Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 28.02.2018 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
9 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 144 от 02.11.2017 г.,
поправено с решение № 314/21.11.2017 г. по гр. д. № 556/2017 г., Районен съд -
Сливница е признал за незаконно и отменил уволнението на Д.Б.Д., извършено със
заповед № 11/20.07.2017 г. на управителя на К.“ ООД; възстановил е Д.Б.Д. на
заеманата преди уволнението длъжност „електротехник, промишлено предприятие“; осъдил
е „К.“ ООД да заплати на Д.Б.Д. сумата 4184,58 лева, представляваща обезщетение
за времето, през което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение
за периода от 20.07.2017 г. до 19.10.2017
г., като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за разликата до пълния му предявен размер от 8369,16 лева и за периода от
20.10.2017 г. до 20.01.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените
от него разноски в размер на 839,98 лева, както и в полза на РС-Сливница сумата
327,38 лв., представляваща дължима държавна такса съобразно уважената част от
исковете.
Решението е обжалвано от ищеца в частта, с която е
отхвърлен иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 4184,58 лева
до пълния предявен размер от 8369,16 лева, с искане същото да бъде отменено в
тази му част и вместо него постановено друго от въззивния
съд, с което се присъди останалата част от претендираното
обезщетение.
Решението в частите, с които са уважени предявените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, е обжалвано от ответника с искане за отмяната му в обжалваните части и
постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят. В жалбата е заявено
становище и за недопустимост на решението
поради това, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, като в
нея не са изложени конкретни факти и обстоятелства във връзка с твърдението му
за злоупотреба с право от страна на работодателя и заобикаляне на закона.
Излагат се възражения по същество срещу
извода на първоинстанционния съд за заобикаляне на
закона и злоупотреба с право от страна на работодателя, както и срещу извода за
наличие на предварително взето решение за прехвърляне на дейността на едното
предприятие на другото не по правилата на чл. 123 от КТ. Сочи се, че изводите
на съда в тази насока за базирани единствено на вписванията по партидите на
дружествата „К.“ ООД, „У.“ АД и „У. Ю К.“ ЕООД в търговския регистър, както и
че неправилно съдът е приел, че „К.“ ООД и „У. Ю К.“ ЕООД са „свързани лица“ по
смисъла на ТЗ. Излага се довод, че решението за съкращаване на щата, който
ищецът е заемал, е било единствено и само на управителя на „К.“ ООД, което е
негово суверенно право, израз на свободата на стопанска инициатива, което не
подлежи на съдебен контрол, и че това решение е било взето на база определени
бизнес съображения, а не с цел увреждане на интересите на ищеца.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано
по предявени от Д.Б. Д. искове за признаване на незаконността и отмяна на уволнението му,
извършено със заповед № 11/20.07.2017 г. на управителя на „К.“ ООД; за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „електротехник, промишлено
предприятие“; за осъждане на ответника да му заплати сумата 8369,16 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период
от 20.07.2017 г. до 20.01.2018 г., ведно със законната лихва от завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди,
че е работел при ответника на длъжността „електротехник, промишлено
предприятие” до 20.07.2017 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено
със заповед № 11/20.07.2017 г. на управителя на ответното дружество на
основание чл. 328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ – поради
съкращаване на щата. Излага довод, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като
не е налице реално съкращаване на щата за заеманата от него длъжност
„електротехник, промишлено предприятие“, във връзка с което твърди, че всички
колеги на ищеца продължават да изпълняват същата работа, каквато е изпълнявал
той в предприятието. Сочи, че решението за съкращаване на щата не е взето от компетентен
орган по съответния ред, че работодателят не е
извършил подбор по чл. 329 от КТ, както и че е злоупотребил с право, и е заобиколил закона.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете.
Твърди, че е налице реално съкращаване на щата, като решението за това е взето
компетентен орган. Оспорва възражението на ищеца за неизвършен подбор с довод,
че съкращаването на щата засяга единствената щатна длъжност, при което подбор
не е бил задължителен. Сочи, че ищецът
не е обосновал твърденията си за злоупотреба с право и заобикаляне на закона.
С допълнително писмено становище
пред съда ищецът излага твърдение, че всички негови колеги са били преместени
формално от една в друга фирма на същия работодател, като са продължили да
изпълняват същите трудови функции на същото работно място и работният процес е
продължил да се управлява от същото лице, което според ищеца е злоупотреба с
право и опит за заобикаляне на закона.
Въззивният съд намира, че фактическата
обстановка по делото е подробно и детайлно установена в мотивите на обжалваното
решение, поради не необходимо същата да се възпроизвежда повторно в настоящото
решение, като препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
От така възприетото от фактическа страна правните изводи на съда са следните:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В производството по чл. 344, ал.
1 от КТ в тежест на ответника - работодател е да докаже предпоставките за
законосъобразно упражняване на правото му да прекрати трудовия договор, с оглед
наведените от ищеца конкретни оплаквания и възражения срещу законосъобразността на уволнението.
Трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено едностранно от работодателя на основанието, визирано в чл. 328, ал.
1, т. 2, предл. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. В исковата молба ищецът въвежда
следните възражения: че не е налице реално съкращаване на щата; че решението за
съкращаване на щата не е взето от компетентен орган по съответния ред; че
работодателят не е извършил подбор по чл. 329 от КТ, както и че е злоупотребил с право и е заобиколил закона. Във връзка с възражението за злоупотреба
с право и заобикаляне на закона, в допълнително уточнение на исковата молба ищецът
твърди, че всички негови колеги са били преместени формално от една в друга
фирма на същия работодател и са продължили да изпълняват същите трудови функции
на същото работно място, като работният
процес е продължил да се управлява от същото лице.
Съкращаването на щата по смисъла
на чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ представлява премахване на щатни бройки от щатното
разписание на предприятието. За да е законосъобразно уволнението на посоченото
основание, е необходимо съкращаването на щата да е реално – т.е. когато не само
е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е
престанала да съществува като съдържание на отделната длъжност независимо от
наименованието й. Необходимо е съкращаването на щата да е извършено по решение
на компетентния за това орган преди извършването на уволнението – датата
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
фактическото съкращаване на щата. Причините за съкращаването на щата са без
значение при преценката на законосъобразността на уволнението в производството
по чл. 344, ал. 1 от КТ, тъй като те са въпрос на стопанска и управленска
целесъобразност.
В случая, от представеното
поименно щатно разписание на ответното дружество от 21.03.2017 г. /преди
уволнението/, одобрено от законния представител на дружеството, се установява,
че за длъжността „електротехник, промишлено предприятие”, която е заемана от
ищеца, са били предвидени три щатни бройки, които са били заети - респективно от ищеца Д.Д.,
и от лицата Б. Т. Б. и В. Н. Я..
Със заповед № 532/20.07.2017 г.
на управителя на ответното дружество е утвърдено ново поименно щатно разписание
в дружеството от 14.07.2017 г., в което
не съществуват бройки за длъжността „електротехник, промишлено предприятие” и
посочените по-горе лица, заети на тази длъжност до одобряването на това
разписание, не фигурират в него.
От представените справки на НАП
за актуално състояние на действащите трудови договори към 20.07.2017 г., 14.09.2017 г. и 05.10.2017
г. е видно, че в ответното дружество няма сключени трудови договори с лица за
длъжността „електротехник, промишлено предприятие”.
Установено е също, че на
19.07.2017 г. трудовите правоотношения с лицата Б. Б. и В. Я. са прекратени по
взаимно съгласие, считано от същата дата, за което са подадени уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ в законоустановения срок.
След като в новоутвърденото
щатно разписание не фигурира длъжността „електротехник, промишлено предприятие”
и за премахването на тази длъжност преди процесното
уволнение е взето решение на
компетентния за това орган на работодателя /в случая управителя на ответното
ООД/, и предвид липсата на доказателства по делото трудовата функция на тази ддлъжност да е продължила да съществува като съдържание на
друга длъжност в предприятието, независимо от съдържанието й, следва да се
приеме, че е налице реално съкращаване на щата чрез фактическото премахване на
трудовата функция. В случая и трите съществували преди утвърждаване на новото
щатно разписание щатни бройки за посочената длъжност са били премахнати. Не са
изложени от ищеца конкретни твърдения, нито са налице доказателства, от които да се
направи извод, че трудовата функция на длъжността „електротехник, промишлено
предприятие” е продължила да съществува под друго наименование и е изпълнявана
от други лица в ответното дружество. Фактът, че трудовите правоотношения на
другите две заети лица на посочената длъжност са били прекратени на друго
основание /по взаимно съгласие/ преди вземането на решението за съкращаване на
щата и преди уволнението на ищеца, не може да наложи извод за липса на реално
съкращаване на щата, именно поради факта, че и трите щатни бройки за тази
длъжност /две от които овакантени към този момент/ са били премахнати от щатното
разписание на предприятието. С оглед на
това и при липсата на данни за това трудовата функция на съкратената длъжност
реално да е продължила да съществува като съдържание на друга длъжност в
предприятието, не е обоснован какъвто и да било извод за фиктивност
на съкращаването на щата.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че работодателят не е извършил подбор по чл. 329 от КТ. Подборът е
задължителен, когато се извършва уволнение на някое от посочените в тази
разпоредба основания, когато съответното основание засяга част от служителите
на съответната длъжност, и ако такъв не е извършен, уволнението е
незаконосъобразно. При премахване на всички щатни бройки за длъжността или на
единствената щатна бройка, подборът не е задължителен. В конкретния случай с
оглед премахването на всичките три щатни бройки за длъжността, заемана от
ищеца, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор при условията на чл.
329 от КТ.
Неоснователно е направеното от
ищеца възражение за злоупотреба с права и заобикаляне на закона от страна на
работодателя при упражняване на правото му на едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение с него на основание съкращаване на щата. Това
възражение е основано на твърдението, че всички колеги на ищеца са били
преместени формално от една в друга фирма на същия работодател и са продължили
да изпълняват същите трудови функции на същото работно място, а работният процес е продължил да се управлява от същото
лице. По делото не е спорно, а се установява и от представените справки за
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, подадени от дружеството „У. Ю К.”, че
лицата Б. Б. и В. Я. са били назначени на длъжността „електротехник, промишлено
предприятие” в „У. Ю К.” ЕООД след прекратяване на трудовите им правоотношения
с ответното дружество и че трудовата им функция е идентична с тази, изпълнявана
при ответника, видно от представените длъжностни характеристики. Установено е
също, че едноличен собсвеник на капитала в „У. Ю К.”
ЕООД е дружеството „У.” АД, което е съдружник в ответното дружество „К.” ООД. Тези
обстоятелства не обосновават извод за злоупотреба с право и/или заобикаляне на
закона от страна на ответното дружество при уволнението на ищеца. На първо
място, следва да се отбележи, че ищецът не въвежда конкретни твърдения за
наличието на каквато и да било свързаност на двете дружества, още по-малко за
качеството им на „свързани лица” по смисъла на § 1, ал. 1 от ТЗ, каквито изводи
е направил първоинстанционният съд, мотивирали го да
приеме, че процесното уволнение е извършено при
злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ. След като възражения в
тази насока при оспорване на законността на уволнението не са били въведени от
ищеца, съдът е надхвърлил предметните предели на спора, очертани от ищеца, и
обсъждал ненаведени от него доводи. Независимо от това, за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че дружествата „К.”
ООД и „У. Ю К.” ЕООД са свързани лица по смисъла на посочената разпоредба на
ТЗ, то тази свързаност не създава презумпция за злоупотреба с право при
реализиране на правото на ответника-работодател за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на визираното в него основание – съкращаване
на щата. Проверката за законосъобразността на уволнението, извършвана от съда,
включва и контролът относно спазването на императивни правни норми, каквато е
забраната за злоупотреба с право по чл.
8, ал. 1 от КТ. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя
при извършеното съкращаване на щата обаче, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал.
2 от КТ във всички случаи е в тежест на работника. В случая, доказателства,
даващи основание да се приеме, че се касае именно за злоупотреба с право от страна
на работодателя, не са налице. Фактът, че трудовите правоотношения с лицата В. Я.
и Б. Б. с ответното дружество са били прекратени по взаимно съгласие, както и последващото им сключване на трудови договори с друго
дружество дори и за изпълнение на идентична трудова функция, не може сам по
себе си да обуслови извод, че работодателят, съкращавайки ищеца, е злоупотребил
с правото си, имайки за цел да увреди интересите на ищеца. Направеният от първоинстанционния съд извод, че управителят ответното
дружество Ц. П. и „У. Ю К.“ АД са „свързани лица“ по смисъла на §1, ал. 2, т. 4 от ТЗ, както бе посочено и по-горе, не може да обуслови извод за злоупотреба с
права в случая. „Свързаността“ на лицата по смисъла на посочената разпоредба
има определени изрично уредени в ТЗ правни последици в рамките на търговските
отношения, като наличието на обстоятелства,
обосноваващи такава свързаност, не е достатъчно да опровергае
презумпцията за добросъвестност в трудово правоотношение, по което страна е
търговски дружество. С други думи, сам по себе си фактът на свързаност на
лицата по смисъла на § 1, ал.2 от ТЗ не може да обоснове извод за
недобросъвестност в упражняването на трудовите права, като извод в обратния
смисъл в случая би се явил произволен и непочиващ на конкретни доказателства.
Въззивният съд не споделя и извода на първоинстанционния
съд за неспазване на разпоредбата на чл.
123 от КТ, обосновано със становището, че е налице предварително взето
решение да прехвърляне на дейността на едното предприятие в другото, но не по правилата
на посочената разпоредба, изискващи трудовите правоотношения с работниците да
бъдат запазени при новия работодател. В случая нито се твърди от ищеца, нито се
установява от доказателствата по делото да е налице която и да е от формите на
промяна на работодателя от предвидените в чл. 123, ал. 1 от КТ.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че уволнението на ищеца е
законосъобразно и предявените от него искове по чл. 344, ал. 1 т. 1-3 от КТ са
неоснователни.
Поради несъвпадането на изводите
на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с които исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ и вместо това постановено друго, с което исковете
се отхвърлят. В частта, с което е отхвърлен частично иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от жалбоподателя „К.“ ООД искане за
разноски, ответникът по жалбата Д.Д. следва да бъде осъден да му заплати направените в двете
съдебни инстанции разноски в общ размер 1824 лева.
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 144/02.11.2017 г. по гр.д. № 556/2017 г. на Районен съд – гр. Сливница, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, е признато за незаконно и отменено
уволнението на Д.Б.Д., извършено със заповед № 11/20.07.2017 г. на управителя
на „К.“ ООД, възстановен е на заеманата преди уволнението му длъжност „електротехник,
промишлено предприятие“, „К.“ ООД е осъден да заплати на Д.Б.Д. сумата 41484,58
лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението
за периода от 20.07.2017 г. до 19.10.2017 г., както и в частта за разноските, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Б.Д. срещу „К.“ ООД искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ – за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението на Д.Б.Д., извършено със заповед № 11/20.07.2017 г. на
управителя на „К.“ ООД, за възстановяване на Д.Б.Д. на заеманата преди
уволнението му длъжност „електротехник, промишлено предприятие“, з за осъждане
на „К.“ ООД да заплати на Д.Б.Д. сумата 4184,58 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от
20.07.2017 г. до 19.10.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 от 02.11.2017 г., постановено по гр. д.
№ 556/2017 г. на Районен съд – гр. Слевница, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Д.Б.Д. срещу „К.” ООД иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата 4184,58
лева до пълния предявен размер от 8369,16 лева.
ОСЪЖДА Д.Б.Д. да заплати на „К.“ ООД сумата 1824 лева за
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от датата на обявяването му на 28.02.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.