателя не се
дължат, а от страна на АНО не се претендират.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. с ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***/01.09.2022г. на
Началника на РУ на МВР-Балчик,с което на Е. Е. Е. с ЕГН********** от
гр.В.***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП административно наказание "ГЛОБА" в размер на 750
лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки, като
законосъобразно!
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването му от страните, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на
глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
12