Р Е Ш Е Н И Е
№............../……….2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Габриела Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 1007 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 12703/06.03.2017 г., подадена от Н.М.К., П.М.Х. и М.М.Х.,
чрез адв. М.Р., срещу Решение № 467/08.02.2017 г., постановено по гр.д. №
8826/2016 г. по описа на ВРС, в частите,
с които са отхвърлени исковете, с правно основание по чл. 200, ал. 1 от КТ, на Н.М.К.
за разликата над 60000 лева до сумата от 75000 лева, на П.М.Х. за разликата над
25000 лева до 70000 лв. и на М.М.Х. за разликата над 25000 лева до 70000 лв.,
срещу „Пътища и мостове“ ЕООД, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди – душевни болки и морални страдания,
претърпени вследствие на смъртта на техния съпруг и баща М.Х.К., в резултат на
трудова злополука от 06.08.201З г., настъпила на обект „Рехабилитация на път
ІІІ - 2008 гр. Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна, област Варна от км.
16+900 до км. 23+199.50 в гр. Варна, ведно със законната лихва върху
претендираните главници, считано от 07.08.2013 г. до окончателното изплащане на
паричните задължения, както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Посочва се, че ВРС не е оценил обхвата и степента на
претърпените душевни болки и морални страдания на ищците, свързани със загубата
на техния баща и съпруг. Твърди се, че присъдените суми не могат да бъдат
реална и адекватна обезвреда за вредите при загубата на техния баща и съпруг,
като размерът на обезщетението не е съобразен с жизнения стандарт и
икономическата ситуация в страната към 2013 г., с
обичайните размери на обезщетения за такъв вид вреди. Молят атакуваното решение
да бъде отменено в обжалваните части и да бъдат уважени предявените искове,
като на Н.М.К. бъде присъдена сумата от 75000 лв., на П.М.Х. сумата от 70000
лв. и на М.М.Х. сумата от 70000 лв. Претендират разноски.
Ответната страна "Пътища и мостове“ ЕООД, е
депозирала отговор на подадената въззивна жалба с вх. № 12703/06.03.2017 г. в
срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. Д.Д.. Поддържа становище за
нейната неоснователност по подробно изложените в отговора съображения и моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 12903/06.03.2017 г., подадена от
"Пътища и мостове“ ЕООД срещу Решение № 467/08.02.2017 г., постановено по
г.д. № 8826/2016 г. по описа на ВРС, в
частите, с които „Пътища и мостове“ ЕООД е осъдено да заплати на Н.М.К.
сумата от 60000 лева, на П.М.Х. сумата
от 25000 лева и на М.М.Х. сумата от 25000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищците физически и
психически болки и страдания вследствие на смъртта на техния съпруг и баща М.Х.К., в резултат на трудова злополука от
06.08.201З г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр. Девня -
кв. Повеляново – Езерово - Варна, Област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в
гр. Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от
07.08.2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ, както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса
и съдебно – деловодни разноски в размер на 5392.59 лв., както и частта, с която
ищците са осъдени да заплатят на "Пътища и мостове“ ЕООД сумата от 653.33
лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е
недопустимо и неправилно. Твърди се, че е налице нередовност на връчването на
съобщението по чл. 131 от ГПК, поради което ответникът е бил лишен от
възможността да представи отговор на исковата молба и доказателствата. Твърди
се, че по делото не са навеждани твърдения за претърпени от ищците физически
болки и страдания и по делото не са събирани такива доказателства. ВРС необосновано
е приел, че в резултат на настъпилата загуба, семейството на ищците изпитва
финансови затруднения, в резултат на което за тях се наложило да продадат
недвижимия имот, който притежават. Жалбоподателят посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че пострадалият е допуснал груба небрежност при изпълнение на
възложените му трудови задължения, напускайки работното си място. С действията
си той е нарушил забраната за навлизане в зоната на валиране, респ. е съпричинил
резултата. Направено е искане за обезсилване на решението и връщане на делото
на ВРС за продължване на съдопроизводствените действия, а в условията на
евентуалност, да бъде отменено решението на ВРС, като вместо него да бъде
постановено друго, с което размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.
Претендират се разноски.
Ответните страни Н.М.К., П.М.Х. и М.М.Х., чрез адв. М.Р.,
са депозирали отговор на подадената въззивна жалба с вх. № 12903/06.03.2017 г.,
в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 от ГПК. Поддържат становище за нейната
неоснователност по подробно изложените в отговора съображения и молят жалбата
да бъде оставена без уважение.
ВОС, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба с вх. № 39604/27.07.2016 г., подадена от Н.М.К., П.М.Х. и М.М.Х., срещу „Пътища и мостове“ ЕООД,
с искане до съда да постанови решение за осъждане на ответника да заплати на всеки един от
ищците сумата от по 90000 лв., претендирани като причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и морални страдания, претърпени вследствие смъртта на техния
съпруг и баща М.Х.К., в резултат на трудова злополука от 06.08.201З г., настъпила на
обект „Рехабилитация на път ІІІ - 2008 гр. Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна, област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от
07.08.2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения.
В исковата молба се посочва, че ищците са наследници по закон на М.Х.К.. По силата на сключен
трудов договор № 4/08.02.2007 г., М.Х.К. е изпълнявал длъжността „машинист -
валяк" в предприятието на ответното дружество. На основание договор за обществена поръчка №
РД-37-5/14.09.2012 г. Агенция „Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление -Варна възложила на „Пътища
и мостове" ЕООД изпълнение на строително монтажни и ремонтни работи на
обект „"Рехабилитация на път ІІІ - 2008 Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна от км.
16+420 до км. 23+200 с период на изпълнение 9 месеца от м. 04.201З г. до м. 12.201З г. На 06.08.201З г., на строителния обект следвало да се полага асфалтово
покритие и да се облицоват канавки. На М.Х.К. било възложена работа като
сигналист - да контролира пътния поток и да не допуска МПС /освен тези на
работодателя/ в ремонтирания пътен участък. Около 15.00 ч., на 06.08.201З г., на обекта работели три пътно-строителни машини /ПСМ — валяк/, една от
които била управлявана от П.Н.П., служител на ответното дружество и назначен за
машинист ПСМ, съгласно трудов договор № 23/27.03.201З г. Машинистите придвижвали валяците напред и назад с
цел уплътняване на новоположения асфалт. П.Н.П. управлявал поверената му от
ответното дружество ПСМ - валяк модел БОМАГ - BB174AD В 04932, собственост на „Пътища и мостове“ ЕООД. Звуковата
сигнализация на валяка не работела. При промяната в посоката на движение на
валяка П.Н.П. не възприел намиращия се на пътното платното М.Х., не
преустановил движението си и преминал с бандажното си колело през тялото на Х..
Тъй като усетил подскачане, преустановил движението на машината, променил
посоката на движение, като преминал повторно през тялото на Х.. В резултат на
получената несъвместима с живота комбинирана травма на глава, гръден кош,
корем, таз и крайници, М.Х.починал на 06.08.201З г. Работодателят е заявил злополуката като трудова с
декларация № 14/09.08.201З г. Във връзка с инцидента „РУ-СО" „Варна" е
провело разследване, като с Разпореждане 150/02.10.2013 г. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е настъпила през работно време и при
изпълнение на трудови функции. Разпореждането е влязло в законна сила. Излага се, че в
резултат на злополуката загубили своя съпруг и баща. Претърпени били от ищците
множество душевни болки и морални страдания, свързани със загубата на техния
баща и съпруг, които оценяват на по 105000 лева за всеки един от ищците.
Излагат в тази връзка, че на основание сключената от работодателя задължителна
застраховка за трудова злополука, при която е настъпила смърт или увреждане на
работник, ЗК „Уника живот" АД изплатило на всеки един от ищците
обезщетение в размер на 12040 лв., като така изплатеното от застрахователя
обезщетение за неимуществени вреди не представлява пълна обезвреда за
претърпените от ищците неимущестени вреди. Твърди се, че по този начин
ответникът „Пътища и мостове“ ЕООД не ги е възмездило за претърпените неимуществени вреди и
молят за положително произнасяне по предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. С писмено изявление,
озаглавено „Отговор“, депозирано след срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва иска, навежда възражения за
съпричиняване при осъществяване на фактическия състав на трудовата злополука. По делото е постъпила молба от ответника с вх. № 61840/23.11.2016 г., с
искане до съда за възстановяване на пропуснатия срок, по която ВРС не се е
произнесъл.
ВОС, като взе предвид
изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От събраните по делото писмени доказателства – Трудов
договор № 4/08.02.2007 г., Допълнително споразумение № 32, Разпореждане № 150/02.10.2013
г. на РУ „Социално осигуряване” Варна, Протокол № 37/23.09.2013 г. на РУ
„Социално осигуряване” Варна и Декларация за трудова злополука № 14/09.08.2013 г.,
се установява, че М.Х.К. е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжността „Машинист, валяк”. Няма спор, а и от
приложените по делото писмени доказателства, се установява, че на 06.08.2013 г.
около 15.00 часа, на път III-2008, е станала трудова злополука със смъртен
случай на работник на „Пътища и мостове” ЕООД – М.Х.К..
От представения препис – извлечение от акт за
смърт се установява, че М.Х.К. е починал на 06.08.2013 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници на
М.Х.К. се установява, че негови законни наследници са Н.М.К. (съпруга), П.М.Х.
(син) и М.М.Х. (син).
От представения по делото Договор за обществена поръчка №
РД-37-5/14.09.2012 г. се установява, че между ответника „Пътища и мостове” ЕООД
и Агенция „Пътна инфраструктура”, е сключен договор, по силата който на „Пътища
и мостове” ЕООД е възложено изпълнение на строително-монтажни и ремонтни работи
на обект „Рехабилитация на път III-2008 Девня-кв.Повеляново-Езерово-Варна от
км. 16+420 до км. 23+200” с период на изпълнение 9 месеца от м.04.2013 г. до
м.12.2013 г.
С Разпореждане № 150/02.10.2013 г. на РУ „Социално
осигуряване” Варна, на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука с вх.
№ 10111/09.08.2013 г. е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1
от КСО.
От представения по делото Протокол № 37/23.09.2013 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката от 06.08.2013 г. се
установява, че преди злополуката М.Х.К., изпълнявайки функциите си на сигналист
при направление на движението в една пътна лента, се намирал в опасната 15-метрова
зона на движение на валяка, като същата зона не е маркирана, съгласно
изискванията на Проекта за временна сигнализация и безопасност на движението на
обекта; допуснато е използване на работно оборудване /валяк/ без работеща
звукова сигнализация; водачът на процесното ППС не е преминал обучение за работа
с валяк; за валяка липсва съпроводителна документация, свързана с безопасното експлоатиране
на машината; работодателят не е разработил актуална инструкция по безопасност и
здраве за работа за изпълнявания вид СМР /полагане и валиране на асфалтово
покритие/.
От представените по делото писмени доказателства – писмо
от 03.05.2016 г., платежно нареждане от 05.11.2013 г., приемо – предавателен
протокол от 09.05.2016 г., писмо от 12.05.2016 г., приемо – предавателен
протокол от 18.05.2016 г., се установява, че ЗК „Уника Живот“ АД е изплатило
обезщетение на П.М.Х. в размер на 12040 лв., на Н.М.К. в размер на 12040 лв. и
на М.М.Х. размер на 12040 лв.
От представената по делото Присъда №
62/01.06.2016 г. по НДОХ № 327/2016 г.
по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдена с Решение № 250/23.11.2016 г.
по описа на Варненски апелативен съд, се установява, че е П.Н.П. е признат
за виновен в това, че на 06.08.2013 г.
причинил смъртта на М.Х.К..
Свидетелят Т.П.а Л.посочва, че ищците имали закупен
парцел и искали да строят вила, но след смъртта на М.К. не могли да осъществят
това си желание и продали имота. Загубата на М.К. била голям удар за Н.К.. Тя
била стресирана, депресирана, не можела
да спи, постоянно плачела, a синовете му не искали да
разговарят, затвори ли са се в себе си. Ищцата била трудоустроена по болест,
като разчитала изцяло на съпруга си.
От показанията на свид. С.К.И., става ясно, че семейството
на М.К. било сплотено и последният се е грижел за синовете си и съпругата, като
загубата на М.съкрушила семейството. Свидетелят споделя, че синовете на
покойния са в трудоспособна възраст.
Свид. П.М.Р.твърди, че Н. не била на себе си, била
шокирана и стресирана от загубата на съпруга си. Синовете работили.
Свидетелят П.Н.П. посочва, че той е управлявал валяка,
бил пети, последен валяк, и около тях нямало други хора, освен той и М.К..
Давал е на заден ход, видял е М.и твърди, че са си срещнали погледите на около
десет метра и се обърнал напред. В един момент валяка подскочил, след което
спрял и дал назад, тъй като помислил, че асфалта се е събрал. Посочва, че М.е
трябвало да стои до бариерата, на разстояние от валяка на около 200 м. Посочва,
че когато потеглил напред с валяка не забелязал хора, не видял нищо пред
валяка. Потърпевшият бил в мъртвата зона
на водача на процесното превозно средство. В момента на деянието техническият
ръководител не бил в близост до мястото на инцидента, там били само П.П. и М.К..
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, от която се установява, че смъртта на М.Х.К.
безспорно е отключила значим стрес, който е бил неочакван и внезапен и е довел
до смущения в психичното и психологичното здраве на Н.К.. Н.К. се затворила в
себе си, имала нарушение в съня и депресивни мисли, психомоторна потиснатост,
раздразнителна слабост, намален фрустрационен толеранс. Експертизата посочва,
че тези промени не са резултат само от смъртта на съпруга й, като сериозните
онкологични заболявания и интервенции също са довели до аналогична
симптоматика. Симптомите на смесено тревожно депресивно разстройство били в
резултат, както на онкологичните заболявания, така и от загубата на съпруга й. До
настоящия момент симптомите на тревожно-деприсивното разстройство на ищцата не
са отшумели. Вещите лица посочват, че на фона на опасенията от рецидив на
онкологичното заболяване загубата на съпруга и последвалото влошаване
качеството на живот ще спомогнат за продължаване на оплакванията и за в бъдеще.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК достигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
ВОС приема, че решението
на ВРС е валидно и допустимо.
Съдът е бил сезиран с
кумулативно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание
по чл. 200, ал. 1 от КТ.
За да възникне
имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените от
трудова злополука неимуществени и имуществени вреди, трябва да бъдат установени
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК следните
материални предпоставки (правопораждащи юридически факти): трудова злополука;
вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания, респ. до
имуществени загуби и пропуснати ползи, респ. до влошаване на здравословното
състояние през процесния период (т.нар. ексцес), и причинно-следствена връзка
между злополуката, респ. влошаването на здравословното състояние през процесния
период и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания, респ.
имуществени загуби и пропуснати ползи да са закономерна, естествена последица
от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, респ. от влошаването на здравословното състояние през процесния
период. Имуществената отговорност на
работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането (арг. от чл. 200, ал. 2 от КТ). В
този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия - при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие
при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване
на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е
използван термина "груба небрежност") отговорността на работодателя
може да бъде само намалена.
От събраните по делото
писмени доказателства - Трудов договор № 4/08.02.2007 г., Допълнително
споразумение № 32, Разпореждане № 150/02.10.2013 г. на РУ „Социално
осигуряване” Варна, протокол № 37/23.09.2013 г. на РУ „Социално осигуряване”
Варна и Декларация за трудова злополука № 14/09.08.2013 г., е установено по безспорен начин, че между М.Х.К. и
ответника е съществувало трудово правоотношение и на
06.08.2013 г., около 15.00 часа, на път III-2008, е станала трудова злополука
със смъртен случай на работник на „Пътища и мостове” ЕООД – М.Х.К.. Само компетентният орган (в случая НОИ) може да
установи това обстоятелство. За да възникне вземането на наследниците на
починалия работник срещу работодателя е необходимо
признаването на злополуката за трудова от надлежен административен орган
(Решение № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., Решение
№ 339/10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 859/2010 г., IV г. о., ГК и Решение №
31/02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2009 г., ІV г. о.). Следователно, вземането за обезщетение при настъпила
трудова злополука възниква от смесен фактически състав с гражданскоправни
последици, т. е. признаването на злополуката за трудова с индивидуален
административен акт е конститутивна част от фактическия състав на обезщетението
по чл. 200, ал. 1 от КТ.
И тримата ищци са сред
кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. „Обезщетението
за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия. Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на ППВС, при
смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.“ /Решение № 499
от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о./.
Не е спорно между
страните, че по силата на сключената задължителна застраховка „Трудова
злополука", застрахователят ЗК „Уника Живот” АД е изплатил на всеки от
ищците сумата от по 12040 лв., обезщетение за претърпените от трудовата
злополука вреди.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. С отговор на исковата молба, депозиран след срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска, навежда възражения за
съпричиняване при осъществяване на фактическия състав на трудовата злополука. По делото е постъпила молба от ответника с вх. № 61840/2016 г. с искане
до съда за възстановяване на пропуснатия срок, по която ВРС не се е произнесъл,
поради което настоящата инстанция намира, че липсата на произнасяне следва да
се санира от ВОС с разглеждане на възражението за съпричиняване.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като
е допуснал груба небрежност. Следователно не всяко съпричиняване е основание за
намаляване на дължимото от работодателя обезщетение, а само ако бъде установена
груба небрежност. Съгласно Решение № 18 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
434/2011 г., III г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК грубата небрежност е
„неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в
подобна обстановка“. Груба небрежност имаме, когато работникът е съзнавал, че
може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност
да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати. В
мотивите към Присъда № 62/01.06.2016 г., постановена по НОХД № 327/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, е посочено, че има съпричиняване от страна на М.К..
Правилно ВРС е посочил, че установените в мотивите на наказателния съд факти,
са извън посочените по чл. 300 от ГПК, и не са задължителни за гражданския съд. По настоящото дело не се установи починалият да е действал
при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, респ. да е налице и
съпричиняване от негова страна. Съдът намира, че М.К. не е допринесъл с
поведението си за настъпване на трудовата злополука, доколкото намаляване на отговорността на работодателя може да има само при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и мерки за безопасност (Определение № 371 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
279/2015 г.).
След като не се ангажираха доказателства за механизма на
злополуката и какво е било поведението на починалия работник преди и по време
на злополуката, съдът намира, че възражението за съпричиняване поради проявена
от работника груба небрежност не е доказано.
По отношение размера на
ищцовата претенция следва да се има предвид, че чл. 212 от КТ препраща пряко
към разпоредбите на гражданското законодателство – за неуредените от КТ въпроси
за имуществената отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за
оценка на заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да
се приложи правилото, уредено в чл. 52 от ЗЗД – обезщетението да се определи по
справедливост. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, справедливостта
предпоставя обезщетението да се определя от характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Поради тези правни
доводи съдът приема, че всички юридически факти, включени в хипотезиса на чл.
200, ал.
1 от КТ, са установени по делото, поради което искът за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява доказан по
своето основание. Тъй като обезщетението за
неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична
престация, която работодателят дължи като обезщетение за изживените болки и
страдания. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на ищците,
както и възрастта им, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
към момента на възникването на правото на обезщетение.
От приетата като
компетентно изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
се установява, че смъртта на М.Х.К. безспорно е отключила значим стрес, който е
бил неочакван и внезапен и е довел до смущения в психичното и психологичното
здраве на съпругата му Н.К.. Последната се е затворила в себе си, имала
нарушения в съня и депресивни мисли, психомоторна потиснатост, раздразнителна
слабост, намален фрустрационен толеранс. Но, вещите лица са посочили, че
състоянието на ищцата е в резултат както на
онкологичните заболявания, така и от загубата на съпруга й.
Свидетелите Т.П.а Л.и С.К.И.
посочват, че смъртта на М.е била голям удар за Н.К.. Тя била стресирана,
депресирана, не можела да спи, плачела постоянно; синовете му също не искали да
разговарят, затвори ли са се в себе си. Ищцата била трудоустроена по болест, като разчитала изцяло
на съпруга си. Същото се потвърждава и от свидетелят П.М.Р.. Вещите лица посочват, че и до настоящия момент симптомите на
тревожно-деприсивното разстройство на ищцата не са отшумели.
ВОС при преценка на
всички събрани по делото доказателства намира, че с оглед на
продължилите страдания, изпитвани от Н.М.К., следва да и бъде определено
заместващо обезщетение в размер на 60000 лв., a на П.М.Х. и М.М.Х. съдът намира, че справедливият размер следва да е от по 25000
лева.
Поради съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, подадените въззивни жалби с вх.
№ 12703/06.03.2017 г. и с вх. № 12903/06.03.2017 г., следва да бъдат оставени
без уважение, а решението на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
С оглед изхода на делото, разноски не се дължат на
страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 467/08.02.2017 г., постановено по гр.д. №
8826/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която „Пътища и
мостове“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Д-р Пюскюлиев“ № 3, ет. 4, е осъдено да заплати на Н.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 60000 лв., на П.М.Х., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 25 000 лв., и на М.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 25 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от ищците физически и психически болки и
страдания вследствие на смъртта на техния съпруг и баща М.Х.К., в резултат на трудова злополука от
06.08.201З г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр. Девня -
кв. Повеляново – Езерово - Варна, област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в
гр. Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от
07.08.2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ; в частта, с която
„Пътища и мостове“ ЕООД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати в полза на
държавата към бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС, държавна такса и
съдебно – деловодни разноски в размер на 5392.59 лв.; в частта, с която Н.М.К., ЕГН: **********,
П.М.Х., ЕГН: **********, и М.М.Х., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на
"Пътища и мостове“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 653.33 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; в частта, с която са отхвърлени исковете срещу „Пътища и мостове“ ЕООД, ЕИК:
*********, с правно основание по чл. 200, ал. 1 от КТ, на Н.М.К., ЕГН: **********,
за разликата над 60000 лева до сумата от 75000 лева, на П.М.Х., ЕГН: **********,
за разликата над 25000 лева до 70000 лв. и на М.М.Х., ЕГН **********, за
разликата над 25000 лева до 70000 лв., представляващи обезщетения за
неимуществени вреди – душевни болки и морални страдания, претърпени вследствие
на смъртта на техния съпруг и баща М.Х.К., в резултат на трудова злополука от
06.08.201З г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр. Девня -
кв. Повеляново – Езерово - Варна, Област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в
гр. Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от
07.08.2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения.
Решение № 467/08.02.2017 г., постановено по гр.д. №
8826/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу „Пътища и мостове“
ЕООД, ЕИК: *********, с правно основание по чл. 200, ал. 1 от КТ, на Н.М.К., ЕГН:
**********, за разликата над 75000 лева до сумата от 90000 лева, на П.М.Х., ЕГН:
**********, за разликата над 70000 лева до 90000 лв. и на М.М.Х., ЕГН **********,
за разликата над 70000 лева до 90000 лв., не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: