Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Гаджева и в присъствието на прокурора Аврамов, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 5157 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 10.10.2017г. по НОХД № 10404/2015г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 22 състав е признал подсъдимия К.И.Б. за невиновен в извършване на престъпления по чл.129,ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, в който се излагат доводи, че неправилно съдът е оправдал подс. К.И.Б., като се посочва, че обвинението се доказвало по несъмнен начин от свидетелските показания, съдебно-психиатричната експертиза и справката за съдимост. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия К.И.Б. за виновен и осъден по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП намира протеста за неоснователен, като моли първоинстанционанта присъда да бъде потвърдена.
Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подс. К.И.Б. -адв. Р.оспорва протеста, като моли първостепенната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Подсъдимият К.И.Б. в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
На 22.09.2014 г. около 15.00 часа, св.Й.К., св.Д.К.и св.Д.В.решили да отидат към къщата на св.Й.К., находяща се в гр.София, ул. „***". Вървейки по ул. „***" пред №15 св.Й.К., св.Д.К.и св.Д.В.срещнали подсъдимия К.Б.. В този момент подс. К.Б. се приближил до св.Й.К. и двамата се спречкали, като взаимно си нанесли удари. Свидетелят Д.К.ги разтървал. В този момент към лицата се приближил синът на подс. Б.-свидетелят К.Г., който носел в ръцете си керемида. Последният хвърлил керемидата в посока на св.Й.К. и го ударил по лицето. Свидетелят К.Г., след като ударил св.Й.К. с керемидата по лицето, избягал. Пострадалият бил закаран по спешност в медицинско заведение, където му бил извършен медицински преглед, при който било установено, че същият имал счупване на долна челюст в областта на левия ъгъл, което му причинило счупване на челюст.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.
Свидетелите Д.К., М.О., Б.С., К.Г., Д.В., които са присъствали на мястото на инцидента заявяват в съдебно заседание, че св. К.Г. е ударил пострадалия по лицето с керемида, като след този удар последния се хванал за лицето.
От анализа на тези гласни доказателствени средства, се изяснява също, че преди К.Г. да удари Й.К. по лицето с керемида, последният не е имал видими наранявания по лицето, нито видимо е демонстрирал, че го боли.
Пострадалият Й.К. също е разпитан в съдебно заседание, като в показанията си посочва, че се е сбил с подсъдимия. Твърди също в показанията си, че св. К.Г. също е бил на мястото на инцидента, както и че е възможно и друго лице да го е ударило.
Останалите разпитани в хода на съдебното следствие свидетели-Д.И., С.М.и Г.М.не са били на местопрестъплението и не са възприели непосредствено обстоятелства, изясняващи непосредственото поведение на всеки от участниците в инцидента. Първостепенният съд подробно е изследвал и обсъдил показанията на свидетелите, разпитани в хода на проведеното пред него съдебно следствие, разглеждайки ги поотделно и с оглед съвкупния доказателствен материал, като обосновано е извел фактическия извод, че счупването на челюстта на Й.К., не е в резултат на противоправно поведение от страна подсъдимия К.И.Б..
Медико-биологичните характеристики на теленото увреждане на пострадалия Й.К. и механизма на неговото получаване се установява от приетата от първата инстанция по реда на чл.282,ал.1 от НПК съдебно-медицинска експертиза.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите, съобразявайки се изцяло с правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и правилата на формалната логика.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка районният съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия К.И.Б. по обвинението за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствената маса се установи, че на 22.09.2014г. около 15.00ч. в гр.София, на ул.„***-ма”, пред №15, пострадалият Й.Б.К.е бил ударен с керемида по ченето от св. К.Г., в резултат на което е получил счупване на долна челюст в областта на левия ъгъл, което му е причинило счупване на челюст.
Този фактически извод следва, както въззивният съд посочи в настоящите мотиви, от показанията на всички свидетели очевидци, които твърдят, че св. К.Г. е хвърлил по св. К.Г. керемида и го е ударил с нея по лицето.
Обосновано първоинстанционният съд е направил извода, че липсват достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин, че травматичното увреждане на пострадалия, изразяващо се в счупване на счупване на челюст, е причинено следствие на противоправно поведение от страна на подс. К.И.Б..
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е приел, че авторството на деянието не е установено по несъмнен начин, което е довело до признаването на подсъдимия К.И.Б. за невиновен и оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.10.2017г., постановена по НОХД №10404/2015г. по описа на Софийски районен съд–Наказателно отделение, 22 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.