О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 189
гр. Перник, 06.03.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 06.03.2019г., в състав:
Съдия: Кристиан Петров
като
разгледа гр. дело № 00081 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове от К.Б. срещу Софийски
градски съд за заплащане на 626 000 лева - материална вреда със законната лихва
от 27.05.2007г. – датата на депозиране на искова молба в СРС срещу ответниците
по гр. д. М.Б. и Н.Д. прераснало в гр. д. № 2316/2008г. по описа на СГС –
нерешено към датата на подаване на настоящата искова молба, както и на 5 000
000 лева за обезвреда на понесени емоционални/нематериални вреди, състоящи се в
емоционален стрес, психически и физически дисбаланс, безсъние, уронване на
човешкото достойнство, влошаване на здравето.
Според твърденията в исковата молба, ищецът е претърпял вредите вследствие "отказ от правосъдие" изразяващо се в
нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело справедливо,
безпристрастно и в разумен срок в качеството му на
ищец по предявен от него частичен иск вх. № 22490 от
27.05.200г. по описа на СРС и преминал в гр. д. № 2316/2008г. по описа на
СГС несвършено на първа инстанция към
датата на подаването на настоящата искова молба. Твърдят се извършени от съда процесуални действия и поведение
на съдиите
по това дело, предвид които ищецът поддържа, че са
нарушени правата му за разглеждане на гр. дело от независим
и безпристрастен съд, както и в разумен срок. Тези нарушения ищецът квалифицира по чл. 2б, ал. от ЗОДОВ и чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
При извършената по реда на чл. 129 ГПК
служебна проверка на исковата молба съдът е установил, че същата не е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл.
128, т. 2 ГПК, съответно – с чл. 130 ГПК. С разпореждане № 177 от 13.02.2019 г. са дадени подробни указания на ищеца в 1-седмичен срок
от съобщението: ако поддържа иск по чл. 2б от ЗОДОВ
за нарушение правото му на разглеждане на делото в разумен срок, да представи доказателства, че е изчерпал
процедурата по реда на глава трета "а" ЗСВ преди завеждане на
настоящата искова молба; ако поддържа иск по чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС за нарушение правата му за разглеждане на гр. дело от независим и безпристрастен съд, искът следва да
бъде насочен пряко срещу Държавата, като във всички случаи, независимо от твърдения от ищеца деликт, да посочи кои имуществени вреди и какви неимуществени вреди
ищецът счита, че търпи от нарушението на правото на разглеждане на делото в
разумен срок, респ. - какви по размер обезщетения претендира за тези вреди;
както и кои имуществени вреди и какви неимуществени вреди ищецът счита, че
търпи от нарушението на правото на разглеждане на делото от независим и
безпристрастен съд, респ. - какви по размер обезщетения претендира за тези
вреди;
да внесе държавна такса по сметка на Окръжен съд - Перник в размер на 10 лв.,
като в същия срок представи доказателства за внесената държавна такса. Изрично
е указано, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, производството
по делото ще бъде прекратено. Препис от разпореждането с указанията е получено
от ищеца лично на 21.02.2019 г.
В срока за изпълнение на указанията на съда e подадена молба вх. № 1027/25.02.2019 г. от ищеца. В нея ищецът уточнява, че поддържа иск по чл. 2б от ЗОДОВ и никакви други постъпки не е правил, тъй като 10000 лв. не го удовлетворяват. Отправя се искане изцяло да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски за разглеждане на искова молба на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за което е представена и декларация. Повторени са твърденията за извършени от ответния съд процесуални действия и поведение на конкретно посочен съдия по конкретно дело, предвид които ищецът поддържа, че има основание да се търси отговорност от СГС на осн. чл. 2б от ЗОДОВ. Същевременно с подадената уточняваща молба не са отстранени най-съществените нередовности на исковата молба, свързани с описаното по-горе несъответствие между обстоятелствената част и петитум, както и свързаните с това въпроси за пасивната процесуална легитимация на ответника. Настоящият съдебен състав положи достатъчно усилия за изясняване естеството на исковата претенция, като остави без движение исковата молба и даде изключително изчерпателни и подробни указания за отстраняване на визираните в нея неясноти, включително и за надлежния ответник в зависимост от това каква претенция се поддържа. Даването на по-нататъшни указания би представлявало оказване на своеобразно съдействие в полза на ищеца, което би нарушило принципите на служебното начало и равенството на страните в исковия процес. При тези обстоятелства, съдът намира, че до 28.02.2019 г. /присъствен ден/, когато изтича даденият 1-седмичен срок, указанията на съда не са изпълнени. Това не е направено и към настоящия момент. След като допуснатите нередовности не са отстранени в срок, производството подлежи на прекратяване на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Дори и да се приеме, че фактическите твърдения и обстоятелства, изложени в исковата молба са коректно посочени и с оглед уточненията на ищеца, то следва, че спорното материално право намира своето основание в чл. 2б от ЗОДОВ. При тези обстоятелства искът по чл. 2б от ЗОДОВ е недопустим поради липса на установената в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка. В тази връзка следва да се обърне внимание, че изчерпана административна процедура по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, която е процесуално правна (с незабавно действие, следователно и към заварените случаи) означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ) за лицето подало заявление за обезщетение, но не и както е в случая когато по твърдение на ищеца последният въобще не е инициирал процедурата по реда на глава трета "а" ЗСВ преди завеждане на настоящата искова молба. Касае се за процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което и липсва право на иск по чл. 2б от ЗОДОВ в полза на ищеца. Съдът може да разглежда само иск, който е надлежно предявен, поради което настоящият състав на съда приема, че предявените искове са недопустими и следователно производството следва да бъде прекратено на осн. чл. 130 ГПК.
С молба вх. № 1057 от 25.02.2019 г. е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски в исковото производство. Предвид прекратяването на производството и очевидната недопустимост на исковата претенция съдът не намира за нужно и процесуално целесъобразно да се произнася по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски в исковото производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
00081/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на
ищеца.
Съдия: