Присъда по дело №777/2023 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 28
Дата: 16 май 2024 г. (в сила от 1 юни 2024 г.)
Съдия: Петя Хантова
Дело: 20231230200777
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 28
гр. Петрич, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
СъдебниГеорги М. Велков

заседатели:Елка Ст. Илиева
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
и прокурора Н. Ив. Ш.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Наказателно дело от общ
характер № 20231230200777 по описа за 2023 година
и въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. С. С., роден на **** г. в гр.П., с постоянен и настоящ адрес
град П., ул.“Я.“ №-, българин, български гражданин, женен, с начално образование,
неосъждан, безработен, ЕГН – **********, за ВИНОВЕН, за това, че в периода от
26.10.2021г. до 07.11.2021г. в гр. Петрич, при условията на продължавано престъпление, в
съучастие със съпругата си Л. С. С. - като съизвършители, е извършил три деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
а именно обсебване на три броя преносими компютри (лаптопи) на обща стойност 2 502 лв.
(две хиляди петстотин и два лева), които са владеели на правно основание, както следва:
1. На 26.10.2021г. в гр. Петрич, в съучастие със съпругата си Л. С. С. противозаконно е
присвоил чужда движима вещ, а именно 1 бр. лаптоп марка «ДЕЛЛ» с № CQTK7C3 на
стойност 834 лева (осемстотин тридесет и четири лева), собственост на СУ“Антон Попов“-
гр. Петрич, който на 21.10.2021г. С. е получила в тяхно владение с приемо-предавателен
протокол за нуждите на онлайн-обучение на дъщеря им С. В. С.-ученичка от*** кл. В
1
СУ“Антон Попов“-гр. Петрич, като на посочената дата (26.10.2021г.) са заложили вещта в
ЗК“П.***“ в гр. Петрич за сумата от 300 лева;
2. На 30.10.2021г. в гр. Петрич, в съучастие със съпругата си Л. С. С. противозаконно е
присвоил чужда движима вещ, а именно 1 бр. лаптоп марка «ДЕЛЛ» с № J7VZ8C3 на
стойност 834 лева (осемстотин тридесет и четири лева), собственост на СУ“Антон Попов“-
гр. Петрич, който на 21.10.2021г. С. е получила в тяхно владение с приемо-предавателен
протокол за нуждите на онлайн-обучение на дъщеря им Н.Л. И.-ученичка от ** кл. в
СУ“Антон Попов“-гр. Петрич, като на посочената дата (30.10.2021г.) В. С. е заложил вещта
в ЗК“П.***“ в гр. Петрич за сумата от 300 лева;
3. На 07.11.2021г. в гр. Петрич, в съучастие със съпругата си Л. С. С. противозаконно е
присвоил чужда движима вещ, а именно 1 бр. лаптоп марка «ДЕЛЛ» с № 20N89C3 на
стойност 834 лева (осемстотин тридесет и четири лева), собственост на СУ“Антон Попов“-
гр. Петрич, който на 21.10.2021г. С. е получила в тяхно владение с приемо-предавателен
протокол за нуждите на онлайн-обучение на сина им В. В. С. -ученик от * кл. в СУ“Антон
Попов“-гр. Петрич, като на посочената дата (07.11.2021г.) В. С. е заложил вещта в
ЗК“П.***“ в гр. Петрич за сумата от 300 лева, поради което и на основание чл. 303 НПК, във
връзка с чл. 206 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и вр. с чл.26 ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК
и чл. 36 от НК, го ОСЪЖДА на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/
година.

На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода“, за срок от 3/три/ години от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимата Л. С. С., родена на *** г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес
град П., ул.“Я.“ № *, българка, българска гражданка, омъжена, с начално образование,
неосъждана, безработна, ЕГН – **********, за ВИНОВНА, за това че в периода от
26.10.2021г. до 07.11.2021г. в гр. Петрич, при условията на продължавано престъпление, в
съучастие със съпруга си В. С. С. - като съизвършители, е извършила три деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
а именно обсебване на три броя преносими компютри (лаптопи) на обща стойност 2 502 лв.
(две хиляди петстотин и два лева), които са владеели на правно основание, както следва:
1. На 26.10.2021г. в гр. Петрич, в съучастие със съпруга си В. С. С. противозаконно е
присвоила чужда движима вещ, а именно 1 бр. лаптоп марка «ДЕЛЛ» с № CQTK7C3 на
стойност 834 лева (осемстотин тридесет и четири лева), собственост на СУ“Антон Попов“-
гр. Петрич, който на 21.10.2021г. С. е получила в тяхно владение с приемо-предавателен
протокол за нуждите на онлайн-обучение на дъщеря им С. В. С.-ученичка от *** кл. В
СУ“Антон Попов“-гр. Петрич, като на посочената дата (26.10.2021г.) са заложили вещта в
ЗК“П.***“ в гр. Петрич за сумата от 300 лева;
2. На 30.10.2021г. в гр. Петрич, в съучастие със съпруга си В. С. С. противозаконно е
2
присвоила чужда движима вещ, а именно 1 бр. лаптоп марка «ДЕЛЛ» с № J7VZ8C3 на
стойност 834 лева (осемстотин тридесет и четири лева), собственост на СУ“Антон Попов“-
гр. Петрич, който на 21.10.2021г. С. е получила в тяхно владение с приемо-предавателен
протокол за нуждите на онлайн-обучение на дъщеря им Н.Л. И.-ученичка от *** кл. в
СУ“Антон Попов“-гр. Петрич, като на посочената дата (30.10.2021г.) В. С. е заложил вещта
в ЗК“П.***“ в гр. Петрич за сумата от 300 лева;
3. На 07.11.2021г. в гр. Петрич, в съучастие със съпруга си В. С. С. противозаконно е
присвоила чужда движима вещ, а именно 1 бр. лаптоп марка «ДЕЛЛ» с № 20N89C3 на
стойност 834 лева (осемстотин тридесет и четири лева), собственост на СУ“Антон Попов“-
гр. Петрич, който на 21.10.2021г. С. е получила в тяхно владение с приемо-предавателен
протокол за нуждите на онлайн-обучение на сина им В. В. С. -ученик от ** кл. в СУ“Антон
Попов“-гр. Петрич, като на посочената дата (07.11.2021г.) В. С. е заложил вещта в
ЗК“П.***“ в гр. Петрич за сумата от 300 лева, поради което и на основание чл. 303 НПК,
във връзка с чл. 206 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и вр. с чл.26 ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от
НК и чл. 36 от НК, я ОСЪЖДА на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/
година.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода“, за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите В. С. С. и Л. С. С. /с установена
по-горе самоличност/ да заплатят по равно по сметка на ОД МВР – Благоевград, сумата в
размер на 294,42 /двеста деветдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ лева,
представляваща сторени разноски в хода на досъдебното производство, както и сумата от
5.00 лева, в случай на издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15-дневен срок от днес, пред Окръжен
съд - Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


MОТИВИ към ПРИСЪДА № 28 от 16.05.2024 г. по НОХД № 777/2024 г. на
Районен съд -Петрич

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич обвинителен акт, с който срещу подсъдимите
В. С. С., ЕГН-********** от град Петрич и Л. С. С., ЕГН-********** е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 206 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и вр. с чл.26 ал.1 от
НК за това че:
В периода от 26.10.2021г. до 07.11.2021г. в гр. Петрич, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие със съпруга си В. С. С. - като съизвършители, е извършила
три деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, а именно обсебване на три броя преносими
компютри (лаптопи) на обща стойност 2 502 лв. (две хиляди петстотин и два лева),
които са владеели на правно основание, както следва:
1. На 26.10.2021г. в гр. Петрич, двамата в съучастие като съизвършители
противозаконно са присвоили чужда движима вещ, а именно 1 бр. лаптоп марка
«ДЕЛЛ» с № CQTK7C3 на стойност 834 лева (осемстотин тридесет и четири лева),
собственост на СУ“А.П.“-гр. Петрич, който на 21.10.2021г. обвиняемата С. е получила
в тяхно владение с приемо-предавателен протокол за нуждите на онлайн-обучение на
дъщеря им С. В.ова С.-ученичка от * кл. В СУ“А.П.“-гр. Петрич, като на посочената
дата (26.10.2021г.) са заложили вещта в ЗК“П.***“ в гр. Петрич за сумата от 300 лева;
2. На 30.10.2021г. в гр. Петрич, двамата в съучастие като съизвършители
противозаконно са присвоили чужда движима вещ, а именно 1 бр. лаптоп марка
«ДЕЛЛ» с № J7VZ8C3 на стойност 834 лева (осемстотин тридесет и четири лева),
собственост на СУ“А.П.“-гр. Петрич, който на 21.10.2021г. обвиняемата С. е получила
в тяхно владение с приемо-предавателен протокол за нуждите на онлайн-обучение на
дъщеря им Н.Л. И.-ученичка от ІV кл. в СУ“А.П.“-гр. Петрич, като на посочената дата
(30.10.2021г.) В. С. е заложил вещта в ЗК“П.***“ в гр. Петрич за сумата от 300 лева;
3. На 07.11.2021г. в гр. Петрич, двамата в съучастие като съизвършители
противозаконно са присвоили чужда движима вещ, а именно 1 бр. лаптоп марка
«ДЕЛЛ» с № 20N89C3 на стойност 834 лева (осемстотин тридесет и четири лева),
собственост на СУ“А.П.“-гр. Петрич, който на 21.10.2021г. обвиняемата С. е получила
в тяхно владение с приемо-предавателен протокол за нуждите на онлайн-обучение на
сина им В. В.ов С. -ученик от * кл. в СУ“А.П.“-гр. Петрич, като на посочената дата
(07.11.2021г.) В. С. е заложил вещта в ЗК“П.***“ в гр. Петрич за сумата от 300 лева;

В съдебното производство двамата подсъдими се представляват от налдежно
назначени служебни защитници, вписани в регистъра на НБПП, определени по реда на
ЗПрП.

За претърпените от престъпленията имуществени вреди ощетеното юридическо лице
не е предявен граждански иск, който съдът да приема за съвместно разглеждане в
производството.
1

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.от
НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване
на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното
съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК. Подсъдимите и техните защитници
изразиха съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите, посочени в списъка
към обвинителния акт, както и на вещите лица. Съдът, след като съобрази че
протоколите за разпит на свидетелите и изготвените експертизи са изготвени и събрани
по предвидения в НПК ред, одобри постигнатото съгласие между страните да не се
провежда разпит на свидетелите М.В.Ш., С.Н.П., Д.И.П., Н.Л. И., С. В.ова С.,
НН.Н.М., Ц.А.К. и Д.Н.Ч., както и на вещите лица по изготвените графологическа и
оценителна експертизи на етап ДП – Й.О.Б. и С.Н., като протоколите за извършените
съдебно-следствени действия бяха приобщени към доказателствата по делото по реда
на чл.283 НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Благоевград, ТО –
Петрич поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин.
Пледира на подсъдимите да бъдат определени казания при приложението на чл.54 от
НК, като им бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година на
всеки от подсъдимите. Предлага на основание чл.66 ал.1 от НК наложеното наказание
да се отложи за изтърпяване със срок от три години.

В хода на съдебното производство подсъдимите дадоха обяснения. Двамата се
признават за виновни и молят за по-малки наказания. Изясняват мотивите за стореното
от тях.
Защитникът на подсъдимият С. не оспорва повдигнатото обвинение. Изразява
становище, че подзащитният му С. е признал вината си и следователно ще понесе
отговорността за стореното от него. Пледира наказанието да бъде определено при
наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства и да бъде редуцирано при
условията на чл.58а ал.1 от НК с 1/3, затова моли определяне наказание под минимума
от 1 година с приложение на чл.66 от НК
Защитникът на подсъдимата С. оспорва вината на С.. Заявява, че С. не е извършала
действия по физическо разпореждане с вещите, не е подписвала заложен билет и
нейната воля е била децата да имат лаптопи, от които да учат, но съпругът й –
подсъдимият С. не се е съобразил с волята й. Твърди, че деянието е извършено само от
С., но не и от съпругата му. Твърди липса на субективния елемент от състава на
престъплението по чл.206 ал.1 от НК и подсъдимата следва да бъде призната за
невиновна. При условията на алтернативност твърди, че са налице основанията за
прилагане на привилегированата разпоредба на чл.206 ал.6 т.1 от НК, което е ЛОС до 3
години, съответно спрямо подсъдимата С. следва да се приложи чл.78а от НК.
Мотивира становището си с довод, че финансовата щета е възстановена, лаптопите са
върнати в патримониума на училището, а отношенията между свид.Г. и В. С. по
отношение на платените пари от Г. са гражданско-правни и затова не е предявен
граждански иск от името на ощетеното учебно заведение, тъй като то не е ощетено на
практика.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите А. Г., М. С. и Б. Д..
В подследните си думи, подсъдимите поотделно изразяват съжаление на стореното,
признават се за виновни и молят да се наложи минимално наказание.
2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимите В. С. и Л. С. са съпрузи, като двамата имат четири деца. И двамата са
неосъждани, безработни и заедно с децата си живеят в гр. Петрич, ул.“Я.“ №44.
През учебната 2021г. децата на двамата подсъдими С. В. С., Н.Л. И. и В. В.ов С. са
били ученици в различни класове в СУ“А.П.“ в гр. Петрич. С. С. е била ученичка в *
клас в училището, Н. И. ученичка в * клас, а В. С. е бил ученик във *“ клас в същото
училище.
На 23.04.2021г. в изпълнение на договор № Д 01-104/15.04.2021г. (л.72, т.І) между „А1
България“ ЕАД и Министерството на образование и науката, директорът на СУ“А.П.“-
гр. Петрич, св. Ал.Г. получил 35 броя нови лаптопи, марка „ДЕЛЛ“, които следвало да
се използват за нуждите на образователния процес в училището.
На 21.10.2021г. въз основа на съответните законови разпоредби, заповеди на
министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването и във
връзка с обявеното в страната извънредно положение заради епидемията от КОВИД-
19, директорът на СУ“А.П.“ издал заповед № 100/21.10.2021г. за преустановяване на
присъствените учебни занятия и провеждане на учебните занятия в електронна среда
от разстояние. За целта предварително било възложено на класните ръководители да
извършат проучване сред учениците за невъзможността на някои ученици да се
включват онлайн в заниманията заради липсата на технически устройства (компютри,
лаптопи). Изготвени били списъци в училището на деца, които не разполагат с
подходящи технически устройства, като в тези списъци попаднали имената на трите
деца на обвиняемите, ученици в същото училище, а именно С. С., Н. И. и В. В. С..
Взето било решение на учениците от тези списъци да бъдат предоставени от лаптопите,
марка „ДЕЛЛ“, които до този момент се съхранявали в училището.
Родителите на децата били извикани в училището и в административния учебен отдел
срещу протокол всеки родител получавал лаптоп за нуждите на детето си.
Така, на 21.10.2021г. подсъдимата Л. С. се явила в деловодството на СУ“А.П.“ в гр.
Петрич и получила 3 броя лаптопи за децата си, ученици в училището. Изготвени са
били приемо-предавателни-протоколи, като съгласно ППП от същата дата е получила 1
бр. лаптоп марка „ДЕЛЛ“ със сериен номер CQTK7C3 за детето си С. С., 1бр. лаптоп
марка „ДЕЛЛ“ със сер.№ № J7VZ8C3 за детето им Н. И. и 1бр. лаптоп марка „ДЕЛЛ“
със сер.№ 20N89C3 за детето им В. Вал.С.. И трите лаптопа били нови,
неупотребявани, всеки от тях на стойност 834.00 лева. Подсъдимият В. С. не е
присъствал на получаването на лаптопите, но същият разбрал за това, когато се
прибрал в къщи от съпругата си. С тези лаптопи децата им следвало да вземат участие
в онлайн-обучението си в училището, като същите следвало да бъдат върнати при
възстановяването на присъственото обучение или при поискване от училището.
По този начин, двамата подсъдими получили фактическата власт върху посочените
технически пособия.
Първоначално, децата на подсъдимите посещавали онлайн-занятията в училището от
дома си чрез получените лаптопи, но в един момент родителите им- подсъдимите С.и
решили да се възползват от намиращите се у тях вещи на значителна стойност и да се
разпоредят със същите в собствен интерес. Казали на децата си, че са им необходими
пари за храна и отопление и че ще заложат лаптопите в заложна къща. Съзнавайки, че
3
плануваните им действия са противоправни, не са уведомявали по никакъв начин
директора на училището в качеството му на представител на титуляра на вещта или
класните ръководителки на децата си.
На 26.10.2021г. подсъдимите взели лаптопа на дъщеря си С. С. марка „ДЕЛЛ“ със
сериен номер CQTK7C3 и отишли в заложна къща ЗК“П.***г.“ в гр. Петрич, където по
това време работел св. М. С.. Свидетелят приел в залог вещта и им дал сумата от 300
лева, с които двамата обвиняеми се разпоредили впоследствие.
На 30.10.2021г. след предварителното съгласие на съпругата му, подсъдимият В. С.
взел от дома им лаптопа на детето им Н. И. марка „ДЕЛЛ“ със сер.№ № J7VZ8C3 и го
занесъл в същата заложна къща, откъдето получил също сумата от 300 лева.
През това време, децата на подсъдимите С. С. и Н. И., които били останали без
лаптопи, ползвали лаптопа на брат си за онлайн-обучението си. Но около една седмица
след това, подсъдимите С.и решили да заложат и последния лаптоп, който бил в тяхно
владение и с получените средства да закупят диван за семейството си. Така, на
07.11.2021г. след предварителното им съгласуване, подсъдимият В. С. взел лаптопа и
на сина им В. В.ов С. марка „ДЕЛЛ“ със сер.№ 20N89C3 и го заложил в ЗК“П.***“ при
св. М. С., срещу което получил сумата от 300 лева.
През следващите месеци подсъдимите не откупили заложените вещи, а подс. С. на
няколко пъти договарял презалагане на лаптопите срещу парични заеми. И двамата
подсъдими изразходвали средствата, които били получили срещу заложените вещи и
ги изразходвали за нуждите на семейството си.
През следващата година, 2022г. в училището следвало да се извърши ревизия на
притежаваните технически пособия, при което директорът възложил да се изискат
лаптопите от всички ученици. Тогава се установило, че 5 броя лаптопи, сред които 3-те
броя на децата на подсъдимите, не са налични, а са заложени в различни заложни
къщи. Директорът на училището св.Г. и други служители на учебното заведение
започнали да издирват вещите по заложните къщи в гр. Петрич, като впоследствие със
свои средства св. Г. откупил обратно заложените вещи, а след това подал и сигнал в
РУ-гр. Петрич.
Поради това било образувано и настоящото наказателно производство.
Видно от справките за съдимост, подсъдимите не са осъждани (включително и няма
данни същите да са осъждани в страни-членки на ЕС) и не са освобождавани от
наказателна отговорност.
По доказателствата:
Настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от събраните на досъдебно
производство доказателства, приобщени по делото по реда на чл.283 НПК и събраните
доказателства в хода на съдебното производство, а именно показанията на разпитаните
свидетели, които показания свидетелите са обективни, последователни,
безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.
Показанията на свидетелите се потвърждават и от събраните и приобщени по делото
изготвените и приобщени по делото два броя експертизи – графологична и
оценителна, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, а
именно: приемо-предавателни протоколи - (т.1,л.68-70 от ДП), Карта за проверка на
място – прил.24, установяваща липсата в училище (т.1, л.59-64 от ДП), Заповед
№292/11.01.2022 г. за преминаване в онлайн обучение; Информация за върнат лаптоп
за ремонт (том 1 л.71 от ДП); Приемо-предавателен протокол №1/23.04.2021 г. за
4
получаване от МОН в училище – (том2 лист 72-73 от ДП); Заповед №100/21.10.20211 г.
за онлайн обучение – (том 1 л.74-76 от ДП); Заложен билет 4515 и две декларации
(том 1 л.123-124 от ДП); Заложен билет №4539 и декларации (том 1 л.125-126 от ДП);
Два разходни и два приходни касови ордери от заложната къща (том 1 л-127-130 от
ДП); Заложен билет 4616, декларации, РКО и ПКО (том 1 л.131-136 от ДП); Заложен
билет 4809, декларации, РКО и ПКО (том 1 л.137-140 от ДП); Регистър на сключени
заложни сделки ( т.2 л 142-146 от ДП), касаещи деянието, за което са предадени на съд
подсъдимите, както и тези, касаещи семейното и материално положение на
подсъдимите, находящи се в том 2 от досъдебното производство, както следва: за Л. С.:
Справка за тр.договори от НАП ( л.6), Декларация за семейно, материално и имотно
положение (л.15) и автобиография (л.16); и за В. С.: Справка за трудовите договори от
НАП (л.5), Декларация за семейно материално и имотно положение (л.25) и
автобиография (л.24)
В подкрепа на установените факти е и самопризнанието, сторено от всеки един от
подсъдимите в съдебна фаза на производството, обективирано обясненията им пред
съдебния състав. Самопризнанието на подсъдимите относно авторството на деянията
напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно
този факт.
Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка.
По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в долуизложения смисъл.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14
от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за установена
фактическа обстановка, отчитайки становищата на страните и съобразявайки
приложимия закон, намира за установено следното от правна страна:
Непосредствен обект на обсебването са обществените отношения, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост само върху движими вещи. Във
връзка с дължимото поведение от субекта на посегателството следва да се отбележи, че
той може да осъществява само такова въздействие върху предмета на престъплението,
каквото му позволява правното основание, на което владее движимата вещ.
За да е налице престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, от обективна страна е необходимо,
на първо място, деецът да владее или пази на някакво правно основание движима вещ,
която е чужда, т. е. чуждата вещ да е в негова фактическа власт. Необходимо е деецът
да присвои чуждата движима вещ, а именно да се разпореди противозаконно с нея,
като това той прави в свой или чужд интерес. Това своене на вещта може да бъде
осъществено, както с юридическо, така и с фактическо разпореждане. Много
съществена обективна особеност на обсебването е отношението на дееца към предмета
на престъплението. Движимата вещ следва да се намира във фактическата власт на
дееца на определено правно основание, което може да има различен характер. От
съществено значение във всеки конкретен случай ще е същността на правното
основание, защото тя ограничава правомерното упражняване на фактическата власт от
противозаконното разпореждане с предмета на посегателството. По силата на
5
посоченото правно основание чуждата движима вещ се намира във владение на дееца
временно и той дължи нейното връщане.
Субект на обсебването е лице, което има фактическа власт върху предмета на
престъплението на правно основание, т.е. от лицето което владее или пази предмета на
посегателството. Обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че
предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на
правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Освен това
той предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на него
самия или на друг правен субект, като съзнава, че това излиза извън предоставените му
правомощия на разпореждане с предмета на посегателството.
Във волево отношение, деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета
на престъплението в свой или чужд интерес.

Изхождайки от изложените теоретични постановки, при така установената фактическа
обстановка, и след анализа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност се обосновава извода, че с това си деяние подсъдимите
В. С. и Л. С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.206 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Касае се до извършено от двамата подсъдими при условията на продължавано
престъпление противозаконно присвояване на чужди движими вещи, които и двамата
са владеели на правно основание, като деянието е извършено от двамата в съучастие
като съизвършители, при пълно единомислие и общност на умисъла.
В настоящия казус:
От обективна страна извършеното от подъсдимите В. С. и Л. С. се изразява в
следното:
1. Безспорно е, че вещите, предмет на обвинението са чужди движими вещи.
Трите броя лаптопи са собственост на СУ“А.П.“ и същите никога не са принадлежали
и не са спадали към патримониума на подсъдимите.
2. Безспорно е, че вещите са били във фактическата власт на двамата подсъдими
на законно основание и с конкретна цел (предоставени са им за ползване от
училищните власти в качеството им на родители на ученици от СУ „А.П.“ с цел
осигуряване техническа възможност за провеждане на дистанционно обучение на
децата им). Собствеността върху тези вещи не е била прехвърляна на подсъдимите и
същите не са разполагали с права да се разпореждат с тези вещи, а само да ги ползват.
Вещите са били получени от подсъдимата С., но същите са били във владението и на
нея и съпруга й и са се намирали в дома им с посочената по-горе цел – да се ползват от
малолетните им деца при провежданото дистанционно обучение.
3. Безспорно е, че кратко време, след като са получили владението върху вещите
на посоченото правно основание, у двамата е възникнало и е реализирано намерение за
тяхното присвояване (обсебване) с цел да се снабдят с парични средства по
неправомерен начин, след което са последвали и съответните разпоредителни сделки
със знанието и участието и на двамата подсъдими, залагайки предоставените им за
ползване с конкретна цел движими вещи срещу парични заеми в заложната къща.
4. Действайки по описания начин, подсъдимите В. и Л. С.и са извършили три
деяния спрямо три отделни обекта (вещи) при условията на продължавано
6
престъпление, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите. .Касае се за продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, като подсъдимите са осъществили три отделни деяния,
които осъществяват един и същи състав на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, като
всяко следващо се явява продължение на предходното.
От субективна страна деянието от подсъдимите е извършено умишлено с пряк
умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на своите деяния,
включително факта, че осъществяват престъплението в съучастие, като
съизвършители; предвиждали са неговите общественоопасни последици и въпреки
това са искали и целяли тяхното настъпване. Разбирали са, че вещите- предмет на
посегателство са чужда собственост и са били предоставени в тяхно владение от
собственика за конкретна цел – да бъдат използвани за провеждане на дистанционно
обучение на малолетните им деца, след което е следвало да бъдат върнати. Същите са
съзнавали, че залагането на вещите е извън предоставените им правомощия – да
ползват вещите, но са желаели и целели настъпването на общественоопасните
последици от деянието, разпореждайки се противозаконно със същите в свой интерес –
залагайки всеки един от трите лаптопа срещу паричен заем в заложната къща.
Квалификацията по чл. 20, ал. 2 от НК е налице по отношение на двамата подсъдими.
Касае се за престъпна деятелност, извършена от двамата подсъдими в съучастие под
формата на съизвършителство, като съгласно предварително разпределените роли и
двамата подсъдими са взели участие в изпълнителното деяние и в последващото
разпореждане на инкриминираните вещи, като и двамата са се ползвали от благата,
получени след извършването на деянието.
Съдът не приема доводите на защитника на подсъдимата С. за преквалификация на
деянието по чл.206 ал.6 от НК, в която разпоредба законодателят е предвидил
значително смекчаване на предвидените наказания, ако до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционният съд присвоеното бъде върнато или заместено. Няма
спор по делото, че движимите вещи са върнати в патримониума на учебното заведение
след кат оса открити от училищни служители в заложната къща и след като са
откупени от директора на училището – св.Г. с негови лични средства. Вещите обаче са
върнати на собственика без съдействието на подсъдимите, а съгласно трайната съдебна
практика на ВКС, за да е приложима разпоредбата на привилегирования състав по
чл.206 ал.6 НК връщането (заместването) на вещите следва да съдържа известен
елемент на доброволност от страна на дееца. Откриването и откупуване на заложените
вещи и връщането им в патримонуима на училището без съдействие на подсъдимите
(каквото безспорно се установи по делото) изключват приложението на този
привилегирован състав.
Съдът не приема и доводите на същия защитник на подсъдимата, че спрямо нея
деянието не е съставомерно от обективна страна, тъй като същата е била против
залагане на вещите. По делото не се установи същата обаче да се е възпротивила на
залагането на чуждите вещи срещу пари. Подсъдимата е е знаела за залагането на
вещите от съпруга й, не само не се е противопоставила на това със свои действия, дори
е съдействала при залагане на единия от лаптопите чрез оказване на помощ на съпруга
й при попълване на необходимите документи за получаване на заем срещу залог. Не на
последно място, получените парични средства срещу залога са разходвани от двамата
съпрузи съвместно за нуждите на семейството.
7

По изложените съображения съдът призна подсъдимите В. и Л. С.и за виновни в
извършване на престъплението на всеки от които е повдигнато обвинение в
настоящото производство.

По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр.
чл.371, т.2 НПК, съдът следва съгласно чл.373 ал.2 НПК да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК. Съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373 ал.2 от НПК съдът
определя наказанието „лишаване от свобода“, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В настоящия случай обаче, процедурата, по която протече съкратеното следствие е в
хипотезата на чл.371 т.1 НПК и за нея законодателят не е предвидил редукция на
индивидуализираното наказание по реда на чл.58а от НК. В този смисъл, съдът счита
за неоснователно искането, сторено от защитника на подсъдимия В. С. в тази насока.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимите, които да обосноват приложението на чл.55 от НК, поради което размерът
на наказанията „лишаване от свобода“ е определен от съда съобразно правилата на
чл.54 от НК.

Относно индивидуализацията на наказателната отговорност:
При определяне наказанието на всеки един от подсъдимите, съдът взе предвид всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на
деянието и на всеки един от дейците, подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При определяне на наказанието на
подсъдимите за извършените от тях престъпления съдът съобрази:
Степента на обществена опасност на конкретното деяние съдът преценява като висока:
Престъплението обсебване е тежко по смисъла на закона. Касае се за продължена
престъпна дейност, което засилва обществената опасност на извършеното. Предметът
на престъплението са се движими вещи, за които са разходвани обществени средства,
предоставани са за целево безвъзмездно ползване от децата на подсъдимите за
осигуряване на техническа възможност за провеждане на адекватно и ефективно
дистанционно обучение на малолетните им деца в пандемична обстановка. Вещите са
предоставени именно на семейството на подсъдимите, защото училищните власти в
изпълнение на социални политики на държавата са преценили да подпомогнат
семейството като част от социално застрашена група от населението.

Причина за извършване на престъплението е проявеното от подсъдимите желание за
сдобиване с парични средства по лек, макар и противоправен начин. Пред
разследващия орган в ДП и в хода на съдебното следствие, подсъдимите дават
обяснения, в които признават вината си и обясняват извършеното с тежкото си
материално положение.
8
Смекчаващи вината обстоятелства и за двамата подсъдими е чистото им съдебно
минало, стореното самопризнание, чистосърдечното разкаяние от постъпката и
тежкото семейно и материално положение на подсъдимите.
За оттегчаващи вината обстоятелства съдът приема високата степен на обществена
опасност на деянието. Предмет на престъпно посегателство са движими вещи,
предоставени им за ползване със специфична цел – провеждане на дистанционно
обучение на трите малолетни деца на подсъдимите по време на ковид-пандемията с цел
обезпечаване на конституционно прокламираното право на равен достъп до
образование и подпомагане на социално уязвими групи от населението, в която група
попада и семейството на подсъдимите, респ. и техните деца. За изпълнение на тези
цели са разходвани целево обществени средства, което от своя страна допълнително
завишава значително обществената опасност на деянието. Следва да се има предвид, че
по време на ковид-пандемията се появиха множество препятствия от социален и
финансов характер по отношение на всички граждани на държавата, което обаче не
може да извинява поведението на подсъдимите, които от една страна са посегнали на
чужди движими вещи, за които са разходвани обществени средства (т.е. средства на
всички данъкоплатци), а от друга – са лишили собствените си деца от адекватно и
ефективно дистанционно обучение с предоставените им целево технически пособия.
Подсъдимият В. С. е на * години, женен, с основно образование, безработен, не е
осъждан.
Подсъдимата Л. С. е на *години, омъжена, с основно образование, безработна, не е
осъждана.
Данните за личността, семейното и имущественото положение на подсъдимите се
установяват при съвкупна преценка на справките им за съдимост, писмените
доказателства – автобиографии, декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние, обясненията им дадени пред съда.
При анализа на посочените от съда отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства
съдът прие, че и за двамата подсъдими относно извършеното от тях престъпление по
смисъла на чл.206 ал.1 от НК, във вр. с чл. 20 ал.2 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което
се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 6 години, се следва
наказанието да бъде определено при приложението на чл.54 от НК. Не са налице
условия за прилагане на чл.55 от НК и да се определя наказание под минималния
размер, както иска защитата на подсъдимия С., доколкото такова наказание според
съда не би било съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и би бил
нарушен принципа за реципрочност на наказателната репресия спрямо обществената
опасност на деянието и дееца във връзка с постигане на едно от целите на наказанието
– превъзпитанието на подсъдимите.

Преценявайки изложеното и личността на всеки един от дейците - съучастници, съдът
намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за
да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието,
предмет на разглеждане в настоящото производство. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на всеки
от подсъдимите да бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 206, ал.1 от НК, а именно – 1 (една) година “Лишаване от свобода”.
9
За да се поправят подсъдимите и след оценка на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, при спазване на целите в чл.36 от НК съдебния състав приема, че
именно това е справедливо отмереното наказание, без излишна снизходителност и
същото е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и ориентирано
в минималния размер на предвиденото от законодателя.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от
НК по отношение и на двамата подсъдими. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от
НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от една до
три години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно
съдимостта на осъдените към момента на извършване на процесното деяние, същите
са неосъждани, определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради
което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията
на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието.
Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да
приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното
наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай
подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане
целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл. 36 от НК,
и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален
размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и
константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение № 528/1993 г.
на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./.

Определеният размер на това наказание, наложено на всеки един от двамата
подсъдими, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна
на двамата осъдени. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху двамата осъдени и ще им се отнеме възможността
да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат
постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК.
Относно разноските:
В досъдебна фаза на производството са сторени разноски, които по аргумент и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят по равно по
сметка на ОД на МВР – Благоевград сумата в размер на 294.42 лв. (двеста деветдесет и
четири лева и четиридесет и две стотинки - възнаграждения на вещите лица, изготвили
назначените експертизи в досъдебното производство, както и сумата от 5,00 (пет) лева
в случай на издаване на изпълнителен лист.

10
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11
Съобщи за изтекли лични данни