Р Е Ш
Е Н И Е
№ 29.03.2013 г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и втори февруари две хиляди и тринадесета година
В закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева
Секретар Ж.Р.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдият гр.д. № 2470/2011 г.
Делба І фаза.
Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от М.Н.Д. против А.Т.А. за допускане до делба на съсобствените им недвижими имоти, а именно: 1. Недвижим имот, находящ се в с. Я.П., общ. ПП, обл. Б., от 790 кв.м., парцел ХІІ – 279, в кв. 23 по плана на селото по нов план VІІ – 197, кв.33, ведно с построената в него жилищна сграда от 60 кв.м.; 2. Лек автомобил “Фолксваген пасат” с рег. №***********; 3. Лекотоварен автомобил /микробус/, цвят бял - “Фолксваген пасат” с рег. № ********, при права 1/6 ид. част за ищцата и 5/6 ид. части за ответника. С допълнеине към исковата молба е поискано и включване в делбената маса на моторна лодка ПР- 200 “Скитник” при същите права.
В срока за отговор ответникът депозира такъв, като претендира в делбената маса да бъдат включени и следните недвижими имоти:
1. Дворно място, находящо се в с. Г., общ. В., обл. Р., ул. “****” № **, представляващо поземлени имот № 457 в кв.33 по регулационния план на селото, с обща площ от 4 435 кв.м., състоящо се от: Парцел ІХ – 457 с площ от 810 кв.м.; парцел Х – 457 с площ от 1230 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, едноетажна с приземен етаж, второстепенни сгради, гараж; парцел ХІ – 457 с площ 810 кв.м.; парцел ХІІ – 457 с площ 910 кв.м. , който поземлен имот е с неуредени регулационни отношения от 675 кв.м., при граници за целия имот: на север – ПИ VІІІ – 456, на изток – улица, на юг – улица, на запад – ПИ ХІІІ – 460 и ПИ ХІV – 460, при права 4/9 ид. части за ищцата и 5/9 ид. части за ответника, както и : 2. Поземлен имот 156009, с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 11, 012 дка, находящ се в м. “*****” по плана за земеразделяне на с. Г.; 3. Поземлен имот № 134006 с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 10,003 дка, находящ се в м. “*****” по плана за земеразделяне на с. Г. и 4. Поземлен имот № 134006 с начин на трайно ползване: полска култура, трета категория, с площ 10,004 дка, находящ се в м. “****” по плана за земеразделяне на с. Г., при права 2/3 ид. части за ищцата и 1/3 ид. част за ответника.
Като съобрази събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните, че ищцата е наследница на Н. Д. Н. /нейн баща/, Д. С. Н. /нейна
майка/ и В. Н.Д. /нейна сестра/, а ответникът е преживял съпруг на последната.
Представените, като писмени доказателства по делото нотариален акт № 12, т.VІІ, н.д. № 2551/77 г. и н.а. № 13, т.V, н.д. № 1619/79 г. на Нотариус при РС Бургас, удостоверяват обстоятелството, че по време на брака между в. Н.Д. и А.Т.А., съпрузите са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в с. Я. п., общ. П., обл. Б., от 790 кв.м., парцел ХІІ – 279, в кв. 23 по плана на селото, представляващ понастоящем УПИ VІІ – 197 с площ от 850 кв.м., в кв. 33, по плана на с. Я. п. от 1985 г., при граници и съседи: улица, УПИ VІІІ – 198 и УПИ VІ – 196. Не е спорно и твърдяното от ответника обсотятелство, че понастоящем имотът е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., като сградата е построена след придобиване собствеността върху имота и преди смъртта на наследодателката В. Н.Д.. Не е спорно между страните и обстоятелството, че последната и нейния съпруг – ответника А. А. по време на брака си са придобили и собствеността върху движими вещи: - Лек автомобил “Форд”, модел “Транзит”, тип “Микробус” с рег. № **** с рама № *****, с дата на първа регистрация 07.04.1997 г., Лекотоварен автомобил марка “Фолксваген” модел “Пасат” с рег. №, ****, с рама № ****, двигател № *****, дата на първа регистрация 10.01.1992 г. Ответникът не представя доказателства във връзка с твърденията си, че моторна лодка Пр – 200 “****”, регистрирана в пристанище П., т. ІІ, стр.200, № 200 е негова изключителна собственост, тъй като е лодка различна от придобитата по време на брака. В подкрепа на твърденията на ответника, че страните са съсобственици на земеделски земи, а именно: 1.Поземлен имот 156009, с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 11, 012 дка, находящ се в м. “И.” по плана за земеразделяне на с. Г.; 2. Поземлен имот № 134006 с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 10,003 дка, находящ се в м. “К.” по плана за земеразделяне на с. Г. и 3. Поземлен имот № 134006 с начин на трайно ползване: полска култура, трета категория, с площ 10,004 дка, находящ се в м. “Е.” по плана за земеразделяне на с. Г., са представени скици № № Ф00694, Ф00695, и Ф00696 от 17.11.2005 г. на ОСЗГ Община Ветово. Според същите собствеността на посочените недвижими имоти е възстановена на Н. Д. Н. с решение № 233/23.09.1996 г. на ПК Ветово.
Според представените удостоверения за наследници, Н. Д. Н. е починал на 09.01.2005 г., оставяйки за свои наследници Д.С. Н. – съпруга /починала на 18.07.2009 г. /, В. Н.Д. /починала на 21.10.2006 г./ и М.Н.Д.. Наследници на В. Н.Д. са преживелият й съпруг - А.Т. А. и нейната майка Д. Н..
Ищцата твърди, че родителите й Д. Н.и Н.Н. са сключили граждански брак през 1945 г., което не се оспорва от ответника.
По отношение на претендирания за допускане до делба от ответника недвижим имот, а именно: Дворно място, находящо се в с. Г., общ. В., обл. Р., ул. “****” № **, представляващо поземлен имот № 457 в кв.33 по регулационния план на селото от 1976 г., с обща площ от 4 435 кв.м., състоящо се от: Парцел ІХ – 457 с площ от 810 кв.м.; парцел Х – 457 с площ от 1230 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, едноетажна с приземен етаж, второстепенни сгради, гараж; парцел ХІ – 457 с площ 810 кв.м.; парцел ХІІ – 457 с площ 910 кв.м. , който поземлен имот е с неуредени регулационни отношения от 675 кв.м., при граници за целия имот: на север – ПИ VІІІ – 456, на изток – улица, на юг – улица, на запад – ПИ ХІІІ – 460 и ПИ ХІV – 460, ищцата твърди, че същия е нейна изключителна собственост. Позовава се на твърдения, че част от имотът е бил собственост на родителите на Д. Н., а друга част била придобита от нейния съпруг и баща на ищцата Н. Н. в началото на 60 – те години. За приемане за доказани на посочените обстоятелства се позовава в записвания в разписния лист на с. Г., в които като собственик на парцел ІХ – 457 ; парцел Х – 457 ; парцел ХІ – 457 с площ 810 кв.м. и парцел ХІІ – 457 е записан Н. Д. Н.. Твърдените действия по придобиване на собствеността върху част от парцели с посочената номерация, но преди 1976 г. се установяват и от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г., Н.. Според свидетелите, родителите на Д. Н. притежавала място, с построена в него жилищна сграда, която съществува и понястоящем. В този имот живели и Д. Н., нейния съпруг и двете им дъщери. В периода 1961 – 1965 г., Н. Н.закупил и съседни празни дворни мяста, с обща площ от около 3 декара. След смъртта на родителите на Д. Н., тя и съпруга й построили гараж и пристройки към къщата. Все в тази връзка, ищцата твърди и че един от тези парцели, придобити от нейния баща / Н. Н./ по време на брака с майка й /Д. Н./, й е бил дарен от него. Представеният нотариален акт № 156, т.ІІ, н.д. № 659/1975 г. удостоверява, че Н. П. Н., дарява на ищцата празно дворно място, находящо се в с. Г., от 1210 кв.м., представляващо парцел VІІ – 257, в кв. 8 по плана на селото, при граници наследници на С. Г. Р., А. М. И., В. М. М. и улица.
Според заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, в посоченото дворно място /парцел VІІ – 257, в кв. 8/, по регулационния план на селището от 1925 г. понастоящем попада части от териториите на УПИ XІ – 457, XІІ – 457 и ХІІІ – 460 от сега действащия план на с. Г.от 1976 г.
На 28.05.2004 г., Д. С. Н. с нотариален акт 159, т.І, рег. № 1979, н.д. № 86/04 г. на нотариус В. А. с рег. № 357 на НК, била призната за собственик по давностно владение и наследство от наследодателите й С. Г. Р. и Д. И.Р. /нейни родителите/ на поземлен имот № 457 в кв.33 по регулационния план на селото от 1976 г., с обща площ от 4 435 кв.м., състоящо се от: Парцел ІХ – 457 с площ от 810 кв.м.; парцел Х – 457 с площ от 1230 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, едноетажна с приземен етаж, второстепенни сгради, гараж; парцел ХІ – 457 с площ 810 кв.м.; парцел ХІІ – 457 с площ 910 кв.м. , който поземлен имот е с неуредени регулационни отношения от 675 кв.м., при граници за целия имот: на север – ПИ VІІІ – 456, на изток – улица, на юг – улица, на запад – ПИ ХІІІ – 460 и ПИ ХІV – 460.
След смъртта на съпруга й Н. Д. Н. на 09.01.2005 г., на 29.12.2005 г., Д.С. Н., продала на дъщеря си В. Н.Д., собствените си 4/6 идеални части от описание по – горе недвижим имот, находящ се в с. Г. за сумата 6 400 лв., като сделката била обективирана в НА № 125, т.VІІІ, н.д. № 1088/2005 г. на нотариус А. М., с рег. № 433 на НК.
От заключението по назначената експертиза се установява, че описаните в н.а. № 159, т.І, рег. № 1979, н.д. № 86/04 г. на нотариус В. А. с рег. № 357 на НК и в н.а. № 125, т.VІІІ, н.д. № 1088/2005 г. на нотариус А. М., с рег. № 433 на НК имоти, са идентични с УПИ № № ІХ – 457 ; Х – 457 ; ХІ – 457 и ХІІ – 457 в кв.33 по одобрения със заповед № 163 от 24.02.1976 г. регулационен план на гр. Г.. Площта на имот с пл. № 457, съгласно РП е 4 616 кв.м., с част от които /3 911 кв.м./ са образувани посочените по – горе четири УПИ, територия с площ от 406 кв.м. е предаваема към улична регулация, а територия с площ от 299 кв.м. е предаваема към УПИ XІV – 460. Вещото лице сочи още, че в имота има застроени едноетажна жилищна сграда с приземен етаж , със застроена площ 65 кв.м., сграда от допълващо застрояване със ЗП 38 кв.м., навес със ЗП 17 кв.м. , стопанска сграда със ЗП 8 кв.м. , гараж със ЗП 30 кв.м. и навес със ЗП 134 кв.м. Посочените сгради са разположени в парцел Х – 457, с изключение на част от навеса със ЗП 134 кв.м., от който 50 кв.м. попадат и в парцел ІХ – 457.
Представена е скица на имота, удостояверяваща че същия представлява № 602.457, за който са отредени УПИ № ІХ, Х, ХІ и ХІІ в кв.33 на гр. Г., с площ 4, 616 дка, при граници 15151.602.456, 15151.602.462, 15151.602.460, 15151.602.459, 15151.602.458, 15151.602.1498.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявените искове за делба са основателни и доказани.
По отношение на недвижимия имот, находящ се в с. Я. п., общ. П., обл. Б., от 790 кв.м., парцел ХІІ – 279, в кв. 23 по плана на селото, представляващ поностоящем УПИ VІІ – 197 с площ от 850 кв.м., в кв. 33, по плана на с. Я. п. от 1985 г., при граници и съседи: улица, УПИ VІІІ – 198 и УПИ VІ – 196, ведно със застроената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., и движимите вещи: - Лек автомобил “Форд”, модел “Транзит”, тип “Микробус” с рег. № *** с рама №*****, с дата на първа регистрация 07.04.1997 г. ; Лекотоварен автомобил марка “Фолксваген” модел “Пасат” с рег. №, *****, с рама № *****, двигател № *****, дата на първа регистрация 10.01.1992 г. и Моторна лодка Пр – 200 “****”, регистрирана в пристанище П., т. ІІ, стр.200, № 200. Посочените вещи са придобити по време на брака на ответника и общата на страните наследодателка – В. Д.. Макар и при липса на изрични доказателства в тази насока, доколкото между съделителите не е спорно че към момента на придобиване на собствеността на посочения недвижим имот през 1977 г., наследодателката Д. е била сключила граждански брак с ответника, следва да се приеме, че бракът между двамата е продължил повече от десет години – обстоятелство от значение за определяне правата в съсобствеността, съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.2 от ЗН. Доколкото от ответника не се оспорва и твърдението, че останалите движими вещи също са придобити по време на брака му с наследодателката, следва да се приеме, че както те, така и недвижимия имот, представляват съпружеска имуществена общност. Изложеното налага извода, че след прекратяването на брака, със смъртта на В. Д., останалото в наследство от същата имущество, включващо 1/2 идеална част от правото на собственост върху вещите е преминало в собственост на нейната майка и преживелия й съпруг - при права 1/3 за първата и 2/3 за ответника. По силата на наследствената трансмисия правата на майката след смъртта й са придобити от ищцата. Следователно на ответникът, който притежава 1/2 ид. част на лично основание, се следват общо 5/6 ид. части от посочените до тук имоти предмет на делбата, а на ищцата се следва останалата 1/6 ид. част.
По отношение на земеделските земи. Въз основа на представените писмени доказателства, се установява, че собствеността върху същите е възстановена по реда на ЗСПЗЗ през 1996 г. на бащата на ищцата и починалата й сестра – Н. Н.. Съобразно момента и способа на придобиване собствеността върху тях, следва да се приеме, че недвижимите имоти са били изключителна собственост на Н.. След неговата смърт Н. през 2005 г., той е оставил за наследници съпругата си и двете си дъщери, като по този всяка от тях е била собственик на по 1/3 ид. част от имотите. След смъртта на В. Д., 2/3 части от наследствената й идеална част са наследени от ответника, а 1/3 от преживялата й майка, единствен наследник на която се явява ищцата. Ето защо и по изложените съображения, тези недвижими имоти следва да бъдат допуснати при права – 2/9 ид. части за ответника и 7/9 ид. части за ищцата.
По отношение недвижимия имот, находящ се в с. Глоджево и предявените във връзка с него инциденти установителни искове.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, от правна страна се налага извода, че към датата на издаване на
нотариалния акт 159, т.І, рег. № 1979, н.д. № 86/04 г. на нотариус В. А. с рег.
№ 357 на НК, с който Д. Н. е била призната за изключителен собственик на процесното
дворно място в с. Г., ведно с построениете в същото сгради, имотите са
представлявали съпружеска имуществена общност. В тази връзка, освен
записванията в разписните листи, в които като собственик на урегулираните
поземлени имоти, за които е бил отреден имот поземлен имот 457 в кв.33 на
селището е посочен съпруга на Д. Н. – Н.Н., следва да бъдат съобразени и
свидетелските показания по делото. Според тях, собственост на родителите на Н.
е бил само един от поземлените имоти/ идентичен с УПИ Х – 457, доколкото
свидетелите твърдят че това е имота, в който е застроена жилищната сграда/, а
останалите са закупени от Н. в периода 61 г. – 65 г. Закупуването им е станало по време на брака
на родителите на ищцата, като пак в същия период е бил извършен и строежа на
описаните в нотариалния акт второстепенни сгради и гараж. Основанията, на което
Н. е призната за собственик на поземления имот – наследство и давностно
владение, също навеждат на извода, че имотът е придобит по време на брака от двамата съпрузи. Без
твърдения на страните и доказателства прехвърлителните сделки от съпруга да са
били осъществени в предвидената от закона нотариална форма за действителност
фактическият състав на придобивната давност, като оригинерен способ за
придобиване правото на собственост,
следва да се приеме, че е
завършен по време на брака на съпрузите Д. и Н., поради което и
посочения недвижим имот е бил придобит от тях в режим на съпружеска имуществена
общност. Представяният нотариален акт, легитимиращ наследодателката Н., като
изключителен собственик на имота, не се ползва с материална доказателствена
сила, а по –изложените по - горе съображения, съдът намира и за доказано по
делото, че бе установено правото на
собственост върху имота да е принадлежало общо на нея и съпруга й, към момента
на издаване на охранителния акт. Това обаче не представлява основание за отмяна
на същия. Независимо, че в съдържанието на същия, като собственик е посочено
само името на майката на ищцата, съобразно основанието на което е придобита
собствеността и обстоятелството, че към този момент бракът й не е бил
прекратен, то актът легитимира и двамата съпрузи, като съсобственици на имота в
режим на СИО, съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от СК от 1985 г. /отм./.
Всъщност в подкрепа на тези изводи е и последващото разпореждане с правото на
собственост върху имота от Д. Недева, след прекратяване на брака и с Н Н. с
неговата смърт, обективирано в НА № 125, т.VІІІ, н.д. № 1088/2005 г. на
нотариус А. М., с рег. № 433 на НК, при което тя е продала на дъщеря си В. Д.
собствените си /според записването в акта/ 4/6 идеални части от имота. Правните
изводи които прави ищцата / едва с писмените си бележки по делото/, че УПИ ІХ,
ХІ и ХІІ, били изключителна собственост на съпругът на Н. – Н. Н., не могат да
бъдат споделени. Първо, както бе посочено и по – горе, не са представени
доказателства, а и не се твърди, собствеността да е придобита чрез правна
сделка осъществена в предвидената от закона нотариална форма от последния,
следователно той би могъл да стане собственик върху имотите единствено въз
основа на давностно владение. Освен това периода на придобиване е такъв
предхождащ приемането на сега действащия РП на гр. Г. от 1976 г., поради което
и идентичност между “закупеното” от Н. и индивидуализираните в нотариалните
актове от 2004 г. и 2005 г. имоти не може да бъде установена. Дори обаче да бе
доказано придобиване на собствеността върху тях към началото на 60 – те години
от бащата на ищцата /въз основа на сключени договори за продажба, както се
твърди от ищцовата страна/, когато са били приложими разпоредбите на Наредбата
– закон за брака от 1945 г. и ЗЛС, то по отношение извода че посочените имоти
са били съпружеска имуществена общност относими са разпоредбите на чл.103 от
ЗПР на СК от 1968 г./отм./ и чл. 13 ал.1 от Кодекса, въвеждащ режима на
общност и към заварените бракове. Придобиване на посоченото по – горе
деривативно основание, може да се заключи единствено по отношение на дарения
през 1975 г. недвижим имот на ищцата. В нотарилния акт, в който сделката е
обективирана е посочено, че при изповядването й е представен нотариален акт от
същата година. Предмет на тази сделка е празно дворно място, находящо се
в с. Г., от 1210 кв.м., представляващо парцел VІІ – 257, в кв. 8 по действащия план на с. Г. от 1925 г.
Действителността на тази сделка , би имала значение за определяне правата на
ищцата в съсобствеността по отношение на делбения имот. Съдът обаче намира, че
дарението е недействително. Към момента на сключване на сделката през 1975 г.,
в сила са били разпоредбите на СК от 1968 г. /отм/. Този имот, съобразно
твърденията на страната и с оглед изложеното по – горе, съобразно основанието и
момента на придобиването му, също е представлявал съпружеска имуществена
общност. Съгласно чл. 13 ал.3 и чл.7 от СК от 1968 г. /отм./, действащ към
момента дарението, действие на разпореждане с вещ в режим на СИО е възможно да
бъде извършено от единият от съпрузите, но за действителността на сделката е
необходимо съгласието на другия съпруг да е дадено в писмена форма с нотариална
заверка на подписа. Според съдържанието на представения като писмено
доказателство по делото от ищцовата страна нотариален акт, при изповядване на
дарението такова съгласие от съпругата на Н. и майка на ищцата не е било
представено. Ето защо и съдът счита, че посочената сделка е недействителна и
като такава тя не е породила правни последици. При това положение, правата които
има ищцата в съсобствеността спрямо посочения имот са единствено тези, които
е придобила по силата на
наследяването.
Що се отнася до разпоредителната сделка с които Д. Н. е продала собствените си 4/6 ид. части от имота на своята дъщеря и сестра на ищцата - В. Д. и изтъкнатите от ищцовата страна аргументи за прогласяване на нейната нищожност, следва да се отбележи, че по никой начин не се установи нейната недействителност. Посредством показанията на св. М., че била чула от починала сестра на наследодателя Н., че неговата съпруга не била получила реално продажната цена по сделката, тъй като нямала пари за погребението си, не може да се установи твърдението за симулация. Макар и допустими при условията на чл. 165 ал.2 изр.2 от ГПК, сочените свидетелски показания не са от естество, щото при условията на пълно и главно доказване да докажат твърденията на ищцовата страна в тази насока. Представения нотариален акт, в който прокупко-продажбата е обективирана, представлява официално удостоверено изявление на продавача Д. Н., че е получила продажната цена по сделката, което не се опровергава от посочените по – горе свидетелски показания, поради което и следва да се приеме, че твърдението за симулативност остана изцяло недоказано. По тези съображения и предявеният иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.
Действителността на продажбата е от значение и за определяне правата на страните в съсобствеността върху посочение недвижим имот. Както бе посочено и по – горе, съдът намира, че имотът находящ се в с. Г. е представлявал съпружеска имуществена общност за Д. Н. и Н. Н.. С продажбата на 4/6 идеални части от имота, обективирана в НА № 125, т.VІІІ, н.д. № 1088/2005 г. на нотариус А. М., с рег. № 433 на НК, Д. Н. се е разпоредила изцяло с притежаваните от нея в пълен обем по силата на закона права в съсобствеността по отношение на имота, доколкото към този момент наследници на Н. са били тя и двете й дъщери. Със сключване на разпоредителната сделка тя не е прехвърлила, повече от действително принадлежащите й идеални части в съсобствеността и притежаваните от нея 4/6 идеални части са били придобити от В.Н.Д. и ответника в режим на СИО. В качеството си на наследник на родителите си, ищцата и нейната сестра са притежавали по 1/6 идеална част. След смъртта на последната 1/3 ид.част от наследствената й 1/6 е придобита от нейната майка /респективно е наследена от ищцата/, а другите 2/3 от ответника. Две трети от две шести /половината от 4/6 ид. части/ от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност, след смъртта на В. Д. е наследено от ответника, който е собственик на останалите две шести, въз основа на договора за продажба и една трета е наследеното от ищцата. Ето защо този имот, следва да бъде допуснат до делба при права 1/3 ид. част за ищцата и 2/3 ид. части за ответника.
По изложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между М.Н.Д., ЕГН **********,*** и А.Т.А., ЕГН **********,***, следните недвижими имоти и движими вещи:
- Недвижим имот, находящ се в с. Я. п., общ. П., обл. Б., от 790 кв.м., парцел ХІІ – 279, в кв. 23 по плана на селото, представляващ поностоящем УПИ VІІ – 197 с площ от 850 кв.м., в кв. 33, по плана на с. Я.п. от 1985 г., при граници и съседи: улица, УПИ VІІІ – 198 и УПИ VІ – 196, ведно със застроената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., и движимите вещи: - Лек автомобил “Форд”, модел “Транзит”, тип “Микробус” с рег. № **** с рама № ****, с дата на първа регистрация 07.04.1997 г. ; Лекотоварен автомобил марка “Фолксваген” модел “Пасат” с рег. №, ****, с рама № ****, двигател № , дата на първа регистрация 10.01.1992 г. и Моторна лодка Пр – 200 “***”, регистрирана в пристанище П., т. ІІ, стр.200, № 200, ПРИ ПРАВА – 1/6 ид. част за М.Н.Д., ЕГН ********** и 5/6 ид.части за А.Т.А., ЕГН **********;
- 1. Поземлен имот 156009, с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 11, 012 дка, находящ се в м. “****” по плана за земеразделяне на с. Г., при граници: имот № 158010, имот № 000498, имот № 000499, имот № 156008; 2. Поземлен имот № 134006 с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 10,003 дка, находящ се в м. “****” по плана за земеразделяне на с. Г., при граници: имот № 134022, имот № 134013, имот № 134007, имот № 000447, имот № 134005; и 3. Поземлен имот № 134006 с начин на трайно ползване: полска култура, трета категория, с площ 10,004 дка, находящ се в м. “****” по плана за земеразделяне на с. Г., при граници: имот № 180058, имот № 180059, имот № 180009, имот № 180066, имот № 000492, имот № 180028, ПРИ ПРАВА – 7/9 ид. част за М.Н.Д., ЕГН ********** и 2/9 ид.части за А.Т.А., ЕГН **********;
- Дворно място, находящо се в с. Г., общ. В., обл. Р., ул. “****” №**, представляващо поземлен имот № 457 в кв.33 по регулационния план на селото от 1976 г., с обща площ от 4 435 кв.м., състоящо се от: Парцел ІХ – 457 с площ от 810 кв.м.; парцел Х – 457 с площ от 1230 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, едноетажна с приземен етаж, второстепенни сгради, гараж; парцел ХІ – 457 с площ 810 кв.м.; парцел ХІІ – 457 с площ 910 кв.м. , който поземлен имот е с неуредени регулационни отношения от 675 кв.м., при граници за целия имот: на север – ПИ VІІІ – 456, на изток – улица, на юг – улица, на запад – ПИ ХІІІ – 460 и ПИ ХІV – 460, ПРИ ПРАВА – 1/3 ид. част за М.Н.Д., ЕГН ********** и 2/3 ид.части за А.Т.А., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Н.Д., ЕГН **********,*** иск по чл. 537 от ГПК за отмяна на нотариален акт 159, т.І, рег. № 1979, н.д. № 86/04 г. на нотариус В. А. с рег. № 357 на НК, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Н.Д., ЕГН **********,*** иск по чл. 26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на обективираната в нотариален акт № 125, т.VІІІ, н.д. № 1088/2005 г. на нотариус А.М., с рег. № 433 на НК, покупко – продажба, като недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: