Р Е Ш Е Н И
Е №.....
Гр.Кърджали,
05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна
Суркова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 435 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск от Н.Д.М. срещу „Велмакс Лукс” ЕООД,
гр.Пловдив за връщане на сумата от 3 500,00
лв., представляваща заплатена от ищеца
цена по договор за продажба извън търговски обект от 24.08.2018г. и получена от
ответника на отпаднало основание, лихвата по Договор за потребителски кредит №
40000946497 от 24.08.2018г. с „Ти Би Ай Банк“' АД в размер на 277,28 лв.,
еднократна такса за оценка на риска в размер на 420,00 лв., транспортни разходи
за уреда в размер на 21,60 лв., както и разходи за нотариална покана в размер
на 40,00 лв. , както и бъде задължен ответника да получи обратно уреда, предмет
на договора и същият да бъде осъден да заплати на ищцата неустойка в размер на
30% от продажната цена,или,1050,00 лв. Претендира законна лихва върху
присъдените суми от деня на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, както и разноски. Твърди , че между страните бил сключен на 24.08.2018г. договор от
разстояние - извън търговски обект,за
покупко-продажба на перяща прахосмукачка „Turbo Power
Cleaner“-1бр. и четка за същата прахосмукачка на
обща стойност 3500 лв., която сумата била заплатена от ищцата чрез
потребителски кредит от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД № 40000946497 от 24.08.2018г. На 25.08.2018г.
заедно с дъщеря си ищецът установил, че закупеният уред издавал дразнещ шум,а
водната помпа не изсмуквала достатъчно
количество вода и не отговарял на нуждите на работния процес и на заложените
параметри по сключения договор. Твърди,че на 27.08.2018г. уведомил ответника по
телефона, че желае да развали договора и че желае да върне закупената стока, но
ответникът отказал. По същото време -
29.08.2018г. ищцата претърпяла инцидент - счупила си крака и не успяла да
транспортира уреда до ответното дружество, след което след продължителни
обаждания по телефона от фирмата- ответник се съгласили да им го изпрати по
куриер,което било извън 14-дневния срок, посочен в договора и чл. 55, ал.1 от ЗЗП,
поради което не успяла да упражни правото си на отказ от договора в този срок. На
ответникът изпратил куриер и уредът бил откаран на ремонт, който бил вписан в
гаранционната карта към договора и след 26 дни в сервиз бил върнат на ищеца. Тя
установила,че уредът отново не работел според нормите - капела вода от тръбите,
когато се използвала функцията „пране", поради което написала имейл до
ответника за проблема и че ще изпрати
уреда с куриер, което сторила на 27.10.2018г. Твърди, че от 29.10.2018 г. до 21.11.2018
г. уредът бил на ремонт в сервиз на търговеца, след което ѝ бил върнат
обратно и при следващото изпробвала установила,че уредът отново не работел в
съответствие с договора за продажба, като в режим на работа намалявал и
понижавал вакуума на всмукване. Ищцата потърсила съдействие от Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите на 05.11.2018 г. На
01.12.2018 г. за пореден път изпратила уреда на търговеца за ремонт и след 4
дни, заедно уредът ѝ бил върнат на 05.12.2018 г., ведно с протокол за
извършен ремонт в сервиз ЕТ „ Крис 69“ - сервиз на търговеца,от който се
установява,че същият бил предаден в сервиза в изправно състояние на търговеца и
не била установена повреда в него, поради което ремонт не бил нанесен в гаранционната
карта. Ищецът твърди, че заплатила всички разходи по транспортирането на уреда
до дома ѝ, но същият продължавал
да не съответства на общоприетите очаквания за обичайната му употреба. На
14.12.2018 г. изпратила с куриер за пореден път уреда до ответника и го
получила обратно на 05.02.2019 г. след престой в независим сервиз - Сервизен
център „Бушона", установяващ, че засмукващата мощност е в рамките на
стандарта за разрешените от Европейският съюз мощности от 1600 W на тези
домакински уреди и че уредът е изправен и годен за употреба. Оспорва избора на
втория сервиз. С писмо от 28.01.2019 г. на ГД „ Контрол на пазара“ при КЗП, я
уведомили за извършена на 10.12.2018г. проверка,при която търговецът отказал да
удовлетвори искането на купувача, позовавайки се на констатациите на
оторизирания и независим сервиз. На 05.02.2019 г. се обърнала към Помирителна
комисия, от което нямало резултат. Поканила търговеца с нотариална покана,
получена от ответника на 01.03.2019 г.,
в седемдневен срок от съобщението да развали сключения между страните
договор и възстанови платеното от нея. Счита, че търговецът е виновна страна по
сключения договор и за ищеца е възникнал правен интерес от завеждането на иска.
Твърди още, че към подаването на исковата молба били погасени - изплатени
първите 5 вноски - на обща стойност 874,45 лв. по Договор за потребителски
кредит № 40000946497 от 24.08.2018 г., сключен с „Ти Би Ай Банк" АД. Моли
съда да осъди ответника да й заплати платената цена на уреда, предмет на
сключения Договор за покупко-продажба извън търговски обект № 3000125 от
24.08.2018г. в размер на 3500 лв. , лихвата по Договор за потребителски кредит
№ 40000946497 от 24.08.2018 г., сключен „Ти Би Ай Банк“' АД в размер на 277,28
лв., еднократната такса за оценка на риска в размер на 420,00 лв., транспортните
разходи за уреда в размер на 21,60 лв., разходите за нотариална покана в размер
на 40,00 лв., да бъде задължен ответникът да получи обратно уреда, предмет на
договора и същият да бъде осъден да ѝ заплати неустойка в размер на 30%
от продажната цена, или, 1050,00 лв. Претендира законна лихва върху присъдените
суми от деня на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане и
направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен
адвокат поддържа исковете и моли съда да ги уважи.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба,с която моли съда да отхвърли предявените искове. В съдебно
заседание в писмена молби и писмени бележки оспорва иска като неоснователен.
Претендира разноски. Счита иска по чл.195 от ЗЗД за неоснователен, поради отсъствие на твърдения от ищеца
дефект, позовавайки се на Протокола за извършен ремонт в Сервиз ЕТ „Крис
69" и от Констативен протокол за състоянието на техниката, постъпила за
ремонт в Сервизен център „Бушона". На следващо място, намира евентуалния иск
по чл.54, ал.1 от ЗЗП за неоснователен, поради липса на надлежно изпълнена
процедура по закона. Не отрича проведените с ищцата разговори с телефон
********** във връзка с рекламацията на
уреда.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
трето лице-помагач на страната на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр.София, в който
сочи, че към датата на подаване на отговора между ищеца и банката е във сила
валидно сключен Договор за потребителски кредит №********** в общ размер на
3500,00 лв., по който усвоената сума била
отпусната за целево финансиране на покупка на стока (прахосмукачка) от кредитен
посредник на Банката, „Велмакс Лукс" ЕООД, ЕИК ***, ответник в настоящото
производство и че на 23.10.2018 г., с вх.№ 0800/0433 в банката постъпила жалба
ищеца за прекратяване на потребителски договор №**********/24.08.2018г. по
силата на чл. 21 ал. 1 от Закона за потребителския кредит („ЗПК"), т.е., в
срок от 14 дни от датата на сключване на Договора, който не е уважен, поради
несвоевременното му упражняване. В съдебно заседание не изпраща представител.
След, като съобрази доводите и
възраженията на страните - поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
С доклада по
делото съдът е признал за безспорно, че между страните е възникнала валидна
облигационна връзка на 24.08.2018г. /петък/ по Договор за покупко-продажба
извън търговски обект № 3000125 , по силата на който ищецът е закупил от
ответника перяща прахосмукачка „ Turbo Power Cleaner" - 1 бр., четка за
прахосмукачка „Turbo Power Cleaner" - 1 бр. , ведно с принадлежащите към
тях аксесоари , за което подписал на същата дата и Договор за потребителски
кредит № 40000946497 от 24.08.2018г. с „Ти Би Ай Банк“ АД , представлявано от и
чрез кредитния посредник „ Велмакс Лукс“ УЕООД гр.Пловдив.
Страните договорили в т.3.3. от договора за
покупко-продажба, че правото на собственост върху стоката се прехвърля със
заплащането на цената и подписване на приемо – предавателен протокол,като
съгласно т. 7 при отказ от покупката купувачът се задължава да върне стоката
напълно окомплектована с всичките принадлежности в 14- дневен срок от заявяването на отказа ,а в случай,че този
срок не бъде спазен при недостатъци на вещта купувачът не се лишава от правата
си срещу продавача. Съгласно т.15 от договора при разваляне на настоящия
договор по вина на едната страна, другата страна има право на неустойка в
размер на 30% от продажната цена, в случая възлизаща на 1050,00 лв.
Установява се,че срокът на целевия договор за
потребителски кредит за закупуване на стока,сключен с третото лице помагач „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД чрез кредитния посредник „Велмакс лукс“ЕООД е до 25.08.2020г.,
като страните по него са уговорили погасителен план от 23 месечни погасителни
вноски в размер на 174,89 лв., считано от 25.09.2018г. до 25.07.2020г. и 24-та
- в размер на 174,81 лв., еднократна
такса за оценка на риска – 420 лв., възстановима от кредитополучателя с
дължимите месечни вноски, при годишен лихвен процент 6,65% и годишен процент на разходите 19,59%,или, общо
дължима сума по договора 4197,28 лв. , от които
277,28 лв. възнаградителна лихва. На 23.10.2018г. ищецът депозирал при
третото лице помагач на страната на ответника жалба за прекратяване на
потребителския договор № **********/24.08.2018г. извън срока по чл.21,ал.1 от ЗПК и чл.20,ал.1 от ДПК - 14 дни от
сключването му, поради което заявлението за отказ не е уважено.
Установяват се
по делото изложените в исковата молба обстоятелства за претърпян от ищцата на
29.08.2018г. инцидент – травма на стъпало и назначен домашен режим на лечение
за 30 дни, за предаване на уреда в сервиз на 12.09.2018г. и 29.10.2018г. за
ремонт и смяна на помпа, съответно предадени на 11.09.2018г. и 27.10.2018г.
ответника чрез куриерска фирма, за разменени многобройни електронни писма между
страните по повод желанието на ищцата за отказ от сключения договор по причина закупена стока с недостатъци, както
и за търсене съдействие от Комисия за защита на потребителите с жалба от
05.11.2018г. и Помирителната комисия и изготвени протоколи за извършен ремонт в
оторизиран сервиз на ответника ЕТ„Крис 69“, при който не бил извършен никакъв
ремонт, поради изправност на помпата на уреда и констативен протокол от 20.12.2018г.
на независим сервиз „Бушона“, с който е установено, че засмукващата мощност е в
рамките на стандарта на ЕС и прахосмукачката е напълно изправна и годна за
употреба. Разходите по транспортиране на уреда на 05.12.2018г. до сервиз
възлизат на 21,60 лв.,като на ответника е изпратена нотариална покана с дата
20.02.2019г.
Установява се при разменената между страните
електронна поща многократно заявената от продавача позиция,че при
електроника,винаги е възможно да възникнат технически проблеми.
По делото са изслушани свидетелските показания на Р.М.
– дъщеря на ищцата, която заявява, че посетила майка си на следващия ден след
закупуване на прахосмукачката - съботен ден, прочели инструкциите и следвайки
ги, включили уреда и установили силен шум, след което избрали функция
„изпиране“ и след намокрянето установили,че прахосмукачката не изсмуквала
достатъчно, а тръбичката, по която протичала водата, след изкарването й -
пръскала. Установили, че уредът не изпълнявал функциите си по сухо почистване и
мокро изпиране, изключили от
ел.захранването уреда и го прибрали в кашона,като решили да се обадят на
продавача и върнат стоката, което се случило по телефона след края на почивните
дни, когато ищцата разговаряла с ответника и заявила желанието си за отказ, но
й било съобщено да не я праща по куриер,тъй като може да се повреди, както и че
ще изпратят хора да я вземат от дома на ищцата, което не се случило. По същото
време ищцата си счупила крака, но споделила,че многократно звъняла в ответното
дружество да изпратят човек да вземе прахосмукачката и след една-две седмици –
след 14-дневния срок за отказ, дошъл куриер. Три-четири пъти стоката била на
ремонт, като свидетелката установила,че след това от тръбите на дръжката течала
вода и ръцете й били мокри. За закупуването на уреда ищцата ползвала кредит, който
изплащала.
С оглед изложеното дотук,съдът намира следното:
Установено бе, че между страните е сключен договор за
покупко-продажба извън търговски обект на движима вещ- перяща прахосмукачка „Turbo Power
Cleaner“-1бр. и четка за същата прахосмукачка на
стойност 3500 лв.,за която ищцата сключила друг договор за кредит с „Ти Би Ай
Банк" АД,по който се задължила в срок до 25.08.2020г. да върне кредита
заедно с 420,00 лв. – еднократна такса за оценка на риска и 277,28 лв. - възнаградителна лихва, общо, 4 197,28 лв. Установено
бе, че на следващия ден след закупуване на стоката, ищцата и св.Р.М., чиито
показания съдът кредитира предвид обстоятелството,че същите са във връзка с
признанията на ответника за водени разговори по телефона с ищцата във връзка с
рекламация на уреда и заявената в разменената електронна поща позиция за принципна възможност за дефекти при
електроника,че уредът проявява недостатъци, които съществено намалят нейната
годност за обикновено и предвидено в договора ползване. Съгласно разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 ЗЗД,
продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в
договора употребление. Съгласно текста на чл. 193, ал.
2 ЗЗД, недостатъкът следва да съществува при продажбата, по време на
сключване на договора. Установено бе,че уредът е изпробван непосредствено след
закупуването му,поради което следва да се приеме, че дефектът е съществувал по
време на продажбата. Съгласно чл.194 от ЗЗД при скрити недостатъци – останали
незабелязани при обикновен преглед на стоката, правата на купувача се запазват,
ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. Установено бе,че след
откриване на недостатък по закупения уред – недобра всмукателна способност при
сухо почистване и мокро изпиране, купувачът незабавно е уведомил продавача. Нормата
на чл.195 от с.з. разпорежда, когато продавачът отговаря съгласно чл.193,
купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Той може да иска и обезщетение за
вредите, съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията. В
случая бе установено,че въпреки извършените ремонти,при които по същество не са
подменяни части, а е замерена само мощността и е направен извод за годност на
уреда, със същия не могат да се извършват дейностите, за които е предназначен –
сухо и мокро почистване, като протичането на вода по дръжката на уреда несъмнено
създава и опасност при употребата му. В тази връзка, ответникът не ангажира в
настоящото производство годни и относими доказателства за обективен извод за
съответстващо за обикновеното предназначение състояние на продадената стока,
както и за състояние за предвиденото в договора ползване съгласно чл.12.1 от
същия.
Според Решение №127/12.12.2017 по дело №60365/2016 на
ВКС, ГК, I г.о. съгласно практиката на ВКС, правото на купувача да върне на
продавача вещта с недостатъци представлява упражняване на правото му да развали
договора поради неточно изпълнение в качествено отношение. В случая предявени
са искове с правно основание чл. 195 ал.1 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот и
връщане на цената на купувача,заедно с разноските за продажбата, ведно с
обезщетение за вредите под формата на извършени транспортни разходи за уреда,
нотариална покана и договорна неустойка. Установено бе, че продавачът е знаел
за недостатъка на продадената вещ – допускал е съществуването му с оглед изложените
по-горе констатации и липсата на доказателства,установяващи по безспорен начин
годността на продадения уред. С оглед на изложеното,съдът намира,че са налице
предпоставките на чл. 195 ал.1 предл.1 ЗЗД и ал.2 от ЗЗД за уважаване на
предявените искове в претендирания им размер.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски за държавни такси – 221,00 лв.
и заплатено адвокатско възнаграждение -
260,00 лв., или,общо 481,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Велмакс Лукс”ЕООД, ЕИК ***,със седълище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Д.М., с ЕГН **********,*** – адв.А.С.,
следните суми: 3500,00 лв.,
представляваща продажна цена на перяща прахосмукачка „Turbo Power
Cleaner“-1бр. и четка за същата прахосмукачка по Договор
за продажба извън търговски обект № 3000125, сключен на 24.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2019г., до окончателното изплащане, 277,28 лв. - дължима по Договор за
потребителски кредит № 40000946497 от 24.08.2018г. с „Ти Би Ай Банк“' АД
възнаградителна лихва и 420,00 лв.
- еднократна такса за оценка на риска по
същия договор за кредит, 21,60 лв. за
извършените транспортни разходи за уреда и 40,00
лв. – разходи за нотариална покана, 1050,00 лв. - неустойка в размер на 30% от
продажната цена на стоката на осн. чл.15 от Договор за продажба извън търговски обект № 3000125,
сключен на 24.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.03.2019г., до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 481,00 лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.София.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: