Решение по дело №550/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.М. Т., против Национална агенция за приходите, ЕИК *********, гр.София, бул.Дондуков № 52, за заплащане на сумата, в размер на 500 лв., представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита, в административно производство по реда на чл.41, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 183/19.08.2021г., с което се потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 ДОПК, за което е съставен Протокол сер. АА № 0048429/05.08.2021г., които впоследствие са обявени за незаконосъобразни, както и сумата от 217,77лв., представляваща законна лихва, считано от 06.08.2021г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

Ищецът обосновава исковата си претенция като посочва, че с постановеното от административния орган решение са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, изразяващи се в поставяне на технически средства за контрол на МПС, превозващо стоки, собственост на „Изток инвест 3000" ЕООД извършени на 05.08.2021г., при ГКПП „Пристанище Варна - Запад" от служители на Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, за което е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №0048429/05.08.2021г., които впоследствие са отменени от компетентния съд като незаконосъобразни. Счита, че в настоящия случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и актове на административни органи, настъпила вреда и причинно следствена връзка между първите две. Сторените от „Изток инвест 3000" ЕООД, разноски в административното производство по чл. 41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП - Варна, изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, представляват вреда която е настъпила за жалбоподателя, следствие от извършените незаконосъобразни действия на служители на НАП. Подчертава, че правото на професионална правна помощ и защита е основно конституционно право на гражданите, като упражняването му не може да се приеме като своеволен акт, а като единствена възможност за своевременна и пълноценна защита на техните права и законови интереси. По отношение на претендираните лихви ищецът намира, че действията по обезпечаване на доказателства, по чл. 40 от ДОПК са преустановени от административните орган на 06.08.2021г., за което е съставен Протокол сер.АА №1473935/06.08.2021г. Като се позовава на тълкувателна практика счита, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва е именно 06.08.2021г. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание, ищецът, чрез преупълномощен адв. П. Т., поддържа исковата молба и искането за разноски. Счита, че в мотивите на съдебния акт по по адм. дело № 2002/2021г. е допусната техническа грешка – съдът е посочил, че разноските се присъждат по фактура на л.12 на адв. П. Т., която не може да съобразяваме в настоящото съдебно производство и която не рефлектира върху основателността на исковата претенция.

Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез гл. юрисконсулт Р. Г., оспорва иска като неоснователен и недоказан, и моли същият да бъде отхвърлен. В депозиран писмен отговор на исковата молба излага подробни съображения по същество. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за неоснователна, тъй като липсва необходима предпоставка от фактическия състав по чл.1 от ЗОДОВ - вреда. Счита, че сумата, която се претендира под формата на обезщетение за имуществени вреди, вече е била присъдена на ищеца от друг състав по ч. адм. дело № 2002/2021г., като е налице и съдебна практика в тази насока.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2021г. при ГКПП - Пристанище Варна-Запад, органи по приходите от ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, предприели действия по обезпечаване на доказателства, на основание чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, изразяващи се в поставяне на 1бр. техническо средство за контрол - пломба, с номер №0534090 на МПС с марка "Ивеко", с рег.№ [рег. номер] и ремарке № [рег. номер]. На ремаркето бил натоварен контейнер с № FCIU9393613 със стоки, собственост на „Изток инвест 3000" ЕООД, представляващи MDF профили, с място на разтоварване гр. Николаево, обл. Стара Загора - склад на „Изток инвест 3000" ЕООД.

За предприетите действия е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №0048429/05.08.2021г., ведно с Приложение №1, в който по указание на органа по приходите е посочен изрично място и час на предвиденото разтоварване на стоката. Свалена била линейна пломба, която е върната на водача М. С.. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство и ремаркето, като за МОЛ и пазач на същата е назначено лицето - водач на превозното средство.

„Изток инвест 3000" ЕООД, чрез адв. П. Т., подало жалба до Директора на ТД на НАП - Варна /л.16-17/ срещу действията по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол cep. АА №0048429/05.08.2021г. За осъщественото процесуалто представителство по изготвяне и подаване на жалбата, на дружеството е издадена фактура № 29/16.08.2021г. на стойност 500 лева. Заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение по посочената фактура било удостоверено с разписка № *********/16.08.2021 г. издадена от адв. П. Т. /л. 12 от ч.а.д.№ 2002/2021г./.

С Решение № 183/19.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна е отхвърлена депозираната жалба от „Изток инвест 3000" ЕООД срещу действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателствата, обективирани с Протокол cep. АА №0048429/05.08.2021г.

След изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, на осн. чл.41, ал.3 от ДОПК, от „Изток инвест 3000" ЕООД, чрез адв. М. Т., е подадена жалба № 13120/08.09.2021г. до Административен съд - Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства, по която било образувано ч. адм. дело № 2002/2021г. по описа на съда. Към жалбата били приложени пълномощно на адв. М. Т., фактура № 29/16.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", ведно с разписка № *********/16.08.2021 г., издадени от адв. П. Т. /л.12 от ч. адм. дело № 2002/2021г./, фактура № 340/01.09.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "процесуално представителство пред Адм. съд - Варна", ведно с разписка № 340/01.09.2021 г., издадени от адв. М. Т. /л.13 от ч. адм. дело № 2002/2021г./, Договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021г. и списък с разноски.

С Определение № 2256/10.09.2021 г. по частно адм. дело № 2002/2021 г. на Адм. съд – Варна са отменени по жалба на „Изток инвест 3000" ЕООД, извършените от органите по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по протокол серия АА № 0048429/05.08.2021 г. действия по запечатването на стока намираща се в контейнер № FCIU9393613, представляваща МДФ профили с бруто тегло 26000 кг., намираща се в ТС марка „Ивеко“ с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер].

С определението Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000" ЕООД направените по делото разноски, представляващи 50 лв. - заплатена държавна такса и 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат Т. процесуално представителство „съобразно фактура и разписка приложени на л.12 от делото“. На основание чл.41, ал.3 от ДОПК е посочено, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

От страна на приходната адвинистрация е депозирано искане по чл.248 ГПК за изменение на Определение № 2256/10.09.2021 г. в частта на разноските, което с Определение № 2518/07.10.2021 г. същото е оставено без уважение.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменени незаконосъобразни действия на административни органи.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

На основание чл.205, ал.1 от АПК, Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Страните не формират спор по фактите. Безспорно е установено, че ищецът е ползвал адвокатска защита при обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №0048429/05.08.2021г., както по административен, така и по съдебен ред. При административното обжалване защитата е била извършена от адв. П. Т., и е била заплатена, съгласно фактура № 29/16.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", и разписка № *********/16.08.2021 г., издадени от адв. Т.. Защитата при съдебното обжалване в рамките на адм. дело № 2002/2021г. е била извършена от адв. М. Т., и е била заплатена от ищеца, съгласно фактура № 340/01.09.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "процесуално представителство пред Адм. съд - Варна", и разписка № 340/01.09.2021 г., издадени от адв. М. Т..

С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, които съставляват заплатено възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на действие на административен орган, предвидено с чл.41, ал.1 и ал.3 от ДОПК. С Определение № 2256/10.09.2021 г. по частно адм. дело № 2002/2021 г. на Адм. съд – Варна са отменени по жалба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, извършените от органите по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по протокол серия АА № 0048429/05.08.2021 г. действия по запечатването на стока намираща се в контейнер № FCIU9393613, представляваща МДФ профили с бруто тегло 26000 кг., намираща се в ТС марка „Ивеко“ с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер], като определението не подлежи на обжалване, и е влязло в сила на 10.09.2021г.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В казуса е безспорно, че отменените като незаконосъобразни действия на органи по приходите са такива на административни органи и са форма на проявление на административната дейност на тези органи, съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК. Както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете или действията по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е определено с чл.8, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск относно присъждане на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на чл.161 от ДОПК и/или чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредби регулират разпределяното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Следователно единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

За да се ангажира отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. отменен като незаконосъобразен, респективно обявен за нищожен, административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице; 2. претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и вредите.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Върховният административен съд не е възприел виждането, според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Напротив, в цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че след като гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Ищецът в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше извършено действието по обезпечаване на доказателства, оспорено по административен ред.Предвид изложеното, възражението на ответника в тази насока, релевирано в писменото му становище по делото, не може да бъде споделено.

Към момента на подаване на жалбата вх.№ 37881/18.08.2021г. от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, чрез адв. П. Т., до Директора на ТД на НАП – Варна, срещу действията по обезпечаване на доказателства са издадени фактура № 29/16.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", и разписка № *********/16.08.2021 г. за получената от адв. Т. сума, приети и приложени на л.12 от адм. дело № 2002/2021г. на Адм. съд - Варна. Същите не са оспорени от ответника, и съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, удостоверяват, че ищецът е договорил и заплатил адвокатското възнаграждение. Оспорени са били действията по обезпечаване на доказателствата по задължителния административен ред, от което следва, че възнаграждението за адвокат е било дължимо, поради това, че е извършено процесуално представителство по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Налага се извод, че е изпълнен фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Независимо от горното, обаче, исковата претенция в случая е неоснователна поради възмездяването на заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване на действията по обезпечаване на доказателства по административен ред, което е станало в производството по частно адм. дело № 2002/2021 г. по описа на Административен съд – Варна. С влязлото в сила Определение № 2256/10.09.2021 г., с което действията по обезпечаване на доказателства са отменени, в полза на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, са присъдени разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, конкретизирано в мотивите, непосредствено преди диспозитива, като: „адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат Т. процесуално представителство съобразно фактура и разписка приложени на л.12 от делото.“ На л.12 от делото е приложена именно - фактура № 29/16.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", и разписка № *********/16.08.2021 г. за получената от адв. Т. сума, въпреки че в съдебното производство дружеството е представлявано от друг адвокат – адв. М. Т., въз основа на друго пълномощно.

Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че тези разноски са извършени в хода на административното производство и по-точно в производството по задължителното административно обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, а не в хода на съдебното производство по частно адм. дело № 2002/2021 г. на Административен съд – Варна. Въпреки това, с влязлото в сила Определение № 2256/10.09.2021 г. същите са присъдени като разноски по частно адм. дело № 2002/2021 г. на Административен съд – Варна, като ТД на НАП – Варна, която е част от НАП, е осъдена да ги заплати, след което в полза на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е издаден изпълнителен лист. С оглед гореизложеното, съдът намира, че при уважаване на настоящия иск би се стигнало до присъждане за втори път на същите разноски/разходи, а оттам – до неоснователно обогатяване за дружеството – ищец, по смисъла на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. След като претърпените от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД вреди вече са възстановени, макар не по реда на ЗОДОВ, а чрез присъждането им като разноски по частно адм. дело № 2002/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, принципът на справедливостта е спазен, като повторното им присъждане, каквото се цели с подаване на процесната искова молба, би го нарушило, довеждайки до неоправдано разместване на имуществени блага. При последното би се стигнало до незаконосъобразно обогатяване на ищеца за сметка на обедняване на ответника, без да е налице основание за това /в този смисъл решение № 2092/22.02.2024г. по административно дело № 10997/2023 г. на ВАС и решение № 1324/06.02.2024г. по административно дело № 11629/2023 г./.

Горните изводи не се променят и от обстоятелството, че „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е претендирало разноски в производството по частно адм. дело № 2002/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, като по делото са представени доказателства за извършени от дружеството разноски, както във връзка с обжалването по административен ред /горецитираните фактура и разписка на л.12 от а. дело 2002/2021г./, така и във връзка със съдебното производство /фактура № 340/01.09.2021г. на стойност 500 лева, с предмет "процесуално представителство пред Адм. съд - Варна", ведно с разписка № 340/01.09.2021 г., издадени от адв. М. Т. на л.13 от а. дело 2002/2021г./. Дори да се приеме, че се касае за допусната от съда в определението по адм. дело 2002/2021г. явна фактическа грешка /макар че фактурата и разписката са индивидуализирани освен с листа от делото, на който се намират, и с техния издател – адв. Т./, същата не може да бъде преодоляна или санирана в настоящото производство, в което съдът е длъжен да се съобрази с влязлото сила определение. Мотивите и диспозитивът на съдебния акт представляват единно и неделимо смислово цяло, и в този смисъл определението по адм. дело № 2002/2021г. категорично сочи кои разноски са присъдени, респективно – репарирани, а именно – претендираните в настоящия процес разноски за адвокат във връзка с обжалване на действията по обезпечаване на доказателства по административен ред. Релевантен е единствено фактът, че претендираната с настоящия иск сума за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв., за осъществено представителство в производството по административно оспорване на действията на приходната администрация, за която е издаден разходооправдателен документ - фактура № 29/16.08.2021г. и разписката към нея от същата дата, към датата на подаване на исковата молба, а така също и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, е възстановена в патримониума на „Изток инвест 3000“ ЕООД. Настоящият ищец – жалбоподател по адм. дело № 2002/2021г., е бил длъжен да прояви необходимата активност в рамките на цитираното производство, включително по реда на чл.248 или чл.251 ГПК вр. чл.144 АПК, за да получи с крайния съдебен акт обезвреда на сторените във връзка със съдебното производство разноски, а не на тези от административното обжалване.

По гореизложените съображения, законна лихва, считано от 06.08.2021г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми, също не се дължат на ищеца, защото задължението за лихва по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото в случая не е налице.

С оглед горното исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство е неоснователна, по аргумент на противното на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от юрисконсулт, чрез представяне на писмени становища и явяване в о.с.з. Делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е след провеждане на едно публично съдебно заседание, искът не е над 10000 лева. Предвид изложеното и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП сумата от 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, против Национална агенция за приходите, ЕИК *********, гр.София, бул.Дондуков № 52, за заплащане на сумата, в размер на 500 лв., представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита, в административно производство по реда на чл.41, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 183/19.08.2021г., с което се потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 ДОПК, за което е съставен Протокол сер. АА № 0048429/05.08.2021г., които впоследствие са обявени за незаконосъобразни, както и сумата от 217,77лв., представляваща законна лихва, считано от 06.08.2021г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

ОСЪЖДА „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.