РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Враца, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500196 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/. Образувано е по въззивна жалба с вх.№6092/21.04.2022 на М. Д. Р., с ЕГН:
********** и Д. Д. Р., с ЕГН: **********, и двете с адрес: гр. ***, чрез адв. Л.А. Я. от АК -
Враца, против Решение № 191/01.04.2022 г. постановено от PC - Враца по гр.д. 4410/2021г.,
с което е отхвърлен предявения от тях иск за делба на съсобствени имоти против П. В. Р..
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК от ответника П.Р. е постъпил отговор на въззивната жалба.
Счита решението за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния
закон и процесуалните правила, както и обосновано.
Във въззивната инстанция не са събирани доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Районен съд – Враца е сезиран с искова молба, подадена от М. Д. Р. и Д. Д. Р., двете от
гр.Враца против П. В. Р. от гр.Враца за делба на съсобствени недвижими имоти,
представляващи:
- ПИ с идентификатор 12259.1006.276 в гр.Враца по КККР с адрес на имота: гр.***,
целия с площ 729 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 229, квартал 36,
парцел 13, при съседи на целия имот: № 12259.1006.275,12259.1006.271, 12259.1006.278,
12259.1006.277 и 12259.1006.350, ведно с находящите се в имота Сграда с идентификатор
1
12259.1006.2, цялата със застроена площ 34 кв.м. на един етаж с предназначение хангар,
депо, гараж; сграда с идентификатор 12259.1006.3, цялата с площ 39 кв.м. на един етаж с
предназначение хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор 12259.1006.4, цялата с площ 26
кв.м. на един етаж с предназначение постройка за допълващо застрояване и от всички
подобрения в имота;
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.2, с адрес гр.***,
***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент, целия с площ 68.66
кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под обекта:
12259.1006.276.1.1, над обекта няма, със съответните ид.части от общите части на сградата и
от правото на стоеж върху мястото, както и
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.1, с адрес гр.***,
*** който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент, целия с площ 68.66
кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под обекта: няма, над
обекта: 12259.1006.276.1.2, със съответните ид.части от общите части на сградата и от
правото на стоеж върху мястото.
В исковата молба се твърди, че ищците притежават 1/4 ид.част от ПИ с
идентификатор 12259.1006.276 и 1/4 ид.ч. от находящите се в същия сгради, както и 1/2
ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.1, а останалите
ид.части принадлежат на ответника. Поддържа се, че страните не могат да поделят имотите
доброволно, поради което желаят това да бъде осъществено по съдебен ред при права
съобразно ЗН и ЗС.
В писмен отговор в срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът е оспорил иска за
делба, заявявайки, че процесните имоти и сгради са изключителна негова собственост.
Твърди, че той и неговия брат, наследодател на ищците се договорили процесните имоти да
останат за него за да поеме изцяло финансовата и физическа грижа за всички текущи и
бъдещи ремонти и грижи за майка им. Развил е доводи, че от 1998г. до настоящия момент
заедно със семейството си живее и ползва имотите, упражнява фактическа власт, владее,
поддържа и ремонтира същите, заплаща данъци и такси. След смъртта на брат му за периода
от 2006г. до м.декември 2021г. ищците изобщо не са търсили и не са се интересували от
наследство на починалия, именно поради постигната между братята уговорка. През 2016г.
майката продава на ответника притежаваните от нея ид.части от имотите, а през 2018г.
ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение
върху останалите 1/4 ид.ч. от процесния имот и сгради и 1/2 ид.ч. от първия етаж на
жилищната сграда.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:
С нот.акт № 42, т.5, н.д. № 1610/1968г. на Врачански народен съдия В. Д. Р. и Е. И. Р.
2
са придобили чрез покупко-продажба недвижим имот: парцел 13, кв.36, дв.пл.№229 по
плана на с.***, Врачанско, което е с площ 732 кв.м. С нот.акт № 172, т.4, н.дело №
1623/1975г. на Врачански районен съдия В. и Е. дарили на синовете си П.Р. и Д. Р. при
равни права недвижим имот: първи етаж от къщата на ***, кв.*** на гр.Враца, в парцел 13,
кв.36, дв. пл.№ 229, който етаж се състои от две стаи, кухня, баня и коридор.
С нот.акт № 170, рег.№ 2033, дело № 128/2016г. на нотариус Р. С. с район на действие
РС Враца Е. Р. продала на сина си ответника П.Р. следните имоти:
1/2 ид.част от ПИ с идентификатор 12259.1006.276 в гр.Враца по КККР с адрес на
имота: гр.***, целия с площ 729 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен
план 229, квартал 36, парцел 13, при съседи на целия имот: №12259.1006.275;
12259.1006.271, 12259.1006.278, 12259.1006.277 и 12259.1006.350, заедно с 1/2 ид.част от
находящите се в имота:
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.2, с адрес гр.***,
***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент, целия с площ 68.66
кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под обекта:
12259.1006.276.1.1, над обекта няма, със съответните ид.части от общите части на сградата и
от правото на стоеж върху мястото.
-Сграда с идентификатор 12259.1006.2, цялата със застроена площ 34 кв.м. на един
етаж с предназначение хангар, депо, гараж;
-сграда с идентификатор 12259.1006.3, цялата с площ 39 кв.м. на един етаж с
предназначение хангар, депо, гараж;
-сграда с идентификатор 12259.1006.4, цялата с площ 26 кв.м. на един етаж с
предназначение постройка за допълващо застрояване и от всички подобрения в имота;
С нот.акт №121, т.2, рег.№ 2781, нот.дело № 250 на нотариус П. Ц. ответникът П.Р. е
признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот:
1/4 ид.част от ПИ с идентификатор 12259.1006.276 в гр.Враца по КККР с адрес на
имота: гр.***, целия с площ 729 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен
план 229, квартал 36, парцел 13, при съседи на целия имот: №12259.1006.275;
12259.1006.271, 12259.1006.278, 12259.1006.277 и 12259.1006.350, заедно с 1/2 ид.част от
находящите се в имота:
-От Сграда с идентификатор 12259.1006.2, цялата със застроена площ 34 кв.м. на един
етаж с предназначение хангар, депо, гараж;
- От сграда с идентификатор 12259.1006.3, цялата с площ 39 кв.м. на един етаж с
предназначение хангар, депо, гараж;
3
- от сграда с идентификатор 12259.1006.4, цялата с площ 26 кв.м. на един етаж с
предназначение постройка за допълващо застрояване и от всички подобрения в имота;
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1006.276.1.2, с адрес гр.***,
***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1006.276 с предназначение: жилище, апартамент, целия с площ 68.66
кв.м. на едно ниво, заедно със същата ид.част от прилежащите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж няма, под обекта:
12259.1006.276.1.1, над обекта няма, със съответните ид.части от общите части на сградата и
от правото на стоеж върху мястото,
както и 1/2 ид.част от находящия се в имота Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1006.276.1.1 с адрес гр.Враца, кв.***, ***, ***, който самостоятелен
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1006.276
с предназначение: жилище, апартамент, целия с площ 68.66 кв.м. на едно ниво, при съседи:
на същия етаж няма, под обекта: няма, над обекта 12259.1006.276.1.2, със съответните
ид.части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху мястото.
Брака на В. Д. Р. и Е. И. Р. е прекратен със съдебно решение №89/16.05.1989г,
постановено по гр. Д. №325/1989г по описа на ВРС.
От представените удостоверения за наследници се установява, че В. Д. Р., поч. на
05.05.1998г. и е оставил за свои наследници синовете си Д. и П.В.и Р.. Д. В.ев Р. е починал
на 2006г., а ищците са негови законни наследници - М.Р. - преживяла съпруга и Д.Р. -
дъщеря.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Д. И. и В. Ф. - и двамата съседи на процесния имот. И двамата установяват, че в
имота от 2005г. живее ответника, заедно със семейството си и своята майка. Св. И. разказва
за случай през 2005г., когато ответникът правил ремонт на покрива на къщата и водел
разговор с брат си Д., който му казал, че пари за покрива няма да дава, защото не живее в
този дом и затова брат му да се грижи за майка им и имота. Според този свидетел след
смъртта на Д. съпругата и дъщеря му не са идвали в кв.*** в имота, не са имали ключ от
него. Св. Ф. твърди, че наследодателят на ищците Д. Р. след като се оженил живял малко със
съпругата си в кв.*** и се преместил в кв.Медковец в дома на жена си. Според него повече
от 20 години съпругата и дъщерята на Д. не са идвали в кв.*** и не му е известно да са
предявявали претенции за имотите. И двамата свидетели твърдят, че П. през годините е
правил множество ремонти - на къщата и на гаражите.
След извършен анализ на събраните доказателства, районният съд е постановил
решение, с което е отхвърлил предявения иск за делба, като е приел, че П.Р. се легитимира
като единствен собственик на процесния имот по силата на прехвърлителни сделки,
сключени с родителите му - първоначално дарение на 1/2 ид.част от първи етаж от къщата, а
впоследствие и покупко-продажба на притежаваните от майка му Е. Р. права върху имотите,
както и нотариален акт по обстоятелствена проверка от 2018г. Ответниците оспорват само
констативния нотариален акт, в частност неговия легитимиращ ефект.
Съдът е приел, че легитимиращия ефект на констативния нотариален акт не е оборен
от ищците, в чиято тежест е да оспорят констатациите му, а не на ответника да доказва
владението си съгласно ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС. Ищците не са ангажирали никакви
доказателства в тази насока, а от друга страна са събрани доказателства, че ответникът е
придобил по давност собствеността върху претежаваните от наследодателя на ищците б.ж.
4
Д. Р. собственически права
От 2005г., от когато ответникът е владял непрекъснато и самостоятелно имота до
момента на подаване на исковата молба в съда - 13.12.2021г. са изминали повече от 15
години. През този период той е извършвал действия в имота, с които е манифестирал волята
си, че го владее за себе си, като свой. От една страна, е видно наличие на обективно
установена фактическа власт върху имота, а от друга, същият е демонстрирал намерение да
го владее като свой, без претенции и противопоставяне на това намерение от ищците по
делото. В периода от 2005 г. до постановяване на решението, владението на ответника П.Р.
не е било смущавано, обезпокоявано или прекъсвано от действията на ищците, нито същите
са заявили противопоставяне на установената от него самостоятелна фактическа власт. С
оглед на горното съдът е приел, че правото на собственост върху припадащите се идеални
части на останалите сънаследници са придобити по давност от ответника чрез упражнявана
лично от него самостоятелна фактическа власт. От страна на останалите сънаследници не са
извършвали действия, с които да отстранят владеещият ответник от имота или да предявят
претенции за получаване на граждански плодове.
В депозираната жалба се твърди, че решението е неправилно поради неправилно
приложение на материалния закон, респективно и необосновано по следните съображения:
Посочва се, че неправилно е приетото от районния съд, че не е налице съсобственост,
основано на уважаването на направеното от ответника възражение, че е единствен
собственик, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, за което се е снабдил
и с нотариален акт. Твърди се, че категорично в полза на П.Р. не е изтекла придобивна
давност от 10 години върху всички имоти предмет на делото за идеалните части собственост
на неговия брат и неговите наследници. Категорично не може да се приеме, че владението
на П. е започнало около 2005г. и показанията на ангажираните от него свидетели и писмени
доказателства не доказват владение върху идеалните части на брат му Д. и неговите
наследници. Описаните от свидетелите действия и житейски случки не могат да обосноват
извод, че държането на имота е преминало във владение.
Не е отчетено, че ответника е закупил от майка си нейните идеални части от имота
през 2016 г., което означава, че до този момент не е било налице намерението да владее
целия имот за себе си. Дори да е променил намеренията си от тогава, то от 2016 г. до
завеждане на делото не са изминали 10 г, за да придобие той имотите по давност.
Ответникът не е провел пълно и главно доказване на изпълнението на фактическия
състав на придобивната давност и не може да се приеме за установено, че същият е
упражнявал фактическа власт върху имота като свой непрекъснато, безспорно, явно и
необезпокоявано за срок от 10 и повече години. Свидетелските показания и писмените
доказателства не са достатъчни за да установят, че промяната в намеренията му от държание
към владение е достигнало недвусмислено до другите съсобственици - брат му Д. и неговите
наследници. По делото не се съдържат каквито и да е данни или дори твърдения П. да е
заявявал изрично своите собственически намерения пред доверителките ми след смъртта на
Д. през 2006 г.
Трайната съдебна практика на ВКС изисква пълно главно доказване на променените
намерения на съсобственика държател, да са достигнали до съзнанието на съсобствениците.
Неправилно е изложеното от PC - Враца в мотивите му, че в настоящия случай в тежест на
5
ищците е да оспорят констатациите на НА №121, т.2, рег.№ 2781, нот.дело № 250 на
нотариус П. Ц., а не на ответника да доказва владението си. Ищците са възразили срещу
констатираното с НА право на собственост и противопоставят своите права на собственост,
произтичащи от наследствени правоотношения. ТР №11/21.03.2013г. по т.дело № 11/2012Г.
на ВКС, ОСГК изрично посочва, че съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК
констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно
право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това
е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, опредЕ. по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК. В случая и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото
си на собственост върху имотите /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право.
В ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че съсобственикът, който владее
цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и
трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Според жалбоподателите
ответникът не е манифестирал пред другите съсобственици владението си за техните части,
дори не се и твърди да е насочвано такова уведомяване спрямо М. и Д. Р., които от 2006 г. са
съсобствениците след смъртта на Д.. Дори в (неправилно) кредитираните показания на
свидетеля Д. И. се описват само разменени между П. и Д. реплики, но не и каквото и да е
уведомяване на М. и Д.. В показанията и двамата свидетели никъде не споменават, че
изрично е показано на М. и Д., че П. не ги допуска в имота или че ги е уведомил, че вече
само той е собственик на имота.
Практиката на ВКС приема, че самото ползване на имота не е равнозначно на
довеждане до знанието на съсобствениците на промененото намерение за своене и посочва
практика /Решение № 195 ОТ 28.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 86/2011 Г., Г. К., II Г. О. НА ВКС/ В
този случай, презумпцията на чл. 69 от ЗС не намира приложение, като намерението да се
свои целия имот, както и противопоставянето на това намерение и неговото довеждане до
знанието на останалите съсобственици, следва да се установи по безспорен начин в процеса
от лицето, което твърди, че е придобило собствеността върху целия имот, на основание
придобивна давност, съгласно чл. 79 от ЗС. Трайна е съдебната практика, че самото
деклариране на съсобствен имот, както и заплащането на данъците, дължими за него, не
представлява своене на вещта, по смисъла на чл. 79 от ЗС.“ Затова и приетите писмени
доказателства за плащани сметки за ток и вода не могат да обусловят извода за изтекла в
полза на ответника придобивна давност.
Извода, който се налага е че ответника П.Р. не е доказал че е единствен собственик на
делбените имоти като е придобил идеалните части на ищците от тях по силата на давностно
владение.
Посочено е още, че показанията на свидетелите си противоречат по основни факти,
както помежду си така и вътрешно, поради което не следва да се кредитират..
6
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК от П. В. Р. ЕГН **********, чрез адвокат Л.В., ВрАК, е
депозиран отговор на въззивната жалба, в който застъпва становище за неоснователност на
жалбата.
Излага становище, че обжалваният съдебен акт е постановен при стриктно спазване
на относимите материалноправни норми и процесуални правила и не страда от визираните в
жалбата пороци. В съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и
константната съдебна практика е приел, че П. В. Р. се легитимира като единствен
собственик на процесните имоти по силата на приложения нотариален акт по
обстоятелствена проверка на база давностно владение.
Констативните нотариални актове не се ползват с материална доказателствена сила
относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост на
прехвърлителя, или на молителя за издаване на конститутивен нотариален акт почл.537, ал.1
или ал.2 ГПК/т.1 ТР№11/2012г. от 21.03.2013г. наОСГК/. Тези констатации при оспорване
обвързват съда, до оборването им, като доказателствената тежест в този случай е на този,
който оспорва признатите с констативен нотариален акт права. Оспорване не се развива по
правилата на чл.193 ГПК. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя
доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, издаден по реда на
обстоятелствена проверка, може да доказва, че титулярът на акта не е собственик на имота,
без за това доказване на важат правилата за оспорване на документ. На 10.08.2018г. П. В. Р.
се снабдява с нотариален акт за собственост върху целия недвижим имот и сгради на
основание давностно владение, приложен към исковата молба. Легитимиращият ефект на
този документ за собственост изрично е оспорен от ищците, но легитимиращия ефект на
същия не е оборен от ищците по настоящото дело.Не само, че ищците не са ангажирали
никакви доказателства, с които да оборят легитимиращия ефект на документа за собственост
на ответника, но са налице доказателства - писмени и гласни, че ответникът е придобил
собствеността върху процесните имоти, в резултат на продължило повече от 10 години
давностно владение. Напълно неоснователни са наведените с въззивната жалба доводи, че
владението П. В. Р. е прекъснато през 2016г., когато същият закупува от своята майка
притежаваните от нея идеални части от имота. Няма правна пречка да се придобиват по
давностно владение идеални части от имоти, върху които е установено владение. От
събраните в процеса писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че от 1998 г.
П. В. Р. упражнява фактическа власт и владее процесните имоти. Установена е още
уговорката направена между двамата братя през 2005 г., процесните имот и сгради да
останат за П.Р., заедно с грижата по тяхната поддържка и грижата за майка им - Е.. Д. не е
предявявал претенции за собственост, а след неговата смърт, до момента на депозиране на
иска за делба, наследниците му също не са предявявали претенции. Д. Р. умира на
22.03.2006 г. в Чехия. След неговата смърт М.Р. и Д.Р. заминават да работят и живеят в
чужбина, което обстоятелство е потвърдено и от разпита на свидетелите. От 2005 година
ищците нямат достъп, ключ, не са идвали в имота, не са предявявали абсолютно никакви
претенции за ползване и собственост. Ответникът заедно със семейството си ползва и живее
7
в процесния имот, упражнява фактическа власт, владее, поддържа и ремонтира процесния
имот и сгради, заплаща данъци и такси. Установяването на самостоятелна фактическа власт
върху имотите през 2005 г., в резултат на постигнатата между ответника и брат му уговорка,
постоянното ползване и живеене на ответника и семейството му, със знанието и без
противопоставянето, без възражение на останалите наследници и при липса на спорове в
тази посока са действия, които несъмнено демонстрират намерението за своене и
установяване на владение в полза на ответника, което е от 2005 година ответникът
упражнява явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, което демонстрира по
отношение на ищците - прехвърлил е партидите за ток и вода на свое име, заплаща данъци,
извършва скъпи ремонтни и строителни дейности в имота, включително изграждане на
ограда, събаряне на стара сграда и построяване на ново барбекю в двора. Ищците нямат
ключ и достъп до имота и сградите и след смъртта на Д. не са идвали изобщо в процесните
имоти, не са предявявали абсолютно никакви претенции за собственост.
Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се възприемат изцяло от
настоящата съдебна инстанция, поради което въззивният съд на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение и излага собствените си мотиви за
неоснователност на предявени иск.
Съдебното делбено производство е особено исково производство. Съдът в делбения
процес , извън хипотезите на постигната съдебна спогодба / чл. 234 ал.1 и ал.4 ГПК/ ,
постановява две решения- по допускане на делбата в производството в първата фаза - т.е.
решение по чл. 344 ал. 1 ГПК , с което се разрешават въпросите налице ли съсобственост ,
по отношение на кои имот и какви са правата на съделителите в тази съсобственост. Това
решение има установително действие, с него не се реализира / осъществява/
постестативното право на делба на съсобствеността , обект на иска за делба , а само това
право се установява със сила на присъдено нещо от гл.т. на обект, субекти и обем права на
титулярите на правото.
Това решение очертава рамките, в които после делбата ще бъде извършена, по
отношение на трите елемента – лица, имоти, квоти. Това решение запазва СПН дори когато
делбата не е продължила и не е завършила.
В случая спорът между страните е относно това осъществен ли е фактическият състав
на чл. 79, ал. 1 ЗС в лицето на един от съделителите П.Р., тъй като същият се позовава на изтекла
в негова полза придобивна давност, при което се е снабдил и с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка №121, т.2, рег.№ 2781, нот.дело № 250 на нотариус П. Ц. за
претендираните от ищците идеални части от процесните имоти .
Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за
разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на
собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт
върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. Същото е положението и при
съсобствениците. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се
притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се
8
изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да
упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите.
Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от
който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването
на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част.
Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като
правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен
владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само
изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има
фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно
основание това се предполага и за идеалните части от нея.
Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но
следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците
да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху
цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като
въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме
владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните
си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на
останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче
основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай
всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. По тези въпроси е постановено ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне
с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението
да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между
съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена,
ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и
на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец
на своите части и държател на частите на другите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да докаже, че е престанал да държи
9
идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие
по давност, т. е трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, като да
докаже, че промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта е
достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. Упражняващият фактическата
власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите
завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и
отблъскващи владението им. Следователно действията, доказващи такова намерение, трябва
да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите
съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този смисъл
следва да се посочи също така, че действията, с които съсобственикът превръща държането
на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и
не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви
конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай, обаче,
обстоятелствата, установяващи преобръщане на държането във владение, следва да бъдат
доказани конкретно. Обвързването на определени правни последици със задължение за
действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде
възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността
процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като
осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на
извършващото действието лице. За да достигне промяната в намерението до адресата е
необходимо местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да
бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се
противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с упражняване на правата си
върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това. Само ако местонахождението на
невладеещия съсобственик е известно, той е проявявал интерес към съсобственото
имущество и е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в
ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е
извършвал действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да
бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо
него намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не е изпълнил надлежно
задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да владее идеалните
му части за себе си. Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство,
напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв
интерес към съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е обективно
невъзможно. В подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия
съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да
преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички
по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин
всяко лице да може да го възприеме. В този смисъл е практиката на върховната съдебна
инстанция обективирана в Р. № 214/28.10.2015 г., ГД № 1919/2015 г., I г. о., на ВКС и
10
Решение № 17/01.03.2017 г.на ВКС по т. дело № 2923/2016 г., ГК, II-о г. отд. В тези решения
съдът приема, че обвързването на определени правни последици със задължение за
действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде
възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността
процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като
осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на
извършващото действието лице.
В случая от събраните гласни доказателства се установи, че ищците след смъртта на
своя наследодател Д. В.ев Р. през 2006г, не са посещавали процесните имоти, не са
предприемали никакви действия, свързани с упражняване на правата си върху същите и не
са демонстрирал намерение за това. В подкрепа на този извод е и факта, че не са плащали
дължимите данъци за тях, което е видно от представените приходни квитанции. Съгласно
свидетелските показания същите след смъртта на Д. заминават да работят и живеят в
чужбина. Същевременно от събраните гласни доказателства се установи, че ответникът П.Р.
заедно със семейството си ползва и живее в процесния имот, извършва скъпи ремонтни и
строителни дейности в имота, включително изграждане на ограда, събаряне на стара сграда
и построяване на ново барбекю в двора, т.е. с поведението си е демонстрирал пред всички,
че владее целия имот за себе си .
С оглед на горното съдът приема, че не са налице комулативните предпоставки,
визирани в горецитираните решения на ВКС, а именно местонахождението на невладеещите
съсобственици е известно, те са проявявали интерес към съсобственото имущество и са
изразявали воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но
въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършвал
действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат
възприети от невладеещите съсобственици. В случая невладеещите съсобственици са били
извън пределите на страната преди години, не са проявявали никакъв интерес към
съсобствения имот, което е поставило манифестирането на действията по завладяване на
имота в обективна невъзможност. Не е установено също трайното отсъствие на
невладеещите съсобственици да се дължи на обективно препятствие. Изминал е
необходимия период от време, визиран в чл. 79 ал.1 ЗС за придобиването по давност на
притежаваните от ищците идеални части от процесните имоти. Не са събрани по делото
доказателства, които да разколебават доказателствената сила на издадения констативен акт-
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка - нот.акт
№121, т.2, рег.№ 2781, нот.дело № 250 на нотариус П. Ц..
В обобщение, се налага извод, че въззивната жалба следва да се отхвърли като
неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.
С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 830.00лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/01.04.2022 г. постановено от PC - Враца по гр.д.
4410/2021г
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН ********** и Д. Д. Р., ЕГН **********, двете от гр.*** да
заплатят на П. В. Р., ЕГН ********** от гр.Враца направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 830.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12