РЕШЕНИЕ
№1310/28.6.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и пети юни Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СОФИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2587
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.М.П. ЕГН **********, депозирана чрез адв.
Д.С.Д.-***, против Наказателно постановление № 19-0819-001383 от 19.04.2019г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на П. е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП
са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се
сочи, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно е приложен материалния закон. Твърди се, че възз.
не е извършил нарушенията за които е
наказан с издаденото НП. Алтернативно се сочи, че ако е имало нарушение, то е
маловажно защото от него не са произлезли вредни последици. Изтъква
се, че автомобилът е бил регистриран на 18.03.2019г.. Така, реално
неправомерните последици от действията на жалбоподателя били заличени още преди
издаването на атакуваното наказателно постановление.
На следващо място се сочи,
че описанието на фактите и обстоятелствата, както и на основанието за съставяне
на НП поставяли жалбоподателя в невъзможност да разбере защо е наказан - защото
му е съставен АУАН или защото и издадено постановление за отказ от образуване
на наказателно производство от ВРП.Постановлението на ВРП не можело да бъде
основание за издаването на НП, тъй като наказателно производство въобще не е
било образувано от прокуратурата. По този начин наказващия орган допуснал
съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя. Наказващият орган следвало
да конкретизира кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез
посочване на нарушените конкретно разпоредби. При
съставянето на НП не било достатъчно ясно индивидуализирано превозното средство
с което се твърди, че е извършено нарушението. Не били посочени други
индивидуализиращи белези на превозното средство освен марката му - Ауди A3.
Превозните средства се индивидуализирали по т. нар. VIN номер / номер на рама/,
който не бил посочен в НП. Във връзка с изложеното, се моли да бъде отменено НП
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание възз., не се явява и не се представлява от процесуален
представител, макар същият да е надлежно призован по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.03.2019г., около 16.40 часа жалбоподателят Д.П.
управлявал автомобил „Ауди А3” , с рег. № В8273ВН в гр.Варна, по бул.“*“ ,
посока ж.к.“*“. Въпросният автомобил бил закупен от П. на 12.01.2019г., като
сделката била изповядана от нотариус с рег. № 194 на Нотариалната камера и
информация за същата била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна. Въпреки
задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 12.03.2019г./
новият собственик – жалбоподателят П., не изпълнил законовите си задължения и
не заявил в Сектор ПП по местоживеене,***, промяната в собствеността, поради
което и на 15.03.2019г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена
служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.
На
горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от
полицейския служител – св. П.В.-мл.автокотрольор в
сектор ПП-Варна, който след като направил справка в информационните системи на
МВР установил, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена
на 15.03.2019г.
За
констатираното св. В. съставил АУАН с бл. № 959558, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В законоустановения срок възражения също
не били депозирани.
По случая била извършена и проверка ЗМ
№І-112/2019г. по описа на ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по преписката
били изпратени в РП-Варна, където била образувана пр.пр.№4361/2019г.
по описа на ВРП. С постановление от 12.04.2019г. прокурор от РП-Варна,
преценил, че извършеното от П. не
покрива признаците на престъпление по НК, поради което и на основание чл.213 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК отказал да образува досъдебно
производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка.
С оглед на горното прокурорът изпратил
материалите по делото на Началника на Сектор ПП-Варна за преценка реализирането
на административно наказателната отговорност на въззивника.
Въз основа на
изпратеното постановление на ВРП и материалите по преписка ЗМ №І-112/2019г. по описа на ОД на МВР-Варна ,
Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, на 19.04.2019г. издал
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява
и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля П.В., които съдът
кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени
служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№4361/2019г. по описа на ВРП, включваща материалите по преписка ЗМ №І-112/2019г. по описа на ОД на МВР-Варна , справки
от Сектор ПП-Варна, приложените към жалбата договор за покупко-продажба на МПС
с нотариална заверка на подписите и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група при ОД на МВР в Сектор ПП-Варна съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на група при ОД на МВР в сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с
надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и
ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия
съд.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не
се споделя от настоящия съдебен състав, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като в НП не бил конкретизиран кой ред се явява надлежен за
регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените конкретно разпоредби на
Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника
и то е за това, че управлява собствения си автомобил, придобит на 12.01.2019г. ,
който е със служебно прекратена регистрация.
Затова и съдът
приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени
възражения, спорни и неизяснени
обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО
е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
Съдът не
споделя виждането на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП страдало
от порок тъй като не съдържало достатъчно признаци, индивидуализиращи МПС в
частност. нар. VIN номер / номер на
рама/. МПС е било посочено, както в АУАН, така и в НП с посочване на
неговия модел и рег.№. Съгласно
параграф 2, т.9 на ДР на Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - дв,
бр. 105 от 2002 г., изм. - дв, бр. 67 от 2012 г.,
изм. - дв, бр. 20 от 2018 г.- „Идентификационен номер" или т.н. нар. VIN номер е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от
производителя с цел идентифицирането му. Отговаря на изискването на българските
стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030. Този идентификационен номер обаче, би
имал значение за индивидуализиране на МПС, единствено в случаите в които
предмет на адм. обвинение е МПС, което никога не е
било регистрирано на територията на Р България. В случая адм.обвинение
е за това, че е управлявано МПС, което е с прекратена от компетентните органи
регистрация, така че индивидуализирането ме с номер на рама не е било
необходимо.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи
са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по
чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка. Впоследствие след отказът да
се образува досъдебно производство, поради преценка на държавното обвинение, че
липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, но пък са налични данни
за извършено административно нарушение, наблюдаващия прокурор е упражнил
правомощията си по закон и е изпратил
делото на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от
2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело. Поради това и
становището, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя в тази посока,
също не се споделя от настоящия състав.
С НП на въззивника е наложено
административно наказание“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на
нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че
управляваният от жалбоподателя автомобил „Ауди А3”, с рег. № В8273ВН, е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е
бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване /в гр.Варна/
на датата посочена в административното обвинение. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е
придобил собствеността на автомобила на 12.01.2019г. в предвидената за това форма
съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на подписите/,
както и че в двумесечен срок от придобиването не е не е изпълни задължението си
по чл. 145 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да
регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е продължил да го
управлява. В горната насока са и показанията на св.В..
Съдът не
споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя /а и становището
на ВРП в постановлението за отказ да се образува ДП/, че деянието е извършено
без вина, доколкото жалбоподателят не е бил надлежно информиран за прекратяване
на регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП /в сила от 27.12.2017г./, съгласно, която – служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират П. за прекратяването на регистрацията /законът не им вменява и
такова задължение/. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и
няма как да се сподели тезата, че П. не е знаел, че регистрацията на автомобила
му ще бъде прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая крайният
срок за пререгистрация на автомобила е бил 12.03.2019г. и очевидно не е бил
спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно
прекратена, считано от 15.03.2019г.
Действително, видно от справката от Сектор „ПП” – Варна и от приложените
към нея извлечения от информационните системи на МВР на 18.03.2019г. е била извършена
промяна на регистрацията с услуга „възстановяване след прекратена регистрация,
промяна на собственост, промяна на номер“ на „Ауди А3”, с рег. № В8273ВН, но
тази промяна по никакъв начин не може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
тъй като към този момент същият с бездействието си е осъществил състава на адм.нарушение и пререгистрацията е следствие от неизпълнение
на неговото задължение и от обстоятелството, че на автомобила са били
премахнати регистрационните табели при съставянето на АУАН на 16.03.2019г..
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това
отговорност.Затова и съдът намира, че в
случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно П. е извършил
нарушението, за което е бил санкциониран.
Поради горното
и предвид доказаността на нарушението, основателно е
ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно
нормата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. С оглед на санкционната правна норма, която
предвижда размера на административната санкция, наложените с обжалваното
постановление наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, които са минимално
предвидените в санкционната норма, се явяват законосъобразни. За съда не съществува законова възможност да измени
издаденото НП, като определи административното наказание глоба или ЛПУМПС под
предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена
в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
На осн. Наредба №
Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10 точки, като съдът
намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй като
намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание по
смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
производство.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на
такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му
всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 140 от ЗДвП е
призвана да гарантира. Отделно от това видно от приложената по делото справка
за нарушител /водач същият е правоспособен водач от месец декември 2015г., като
за този кратък практически опит, не за
пръв път се налага административно наказание за нарушение на разпоредбите на
българското законодателство, свързани с транспортната сигурност. Няколко дни
след издаване на СУМПС същият е бил санкциониран с влязло в сила НП за
нарушение на чл.40 от ЗДвП- несъобразяване с правилата за маневра на заден ход.
През 2016г. и 2017г. двукратно е санкциониран с влезли в сила НП за това, че не
използва обезопасителен колан, а през 2017г. и 2018г.
срещу него са влезли в сила две НП, с
които е бил санкциониран за управление на МПС без застраховка ГО. Нещо повече
видно от справката за нарушител/ водач въззивникът е
бил санкциониран с глоба с фиш не само за превишена скорост, но и през 2016г.
му е наложена глоба с фиш за нарушение на чл.145 , ал.2 от ЗДвП, чиято редакция
към този момент е предвиждала задължение за
приобретателя /купувача/ на регистрирано пътно
превозно средство в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация
по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя. Горното идва да покаже, че въззивникът
системно не изпълнява задълженията си по ЗДвП при придобиване на собственост на
нов автомобил. Както бе отбелязано по-горе обстоятелството, че на 18.03.2019г.
/т.е. два дена след констатиране на настоящото нарушение/ автомобилът е
регистриран в Сектор ПП-Варна на името на въззивника,
е последица от неговото бездействие, в никой случай не е доброволен акт,
какъвто би бил ако същият не бе управлявал автомобил след дерегистрацията
му, а е последица от понесените от него административни санкции, в това число и
сваляне на рег.табелите на автомобила. Поради това и няма как да се
охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение.
Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед
превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения
ред.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0819-001383 от 19.04.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна,
Сектор ПП-Варна, с което на Д.М.П. ЕГН ********** е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети
и общо 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: