Решение по дело №7260/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6281
Дата: 27 август 2013 г.
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20121100507260
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

град С., 27.08.2013 година

 

        В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети “В” състав в публичното съдебно заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                             ОЛГА КАДЪНКОВА

 

при секретаря Ю. АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА гр. дело № 7260 по описа за 2012 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

         Със съдебно решение от 07.11.2011г., постановено по гр.дело №32778/2010г. по описа на СРС, Г.К., 53-ти състав, и съдебно решение от 30.03.2012г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, на основание чл.349, ал.1 от ГПК се поставя в дял на С.П.П. следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №**, находящ се в гр.С., ж.к.”Л.-Г”, бл.**, вх.”И”, ет.*, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 65.20 кв.м., заедно с избено помещение №1, с площ от 3.08 кв.м., при съседи на апартамента: изток-фасада, запад-фасада, север-апартамент №200, юг-апартамент №226 и при съседи на избеното помещение: изток-коридор, запад-мазе №2, север-стълбище, юг-коридор; ведно с 3.**7 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. Със съдебното решение е осъдена С.П.П. да заплати на К.И.С. на правно основание чл.349, ал.1 от ГПК сумата от 11913.17 лв. за уравняване на дяла й, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане. Със съдебното решение е осъдена С.П.П. да заплати на К.И.С. на правно основание чл.31, ал.1 от ЗС сумата от 1144.00 лв., обезщетение за лишаване от ползване на процесния апартамент за периода от 16.06.2009г. до 28.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2011г. до окончателното й изплащане; като е отхвърлен предявения иск за разликата над 1144.00 лв. до пълния предявен размер. Със съдебното решение е осъдена К.И.С. да заплати на С.П.П. на правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД сумата от 761.17 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2011г. до окончателното й изплащане; като е отхвърлен предявения иск за разликата над 761.17 лв. до пълния предявен размер. Със съдебното решение е осъдена К.И.С. да заплати по сметка на СРС сумата от 476.52 лв. за извършване на делбата и 160.00 лв. за разглеждане на претенцията по сметки. Със съдебното решение е осъдена С.П.П. да заплати по сметка на СРС сумата от 2382.63 лв. за извършване на делбата и 50.00 лв. за разглеждане на претенцията по сметки.

         Постъпила е въззивна жалба от С.П.П., с която се обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е присъдено да заплати на К.И.С. сумата за уравняване на дяла й, както и в частта относно присъденото обезщетение за ползване по чл.31, ал.1 от ЗС. Релевирани са доводи относно незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваните части. Твърди се, че присъдената сума за уравняване на дяла на другия съсобственик не съответства на пазарната цена на делбения имот, тъй като в приетите по делото експертни заключения значително се различават дадените пазарни цени на имота, които са силно завишени и като такива не отговаря на пазарния принцип и моментното търсене на пазара на недвижими имоти. В този смисъл се твърди, че присъдената сума за уравняване на дяла на другата съделителка е неправилна. Излага се още, че първоинстанционното решение е неправилно и в частта на присъденото в полза на К.И.С. обезщетение за ползване по чл.31, ал.1 от ЗС. Поддържа се, че първоинстанционният съд при уважаване на така заявената претенция не е отчел факта, че в производството не е доказано, че ищцата е заявила претенция за ползване на съсобствения й имот, както и че ответницата е попречила и осуетила ползването на имота от нея. Твърди се, че в изпратената нотариална покана ищцата не е направила искане за предоставяне на ползване на имота, а претендира само заплащане на месечен наем. В тази връзка се твърди, че за ищцата не е налице основание да претендира заплащане от другия съсобственик на обезщетение за ползване на делбения имот, след като няма заявена по надлежния ред такава претенция. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски.

         Въззиваемата страна -  К.И.С., чрез адв. С.Л., депозира писмен отговор, в който е взето становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд правилно е определил пазарната стойност на недвижимия имот, поставен в дял на въззивницата, както и размера на присъденото обезщетение за ползване. Твърди се, че в производството са доказани всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части.

         Предявен е иск за делба, втора фаза.

         Софийски градски съд като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

         Със съдебно решение от 09.03.2011г., влязло в сила, е допуснат до делба следния недвижим имот между страните и при следните квоти: АПАРТАМЕНТ №225, находящ се в гр.С., ж.к.”Л.-Г”, бл.**, вх.”И”, ет.*, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 65.20 кв.м., заедно с избено помещение №1, с площ от 3.08 кв.м., при съседи на апартамента: изток-фасада, запад-фасада, север-апартамент №200, юг-апартамент №226 и при съседи на избеното помещение: изток-коридор, запад-мазе №2, север-стълбище, юг-коридор; ведно с 3.**7 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата; между С.П.П. с квота на съсобственост от 5/6 идеална част, и  К.И.С. с квота на съсобственост от 1/6  идеална част.

         В първото съдебно заседание на 28.04.2011г. във втора фаза на делбата първоинстанционният съд е приел за разглеждане своевременно направената от въззиваемата-ищца - К.И.С. претенция по сметки за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, предмет на делбата, за периода от 11.06.2009г. до 28.04.2011г..

         Във втората фаза на делбеното производство е прието заключение на вещо лице инж. Е. Ц., в което е изчислена средна пазарна наемна стойност на имота, предмет на делбата, за периода от 11.06.2009г. до 28.04.2011г. като за 1/6 ид.ч. е в размер на 1144.00 лв..

         Приета е по делото тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица инж.Ц., инж.М. и инж. Г., в която е изчислена пазарна стойност на оценявамия имот, която възлиза на 71479 лв..

         Пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж.Н., в което е изчислена актуалната пазарна стойност на оценявамия имот към датата на изготвяне на експертизата – 28.05.2013г., която възлиза на 56640 лв., като за 1/6 ид.ч. възлиза на 9440 лв..

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Спорът между страните е досежно определената от първоинстанционният съд пазарна стойност на недвижимия имот – апартамент №225, находящ се в гр.С., ж.к.”Л.-Г”, бл.**, вх.”И”, ет.*, поставен в дял на основание чл.349, ал.1 от ГПК на въззивницата. Настоящият състав намира, че реалната пазарната стойност на делбения имот е тази, изчислена от вещото лице инж.Н., изготвила приетото пред настоящата инстанция експертно заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните по делото и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Така изчислената средна пазарна цена на имота е актуалната към датата на изготвяне на експертизата – 28.05.2013г., което обстоятелство е изрично уточнено от вещото лице инж.Н.. Следователно неправилно се явява определената от първостепенният съд стойност за уравняването на дяловете между съделителките. Сумата, която въззивницата следва да заплати на въззиваемата за уравняване на дяла й, възлиза на 9440 лв.. Обжалваното решение в частта, в която е осъдена въззивницата -С.П.П. да заплати на въззиваемата - К.И.С. на правно основание чл.349, ал.1 от ГПК за уравняване на дяла й за разликата над сумата от 9440 лв. до 11913.17 лв. /съгласно решение от 30.03.2012г., постановено по реда на чл.247, ал.1 от ГПК/ се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази част.

Относно претенцията на ищцата по чл.346 ГПК.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е искът на ищцата К.И.С. срещу ответницата С.П.П. за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода 11.06.2009г. - 28.04.2011 г. за ползването на процесния апартамент. Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху вещта, 2) ползване на вещта лично от единия съсобственик, вкл. и чрез допуснати от него лица на безвъзмездно основание - такова е всяко поведение, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, и 3) писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик - така ТР №7/2.11.2012г. на ОСГК - ВКС, решение №119/11.03.2009г. по гр. д. №3204/2008г. на ВКС, II Г.О., решение №80/24.02.2010г. по гр. д. №102/2009г. на ВКС, IV Г. О. и др.

В настоящия случай всички посочени предпоставки са налице. Не се спори между страните, а това е установено и с влязло в сила съдебно решение по чл.344, ал.1 ГПК, че процесният апартамент е съсобствен, като ищцата К.И.С. притежава 1/6 ид. части, а ответницата С.П.П. - 5/6 ид. части. Установява се и, че ответницата е била поканена от ищцата да й заплаща претендираното обезщетение за ползване с връчената й на 11.06.2009г. нотариална покана. Не е спорно и, че през целия исков период жилището се е ползвало само от ответницата, която е живяла и живее и понастоящем трайно в него, а ищцата не е обитавала и не е ползвала по никакъв друг начин имота. Неотносими към предмета на спора са причините за неползването на имота от ищцата /дали поради недопускане от ответницата или поради субективно нежелание от самата ищца/. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, като е достатъчно да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия съсобственикв този смисъл е съдебно решение №119/11.03.2009г. по гр. дело №204/2008г. на ВКС, II Г.О. По тези съображения изцяло неоснователни са доводите във въззивната жалба, че след като в изпратената до ответницата нотариална покана не е направено изрично искане за предоставяне на ползване на имота, а се претендира само заплащане на месечен наем, то не е налице основание за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Съдът намира да отбележи, че съобразно константната съдебна практика обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последния откаже или не се отзове - така и ТР №7/2.11.2012г. на ОСГК - ВКС. В конкретния случай ответницата не твърди и не доказва, че след получаване на нотариалната покана е предложила на ищцата да ползва процесния апартамент, нито й е предоставила ключ от същия, само в който случай тя би се освободила от задължението си по чл.31, ал.2 ЗС. Според данните от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж.Ц., което съдът кредитира, средният пазарен наем за процесното жилище за периода 11.06.2009г. - 28.04.20011г. е в размер на 6862 лв., т.е. обезщетението за ползване за принадлежащата на ищцата 1/6 ид. части е в размер на 1144 лв., до който размер правилно е бил уважен предявения иск. В тази част първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските по чл.355 ГПК.

На основание чл.355 ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата от тях държавна такса съобразно дяловете си. С оглед изхода на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено частично досежно дължимите от страните по сметка на СРС държавни такси за извършване на делбата, както следва: в частта, в която е осъдена К.И.С. да заплати по сметка на СРС за разликата над сумата от 377.60 лв. до размер от 476.52 лв.; както и в частта, в която е осъдена С.П.П. да заплати по сметка на СРС за разликата над сумата от 1888.00 лв. до размер от 2382.63 лв. за извършване на делбата. С оглед претенцията на въззивницата за присъждане на реално сторените от нея разноски пред настоящата инстанция, въззиваемата следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 180.00 лв., направени разноски /заплатена държавна такса за въззивно обжалване и възнаграждение за вещо лице/, изчислени по реда на чл.78, ал.3 от ГПК.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АО, ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ съдебно решение от 07.11.2011г., постановено по гр.дело №32778/2010г. по описа на СРС, Г.К., 53-ти състав, и съдебно решение от 30.03.2012г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, в ЧАСТТА, с която е осъдена С.П.П. да заплати на К.И.С. на правно основание чл.349, ал.1 от ГПК за разликата над сумата от 9440 лв. до 11913.17 лв. за уравняване на дяла й; както и в ЧАСТТА, в която е осъдена С.П.П. да заплати по сметка на СРС за разликата над сумата от 1888.00 лв. до размер от 2382.63 лв. за извършване на делбата; както и в ЧАСТТА, в която е осъдена К.И.С. да заплати по сметка на СРС за разликата над сумата от 377.60 лв. до размер от 476.52 лв. за извършване на делбата.

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 07.11.2011г., постановено по гр.дело №32778/2010г. по описа на СРС, Г.К., 53-ти състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА К.И.С., с ЕГН **********,*** /чрез пълномощник адв. С.Л./; да заплати на С.П.П., с ЕГН **********,***, офис №** /чрез пълномощник адв. Т.Т./; сумата от 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, реално направени разноски по делото пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ : 1./

 

 

                                                       2./