Р
Е Ш Е Н И Е
№432/31.10.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тридесети
септември, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №592 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД-София, настоява съдът да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат
заплащане по сключен на 10.08.2011г. договор за револвиращ заем на сума от
9 535,29 лева, от която 2466,08 лева главница ; 5268,71 договорено
възнаграждение и 1 800,50 лева неустойка, ведно със законна лихва от
24.01.2019г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК-до окончателното плащане. Претендира и разноски по
делото. Не предявява иск относно присъдените със заповедта за изпълнение
изтекли лихви за забава в размер на 8,28 лева за периода от 06.10.2011г. до
20.03.2012г. Твърди, че по сключения договор длъжниците са направили само три
пълни погасителни вноски и поради изпадането им в забава договора е прекратен
от тяхна страна на 20.03.2012г.
Ответниците
в дадения едномесечен срок депозират писмен отговор, с които заявяват, че иска
е неоснователен и настоява за отхвърлянето му поради погасяване на претенцията
по давност, най-малко изтекла е тригодишната погасителна давност по отношение
на търсените лихва и неустойка. Твърдят, че не са подписвали Общи условия и
погасителен план към договора и не са били запознати с конкретните параметри и
стойности по договора, тъй като практиката на ищцовото дружество през 2011г. е
била, при попълнени само лични данни и подпис върху предоставена бланка
конкретните стойности по договора да се изписват в централата на дружеството в
гр.София; че те не са се съгласявали на подобна лихва и начин на разпределение
на вноските. Заявяват още, че договора им е връчен с попълнени параметри едва
след погасяване на втората вноска, когато срокът за отказ от договора вече е
бил изтекъл; оспорват представеното с исковата молба извлечение по сметка и
обстоятелството, че са внесли сума от 169 лева на 05.12.2011г. и сума от 7,60
лева на 05.01.2012г. Твърдят, че
сключения договор е нищожен като противоречащ на чл.11 ал.1 т.7, т.11,
т.12 и т.20 от ЗПК, че съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т.9 и
т.19 от ЗЗП. Настояват да се задължи ищецът да представи в оригинал договора,
платежните документи за погасяване на кредита и обратната разписка за изпращане
на подписания от кредитора договор.
Претендират присъждане на разноски.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№180/2019г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата 2 466,08 лева главница, ведно
със законна лихва, считано от 24.01.2019г.-датата на подаване на заявление; 5 268,71
лева договорено възнаграждение без посочен период и 1800,50 лева неустойка. Със
заповедта за изпълнение са присъдени и 8,28 лева изтекла лихва за забава в
размер на 8,28 лева за периода от 06.10.2011 до 20.03.2012г., и разноските по
ч.гр.дело в размер на 240,87 лева, от които 190,87 лева платена държавна такса
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
В срока на чл.414 ал.2 от ГПК и солидарните длъжници са
възразили срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, заради
което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия
установителен иск. Не е предявен иск за сумата от 8,28 лева изтекла лихва за
забава за периода от 06.10.2011г. до 20.03.2012г. В исковата молба заявява, че
към момента на депозирането й, ответниците по заема са извършили плащане само на
520 лева, заради което договора е
прекратен от страна на дружеството кредитодател на 20.03.2012г.
Съгласно представения с исковата молба договор за револвиращ
заем №********** на 10.08.2011г. между ищеца и ответниците е сключен договор за
заем за 2 500 лева, със срок за 48 месеца, при ГПР-102,94% и ГЛП-77,15 %. Към
договора са представени: декларация във връзка с обработка на личните данни с
дата 05.08.2011г.; Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за
револвиращ заем за физически лица, без подпис върху тях от ответниците; карта
на клиента с дата 05.08.2011г.; платежно нареждане за 2500 лева преведени по
сметка на първата ответница и извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит №**********.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка-л.55
от делото, в офиса на дружеството в гр.Р.-„гараж на ниво терен на улицата,
малка стаичка в жилищен блок с табела „заеми“, първата ответница е написала на
обикновен бял лист искане за кредит за 2 500 лева и то по настояване на
кредитния консултант, посъветвал я да пише по-голяма сума, за да бъде одобрена
за по-малката, която тя е искала 1500 лева.“ Вида на заема-обикновен
потребителски или револвиращ не е уточняван, Общи условия не са предоставяне и
не са подписвани, не е уговарян ГПР и лихвен процент, нито срок на издължаване
и връщане на кредита, нито размера на погасителната вноска. Всички тези
параметри по договора са били попълнени в централата на дружеството
кредитодател и изпратени на първата ответница по пощата, пуснати в пощенската й
кутия на жилището 46,47 дена след дата 10.08.2011г. Виждайки лихвения процент и
ГПР ответницата и самата свидетелка са се обадили по телефона в централата
искайки да се откажат от договора, но им е било обяснено, че срока за това е
пропуснат и те дължат плащане на цялата посочена в договора сума.
Пред
вид направеното с отговора на ответниците оспорване, съдът с определението си
по чл.140 изрично е задължил ищеца да представи в оригинал договора, платежните
документи за погасяване на кредита и обратната разписка за изпращане на подписания от кредитора договор, с
предупреждение, че при непредставяне съдът ще приеме за доказани твърдяните от
ответниците обстоятелства, относно начина на сключване на договора и сумите за погасяването
му. По делото ищецът не представи исканите и посочени документи, депозира само
допълнителна молба становище по иска с дата26.09.2019г. и списък за разноски по
чл.80 от ГПК.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Процесният
договор попада в приложното поле на потребителската защита на ЗЗП, тъй като
кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който не е предназначен за
търговска или професионална дейност. С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, в сила от
2006г., законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, в случая-т.9, налага на потребителя приемане на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора. При
сключване на договора на ответниците не
са предоставени Общи условия и задължителния в случая „Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“. Още с
отговора на исковата молба ответницата е заявила, че не е подписала нито ОУ,
нито Стандартния европейски формуляр, но въпреки това ищецът не представи
доказателства за противното. Пред вид правилата на доказателствената тежест в
настоящия процес съдът приема, че при сключване на договора кредитополучателят
не е получил необходимата преддоговорна информация, наложени са му приемане на
неравноправни клаузи, което прави целия договор недействителен.
Претендираната
сума от 5 268,71 лева като
„договорено възнаграждение“ не се дължи, посочи се, че такава сума не е
договаряна, от една страна, а от друга, посочения в договора годишен лихвен
процент от 77,15% и ГПР от 102,94%, е в нарушение на добрите
нрави, надвишава драстично размера на законовата лихва и съдът приема, че тази
клауза е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1, предл.2 и 3 от ЗЗД. Действително
съгласно чл.240 ал.2 от ЗЗД страните могат да уговарят писмено задължението на
заемателя за заплащане на лихва, а съгласно чл.10 ал.2 от ЗЗД, размерът й не е
ограничен нормативно/ до изменението на чл.19 от ЗПК с ал.4, в сила от
23.07.2014г./. Съдебната практика приема, обаче, че максималния размер, до
който съглашението за плащане на възнаградигтелна лихва е действително, ако тя
не надвишава с повече от три пъти законовата такава. В този смисъл е решение
№378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г.,II г.о.
Търсената
сума от 1800,50 лева като неустойка, начислена на основание чл.10.4 от Общите
условия също не се дължи. Тази клауза не е уговорена индивидуално, не фигурира
в процесния договор, а посочи се вече, че ответниците не са подписвали ОУ и не
са били запознати с тях.
При
това положение, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на получените в заем пари.
Няма
спор, че по сметка на първата ответница ищецът е превел сума от 2 500
лева, която е усвоена от нея, и от която тя е върнала на ищеца само сума от 520
лева-така дружеството- кредитор заявява и твърди в исковата молба. Твърди се
още и в заявлението по ч.гр.д. и в исковата молба, че договора за кредит е
прекратен на 20.03.2012г., заради което съдът приема, че на тази дата
задължението за връщане на получената сума е станало изискуемо. Заявлението по
чл.410 от ГПК е подадено на 24.01.2019г., много след изтичане на петгодишния
давностен срок по чл.110 от ЗЗД. С отговора си ответниците са се позовали на
тази погасителна давност и съдът приема, че те недължат връщане и на остатъка
от 2 500 лева.
За това
искът като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи заплащане на направените от ответниците
разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-л.53 от делото, са
в размер на 1 500 лева.
Поради непредявяване
на иск относно 8,28 лева за изтекла законова лихва за периода от 06.10.2011г.
до 20.03.2012г. и относно присъдените със заповедта за изпълнение 240,87 лева разноски,
пред вид разпоредбата на чл.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК при ВКС издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК-*********
с адрес: гр.София, бул.”България” №49 бл.53Е, вх.В против Н.Л.Д. с ЕГН-**********
*** и И.Г.И. с ЕГН-********** *** иск по чл.422 от ГПК за съществуване на
вземане в размер на 9 535,29 лева по
договор за револвиращ заем №**********, сключен на 10.08.2011г., ведно със
законна лихва считано от датата на подаване на заявление по ч.гр.д.№180/2019г.
по описа на РРС-24.01.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК-********* с
адрес: гр.София, бул.”България” №49 бл.53Е, вх.В да заплати на Н.Л.Д. с ЕГН-**********
*** и И.Г.И. с ЕГН-********** *** общо сумата от 1 500 лева разноски направени
по заповедното и настоящо производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д.№180/2019г. по описа на
РРС заповед за изпълнение на парично задължение в частта за сумите: 8,28 лева
изтекла законова лихва за забава за периода от 06.10.2011г. до 20.03.2012г. и
240,87 лева присъдени разноски.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: