№ 124
гр. Смолян, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело
№ 20235400500076 по описа за 2023 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от
ГПК.
Образувано е по подадени въззивни жалби от Директора на ТП ДГС-Доспат
срещу решение № 101/03.11.2022г и решение № 116/05.12.2022г, постановени
по гр.дело № 148/2022г описа на РС-Девин .
С постановеното решение № 101/03.11.2022г по гр.дело 148/2022г по
описа на РС-Девин съдът е уважил предявените искове по чл. 344 ал.1
т.1-3 от КТ от Л. К. срещу ТП ДГС-Доспат .С това решение е
отменена издадената заповед от 04.04.2022г за прекратяване на
трудовото правоотношение на Л.К. , като работникът е възстановен на
заеманата длъжност "шофьор снабдител" и е присъдено обезщетение за
времето през което работника е оставен без работа, възлизащо в размер
на 5370,70 лева, .С решението от 03.11.22г е уважено възражението за
прихващане между изплатеното обезщетение по чл. 222 от КТ и
обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ, като са присъдени съответните
разноски в полза на бюджета на съдебната власт и заплатено
адв.възнаграждение.
1
На 05.12.2022г е постановено решение № 116/05.12.2022г по чл. 250 от
ГПК , като е допълнено постановеното решение от 03.11.2022г и ТП
ДГС Доспат е осъдено да заплати на Л.К. допълнително сума в размер
на 1375,80 лева -дължимо обезщетение за оставане на работника без
работа за посочен период от време , съгласно нормата на чл. 344 ал.1
т.3 от КТ
В подадената въззивна жалба от 21.11.2022г е посочено , че постановеното
решение на РС-Девин от 03.11.2022г е неправилно и незаконосъобразно , като
е поискана неговата отмяна .Изложени са доводи, че има надлежно
съкращаване на щата . Не се оспорва факта , че не е извършен подбор ,като
се твърди, че към момента на връчването на предизвестието не е имало
действащ колективен трудов договор и за работника не се прилага
закрилата по чл. 333 ал.4 от КТ . С оглед на изложеното е направен извод
,че уволнението е законно, като се твърди, че за работника не е предвидена
закрила по смисъла на чл. 333. ал. 4 от КТ и чл. 333 ал.1 т.4 от КТ.
Подадена е и въззивна жалба от ТП ДГС Доспат срещу съдебно решение
от 05.12.2022г , постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от
1375,80 лева на основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ, представляващо разликата
от уважения иск в размер на 5370,70 лева до 6746,50 лева, ведно със
законната лихва .Изложени са доводи, че съдът не е взел предвид доводите за
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, като е
поискана отмяна и на това съдебно решение. .
Срещу подадените въззивни жалби са депозирани писмени отговори от
страна на пълномощника на Л.К. , като са изложени доводи , че
постановените съдебни решения са законосъобразни и е поискана
тяхното потвърждаване.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, като е
депозирано писмено становище в подкрепа на подадените жалби .
Алтернативно е направено искане за връщане на заплатеното
обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ и прихващане на тази сума с
присъденото вземане на ищеца .Направено е възражение за прекомерност
на претендираните разноски.
Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв.Р .Исова , като
същата пледира потвърждаване на обжалваните съдебни актове и
2
присъждане на разноски.
След като се запозна с подадените жалби и приобщените
доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, като са подадени в
установения от закона срок, срещу подлежащи на обжалване
първоинстанционни съдебни актове и при наличието на правен интерес от
обжалване.Атакуваните съдебни актове са валидни и допустими.
Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни, а атакуваните
решения са правилни и законосъобразни по следните съображения:
На 19.01.2015г е сключен трудов договор между Л.К. и ТП ДГС-Доспат
, като работникът е назначен на длъжността „шофьор на лек автомобил до
9 места”, считано от 20.01.2015г. за срок „до свършване на определената
работа“. С последващи допълнителни споразумения срочното трудово
правоотношение е изменено в безсрочно ,като работникът е преназначен на
длъжност „снабдител шофьор“, считано от 15.08.2017г.
