Р
Е Ш Е Н И Е
№
260591
гр.
Пловдив 23.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публично съдебно
заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от
младши съдия С. Алексова въззивно гр.д. № 2507/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. с чл. 422 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, против Решение №
260041 от 17.08.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, ІІІ-ти гр. състав, постановено
по гр.дело № 18852/2019 г., с което са отхвърлени предявените от „Гарант Кредит
Консулт“ ЕООД (с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД), против Е.И.Н.,
обективно кумулативно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от общо 615,12 лв., от която сумата от 525,14 лв. - представляваща
главница по договор за заем № 9974/27.09.2016 г., сключен между ответницата и
„Лайт Кредит“ ООД, с краен падеж 27.11.2016 г., заплатена от ищцовото дружество
на основание договор за гаранция от 27.09.2016 г., поради което е встъпило в
правата на удовлетворения кредитор, както и сумата от 89,98 лв. –
възнаграждение по договор за гаранция от 27.09.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 10.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4290/21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 5615 по описа за 2019 г. на Районен съд –
гр. Пловдив, IV-ти брачен състав.
В жалбата се твърди, че обжалваното Решение
е неправилно и незаконосъобразно. Иска се от съда същото да бъде отменено и да
се постанови друго такова, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен
размер. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата
страна Е.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез особения й
представител – адв. Б., с който отговор се изразява становище, че депозираната
въззивна жалба е неоснователна. Иска се от съда да бъде постановено решение, с
което да се потвърди първоинстанционното такова. Излагат се подробни
съображения. Претендират се направените в производството разноски.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
Районен съд – гр. Пловдив е сезиран с
искова молба от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД (с предишно наименование „Лайт
Кредит Консулт“ ЕООД), с която са предявени, срещу Е.И.Н., обективно
кумулативно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. В исковата
молба ищцовото Дружество твърди, че между „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД и ответницата е
сключен договор за заем № 9974 от 27.09.2016 г., по силата на който на Н. била
предоставена заемна сума в размер на 500.00 лв., която следвало да се върне в
срок от 2 месеца, на равни вноски от по 262,57 лв., с първа погасителна вноска
– 27.10.2016 г. и краен срок на погасяване – 27.11.2016 г. Като обезпечение за
вземането по Договора за заем, бил сключен и Договор за гаранция от 27.09.2016
г., между ищеца, в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД – като заемодател
и ответницата като заемател. Съгласно посочения договор, заемателят дължал на
гаранта възнаграждение в размер на 2 месечни премии, всяка от които на стойност
44,99 лв. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ответницата не е заплатила нито една вноска по заема
и по договора за гаранция. С уведомление от 11.03.2019 г. до ищеца,
заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, на основание чл. 5 от Договора за гаранция, активирал
същата, като претендирал заплащане на задълженията на ответника към него в
размер на 525,14 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за гаранция на
дата 20.03.2019 г. в размер на 525,14 лв. Ответницата дължала на ищеца и сумата
от 89,98 лв. – неплатено възнаграждение по Договор за гаранция от 27.09.2016 г.
За процесните суми е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5615 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр.
Пловдив, IV-ти брачен състав, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 4290/ 21.05.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Н.,
чрез особения представител – адв. Б., депозира писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Прави възражение за нищожност на сключените Договор за заем
и Договор за гаранция, тъй като противоречали на закона и го заобикаляли,
накърнявали добрите нрави, съдържали неравноправни клаузи и противоречали на
ЗПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. В договора липсвало
посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент, както и
общата дължима сума. Поддържа, че разходите по договора за гаранция и
уговореното в него възнаграждение следвало да се включат в ГПР и общата дължима
сума по кредита. Сочи, че не ставало ясно какви компоненти се включват в
размера на всяка погасителна вноска. Прави възражение за нищожност на отделните
уговорки за договорна лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като
размерът на претендираната възнаградителна лихва надвишавал три пъти размера на
законната лихва за забава, определен с ПМС. Поддържа, че са налице
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
В хода на производството са приети
представените с исковата молба писмени доказателства, а именно: Договор за
паричен заем № 9974/27.09.2016 г.; Общи условия към Договора; Договор за
гаранция от дата 27.09.2016 г.; Уведомление от дата 11.03.2019 г.; назначена е
и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която е прието в
съдебно заседание на 13.07.2020 г.; изискано е и е прието за послужване ч.гр.д.
№ 5615/2019 г. на Пловдивския районен съд, IV-ти бр. състав;
За да постанови атакуваното Решение,
Районен съд – гр. Пловдив е приел за установено, че ищцовото дружество извлича
материалноправната си легитимация да претендира процесната сума за главница, от
договор за гаранция, сключен между кредитора „Лайт Кредит“ ООД, ответницата –
длъжник и него. Посочил е, че съгласно чл. 1 от Договора, гарантът се задължава
към заемодателя, в случай че заемателят не извършва дължимите и изискуеми
плащания по заема в техния пълен размер в продължение на шест седмици, гарантът
да започне да отговоря пред заемодателя за изплащането на задълженията на заемателя
по договора за заем, като заемодателят се задължава да предяви иска си първо
срещу заемодателя, и едва ако не бъде удовлетворен, да иска плащане от гаранта.
Първостепенният съд, позовавайки се на платежно нареждане от 20.03.2019 г., е
приел, че ищцовото дружество е заплатило на заемодателя „ЛАЙТ КРЕДИТ“ сума в
размер на 525,14 лв. Кредитирайки заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел и че ответницата не е заплащала
суми по процесния договор за заем в размер на 525,14 лв., както и по договора
за гаранция в размер на 89,98 лв. Посочил е, че за да се позове на разпоредбата
на чл. 74 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че между ответницата и заемодателя е
сключен валиден договор за заем от 27.09.2016 г., който е породил права и
задължения за всяка от страните, а именно – правото на заемодателят да получи
заемната сума и задължението на заемателя да я върне на падежа.
За да достигне до правния си извод и да
отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че за ответното
дружество липсва правен интерес от суброгиране в правата на заемодателя по заемния
договор, тъй като в производството не се е доказал фактът на предоставяне на
заемната сума на ответницата. Първостепенният съд е изтъкнал още, че правото на
ищеца да встъпи в правата на заемодателя не е възникнало и на още едно,
допълнително основание – искът не е насочен първо срещу заемодателя, съгласно
разпоредбите на Договора за гаранция.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна
инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси,
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Първото основно възражение на
жалбоподателя се отнася до това, че първоинстанционният съд неправилно е
стигнал до извода, че не е доказано, че заемната сума в размер на 500.00 лв., е
предоставена на ответницата. Поддържа се, че за дружеството-жалбоподател е
налице правен интерес от суброгиране в правата на заемодателя, макар и
заемодателят да не е предявил най-напред иска си срещу заемателя.
Въззивният съд намира възраженията за
неоснователни по следните съображения:
Правилно е приел първостепенният съд, че
предаването на заемната сума на ответницата, е останало недоказан в
производството. Не се установява получаване на заемната сума от страна на
ответницата и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както се
твърди във въззивната жалба. Вещото лице е посочило, че ответницата не е
заплащала суми по процесния Договор за заем в размер на 525,14 лв., както и по
Договора за гаранция в размер на 89,98 лв., но това не доказва твърдението, че
същата е получила сумата в размер на 500.00 лв. В действителност, подобно възражение
не е направено нито с отговора на исковата молба, нито на по-късен етап, но
въпреки това, не са ангажирани никакви доказателства за предаването на
процесната сума от страна на ищцовото Дружество. Фактът, че ответницата не
оспорва наличието на сключен Договор, не изпълва фактическия състав на иска по
чл. 74 от ЗЗД. Необходимо е да е налице такова доказателство, от което да се
направи несъмнен извод че претендираната сума е предадена на Н..
Относно второто възражение:
От прочита на Предмета на Договора от 27.09.2016
г., сключен между „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД /наричан за кратко „Заемодател“/, „ЛАЙТ
КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД /наричан за кратко „Гарант“/ и Е.И.Н. /наричана за кратко
„Заемател“/, се налага извод, че страните са постигнали договорки в смисъл
Гарантът, със съгласието на Заемодателя, да предостави на Заемателя гаранция
при определени условия. От тълкуването на клаузите на т. 1.1 и т. 1.2 поотделно
и съотнесени една с друга, като съставни части на предмета на Договора, се
налага извод, че клаузата на т. 1.2 се явява специална по отношение на
клаузата на т. 1.1 Това е така, защото
се регламентира реда за търсене на вземането – първо срещу длъжника, и едва ако
не бъде удовлетворен искът за плащане, да се поиска плащането от Гаранта.
Уговорката по т. 1.2 е и логична, предвид факта, че Договорът за гаранция,
подписан между Заемодател, Заемател и Гарант, обезпечава сключения предходен
във времето основен Договор за паричен заем № 9974/27.09.2016 г. между
Заемодател и Заемател. Ето защо, искът по делото се явява неправилно заведен от
Гаранта „Лайт кредит консулт” ЕООД против длъжника Е.И.Н. по Договора за
паричен заем. Самият кредитор „Лайт кредит“ ООД, в качеството му на заемодател,
не е отправил иск срещу длъжника за заплащане на неплатената сума.
Ето защо, възраженията, релевирани във
въззивната жалба, са неоснователни, а първоинстанционното Решение се явява
правилно и законосъобразно и като такова, същото ще бъде потвърдено.
По
разноските: в съдебно заседание на 09.12.2020 г. по възз.
гр.д. № 2507/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, въззиваемата страна
претендира направените по делото разноски. На адв. Б. се дължи възнаграждение
за особен представител на основание чл. 29, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Доколкото
адв. Б. е назначена за особен представител на Н. още в хода на
първоинстанционното производство, то искането следва да се уважи, като
дружеството-жалбоподател ще бъде осъдено да заплати на адв. Б. сума в размер на
300.00 лв. на същата. Така определената сума, е еднаква спрямо определеното и
внесено възнаграждение пред Районен съд – гр. Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260041 от
17.08.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, ІІІ-ти гр. състав, постановено по
гр.дело № 18852/2019 г.
ОСЪЖДА „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, да заплати на адв.
В.В.Б., особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, на ответника – Е.Н.,***,
сумата от 300.00 /триста/ лв., за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по въззивно гр.д. № 2507/2020
г. по описа на Пловдивския окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: