Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……….03.05.2019г.    гр.С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 20.03.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                            Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                             Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                               

И секретаря Таня Кемерова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1057 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З.Б.И." АД против Решение №1355/21.12.2018г. по гр.дело №3073/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда З.Б.И." АД, гр. С., п.к 1407, район Л., бул. „***, ЕИК ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Д.А.Г. *** сумата 3000 лева, представляваща обезщетение по чл.226 КЗ /отм./, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.08.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1046,14 лева, представляваща разноски по делото

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемото дружество заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД е осъждане на ответното дружество, като застраховател на делинквента М.Г.П., на основание сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, да заплати на ищцата, като пострадала при ПТП, причинено от М.П., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв.

Възраженията на въззивника са свързани с недоказаност на фактическия състав на твърдяния в ИМ деликт и на претърпените от ищцата неимуществени вреди, наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, неправилно приложение на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на дължимото застрахователно обезщетение.

Въззивният съд не споделя така направените възражения, по следните съображения:

На първо място, настъпването на описаното в ИМ ПТП на 23.08.2016г., причинено виновно от М.Г.П., при управлението на лек автомобил „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ *** КК, се установява от съставеният доброволно от участниците в ПТП на 23.08.2016г. двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие, подписан и от двамата без възражения. Същият съдържа схема на ПТП, съставена от самите водачи, видно от която, лекият автомобил „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ *** КК, управляван от М.Г. *** Калоян и между него и лекия автомобил „Шевролет Калос" с рег. №СТ *** ВМ, управляван от В.М.К., който се е движил по ул.“***“, е настъпил удар, в зоната на кръстовището между двете улици. Съвсем очевидно от посочената схема е също, че лекият автомобил „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ *** КК, управляван от М.Г.П., се е движил по път без предимство (ул.“***), с наличен знак „Стоп“ преди навлизане в кръстовището с ул.“***“. Така, става ясно дори за неспециалист, че, за да настъпи удар между него и л.а. „Шевролет Калос" с рег. №СТ *** ВМ, управляван от В.М.К., който се е движил по ул.“***“ (път с предимство), водачът на л.а. „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ *** КК, М.Г.П., не е съобразила и направо е нарушила поставения на входа към кръстовището знак „Стоп“. Това несъмнено е така, тъй като, ако същата бе спряла и бе пропуснала движещият се по път с предимство л.а. „Шевролет Калос" с рег. №СТ *** ВМ, нямаше да настъпи удар между двете МПС в зоната на кръстовището, т.е. след знак СТОП, съответно не би било осъществено въпросното ПТП, при което е пострадала ищцата. Не на последно място, така описания механизъм на ПТП и вината на водача на л.а. автомобил „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ *** КК, М.Г.П. се потвърждава и от факта, че в раздел „Обстоятелства“ на двустранния констативен протокол за пътно-тарнспортно произшествие, имащ за цел уточняване на схемата на ПТП, е налице отбелязване за водач А (М.Г.П.) в квадратче с №17 – неспазване на знак за предимство или червена светлина). Както се посочи по-горе, след като виновния водач, застрахован при ответното дружество, е подписал протокола без възражения, с това си волеизявление несъмнено е признал механизма на настъпването на ПТП и вината си за причиняване на същото.

Ето защо, независимо че представения с ИМ констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен по ПТП в сектор ПП при ОД на МВР – С.З., според който, на 23.08.2016 г. около 18,30 ч. в гр.С.З., на кръстовището на ул.”М. Кавалджиев” и ул.”***” е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ *** КК, управляван от М.Г.П., и лек автомобил „Шевролет Калос" с рег. №СТ *** ВМ, управляван от В.М.К., е съставен след изтичане на едномесечения срок от датата на ПТП, както изисква чл.3, ал.2 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, верността на отразените в същия факти се потвърждава от съставения от самите водачи протокол.

В констативния протокол за ПТП с пострадали лица също така е отразено, че при ПТП е пострадала Д.А.Г., която е получила контузия на главата и гръдния кош. Верността на протокола за ПТП е оспорена от ответника и по делото е открито производство по чл.194 ГПК за проверка на посочения документ, но оспорването се опровергава от доказателствата по делото.

Самата М.П., управлявала Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ *** КК, признава в обясненията си до МВР, приложени по АНД №1292/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, че в таксито е имало пътник – жена, която заявила, че не е пострадала и впоследствие напуснала местопроизшествието преди идването на органите на МВР.

Настъпването на процесното ПТП, виновното му причиняване от водача на л.а. автомобил „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ *** КК М.Г.П., застрахована при ответника и присъствието на ищцата в таксиметровия автомобил се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Св. В.М.К. посочва, че при настъпване на процесното ПТП на 23.08.2016г., е управлявал таксиметров автомобил „Шевролет Калос" с рег. №СТ *** ВМ, на задната дясна седалка на който се е возила ищцата. Свидетелят сочи, че се движел на север по ул.”***”, когато на пресечката с ул.”***” друг автомобил не е спрял на стопа и настъпил сблъсък между двете МПС. Ударът бил от дясно между двете врати, като ищцата седяла също в дясната страна на задната седалка, от страната на удара. След настъпване на произшествието, свидетелят извикал друго такси, което да откара ищцата. На пристигналите полицаи не било съобщено за наличие на пострадало лице, тъй като клиентката нямала видими поражения.

Св. Георги Атанасов Б. – брат на ищцата, сочи, че от нея разбрал за настъпилото на 23.08.2016г. ПТП. Казала му, че не се чувства добре и отишли заедно до Бърза помощ към 21ч. същия ден. Там, лекарите установили травма на главата с оток на лявата страна, болки в гръден кош и гръб отдясно. Според свидетеля, в продължение на 1 месец след произшествието, сестра му се оплаквала от болки в главата и гърба, не можела да стои и била отпаднала, като през този период провеждала предписаното й лечение.

Съдът кредитира показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, тъй като са безпротиворечиви и съответстват на доказателствената съвкупност по делото. От тях безспорно се установява, че ищцата е била пътник в таксиметровия автомобил, управляван от свК.. Независимо от възможната му заинтересованост, поради роднинската връзка с ищцата, съдът дава вяра на показанията на св.Б., тъй като същите не съдържат твърдения за факти относно инцидента, които да не се считат за достоверни, с оглед събраните по делото доказателства.

В тази връзка, видно от представеното съдебномедицинско удостоверение №284/2016г. от 24.08.2016 г., издадено от д-р Е.Б.от Отделение Съдебна медицина при „У.П.Д.С.К." АД, гр. С.З., на ищцата е извършен преглед, при който са установени контузия на главата и гръдния кош, както и болезнен оток на главата, причинени от действието на твърди тъпи предмети, водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата.

По делото е представен и лист за преглед ДКБ/СО №1000/23.08.2016г. на пациент Д.А.Г., извършен в 21.10 ч на посочената дата, с основна диагноза „Контузия на главата и тялото“.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертизата се установява, че при процесното ПТП, ищцата е получила контузия на главата и гръдния кош и травматичен оток на главата. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил при описаното в материалите по делото ПТП. Посочените травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като срокът за възстановяване от травматичните увреждания е бил в рамките на около две седмици.

Според заключенията (основно и допълнително) на автотехническата експертиза по делото, механизмът на ПТП е следния: На 23.08.2016 г. в гр.С.З. процесният таксиметров автомобил, управляван по ул.”***” в средната част на източната/дясната лента в посока север, е доближил и навлязъл в кръстовището с ул.”***”. Към същия пространствено-времеви момент по ул.”***”с направление на движението от изток на запад в кръстовището е навлязъл процесният автомобил „Ситроен”. Траекториите на двата автомобила се пресекли и настъпил удар, като автомобилът „Ситроен” с предна челна част контактувал със средна странична дясна част на таксиметровия автомобил в зоната между двете врати. При удара ищцата е пътувала на задната дясна седалка на таксиметровия автомобил, която е била оборудвана с предпазен колан. При удара вътрешни детайли /десни врата, стъкло и колонка/ са достигнали и контактували с десни части на тялото на пътуващата на задна дясна седалка. Според вещото лице при страничен удар предпазният колан не ограничава движението на тялото в дясна посока, не би ограничил и движението наляво от таза нагоре.

Съдът кредитира заключението на САТЕ като компетентно и обосновано, съобразено с доказателствената съвкупност по делото. Освен че потвърждава установения от другите доказателства механизъм на ПТП, заключението опровергава възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради непоставяне на предпазен колан, тъй като, според вещото лице, при установените място и посока на удара, движението на тялото на пътника би било едно и също с и без поставен предпазният колан. В крайна сметка, при лежаща върху ответника доказателствена тежест, не бе доказано надлежно, че травматичните увреждания на ищцата са причинени поради липса на поставен предпазен колан.

Въз основа на събраните доказателства, обсъдени по-горе, съдът приема за доказани твърденията на ищцата за претърпени вследствие процесното ПТП неимуществени вреди – болки и страдания вследствие причинените и травматични увреждания при процесното ПТП на 23.08.2016г., изразяващи се в контузия на главата и гръдния кош и болезнен оток на главата, имащи характер на лека телесна повреда. Анализираните доказателства напълно опровергават крайно хипотетичната и дори цинична теза на въззивника, че ищцата изобщо не се е возила в таксиметровия автомобил и затова няма качеството на пострадала при процесното ПТП. Освен че противоречи на доказателствата по делото и на всякаква логика, подобна теза не дава отговор на основателния въпрос как тогава ищцата е разбрала, че на 23.08.2016г., на кръстовище между ул.“***“ и „***“ в гр.С.З. е възникнало ПТП, ако не е присъствала на самото ПТП. На практика, въззивникът негласно твърди, че ищцата е узнала (незнайно как) за процесното ПТП и е решила да се престори на пострадала при същото, за да претендира застрахователно обезщетение. Поради абсурдността на тези аргументи, по-нататъшни разсъждения в тази насока, съдът, от уважение към правото, не счита за необходимо да излага.

Съдът намира, че претендираният от ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3000 лв не е прекомерен, тъй като отговаря на обема на негативни преживявявания (болки и страдания), претърпени от нея вследствие процесното ПТП, поради което съответства на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Размерът е съобразен както с конкретиката на събитията относно процесното ПТП, така и с обществено-икономическата ситуация в Държавата, която не позволява да се приеме, че обезщетението е прекомерно или в голям размер. Установеният период на негативни преживявания от около месец също не обуславя по-нисък размер на същото.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за осъждане на З.Б.И." АД, гр. С., п.к 1407, район Л., бул. „***, ЕИК ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Д.А.Г. *** сумата 3000 лева, представляваща обезщетение по чл.226 КЗ /отм./, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.08.2016 г. до окончателното й изплащане, се явява основателен и доказан. Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло. На основание чл.272 ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния акт, които изцяло споделя.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, З.Б.И." АД, гр. С., п.к 1407, район Л., бул. „***, ЕИК *** ще бъде осъдено да заплати на Д.А.Г. разноските по делото пред настоящата инстанция от 450 лв за адв. хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                     РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1355/21.12.2018г. по гр.дело №3073/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда З.Б.И." АД, гр. С., п.к 1407, район Л., бул. „***, ЕИК ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Д.А.Г. *** сумата 3000 лева, представляваща обезщетение по чл.226 КЗ /отм./, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.08.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1046,14 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА З.Б.И." АД, гр. С., п.к 1407, район Л., бул. „***, ЕИК ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Д.А.Г., ЕГН:**********,*** 34, разноските по делото пред настоящата инстанция от 450 лв за адв. хонорар.

Решението е окончателно.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           1.

 

 

 

                                                                           2.