Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 05.09.2019
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На пети
септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1751 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на член 247 от ГПК и член 250 от ГПК.
Постъпила е
молба от адв. Л.Н., в качеството си на пълномощник на ищцата Г.Г.Г.. Твърди, че с решение № 219/14.06.2019г. по гр.д.№
1751/2018г. по описа на КрлРС, ответниците
Н.А.И. и М.Г.К. били осъдени, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС във връзка с чл.
41 от ЗС, да заплатят на ищцата, всяка една на сумата от по 2089.54 лева,
представляваща припадащата им се част от разноски за ремонт на общи части на
сграда, а именно - ремонт на покривната конструкция на съсобствената
им двуетажна жилищна сграда, находяща се в дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 450 кв.м., находящо се в град К., с административен
адрес: град К., улица „Б.“ № 10, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 10.12.2018г. до окончателното
изплащане, като за разликата над присъдените 2089.54 лева до пълния предявен
размер от 3006.39 лева, е отхвърлен иска, като неоснователен. Счита, че в
диспозитива и в мотивната част на решението е
допусната очевидна фактическа грешка, като „сумата от 2 089.54 лева”, следва да
се чете „сумата от 2 098.54 лева“, тъй като от 1/4 от 8395.15 лева е 2 098.54
лева.
МОЛИ съда, да
допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 219/14.06.2019г. по
гр.д. № 1751/2018г. по описа на КрлРС.
Твърди, че в
мотивите на решението съдът е посочил, че с оглед на приетата по делото СТЕ,
реализираните разноски са в размер на 8394.15 лева, като с оглед притежаваните
от ответниците общо 1/2 ид.ч., искът следва да бъде уважен за размера от
4197.08 лева или всяка една от ответниците следва да заплати на ищцата по
2089.54 лева (2 098.54 лева), която сума се явява 1/4 част от необходимите
средства за извършване на ремонт за всяка от ответниците поотделно. Видно от
цитираната СТЕ, стойността на действително вложените материали и труд за
покрива на жилищната сграда били в размер на 8394.15 лева, но сумата посочено
от вещото лице е без начислено ДДС. Стойността на действително вложените
материали и труд за покрива на жилищната сграда с начислено ДДС са в размер на
10 072.98 лева, видно от СТЕ и съответно припадащата се част на всеки един от
ответниците за разноски за ремонт на общи части на сграда е в размер на по 2
518.25 лева, с начислено ДДС .
МОЛИ съда, да
допълни решението, като осъди ответниците да заплатят на ищцата сумата от по 2
098.54 лева, която сума е без начислено ДДС или в размер на по 2 518.25 лева за
всеки един от ответниците, както и да редуцира разноските по делото.
В дадения на
ответниците едноседмичен срок, от същите е постъпила молба-становище, с която
твърдят следното: в мотивната част на решението си,
съдът е приел, че исковете против ответниците следва да бъдат уважени до
размера от 4179.08 лева, като всяка от тях бъде осъдена да заплати на ищцата
половината от тази стойност. Аритметическите сметки показват, че 1/2 от 4197.08
лева възлиза на 2098.54 лева. В този смисъл, безспорно е налице ЯФГ в абзац
първи, ред 4 и в абзац втори, ред 5 от диспозитива на решението, като и на
двете места, вместо записаните суми от „2089.54 лв.“ следва да се чети „2098.54
лв.“, предвид приетите от съда правни изводи по същество на спора.
По отношение
на искането за допълване на решението намират същото за неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение. Твърдят, че съдът се е произнесъл по целият
предмет на делото, въведен с петитума на исковата молба, като е посочил до
какъв размер уважава, респ. над него до пълния предявен размер отхвърля
предявените искове, като несъгласието на ищцата с решението в отхвърлителната му част обуславя единствено правото й да
инициира инстанционен контрол на крайния акт по
съществото на спора, постановен от първостепенния съд. Съдебният състав на
КрлРС няма правораздавателна власт да се произнася повече по въпроса.
Досежно искането за
изменение на решението в частта за разноските, намират същото за неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение. Съдът е допуснал ЯФГ при изписването на
сумите, които ответниците са осъдени да заплатят по иска (по 2089.54 лева
вместо по 2098.54 лева за всяка от тях), но всички аритметики при решаването на
въпроса за разноските на страните са изчислени въз основа на сумата от 4197.08
лева, която съдът е приел, че ответниците дължат общо, т.е. по 2098.54 лева за
всяка от тях. Претенцията на ищцата срещу двете ответници е в общ размер от
6012.78 лева. При делението на делимото от 4197.08 лева (уважената част от
иска) на делителя 6012.78 лева (пълния размер на претенцията) се получава
коефициент от 0.6980265; Умножавайки сумата от 1037.37 лева (размера на
направените от ищцата разноски) с коефициента от 0.6980265 се получава размер
на разноски в полза на ищцата от 724.11 лв. - именно колкото й е присъдил
съдът, съобразно уважената част от иска.
Аналогична била
ситуацията и при разноските в полза на ответниците. С решението са им присъдени
разноски в общ размер от 265.73 лева, съобразно отхвърлената част от иска, като
калкулацията е извършена за горницата над 2098.54 лева до пълния претендиран срещу всяка от тях размер от 3006.39 лева, а
именно върху сумата от 907.85 лева за всяка от тях. Коефициентът, който се
получава при делението на делимото 907.85 лева (размерът на отхвърлената част
от исковете) с делителя 3006.39 лева (размерът на всеки от исковете) е
0.3019735. Умножавайки сумата от 440 лева (размерът на направените разноски от
всяка от ответниците) с този коефициент от 0.3019659 се получава резултат от
132.86832 лева - разноски по съразмерност за всяка от ответниците или 265.73
лева общо за тях - именно колкото са присъдени на ответниците. Ето защо, ЯФГ в
диспозитива по същество не влияе на присъдените разноски с решението по делото,
които са съобразени с направените правни изводи на Съда по отношение изхода на
спора.
С отговора на
молба, ответниците сезират съда със собствено искане за отстраняване на ЯФГ в
диспозитива на решението, досежно презимето на ответницата М.К.. Навсякъде в
диспозитива нейното презиме погрешно е изписано като „Г.”, вместо
действителното й презиме: „Б.”. Ето защо, моли съда, да допусне поправка на ЯФГ,
като в диспозитива на решението навсякъде след личното име „М.” и преди
фамилното име „К.”, да се чете: „Б.”, вместо погрешно изписаното „Г.”.
Това е
наложило нова размяна на книжа, като в срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК е постъпило
становище от адв. Л.Н., в качеството си на пълномощник на ищцата Г.Г.Г., която признава, че през името на ответницата М. Б. К.
е погрешно изписано в решението, като „Г.“, вместо действителното й име. Името
на ответницата К. е погрешно посочено още в исковата молба, което е довело до
грешка в самото решение. Счита, че следва да бъде допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, като в решението навсякъде името М.Г.К. се чете М. Б.
К..
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, приема
следното:
Нормата на
чл.247, ал.1 от ГПК предоставя на
съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
По смисъла на посочената разпоредба, очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна
техническа грешка. Именно такава се явява допуснатата от съда техническа
грешка, изразила се в погрешното пресмятане на дължимата от ответниците сума по
предявените от ищеца искове.
Съдът в своето
решение е приел, че реализираните от ищеца разноски са в размер на 8394.15 лева, като с оглед притежаваните
от ответниците общо 1/2 ид.ч. искът следва да бъде уважен за
размера от 4197.08 лева, или всяка една от ответниците следва да заплати на
ищцата по 2089.54 лева, която сума се явява 1/4 част от необходимите средства
за извършване на сочения ремонт за всяка от ответниците (поотделно).
Съдът погрешно
е калкулирал стойността на 1/4 от уважената сума, като е приел 2089.54 лева,
вместо дължимите 2098.54 лева.Така съдът неправилно е посочил сумата от 2089.54
лева, вместо правилната сума от 2098.54 лева, имайки предвид, че 1/2 от 4197.08
лева възлиза в размер на 2098.54 лева. Предвид това и доколкото допуснатата
техническа грешка не се отразява на постановеното от съда по същество на спора,
настоящият състав счита, че са налице предпоставките за допускане на поправка в
постановения акт. В случая, не се е стигнало до грешка в правния извод на съда,
а само в математическия израз на същия, поради което искането за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК, в мотивите и в
диспозитива на решението е основателно.
По отношение
на констатираната очевидна фактическа грешка в презимето на ответницата, съдът
намира, че в действително допусната фактическа грешка в постановеното решение.
В случая се касае за погрешно изписване бащиното име на ответницата – М. Б. К.,
която грешка се е пренесла от исковата молба, с която е сезиран съда, в
адресната част на която, презимето на молителката е изписано като Г.. След
преглеждане на материалите по делото, в това число и представените писмени
доказателства се установява, че бащиното име на молителката е Б.. Безспорно е в
случая, че се касае за допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в
погрешно изписване на имената на молителката в постановеното решение. Грешката
следва да бъде отстранена в настоящото решение.
По отношение
производството е по реда на член 250 от ГПК.
Молбата
по чл. 250 от ГПК е подадена в срок, поради което съдът приема същата за
допустима. При
преглеждане на материалите по делото се установява следното:
След проверка
редовността на исковата молба и размяна на съдебните книжа по реда на чл. 131
от ГПК, съдът с Определение № 227 от 15.03.2019г., постановено по реда на чл.
140 от ГПК е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е изготвил проекто-доклад, който е обявен за окончателен с протоколно
определение на съда от 03.04.2019г.
Съгласно
посоченото определение, съдът е приел, че е сезиран с искова молба от Г.Г. против Н.И. и М.К., с която моли съда, да постанови
решение, с което да осъди ответниците, всяка поотделно да й заплати сума от по
3006.39 лева, представляваща 1/4 от стойността на извършени необходими разходи
за ремонт на покривната конструкция на съсобствената
им двуетажна жилищна сграда, находяща се в дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 450 кв.м., находящо се в град К., с административен
адрес: град К., улица „Б.“ № 10, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Видно от
съдебния протокол от проведено открито съдебно заседание на 03.04.2019г.,
страните са заявили, че нямат възражения по отношение на доклада. В нито един
момент в хода на процеса, в това число и в първо съдебно заседание при
разрешаване на предварителни въпроси и изясняване на фактическата страна на спора,
ищцата не е претендирала процесната сума да е с
начислено ДДС. С оглед изяснената фактология по
делото, съдът е разглеждал претенцията на страна и се е произнесъл по предмета
на делото, въведен с исковата молба, без да има предвид начисляване, респ.
неначисляване на ДДС, при определяне на дължимите суми, доколкото не е бил
сезиран с такава претенция от ищцата.
Доколкото,
съдът в хода на делото е приел, че не е сезиран с имуществен иск с включен ДДС,
той не е бил предмет на разглеждане. Съдът не дължи произнасяне по претенции,
които не са били включени в предмета на делото, поради което искането за
допълване на решението и редуциране на разноските по делото, следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 247 и чл. 250 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка
на очевидна фактическа грешка в Решение № 219 от 14.06.2019г. по
гр.д. № 1751/2018г. по описа на КрлРС, като на страница 14, ред 53 отгоре-
надолу ДА СЕ ЧЕТЕ вместо „ищцата по 2089.54 лева“, правилното- „ищцата по 2098.54 лева“, както и в диспозитива на
решението, на страници: стр.15, на ред 44 и стр.16, на ред 7 отгоре-надолу, ДА
СЕ ЧЕТЕ вместо „2 089.54 (две хиляди и осемдесет и девет лева и петдесет и
четири стотинки) лева“, правилното- „2098.54 (две хиляди и деветдесет и осем
лева и петдесет и четири стотинки) лева“, а в диспозитива на решението, на
страници: стр.16, на ред 1 и стр.16, на ред 15, отгоре-надолу, ДА СЕ ЧЕТЕ
вместо „2 089.54 лева“, правилното- „2098.54 лева“.
ДОПУСКА поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение № 219 от
14.06.2019г. по гр.д. № 1751/2018г. по описа на КрлРС, като навсякъде в решението, бащиното
име на ответницата - М. Б. К. вместо „Г.”, да
се чете „Б.“.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв. Л.Н., в качеството си на пълномощник на ищцата Г.Г.Г., за допълване на постановеното по делото решение, с
което съдът да осъди ответниците да заплатят на ищцата сумата от по 2 098.54
лева, която сума е без начислено ДДС или в размер на по 2 518.25 лева за всеки
един от ответниците, както и да редуцира разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните, в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че
е изготвено пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.