№ 4796
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20231100901725 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от Софийска градска прокуратура
срещу „С.Л.“ ЕООД при твърдение за управител на дружеството и едноличен собственик на
капитала да е вписано фиктивно лице с неистински документи за самоличност. Поискано е
дружеството да бъде прекратено.
С молба вх. № 35210/26.03.2024 г., депозирана в изпълнение на указания за
съгласуване на обстоятелствената част и петитума на исковата молба са описани извършени
действия на разследващите органи, от което се извежда извод, че за управител на
дружеството фигурира несъществуващо лице. Иска се дружеството да бъде прекратено.
Настоящият състав приема, че указанията не са изпълнени.
Законът лимитативно очертава хипотезите за принудително прекратяване на
дружество с ограничена отговорност, включително и когато капиталът му принадлежи на
едно лице. Настоящият състав приема нормата на чл. 155 ТЗ за регламентираща
потестативно право, подлежащо на реализация посредством конститутивен иск. С оглед
нормата на чл. 124 ал. 3 ГПК тази форма на намеса в гражданските правоотношения изисква
изрично и нормативно предписана възможност, обуславящо и стриктното й тълкуване.
Ищецът твърди да има вписване, но сочи то да не позволява идентификацията на правния
субект, олицетворяващ представителния орган на дружеството – неговия управител.
Същевременно твърди регистрацията да е резултат на отправено искане, от което логично
следва извод, че изискуемото от правилата волеизявление за учредяване на юридическото
лице е факт, което изключва поддържаната хипотеза на несъществуващо лице. Освен това
порокът се свързва със съществувала още към момента на регистрацията пречка за
индивидуализация на лицето, по чиято воля е учредено дружеството, докато нормата на чл.
155 т. 3 ТЗ предпоставя неизпълнено задължение при обективна възможност за изпълнение
– конституирането на управителния орган е предпоставка за учредяване на дружеството, а
законът предвижда възможност за неговото заличаване към последващ регистрацията
момент. Конститутивният иск, какъвто е и този по чл. 155 т. 3 ТЗ, може да бъде предявен
единствено доколкото е предписан от закона (арг. от чл. 124 ал. 3 ГПК). Предложеното от
1
ищеца тълкуване предполага разширяване съдържанието на чл. 155 т. 3 ТЗ, което обаче е
недопустимо. Понеже съдът дължи да определи приложимия закон към предявеното искане
за защита поддържаната от ищеца квалификация не обвързва съда. Предпоставка за развитие
на производството е гарантирана от съда възможност при твърдяните правопораждащи
обстоятелства да бъде получена търсената защита. Затова и нормата на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК
изисква описание на обстоятелствата, на които се основава искът. Настоящият състав
приема, че субективната представа у страната за наличие на такава не е достатъчна.
Единствено обективно изводимата правнологическа връзка обезпечава присъщата за силата
на пресъдено нещо защита за правоимащата страна и санкция за страната в исковия процес,
чието поведение не съответства на законовите предписания. Реализацията на очертаната
функция на съдебния акт по съществото на гражданскоправен спор е възможна само ако и
доколкото твърдяното право бъде изследвано в пълнота. Твърденията, които не водят
правнологически до искането за защита според приложимия към него закон, се явяват
ненадлежни. Невъзможността да обосноват предвидената от закона и търсена в процеса
последица обезсмисля участието на посочения ответник, а и развитието на исковия процес.
След като не са в състояние да обосновава предписаната от закона последица безпредметно
остава изследването на тяхното проявление. Липсващата правнологическа връзка между
обстоятелства и петитум изключва и възможността за прекратяване на спора, което именно е
призвано да осигури съдебното решение. Затова и в рамките на служебната си преценка
съдът дължи да предотврати развитие на производството, когато не са изпълнени условията
за трайно разрешаване на определен по съдържанието си спор – арг. от чл. 129 ал. 3 вр. чл.
127 ал. 2 т. 4 ГПК.
Несъмнено изложените обстоятелства разкриват достоен за защита публичен интерес,
която обаче предполага принципно различен ред. Законът предписва нарочен ред за
оспорване съществуването на вписани обстоятелства – съществуването на лице с отразените
в търговския регистър идентификационни белези. С други думи ищецът твърди така
вписаното обстоятелство да не съответства на реално осъществилото се. Обявените в
регистъра данни следва да осигурят еднозначно идентифициране на конкретни правни
субекти в това число и овластени по закон да волеобразуват и волеизразяват от чуждо име.
Невъзможността за това несъмнено лишава вписаното обстоятелство от придадената му
функция, но изследването на такъв порок обуславя принципно различен иск – чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ. С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е обвързан от предявеното искане за
защита. но и ангажиран да го разгледа по същество само ако и доколкото то логически
следва от изложените в исковата молба обстоятелства (арг. от чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК.
Понеже предявеното искане за защита не може да бъде изведено правнологически от
изложените обстоятелства което съдът дължи, за да осигури развитието на процеса (чл. 146
ГПК, съответно чл. 375 ал. 1 ГПК), а констатираното противоречие между твърдяните
обстоятелства и искането за защита не е отстранено въпреки осигурената възможност за
това, исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от изложеното съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 129 ал. 3 вр. чл. 127 ал. 2 т. 4 ГПК.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд –
София в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3