Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 08.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №690 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №18-0906-000684 от 28.05.2018 година на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., е наложена на И.С.Т., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178Д от ЗДвП - глоба в размер на 200,00 лева, като е посочено, че при разглеждане на АНП е оставено без уважение подаденото възражение вх. №906000-4066/18.05.2018 г. Автомобилът е паркиран от И.Т., за това, че на 17.05.2018 г. около 13.10 часа в гр. Ловеч, на кръстовището на ул. „Георги С. Раковски” и ул. „Търговска”, като водач на л.а. – Рено Флуанс с рег. №ЕН 2626 КН, държава България при обстоятелства: паркира л.а. Рено Флуанс с рег. №ЕН 2626 КН, собственост на С. Т.Т., ЕГН ********** на паркомясто, определено за хора с трайни увреждания. Водачът е сам в автомобила, с което е извършил:
1. Лице, което без да има това право, паркира на място определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.С.Т., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага, че на посочената в акта дата паркирал атакуваното в 12.30 часа на ул. Търговска срещу ул. Г.С. Раковски, като около 30 минути по – късно му се обадил по телефона неговия баща С. Т. и му казал, че двама полицаи му били телефонирали, че чакат водача на МПС да се яви до автомобила. Излага, ч в последствие му бил съставен процесния АУАН, за паркиране на място за хора с трайни увреждания. Излага, че автомобила се водел на името на С. Т., който е с трайни увреждания, който бил докаран в гр. Ловеч със собственият му автомобил. Излага, че документа удостоверяващ, че автомобила е на инвалид физически не бил поставен в автомобила, защото лицето било забравило да го вземе. Пралата копие от удостоверението /талон/ за паркиране на предвидените за целта мест, както и ТЕЛК решение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли да се отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основания.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М.Д.П. и Р.П.В., от становището на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 17.05.2018 година бил съставен АУАН с бл. №613378 за установяване на административно нарушение от св. М.Д.П. в присъствието на св. Р.П.В., срещу И.С.Т., ЕГН ********** ***, за това, че на 17.05.2018 г. около 13.10 часа в гр. Ловеч, на кръстовището на ул. „Георги С. Раковски” и ул. „Търговска” паркира л.а. Рено Флуанс с рег. №ЕН 2626 КН, собственост на С. Т.Т., ЕГН ********** на паркомясто, определено за хора с трайни увреждания. Водачът е сам в автомобила, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателство к.т. №4926505. В акта е вписано като възражение „МПС – то де види на инвалид, но в този момент няма как да удостоверя с необходимите документи.”. В законно установения срок е депозирано писмено възражение, с което са представени карта за паркиране за хора с увреждания №06908 и ЕР №0800 от 052 от 24.03.2015 г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – Плевен. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
По пункт 1 от обжалваното НП.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Т. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, съобразно който „паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания;”.
От показанията на актосъставителят П. и свидетелят В. се установява, че на посочените в АУАН дата и час установили, че л.а. Рено Флуанс с рег. №ЕН 2626 КН, собственост на С.Т.Т., ЕГН ********** бил паркиран на паркомясто, определено за хора с трайни увреждания, което не се оспорва от жалбоподателят Т.. Установява се, че актосъставителят направил проверка по рег. номер на автомобила за неговият собственик, като чрез свои колега от КАТ се свързал със собственика на автомобила, който бил баща на жалбоподателят, когото уведомил по телефона за паркирания автомобил, и че следва водача да се яви при автомобила. Установява се, че малко след този разговор при тях пристигнал жалбоподателят, когото уведомили, че автомобила няма поставен стикер, че се управлява от лице с трайни увреждания, обяснили му, че автомобила е паркиран на паркомясто определено за хора с увреждания, и че непредставянето на документ, че автомобила може да бъде паркиран на това място представлява нарушение, в следствие на което на жалбоподателят бил съставен процесния АУАН.
От изложеното дотук става ясно, че съставът на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, а именно паркиране на място, определено за хора с трайни увреждания е осъществено от обективна и субективна страна от жалбоподателят, в качеството му на участник в движението. Безспорно по делото се доказа, че жалбоподателят към момента на проверка е притежавал, но не е представил издадена по надлежния ред и в изискуемата форма карта по чл.99а, ал.1 от ЗДвП за паркиране за хора с трайни увреждания, която дава право на притежателя й да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания на обозначените за това места.
Правилно АНО е приложил за инкриминираното нарушение санкционната норма на чл.178Д от ЗДвП и е наложил глоба в предвидения размер от 200 лева, който е точно фиксиран и не може да бъде намаляван, дори и да са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът обаче, констатира, че в случая са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, и тъй като наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Настоящият състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно - наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание АНО да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая от съществено значение са подбудите за извършване на деянието - налице са данни, от които е видно, че водачът е паркирал л.а. собственост на инвалид на място, определено за хора с трайни увреждания, като с този автомобил е бил транспортиран собственика на л.а., за който в законно установения срок, след съставянето на процесния АУАН на АНО са били представени безспорни доказателства, че лицето е инвалид, и че към датата на извършване на проверката е притежавал карта за паркиране за хора с увреждания, но не я е носел със себе си, и съответно не я е представил. Също така, от съществено значение е, че не са налице отегчаващи обстоятелства и нарушението е извършено за първи път. /По делото не се приложени доказателства от които да е видно че, жалбоподателят е лице с висока обществена опасност, което като водач на МПС има нарушения по ЗДвП/. От друга страна, установи се въз основа на показанията на актосъставителя и на свидетелят по акта, че още на място, след констатиране на нарушението, жалбоподателят ги е уведомил, че е паркирал на мястото заради баща си, но че не носи в себе си картата за паркиране за хора с увреждания, в какъвто смисъл възражение е направено и в съставения АУАН. Нарушението е такова на формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в случая не е налице. Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно - наказващият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя с предвидената в чл.178Д от ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложена визираната в санкционната разпоредба санкция. Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, АНО е нарушил материалния закон. Това е и самостоятелно основание да се счете НП за незаконосъобразно.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0906-000684 от 28.05.2018 година на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., с което е наложена на И.С.Т., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178Д от ЗДвП - глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: