РЕШЕНИЕ
№795/12.11.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова......………………...…..………...……в присъствието на прокурор
Валентина Радева-Ранчева ………..................……………………………като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) №784 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково, подадена
чрез пълномощник, срещу Решение №97/29.05.2019г., постановено по АНД №105 по
описа на Районен съд – Харманли за 2019 година, с което е потвърдено НП №7/28.02.2019г.,
издадено от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Хасково.
Касационният
жалбоподател счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, поради постановяването му при допуснато нарушение на процесуалните
правила, неправилно приложение на материалния закон и неподкрепено с
доказателства. Съдът не обсъдил направените от наказаното дружество възражения
и не отчел допуснатите при издаване на НП съществени процесуални нарушения.
Съставеният АУАН бил неточен, неясен и неразбираем, с което се засягало правото
на защита на дружеството. Така допуснатото съществено процесуално нарушение,
водело до опорочаване на цялото производство и на издаденото НП. Предвид
характера на административнонаказателното производство, следвало при вземане на
пробите да присъства и представител на „В и К“ ЕООД – Х. Видно от доказателствения
материал, такъв представител нямало, нито бил поканен да присъства, дружеството
дори не било уведомено за извършване на проверката. Същевременно се споменавал
констативен протокол с №4, съставен на 08.01.2019г., без да става ясно кой го е
съставил и кой е присъствал при съставянето му. Не ставало ясно дали въобще
протоколът съществува като до момента такъв не бил връчен на дружеството. Според
касатора административнонаказващият орган не доказал, че възприетата в АУАН и в
НП фактическа обстановка отговаря на действителната. Освен това фактическата
обстановка, отразена в АУАН се различавала от тази в НП. Налице били неясноти относно момента на
извършване на твърдяното нарушение, вкл. не ставало ясно дали се касае за едно
деяние или за повече такива и в какво се състоят. Така изобщо не можело да се
направи преценка дали са спазени изискванията на чл.34 от ЗАНН. Визираните в разпоредбата
срокове били преклузивни и неспазването им винаги опорочавало издадените в
такива производства актове. Касаторът сочи също, че не била обсъдена
възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. Липсвали пречки за прилагане на
разпоредбата, а освен това целите на ЗАНН щели да се постигнат и с едно
евентуално предупреждение без да се налага наказание.
По изложените
съображения касаторът моли за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление. Представя писмени бележки.
Ответникът - РЗИ – Хасково, чрез процесуален представител оспорва
касационната жалба и моли да се остави в сила атакуваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и
законосъобразно.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в същата
съображения.
С атакуваното решение
Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление №7/28.02.2019г. на
Директора на РЗИ-Хасково, с което на основание чл.210, ал.3 от Закона за здравето
(ЗЗ), на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Х., е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.3, ал.1 вр. чл.4а от Наредба
№9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно битови цели.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел, че при
провеждане на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че актът
и НП изхождат от компетентни органи, съставени са при спазване на процесуалния
ред и в законоустановените срокове, както и че имат необходимите реквизити и
изискуемото съдържание. Съдът е приел също, че санкционираното деяние е
безспорно установено и доказано, и правилно е ангажирана отговорността на
дружеството като наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението.
Настоящата
инстанция не споделя изводите на
районния съд.
При правилно
установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до неправилен извод за
законосъобразност на НП.
Съдът не е
отчел, че в случая административнонаказателната процедура е незаконосъобразно
проведена.
В АУАН и в НП за нарушена е посочена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно битови цели (Наредбата) , въвеждаща задължение за водоснабдителните организации да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода. Направена е и привръзка с чл.4а от Наредбата и със ЗЗ. Съгласно чл.4а ал.1 от Наредбата в населени места, селищни образувания за курортни нужди и курортни комплекси доставяне на вода за питейно-битови цели с цистерни се допуска по изключение и за ограничен период от времe в случаи на бедствия и аварии, водещи до прекъсване на водоподаването или до силно влошаване качеството на питейната вода, както и при режимно водоснабдяване. Според ал.2 на чл.4а, при изпълнение на задълженията по ал. 1 водоснабдителните организации са длъжни да предприемат необходимите мерки доставяната с цистерни вода да отговаря на всички изисквания на наредбата и да не създава риск за здравето на потребителя.
Според даденото
в акта и в НП фактическото описание на санкционираното деяние, същото се състои
в непредприемане от страна на водоснабдителната организация на всички
необходими мерки за осигуряване снабдяването на населението с.К., общ.С. с
безопасна и чиста питейна вода и по-конкретно – непредприемане на мерки за
доставяне на вода за питейно-битови нужди с цистерни, отговаряща на всички
изисквания на Наредбата и несъздаваща риск за здравето на потребителя.
За така
описаното нарушение дружеството-касатор е наказано на основание чл.210 ал.3 от
ЗЗ, според който подлежи на санкциониране юридическо лице, извършило нарушение
по ал.1. Ал.1 на чл.210 от ЗЗ предвижда наказание за извършващите дейност в
нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по
прилагането му.
В случая не
става ясно кое здравно изискване, въведено в ЗЗ или в нормативен акт по
прилагането му е нарушило дружеството. Посочени са за неспазени разпоредби от Наредба
№9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно битови цели, която
обаче не се явява подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗЗ, доколкото е издадена на основание чл.135 т.3
вр. чл.189 от Закона за водите. Наред с това най-общо се сочи, че нарушението е
по ЗЗ без да се конкретизира неспазена разпоредба от този закон, която да може да се обвърже с чл.3
ал.1 и чл.4а от Наредбата и да обоснове санкциониране по реда и на основанията
в ЗЗ, вкл. и на основание чл.210 ал.3 от ЗЗ.
Предвид горното,
вмененото на касатора нарушение неправилно е квалифицирано като такова по
чл.210 ал.3 вр. ал.1 от ЗЗ. Така допуснатото нарушение при провеждане на
административнонаказателната процедура е съществено, доколкото ограничава възможността
на наказаното лице да разбере за какво точно е санкционирано и да организира
адекватно защитата си.
Като не е установил допуснатото при провеждане на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, предпоставка за отмяна на Наказателното постановление, районният съд е постановил решението си в нарушение на закона – основание за касирането му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспореното решение следва да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №97/29.05.2019г., постановено
по АНД №105 по описа на Районен съд – Харманли за 2019, вместо което
ОТМЕНЯ НП №7/28.02.2019г., издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция – Хасково.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.