П Р И С Ъ Д А
Номер……… 14.07.2015 Град Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки
районен съд V-ти
наказателен състав
На четиринадесети юли Година
2015
В открито заседание в следния състав:
Председател: ДЕЯН ИЛИЕВ
Секретар: Д.В.
Прокурор: ИВАН
ЧЕРВЕНКОВ
като
разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев
НОХ дело № 815 по описа за 2015 година, намира за установено следното:
Производството е по реда на гл.27 НПК.
Обвинението срещу подсъдимия Б.Й. е за престъпление по чл.343б ал.2 вр. с
ал.1 от НК, за това, че на 02.07.2015 год. в гр. Казанлък, е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда,
установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
деяние по чл.343б ал.1 от НК – Определение № 169/02.06.2015 год. по НОХД №
1206/15 год.на РС Стара Загора, в сила от 02.06.2015 год. за управление на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Подсъдимия в съд. заседание изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обв. акт, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му адв. Диманов в съд.
заседание пледира за постановяване на присъда при условията на чл.55 от НК.
Представителя на РП Казанлък в съд.
заседание поддържа обвинението.
На основание чл.373 ал.3 от НПК съдът
приема за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обв. акт, а
именно:
Подсъдимият е бил осъждан с Определение
влязло в сила на 02.06.2015 год. по НОХД № 1206/15 год. на РС Стара Загора за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, с наказание четири месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за
срок от три години.
На 02.07.2015 год. около 01.35 часа
свидетеля А.В. и неговия колега, двамата служители при РУ МВР Казанлък,
забелязали да се движи л.а. „Форд Транзит“ с рег. № СТ 0443 ВВ, който
забелязвайки полицейския автомобил увеличил скоростта си. Полицейските
служители последвали автомобила с включен светлинен сигнал и го спрели на ул.
„Ген. Радецки“ до № 51 в гр. Казанлък. Автомобилът бил управляван от подсъдимия
Б.Й., който силно миришел на алкохол и залитал, което наложило друг екип на
РУМВР Казанлък да посети произшествието. Подсъдимият бил тестван от свидетеля Р.Б.
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабр. №
0189 ARSN, което
отчело концентрация на алкохол в кръвта му 1,42 промила. На подсъдимия бил
съставен АУАН с бланков № 150647/02.07.2015 год. и му бил издаден талон за
медицинско изследване с бланков № 0037702/02.07.2015 год., но подсъдимият
отказал да даде кръвна проба.
Описаната фактическа обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят напълно от
събраните на ДП доказателства, а именно: показанията на свидетелите Р.К.Б. и А.Ц.В.,
АУАН № 150647/02.07.2015 год., Талон за
медицинско изследване, Извлечение от паметта на техническото средство,
Лабораторна справка и свидетелство за съдимост.
Имайки предвид установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Й. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл.343б ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Престъплението е от вида на формалните.
Привеждайки в движение МПС след употреба
на алкохол, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „управлявал“ от
състава на престъплението.
При отказа на водача да даде кръв за изследване, на осн. чл.6 от
Наредба №30 за установяване употребата на алкохол и други упойващи вещества от
водачите на МПС, се приема показанието на техническото средство.
В случая техническото средство е
установило концентрация на алкохол в кръвта 1,42 на хиляда, т.е. над 0,5 на
хиляда.
От свидетелството за съдимост се
установява, че подсъдимият вече е бил осъждан за извършено престъпление по
чл.343б ал.1 от НК.
От обективираните действия на подсъдимия
следва извода, че същият е извършил деянието с пряк умисъл.
Подсъдимият е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е знаел и е съзнавал, че
управлява МПС след употреба на алкохол.
Имайки предвид изложените до тук мотиви,
съдът намира, че подсъдимия Й. следва да бъде признат за виновен и наказан.
От показанията свидетеля Е. З.
депозирани в с.з. на осн. чл.374 от НПК, както и от декларацията за семейно и
материално положение и имотно състояние, се установява, че подсъдимият е женен,
с две деца, които издържал.
От показанията на свидетелката М. Ч. се
установява, че причина подсъдимия да управлява МПС след употреба на алкохол е
обстоятелството, че поради състоянието си на бременна, на нея и било прилошало,
получила кървене и е трябвало да посети Бърза помощ, където обаче не я приели и
я насочили за частен преглед в МЦ „Мазалат“ гр. Казанлък. Свидетелката в с.з.
установява, че по време на влошаване на състоянието си тя е била сама с
подсъдимия и преди да отиде на преглед го е придружила до полицията, където
подсъдимият е бил задържан.
СЪДЪТ не дава вяра на тези показания,
тъй като по делото не се установиха доказателства за нейното здравословно
състояние, както и за състоянието и на бременна жена и че центъра за спешна
помощ и МЦ „Мазалат“ са били посетени.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелствата изразеното
критично отношение и семейното положение на подсъдимия.
Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се вземе предвид обстоятелството, че деянието е извършено само един
месец след като подсъдимият е бил осъждан за такова деяние и че установената
концентрация на алкохол в кръвта е значително над предвидения минимум за
отговорност – 0,5 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда.
На подсъдимия следва да се определи
наказание, съобразно целите на чл.36 от НК при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства към средния размер предвиден в закона, а именно
една година лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимия направи
самопризнание, наложеното наказание следва да се намали с 1/3 до размер девет
месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи от него при строг режим,
предвид предходното му осъждане.
При определяне на наказанието съдът не
взе предвид направеното самопризнание като смекчаващо вината обстоятелство,
както и предходното му осъждане, което обременява съдебното му минало, тъй като
настоящото деяние е квалифициран случай на чл.343б ал.1 от НК, т.е. съгласно
чл.56 от НК тези обстоятелства са взети предвид от закона при определяне на
наказанието.
Съдът не приема възражението на адв. Д.,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, защото такива в хода
на съд. следствие не се установиха. Не се споделя и възражението му, че е
налице изключителна причина подсъдимия да извърши деянието при алтернативата да
бъде повикано такси или екип на спешна помощ.
По-горе в мотивите съдът изложи
съображения защо не приема показанията на свидетелката Ч. за недостоверни, като
се има и предвид, че прокървяването на бременна жена е спешно състояние, а
доказателства за преглед от специалист или посещение на специализирано
медицинско заведение по делото не се установиха.
С оглед установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и като взето бе предвид имотното
състояние на подсъдимия отразено в декларацията му за семейно и материално
положение и имотно състояние, съдът счита, че следва да наложи наказание глоба
около средния размер, а именно сто лева.
Деянието е било извършено в определения
изпитателен срок на Определението на РС Стара Загора, поради което на осн.
чл.68 ал.1 от НК подсъдимия Й. следва да изтърпи отделно и отложеното наказание
в размер на четири месеца лишаване от свобода при строг режим.
От АУАН е видно, че на подсъдимия е
иззето международно свидетлство за управление, от което следва, че същият
притежава право да управлява МПС и в случая разпоредбата на чл.343г от НК може
да бъде приложена.
Съдът счита, че целите на чл.36 от НК ще
бъдат постигнати при наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца, предвид установения баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, като на осн. чл.59 ал.3 от НК предварителното изземване
на свидетелството за управление следва да се приспадне от този срок.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК направените
по делото разноски за преводач в размер на 70.00 лв. следва да се заплатят от подсъдимия по
сметка на ОДМВР Стара Загора и РС Казанлък, съответно в размер на 30 и 40 лв.
Водим от горните мотиви съдът
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Й.- роден на *** ***, РТурция, турски
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на
02.07.2015 год. в гр. Казанлък, е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда, установено по надлежния
ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б ал.1
от НК – Определение № 169/02.06.2015 год. по НОХД № 1206/15 год.на РС Стара
Загора, в сила от 02.06.2015 год., поради което и на основание чл.343б ал.2 вр.
с ал.1 и чл. 58а ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
което да се изтърпи в затвор при СТРОГ режим, както и на ГЛОБА в размер на
200.00 /двеста/ лева.
На осн. чл.68 ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимия Б.Й.
да изтърпи отделно и наложеното с Определение по НОХД № 1206/15 год. на РС
Стара Загора в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода в затвор при СТРОГ
режим.
На осн. чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия Б.Й. от право
да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн. чл.59 ал.3 от НК ПРИСПАДА времето през което
подсъдимият Б.Й. е бил лишен от право да управлява МПС.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.Й. да заплати по сметка на ОДМВР
Ст. Загора сумата от 30.00 лв., а на РС Казанлък сумата от 40.00 лв. за
направените по делото разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране
пред Старозагорския окръжен съд в петнадесет дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: