Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.10.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети
март през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5222 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 3411 от 28.03.2016 г. СРС, 128 с-в, по гр.д.№
55522/2015 г. е признал за установено по отношение на С.А.К., че дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 1 550,06 лв., представляваща стойност на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., аб.№ *****със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение- 23.06.2015 г. до окончателното
плащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
от 1 580,49 лв.; признал е за установено по отношение на С.А.К., че дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 197,49 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 31.07.2012 г.-27.03.2015 г., като е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 240,48 лв.Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
С определение от 16.06.2016 г. СРС е оставил без уважение
молбата на С.А.К. за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника С.А.К.
в частта, с която са уважени исковете срещу него.Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че липсва договор за дялово
разпределение относно собствения му апартамент № 72, находящ се в гр.София, жк
„**********.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 23.06.2015 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С.А.К.
за сумата от 1 580,49 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 72, находящ се в гр.София, жк
„*********аб.№ *****за периода м.05.2012 г.-м.04.2014 г. и 240,48 лв.-лихва за
забава върху главницата за периода 30.06.2012 г.-04.06.2015 г. със законната
лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди, че длъжникът
е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 35156/2015
г. на СРС, 128 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150,
ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008
г.В раздел VII от ОУ, чл.33,
ал.1 е посочено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задълженията си.Ищецът твърди, че е изпратил
покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника, но същият не е
извършил плащане.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл.139а.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с чл.71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 1 580,49 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент № 72,
находящ се в гр.София, жк „*********аб.№ *****за периода м.05.2012 г.-м.04.2014
г. и 240,48 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2012
г.-04.06.2015 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3038610/23.06.2015 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С.А.К. за процесните суми.На 26.06.2015 г. СРС, 128 с-в, по ч.гр.д.№ 35156/2015 г. е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
Видно от протокол от 30.09.2001 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „********е взело решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.
На 05.10.2001 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
жк „********за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки“.
С нотариален акт № 62 по н.д.№ 619/1981 г. е оформен договор за замяна, по
силата на който С.А.К. е прехвърлил на Е.В.С.недвижим имот, представляващ къща,
находяща се в с.Осойца, Софийски окръг заедно с цялото дворно място с площ от
1 450 кв.м., съставляващо парцел VIII-231 от кв.20 по плана на с.Осойца, в замяна на което Е.В.С.му е
прехвърлила апартамент № 72 в гр.София, жк „********.Видно от удостоверение на
СО-р-н „Илинден“ от 17.07.2012 г. жк „Вълчо Иванов“ е с нов административен
адрес-гр.София, жк „Света Троица“, като двата комплекса са идентични.
Представено е и заявление вх.№ 858/19.02.2015 г. на С.А.К., адресирано до „Т.С.“
ЕАД, в което е направено признание за дължимост на сумите за процесния имот от
м.08.2007 г., като е направено искане да се съобрази давностния срок и да се
направи преизчисление на дължимите суми за последните три години.
От заключението на приетата техническа експертиза на вещото лице Н.М. е
установено, че сумата за топлинна енергия за процесния период възлиза на 1 550,06
лв. без предишни просрочени или
неплатени сметки и без лихви.Разпределението на топлинната енергия е извършвано
от ФДР в съответствие с действащата нормативна уредба.
От заключенията на приетите основна и допълнителна съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице С.С.е установено, че няма данни за извършени плащания
за процесния период.Размерът на законната лихва възлиза на 169,27 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която
предявените положителни установителни искове са отхвърлени решението е влязло в
сила поради необжалването му и не е предмет на настоящото производство.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния имот в качеството му на собственик
на процесния имот.По отношение на размера на доставената топлинна енергия съдът
е кредитирал заключението на приетата по делото техническа експертиза.Съдът е определил
размера на мораторната лихва за исковия период по реда на чл.162 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд
е обвързан от посоченото във въззивната жалба.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че липсва договор за дялово разпределение за процесния
имот.По делото са представени доказателства за наличие на решение на ОС на ЕС
на сградата, в която се намира процесния апартамент и договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“, сключен с третото лице-помагач.Липсват данни
за отмяна на решението на ОС на ЕС.Документите не са изключени от
доказателствения материал, като във въззивната жалба липсват оплаквания за
допуснати процесуални нарушения.Извършването на дялово разпределение е
установено и от приетата техническа експертиза.
Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на
топлинна енергия в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление
сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
За топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост не се
изисква съгласието на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата
към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на ОС на етажната
собственост.В ТР № 2/16 г. по т.д.№ 2/16 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с & 1 ДР на ЗЗП, и че двата
закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.Прието е, че при доставката на централно отопление в
сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост,
затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да
откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата.
Други оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като същият
не е представил отговор на въззивната жалба, нито е изпратил процесуален
представител в съдебно заседание, а е депозирал бланкетна молба с искане за
отхвърляне на жалбата без изложени конкретни доводи и за присъждане на разноски
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3411 от 28.03.2016 г. СРС, 128 с-в,
по гр.д.№ 55522/2015 г.в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.