РЕШЕНИЕ
№ 1811
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330111325 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.228, т.2 във връзка с чл.245 от КТ,
чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И. Д. Ф. от гр. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата 5 078, 81 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение на ищеца за периода месец юни 2020 г. – месец април 2021 г.; сумата 1 950
лева, представляваща обезщетение за неспазен тримесечен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, и сумата 472, 73 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г. – общо 16 дни, заедно със
законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита
съображения. Претендира разноски.
Ответникът “*** – гр. ***, оспорва обективно съединените искове по основание и по размер
и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани – като искът за неизплатено
трудово възнаграждение за месеците март и април 2021 г. и за обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ признава по основание и до посочените от ССЕ размери, по изложените в подаден
след изтичане на срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба и в писмена защита
съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства,
показанията на свидетелката П. Д. и отговорите на ищеца на поставените му от ответника
въпроси по реда на чл.176 от ГПК в съдебното заседание по делото на 04.05.2022 г., се
1
установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника
като „***“ от *** г. (като с Трудовия договор страните са уговорили срокът на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение за ищеца да е 90 дни), до
15.04.2021 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено с
получено на същата дата от ответното дружество Заявление от ищеца, изпратено на
14.04.2021 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ (като макар и от страна на ответника
да е била представена Молба, посочена като подадена от ищеца, за прекратяване на
трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, или по чл.326 от КТ, доколкото в тази
молба липсва дата на подаването й и не е била издавана Заповед от ответника за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на друго основание, съдът намира, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено именно на основание чл.327,
т.2 и т.3 от КТ, считано от 15.04.2021 г. с посоченото Заявление от 14.04.2021 г.).
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от
23.11.2021 г. на вещото лице по ССЕ Б.Д., полагащото се за процесния период нетно
трудово възнаграждение на ищеца е било в размер общо на 4 853, 48 лева.
Ответникът е представил платежни ведомости за периода месец юни 2020 г. – месец април
2021 г., в които е положен подпис за получаване на сумите срещу името на ищеца (с
изключение на ведомостите за месеците март и април 2021 г., в които липсва подпис от
ищеца срещу името му за получаване на сумите – като самият ответник признава, че не е
изплатил трудовите възнаграждения на ищеца за тези два месеца, а във ведомостта за месец
май 2021 г. подписът, посочен като положен от ищеца за получаване на сума се препокрива
с подписа на друго лице – като доколкото трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено през месец април 2021 г. и не са отразени отработени дни от ищеца за месец май
2021 г. и получената сума не е посочена като заплата, очевидно се касае за сума, получена на
друго основание, а не на трудово възнаграждение за месец май 2021 г.).
По делото са допуснати и приети заключенията на три СГЕ – от 14.01.2022 г. на вещото
лице С.С., повторна от 08.03.2022 г. на вещото лице М.С., и тройна от 26.04.2022 г. на
вещите лица С.С., М.С. и И.Ч. (с особено мнение от 26.04.2022 г. на вещото лице С.С.) –
като съдът кредитира именно заключението на тройната СГЕ, доколкото същото е най-
всеобхватно и пълно, изследвани са най-много документи и сравнителни материали, а освен
това дори в особеното мнение на вещото лице С.С. по това заключение се потвърждават
изводите на останалите вещи лица от състава на експертизата по отношение на платежните
ведомости за месеците май и юни 2020 г. От посоченото заключение на тройната СГЕ се
установява, че подписите в платежните ведомости за месец май и месец юни 2020 г. за
получаване на трудовото възнаграждение на ищеца, посочени като положени от него, са
изпълнени именно от И.Ф., във ведомостите за месеците март и април 2021 г. няма
положени подписи от ищеца за получаване на трудовите му възнаграждения за тези месеци,
във ведомостта за месец май 2021 г. не може да се установи положен ли е подпис от ищеца,
а във всички останали представени от ответника в заверен препис и в оригинал платежни
ведомости подписите, посочени като положени от ищеца, за получаване на сумите за
трудово възнаграждение по тях, не са изпълнени от И.Ф..
2
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че действително ищецът не е получил трудовите си
възнаграждения за периода месец юли 2020 г. – месец април 2021 г. в нетен размер общо 4
380, 13 лева (след като от посочената от вещото лице по ССЕ сума 4 853, 48 лева се
приспадне полученото от ищеца нетно трудово възнаграждение за месец юни 2020 г. в
размер на 473, 35 лева, което следва да се приеме за получено от ищеца, доколкото всички
вещи лица по допуснатите по делото СГЕ са единодушни, че подписът на И.Ф. за
получаване на трудовото му възнаграждение във ведомостта за този месец е изпълнен
именно от него).
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ се явява доказан по основание и до размера от 4 380, 13
лева – до който размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен
размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед основанието за прекратяване на трудовия договор с ищеца и уговорения с този
трудов договор 90-дневен срок на предизвестието за прекратяването му, съдът намира, че
действително на ищеца се полага обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, брутният размер на
което е 1 950 лева, както се установява от заключението на ССЕ – поради което, доколкото
претендираният от ищеца размер съвпада с установения от ССЕ действително дължим,
съдът намира, че този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи
изцяло.
Установява се също така от посоченото заключение на ССЕ, а и самият ответник признава,
че на ищеца се полага обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в брутен размер 458, 83 лева за
останали неползвани 12 дни от полагащия му се платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г.
платен годишен отпуск – поради което съдът намира, че този иск се явява доказан по
основание и до посочения размер, до който размер следва да се уважи, като за разликата над
него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
И три главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 07.07.2021 г.
– датата на подаване на исковата молба (откогато са дължими сумите, а не от 01.06.2021 г.,
както претендира ищеца).
Предвид отговорите на ищеца на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от
ГПК, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за неоснователност на
обективно съединените искове поради възможността ищецът сам да вземе полагащите му се
възнаграждения и обезщетения от наличните пари в дружеството, тъй като е формирал и
раздавал заплатите на останалите работещи в дружеството.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 700 лева –
платено адв. възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда –
303, 21 лева ДТ и 770 лева – депозити за ССЕ и трите СГЕ.
С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да
заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 900 лева – платени адвокатско
3
възнаграждение и депозит за СГЕ.
Предвид посоченото заключение на тройната СГЕ и направеното оспорване от ищеца, съдът
намира, че действително представените от ответника в заверен препис и в оригинал
платежни ведомости за периода месец юли 2020 г. – месец февруари 2021 г. се явяват
неистински документи и като такива следва да се изключат от доказателствата по делото, а
след влизане на решението в сила – да се изпратят на ***– гр. ***, а по отношение на
платежните ведомости за месеците май и юни 2020 г. (подписани лично от ищеца), март и
април 2021 (в които липсва подпис на ищеца) и май 2021 г. (в която не може да се установи
положен ли е подпис от ищеца), искането на ищеца за признаването им за неистински
документи се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, предвид
обстоятелството, че или са подписани от ищеца, или изобщо липсва подпис за получил
сумата, или не може да се установи подписани ли са изобщо.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** С.
В. Ш., със съдебен адрес: ****, *** И.П., ДА ЗАПЛАТИ НА И. Д. Ф., ЕГН **********, от
***, със съдебен адрес: ***, **. Т.Ф., СУМАТА 4 380, 13 лева, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец юни 2020 г. – месец април 2021
г., КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 078, 81 лева
ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА 1 950 лева,
представляваща обезщетение за неспазен тримесечен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, И сумата 458, 83 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г. – общо 12 дни, КАТО за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 472, 73 лева ОТХВЪРЛЯ този иск
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
трите главници, начиная от 07.07.2021 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕРА НА 700 лева, А в полза на
бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА **** – 303, 21 лева държавна такса И 770
лева – депозити за ССЕ и за СГЕ.
ОСЪЖДА И. Д. Ф., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес,
разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 900 лева.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ представените от ответника в заверен
препис и в оригинал платежни ведомости за периода месец юли 2020 г. – месец февруари
2021 г. И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИТЕ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящето решение заверен препис от него ЗАЕДНО С
4
неистинските документи ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И. Д. Ф., с посочените ЕГН, адрес и съдебен
адрес, ЗА ПРИЗНАВАНЕ за неистински документи на представените от ответника в заверен
препис и в оригинал платежни ведомости за месеците май 2020 г., юни 2020 г., март 2021 г.,
април 2021 г. и май 2021 г.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с частна
жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5