РЕШЕНИЕ
№ 2743
гр. София, 11.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110204481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на........ против Наказателно постановление № 22-
230071/13.03.2023 г., издадено от директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 415, ал. 1 КТ
на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 500 лева.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за незаконосъобразност (обективна невъзможност). Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.01.2023 г. на.................била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство. С протокол от същата дата, били дадени предписания, сред които и под № 3: да
предостави на ................ необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените
промени, в резултат на измененията на трудовите й правоотношения, съгласно чл. 66, ал. 5 КТ.
Срокът на предписанието бил до 24.01.2023 г. Предписанието не било оспорено.
При последваща проверка на 16.02.2023 г., било констатирано, че предписанието не е
изпълнено.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Р. А. и ...............; АУАН; НП; заповеди за компетентност; длъжностна характеристика;
протоколи за проверки; сигнал; уведомления; допълнителни споразумения; идентификационна
карта; медицинска документация; покани.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.
Тук е мястото да се отбележи, обаче, че освен обстоятелствата, непосредствено попадащи
в предмета на доказване, е налице и съпътстваща конкретика, която има своето съществено
материално правно значение за решаването на спора. Твърденията от жалбата за ползван
продължителен отпуск по болест, от страна на служителя, намират опора както в представените с
жалбата писмени доказателства, така и в показанията на разпитания свидетел С (последиците от
това обстоятелство ще бъдат коментирани в следващ раздел на настоящото изложение). Пак от
последните се установява, че и към момента на разпита, в хода на съдебното следствие,
допълнителните споразумения към двата трудови договора не са подписани и от двете страни, т. е.
липсват насрещни, покриващи се волеизявления на двете страни по трудовото правоотношение,
обективирани чрез полагане на подписи и от двете страни.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
2
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По приложението на материалния закон
НП, обаче, е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
Жалбоподателят ................. попада в обхвата на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на КТ, т. е.
има качеството "работодател" и е годен адресат на задължението по чл. 415, ал. 1 КТ.
Установено е, също така, по безспорен начин даденото указание от надлежен контролен
орган, към подлежащ на контрол субект. Не се спори, също така, по факта н анеизпълнението.
Следва, обаче, да се направят някои важни уточнения.
На първо място, изложените в жалбата доводи имат характер на оспорване на дадено
предписание, по смисъла на чл. 405 КТ, което не е допустимо, в настоящото производство (а няма
данни да е било сторено и по надлежния ред). Същевременно, обаче, безусловно позоваване на
цитираното обстоятелство, без отчитане на съпътстващата конкретика, би било гранична хипотеза
на отказ от правосъдие.
На първо място, инкриминираното деяние е обективно несъставомерно. Това е така,
доколкото във връзка с трудовите правоотношения на служителя Д. действително се установяват
изготвени допълнителни споразумения, но същите не са подписани и от двете страни, т. е липсват
насрещни, покриващи се волеизявления, насочени към конкретни последици. В този смисъл и
нито към момента на даване на указанията, нито към датата на изтичане на срока за изпълнението
им, нито към момента на съставяне на АУАН или дори по време на разпита на св. С е било налице
надлежно „изменение в трудовите правоотношения“ на сигналоподателя, в контекста на дадените
от ДИТ-София указания. В този смисъл и не са съществували подлежащи на връчване документи,
във връзка с изменение на трудови правоотношения на Евгения Д..
На следващо място, без да се ангажира с предположения за причините, поради което
заболяванията на служителя, във връзка с които ползва толкова продължителен отпуск по болест,
са били пречка да се яви пред работодателя, за подписване на допълнителни споразумения (и то –
за постигане на един положителен за служителя икономически резултат, свързан с увеличение на
трудовото възнаграждение), но не са били пречка пред лично посещение в Инспекция по труда,
вмененото на работодателя задължение носи белезите на обективна невъзможност – както в
рамките на предоставения от проверяващия екип относително кратък срок, така и значителен
период от време, след изтичането му.
Извън коментираните до тук отменителни основания, актуален е и въпросът с
обществената опасност на случая. Съдът приема, че нарушението представлява маловажен случай,
по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
3
неизпълнение на предвидените в КТ задължения на физическите и юридическите лица, без законът
да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението не е
застрашило обществените отношения, свързани с права и законни интереси на служителя,
доколкото проекто-измененията на трудовите правоотношения са били изцяло в полза на
престиращото труд лице (увеличение на трудови възнаграждения по два трудови договора), а
незавършеността на фактическия състав е функция изцяло от липсата на съдействие, от страна на
служителя, т. е. единствен опосреден негативен резултат (макар нарушението да е уредено, като
формално, а не – като резултатно, от значение е степента на застрашаване и/или засягане) се явяват
пропуснати ползи от увеличено трудово възнаграждение, отново поради липса на надлежно
съдействие от самото заинтересовано лице, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на това бездействие не се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото
следва да се санкционира по административен ред, а представлява маловажен случай.
По разноските
Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, по делото
има приложено само пълномощно, но не и договор за правна помощ и доказателства за реално
извършени деловодни разноски, поради което и искането за присъждане на такива, в полза на
жалбоподателя, се явява неоснователно.
В този смисъл и отправената от жалбоподателя процесуална критика се явява
основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-230071/13.03.2023 г., издадено от директора
на ДИТ-София, с което, на основание чл. 415, ал. 1 КТ, на 22 СЕУ „Г. С. Раковски“ била наложена
имуществена санкция, в размер на 1 500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4