№ 17236
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110114258 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № ******** на *********
срещу *********., с която са предявени установителн искове за установяване на
вземане срещу ответника по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № *********, за сумата 677,01 лева, представляваща
неплатена цена за предоставени ВиК услуги за периода от 28.10.2022 г. до 19.10.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.04.2024 г. до
окончателното плащане, и сумата 24,45 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 28.11.2022 г. до 19.10.2023 г.
При извършена проверка на допустимостта и редовността на исковата молба
съдът е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1, т. 4 - т. 5,
тъй като е налице несъответствие между периода на доставката на вода, посочен в
исковата молба и този, за който е издадена заповед за изпълнение. В този смисъл съдът
е постановил Разпореждане № ********* с което са дадени указания до ищеца в
едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за ответника: 1) да
обоснове интереса си от предявяване на иск срещу ответника *********. за
установяване на вземане за доставена питейна вода за периоди, различен от периода,
за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като държи сметка,
че за допустимостта на предявения иск следва да е налице пълен идентитет между
предмета на двете дела, и в този смисъл да уточни претенцията си в тази части и 2) да
заяви надлежен петитум съобразно уточнението по т.1.
Указанията, както и предупреждение за последиците от тяхното неизпълнение
са връчени на ищеца на 19.03.2025 г., като в предоставения от съда срок и до днес
същите не са изпълнение.
Предвид бездействието на ищеца, съдът намира, че така предявеният иск е
недопустим, поради следните съображения.
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е
налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание,
размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта
именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е
издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е
1
свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както
същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за
изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да
има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в
заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална
предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на
съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с
решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е
издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат
посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и
съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422
ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не
може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася
по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва
преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно
неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за
съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените
основание и петитум.
В настоящия случай съдът намира, че не съществува идентитет между
вземането на ищеца срещу ответника в настоящото производство с това по издадената
заповед за изпълнение, поради следните съображения.
Със Заповед № ****** по ч.гр.д. № ********* ответникът – длъжник
*********. е осъден да заплати на ищеца - заявител потребена вода от длъжника за
имота му на горепосочения адрес сумата 677,01 лева, представляваща главница за
потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес за период от
01.10.2022 г. до 19.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 24,45 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 28.11.2022 г. до 19.10.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
С исковата молба се претендира установяване на вземане срещу длъжника и
ответник *********. в размер на 677,01 лева, да което се твърди, че се дължи за
предоставени ВиК услужи в периода 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г., респективно за
период, който не съответства на периода, за който е издадена заповедта за изпълнение.
Следва да се има предвид, че идентичност по отношение на вземането следва да
е налице освен в размера, и в периода, особено в хипотезата, в която се претендира
вземане за услуги, които са предоставени в конкретен период. В този смисъл и
доколкото ищецът не е направил надлежно уточнение, то исковата молба е останала
нередовна, а така предявеният иск недупостим. Същото се отнася и за иска за
обезщетение за забава, доколкото същият се явява акцесорна претенция на главния иск
за главницата.
Ето защо съдът намира, че така предявеният положителен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК се явява недопустим, доколкото липсва пълен идентитет с
предмета на издадена заповед за изпълнение за такава.
При прекратяване на производството по чл. 422 ГПК издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване.
Мотивиран така, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № ******** на ********* срещу *********., с която
са предявени установителн искове за установяване на вземане срещу ответника по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
*********, за сумата 677,01 лева, представляваща неплатена цена за предоставени
ВиК услуги за периода от 28.10.2022 г. до 19.10.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 09.04.2024 г. до окончателното плащане, и сумата
24,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.11.2022 г. до
19.10.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14258/2025 г. по описа на СРС, 157 с-
в в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № ****** по ч.гр.д. № *********, издадена в полза на
********* срещу *********..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3