От Директора на ТП „ДГС Доспат“ е изпратено писмо на 10.01.2022г. до
ЮЦДП – Смолян, като е поискано съгласуване на промени в щата -
закриване на един щат на длъжността „снабдител шофьор“ и разкриване на
един щат за длъжност "общ работник". В отговор на искането с писмо от
02.02.2022г., директорът на ЮЦДП - Смолян уведомил директора на ТП
ДГС Доспат, че на редовно заседание на Управителен съвет на „ЮЦДП “ –
Смолян от 02.02.2022г. е прието направеното предложение за промяна в
длъжностното разписание на стопанството, като е одобрено разкриването на 1
щат за длъжността „общ работник“ и закриването на 1 щат за длъжността
„снабдител шофьор“, с цел отпадане на необходимостта от нея. В тази връзка
Директорът на ТП „ДГС“ - Доспат следвало да изпрати ново длъжностно
разписание за утвърждаване от директора на ЮЦДП, считано от 07.02.2022г.
На 07.02.2022г. работодателят връчил на Л.К. предизвестие по чл.326, ал.2
КТ във връзка с чл.328, ал.1, т.2 КТ в което е отразено ,че поради
извършено съкращаване в щата и след изтичане на срок от 30 дни ще
бъде прекратено трудовото му правоотношение .
След връчване на предизвестието работникът ползвал отпуск по болест
от 24.03.2022г. до 12.04.2022г. вкл.. На 28.03.2022г. работодателят изискал
от К. информация дали се ползва от закрила по чл. 333 от КТ , като
3
не е депозиран писмен отговор от работника.
Работодателят издал оспорената Заповед № 3-08-147/04.04.2022г, като
същата е връчена на 04.04.2022г .Със заповедта е прекратено трудовото
правоотношение на Л.К. на основание чл.328, ал.1 т.2 КТ, считано от
04.04.2022г.- поради съкращаване на щата за длъжността „снабдител
шофьор“. На основание чл.224, ал.1 КТ е начислено обезщетение за
неизползван годишен отпуск от 11 дни.
От работодателя е начислено и изплатено обезщетение по чл. 222 от КТ
в размер на 1349,31лева. .Съгласно представеното удостоверение за брутен
доход работна заплата на Л.К. за месец март 2022г е в размер 1 349.30 лева.
Л.К. е членувал в синдикална организация на КНСБ към ТП ДГС-Доспат
към 04.04.22г.
След прекратяване на трудовото правоотношение К. е регистриран в
Дирекция „Бюро по труда“ – Девин като безработен, като по делото не е
спорно, че същият не е започнал работа до приключване на съдебното
дирене в хода на първоинстанционното производство .
На 21.01.2021г е сключен „Браншови колективен трудов договор“ за
работещите отрасъл „Горско стопанство, стопанисване през 2021г. – 2022г.“
Съгласно чл.50 от приложения „Браншови колективен трудов договор през
2021 – 2022г.“ на работещите в отрасъл „Горско стопанство“ към ФСО КНСБ
и КТ Подкрепа, при съкращаване в щата е предвидена синдикална защита,
когато се прекратява трудовото правоотношение с член на синдикалните
структури. В тези случаи работодателят не може едностранно да прекрати
трудовият договор, без предварително съгласие на ръководството на
съответната синдикална организация. Съгласно § 9 „БКТД“, влиза в сила от
01.01.2021г. и важи до 31.12.2022г, като колективният трудов договор е
подписан и от директора на ЮЦДП - Смолян.
Горната фактическа обстановка не е спорна , като същата е възприета и
от първоинстанционния съд
Девинският районен съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно
и за неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане шест месеца без работа,
намиращи правното си основание в нормите на чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ .
Разгледан по същество, главният иск за признаване уволнението, извършено
4
със Заповед № 3-08-147/04.04.2022г на Директора на ТП "Държавно горско
стопанство“-Доспат за незаконно и неговата отмяна е основателен.
Л.К. е работил в ответното ТП "ДГС“ Доспат по трудово правоотношение на
длъжността "снабдител шофьор" до 04.04.2022г.
Прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено с
посочената заповед , като посоченото правно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ – поради
съкращаване на щата.
За законосъобразността на уволнението на това основание е необходимо
съкращаването в щата да е реално, т. е. съответната функция действително да
се премахва, съкращаването на щата да е извършено по съответния ред и от
органа, който има право да извършва такива промени.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд , че
в конкретния случай нямо надлежно взето решение от компетентен орган за
промяна в щатното разписание на ТП "ДГС Доспат ", изразяваща се в
твърдяното съкращаване на щата на ищеца – въззиваем.
Съгласно чл. 170 ал.1 т.4 от ЗГ компетентен да приеме структурата и щата
на териториалните поделения на държавното предприятие е Управителния
съвет на ЮЦДП, който е основния орган на управление на държавните
предприятия по чл. 163 от ЗГ. По силата на чл. 172 Аал.1 т.7 от ЗГ
директорът на държавното предприятие има право да утвърждава само
поименното щатно разписание на длъжностите в централното управление, но
не и да утвърждава, респ. променя структурата и щата на териториалните
поделения, както е в настоящия случай. Единственият компетентен орган,
който може да променя щатното разписание, т. е. да прави корекции в
структурата и щата на ответното териториално поделение е Управителния
съвет на ЮЦДП .
По делото не са ангажирани доказателства , от които да се направи
извод, че УС на ЮЦДП-Смолян е утвърдил надлежно ново щатно
разписание на ТП на ДГС Доспат . По делото са ангажирани писмени
доказателства, че на 02.02.2022г е проведено заседание на УС на ЮЦДП,
като е прието направеното предложение от Директора на ТП ДГС-Доспат
за разкриване на един нов щат на длъжността общ работник и закриване
на длъжността снабдител шофьор .В същото време не е представено
утвърдено ново щатно разписание, подписано от членовете на управителния
5
съвет.
Представеното щатно разписание от 07.02.2022г е утвърдено от Директора
на ЮЦДП-Смолян . С подписването му „за утвърдил“ от директора на
ЮЦДП не може да се приеме , че е спазена процедурата за приемането му,
тъй като директорът на предприятието няма правомощие във връзка с
определяне на структурата и щата на териториалните поделения, нито е
представено доказателство за възлагане на такива правомощия от страна на
УС.
По този начин работодателят не е установил надлежно взето от компетентния
орган решение за съкращаване на длъжността, заемана от ищеца. Поради това
е налице и незаконосъобразност на извършеното на това основание
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Въззивният съд изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд ,че
работодателят не е изпълнил задължението си да извърши надлежен
подбор по чл. 329 от КТ, доколкото в депозираното щатно разписание
/от 07.02.2022г/ има още една сходна длъжност за "шофьор на лек
автомобил до девет места" .Липсата на проведен подбор също
обуславя незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение.
От страна на работодателя не е спазена и предвидената закрила при
уволнение , предвидена в чл. 333ал.4 от КТ .Към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение Л.К. е бил член на
синдикална структура на КНСБ, като в действащия браншови колективен
трудов договор е предвидено , че се изисква предварително съгласие на
ръководството на съответната синдикална организация, което не е изискано.
Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът
е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, съгласно
представен БЛ от 03.04.2022г. Работодателят е бил надлежно уведомен за
издадения болничен лист , който е заведен в деловодството на ТП ДГС
на 04.04.2022г .Работодателят не е изискал необходимото се по закон
предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на
трудовото правоотношение на работника , съгласно чл. 333 ал.1 т.4 от КТ
и на това основани издадената заповед за прекратяване на ТПО е
незаконосъобразна. Наличието на основания за закрилата по чл. 333 ал.1
т.4 от КТ се преценя към момента на издаване на заповедта за
6
прекратяване на правоотношението/чл. 333 ал.7 от КТ/ , като не е спорно,
че към 04.04.2022г работодателят е знаел , че работникът ползва отпуск
поради временна неработоспособност.
С оглед изложеното, атакуваната прекратителна заповед се явява
незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния
иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност .
Този иск следва да бъде уважен, като за основателността му е достатъчно
уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде постановена отмяната
му.
С оглед уважаването на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ основателна се явява
и претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението. Разпоредбата на чл. 225 ал.1 от КТ ангажираща
отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно
уволнение, предпоставя установяване на незаконността на уволнението и
отмяната му, както и причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа . Касае се за един осъдителен иск, с който ищеца иска
да бъде осъден ответния работодател да му заплати обезщетение за вредите,
които е претърпял от оставането си без работа поради незаконното
уволнение.
Ищецът е останал без работа в резултат на уволнението за периода след
уволнението и този период е по - голям от шест месеца. Следователно
работодателят следва да бъде осъден да заплати на ищцата съответното
обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за този период за оставане без работа
поради уволнението. За определяне на размера на обезщетение по чл. 225
ал.1 от КТ е взема брутното трудово възнаграждение, което работника е
получил за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
обезщетението, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е
направено изменение на иска по чл. 214 ал.1 от ГПК, като размерът на
претендираното обезщетението е увеличен от 6720 лева на 8095,80 лева.
Изменението на иска е допуснато в отсъствие на представител на
ответника , като не е депозирана надлежна писмена молба и не е даден
срок за отговор от ответника .В случая е налице допуснато съществено
7
нарушение на съдопроизводствените правила, за което въззивният съд не
следи служебно/решение № 1/27.03.2012г на ВКС по гр.дело 1106/2010г.,
Четвърто г.о/ .
При това положение законосъобразно първоинстанционният съд е
присъдил в полза на ищеца обезщетение в общ размер от 6746,50 лева /
5370,70лева+1375,80лева/ с постановените решения от 03.11.2022г и
05.12.2022г,/ постановено по реда на чл. 250 от ГПК/ .
Първоинстанционният съд е уважил направеното възражение за
прихващане от ответника между дължимото се обезщетение по чл. 225
ал.1 от КТ в размер на 8095,80 лева и изплатеното обезщетения по чл.
222 от КТ в размер на 1349,30 , като законосъобразно ответникът е
осъден да заплати сума в общ размер на 6746,50 лева/8095,80-1349,30/ .
При това положение районният съд е постановил правилни и
законосъобразни съдебни актове, който следва да бъдат потвърдени, като
подадените две въззивни жалби са неоснователни .
С оглед изхода на спора следва да се възложат на въззивника дължимите
се разноски .
Въззиваемият представя доказателства за изплатено адв.възнаграждение в
размер на 1600 лева , като е направено възражение за прекомерност .
Съдът намира, че претендираното адв.възнаграждение е договорено в
минимално предвидения размер, съгласно чл. 7 ал.1 т.1 от НМРАВ /за
иска по чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ/ и чл. 7 ал.2 т.2 от НМРАВ /за иска
по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ/, поради което няма основания за намаляне на
претендираното адв.възнаграждение в размер на 1600 лева и същото
следва да се присъди в полза на Л.К. .
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 101/03.11.2022г , постановено
гр.дело 148/2022г по описа на РС-Девин .
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 116/05.12.2022г, постановено по
реда на чл. 250 от ГПК по гр.дело 148/2022г по описа на РС-Девин .
ОСЪЖДА "ТП ДГС"-Доспат ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. К. ЕГН **********
направените разноски за въззивната инстанция в общ размер на 1600,00
8
лева-заплатено адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок , считано от 21.03.23г. съгласно нормата на чл.
315 ал.2 от ГПК
Да се връчи препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9