О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Номер 702 Година 2016, 23.06 Град Бургас
Бургаски окръжен
съд ………………..…… граждански състав ………………………….
На двадесет и трети
юни ...............................… Година две хиляди и шестнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар …………………………………………....……………………………………………
Прокурор
…………………………………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от …………… Радостина Калиманова…………………
търговско дело
номер ………… 382…… по описа за ..…… 2015….. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на „Деф“ЕООД
със седалище град София и адрес на управление община Столична, район „Лозенец“,
ж.к.“Лозенец“, ул.“Персенк“№1, вх.Б, ет.1, ап.9, представлявано от Петя
Любомирова Войнова чрез процесуалните му представители против „Обединена българска
банка“АД със седалище град София и адрес на управление район „Възраждане“,
ул.“Света София“№5, представлявано от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова
Тончева, „Вайцман България“ЕООД със седалище град
София и адрес на управление район „Лозенец“, ул.“Златен рог“№22, ет.8, ап.20,
представлявано от Кирил Стоянов Калудов и „БМ Трейдинг 2010“АД със седалище
град София и адрес на управление район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“№4, вх.А, ет.1, ап.20 - в несъстоятелност за
прогласяване нищожността на учредената с нотариален акт №29, том I, рег.№ 1391,
дело 1168 от 02.07.2007 година на Районен съд-Средец договорна ипотека върху
складова база „Средец“, състояща се от административна, производствени и други
нежилищни сгради, съставляваща УПИ XIV-501.87 за промишленост, с площ по
нотариален акт 21500 кв.м., а съгласно скица №436/24.06.2015 година на Община
Средец - 18593 кв.м., находящ се в квартал 150 по плана на град Средец, одобрен
със Заповед № РД-09-166 от 24.09.1986 година, при граници на имота: УПИ
XV-501.2179; 501.9636-улица; 501.9654-улица; УПИ XVII-501.2183; УПИ
ХІІІ501.2186; УПИ XIV-501.85; УПИ IV за ПП, ведно с всички построени в него
сгради, а именно: административна сграда, едноетажна, масивна, със застроена
площ от 98.20 кв.м.; лабораторна сграда, едноетажна, масивна със застроена площ
от 30.40 кв.м.; елеваторна кула, масивна със застроена площ от 45.50 кв.м.;
склад №1, масивен със застроена площ от 1425.43 кв.м.; склад №2, масивен със
застроена площ от 1612.90 кв.м., склад за брашно, масивен със застроена площ от
557.70 кв.м.,; кантарна сграда, масивна със застроена
площ от 28.14 кв.м.; машинна работилница, масивна със застроена площ от 75
кв.м.; метален навес с разтоварище и елеваторна кула 8000 тона, с обща площ от
400 кв.м.; бетонен силоз 5000 тона, с площ от 200 кв.м. разтоварище с площ от
120 кв.м. и тоалетна, масивна, със застроена площ от 4 кв.м. за обезпечаване на
вземането на „Обединена българска банка“АД по сключения между нея и „Вайцман България“ЕООД като кредитополучател и „БМ Трейдинг
2010“АД /с предишно наименование „Зърнобаза Шабла“АД/ като съкредитополучател
договор за банков кредит №118 от 15.05.2007 година и за обезпечаване на
вземането на „Обединена българска банка“АД по сключения между нея и „БМ
Трейдинг 2010“АД /с предишно наименование „Зърнобаза Шабла“АД/ като
кредитополучател договор за банков кредит №117 от 15.05.2007 година поради
заобикаляне на закона. При условията на евентуалност е предявен и се поддържа
от ищеца и иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че
учредената с нотариален акт №29, том I, рег.№ 1391, дело 1168 от 02.07.2007
година на Районен съд-Средец договорна ипотека върху описания по-горе недвижим
имот няма действие спрямо него. Претендира се от ищцовата страна и заплащането
на направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Съдът, при съобразяване на предявените искови претенции,
по повод на които е образувано настоящото производство, изложените от ищеца факти,
с които същите са обосновани, както и разпоредбите на закона, намира същите
недопустими, което налага и прекратяване на делото. Съображенията за това са
следните:
Твърденията по
искова молба са, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ складова
база „Средец“, състояща се от административна, производствени и други нежилищни
сгради, съставляваща УПИ XIV-501.87 за промишленост, с площ по нотариален акт
21500 кв.м., а съгласно скица №436 от 24.06.2015 година на Община Средец - 18.593
кв.м., находящ се в квартал 150 по плана на град Средец, при съответно посочени
граници, ведно с всички построени в него сгради, а именно: административна
сграда със застроена площ от 98.20 кв.м., лабораторна сграда със застроена площ
от 30.40 кв.м., елеваторна кула със застроена площ от 45.50 кв.м., склад №1 със
застроена площ от 1425.43 кв.м., склад №2 със застроена площ от 1612.90 кв.м.,
склад за брашно със застроена площ от 557.70 кв.м., кантарна
сграда със застроена площ от 28.14 кв.м., машинна работилница със застроена
площ от 75 кв.м., метален навес с разтоварище и елеваторна кула 8000 тона с
обща площ от 400 кв.м., бетонен силоз 5000 тона, с площ от 200 кв.м.,
разтоварище с площ oт 120 кв.м. и тоалетна със
застроена площ от 4 кв.м. Собствеността върху него той придобил от „Нокс инжинеринг“ЕООД с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 58, том IV, рег.№ 2273, дело
596 от 30.06.2015 година на нотариус с район на действие Районен съд - град
Средец.
От своя страна
„Нокс инжинеринг“ЕООД е придобило собствеността на
процесния недвижим имот посредством извършена публична продан по реда на чл.37
ал.1 от Закона за особените залози, за която е бил съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 82, том VII, рег.№ 3923, дело 1169 от
13.12.2014 година на нотариус с район на действие Районен съд - град Средец, по
силата на който „Адм енд Ко“ЕООД в качеството си на
заложен кредитор по договор за особен залог на търговско предприятие от
05.11.2014 година от свое име и за сметка на залогодателя „СИСП-ИН“ЕООД е
продал на „Нокс инжинеринг“ ЕООД процесния недвижим
имот за сумата от 100000 лева.
Предходният
собственик - залогодателят „СИСП-ИН“ЕООД е придобил процесния недвижим имот по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 66, том V, рег.№ 2957, дело 616 от 14.09.2009 година от „Вайцман България“ЕООД при наличието на учредена и вписана
върху него договорна ипотека в полза на „ОББ“АД за обезпечаване вземанията на същата
от длъжниците „Вайцман България“ и „БМ Трейдинг
2010“АД /предишно наименование „Зърнобаза Шабла“АД/ по договор за банков кредит
№117 от 15.05.2007 година и договор за банков кредит №118 от 15.05.2007 година.
За учредената ипотека е съставен и подписан нотариален акт №29, том I, рег.№
1391, дело 1168 от 02.07.2007 година на Районен съд - Средец.
Поради
неизпълнение на задълженията по договор за банков кредит №117 от 15.05.2007 година
и договор за банков кредит №118 от 15.05.2007 година от страна на „Вайцман България“ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“АД, банката се е
снабдила с изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело №
20108000400158/2010 година по описа на ЧСИ с район на действие Окръжен съд -
Бургас. В хода на изпълнителното дело е наложила възбрана върху процесния имот
и е предприела редица изпълнителни действия, в това число опис и насрочване на
публична продан. Съдебният изпълнител е приел, че поради наличието на вписана
договорна ипотека в полза на взискателя „ОББ“АД, тогавашният собственик на
имота „СИСП-ИН“ЕООД е трето задължено лице, отговарящо със собственото си
имущество за чуждо задължение, в случая за задълженията на „Вайцман
България“ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“АД.
При тези данни
ищецът счита учредената с нотариален акт №29 от 02.07.2007 година договорна
ипотека, в частта, с която е обезпечено вземането по договор за банков кредит
№118 от 15.05.2007 година за нищожна поради заобикаляне на закона - чл.26,
ал.1, предл. второ от ЗЗД, а в частта, с която е
обезпечено вземането по договор за банков кредит №117 от 15.05.2007 година за нищожна поради противоречие със закона - чл.
26, ал.1, изр. 1 от ЗЗД.
Сочи се в тази
връзка, че със ЗСТЗ /отм./ е въведен лицензионен режим за складовете за
съхранение за зърно, като е осигурена засилена защита на лицата, които са
вложители на зърно в тези складове. В тази насока е предвидено, освен другите
мерки, допълнително ограничаване дейността на публичните складове за зърно чрез
въвеждане на абсолютна забрана публичният склад за зърно да бъде поръчител,
залогодател, както и гарант по заеми на трети лица /чл.10 ал.1 от ЗСТЗ/, водеща
до абсолютна нищожност на сделките, с които се обезпечават такива задължения и
разрешителен режим относно възможността на публичните складове да ипотекират
складовите си помещения за обезпечаване на своите задължения. Тези сделки са
обявени за относително недействителни спрямо влогодателите
и легитимираните държатели на складови записи - чл.10 ал.2 и 3 от ЗСТЗ /отм./.
На 07.12.2006 година,
с лицензия за публичен склад за зърно № 79/07.12.2006 година Министърът на земеделието
и горите е лицензирал „Вайцман България“ЕООД като
публичен склад за зърно със срок на валидност на лицензията до 29.08.2009 година.
От момента на лицензирането му същото следва да се съобразява с ограниченията,
предвидени в чл.10 от ЗСТЗ /отм./ и да не предприема действия, с които да
уврежда влогодателите си и легитимираните държатели
на складови записи. В нарушение на това свое задължение, в резултат на поредица
от сделки, пряко нарушаващи закона или имащи за цел да го заобикалят,
имуществото на „Вайцман България“ЕООД е било ипотекирано
за обезпечаване задълженията на „БМ Трейдинг 2010“АД.
С договор за
банков кредит №117/15.05.2007 година „ОББ“АД е отпуснало на „БМ Трейдинг
2010“АД като кредитополучател /длъжник/ кредит в размер на 3000000 евро. Въпреки,
че „Вайцман България“ЕООД не е задължено лице и не
участвало при подписване на договора, „БМ Трейдинг 2010“АД се е задължило да
обезпечи цялото вземане на банката с учредяване на ипотека и върху описания
по-горе недвижим имот, собствен на публичния склад „Вайцман
България“ЕООД. На същия ден, със следващия по поредност банков кредит №
118/15.05.2007 година, „ОББ“АД е предоставило на „Вайцман
България“ЕООД като кредитополучател /длъжник/ и на „БМ Трейдинг 2010“АД като съкредитополучател /съдлъжник/
ползването на кредитна линия в размер на 2500000 евро за закупуване на зърно
/ечемик/ реколта 2007 година. Този кредит също е бил обезпечен с имота на „Вайцман България“ЕООД, посочен по-горе. На 02.07.2007 година,
с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан
под №29, том I, рег.№ 1351, дело № 1168/02.07.2007 година, „Вайцман
България“ЕООД е учредило ипотека върху собствения си недвижим имот складова
база „Средец“, с която в противоречие на чл.8 от договора за банков кредит №118
се обезпечава не цялото вземане по него, а само до размера от 1500000 евро. Със
същия договор „Вайцман България“ ЕООД учредило в
полза на „ОББ“АД ипотека върху същия имот за обезпечаване вземането на банката
към „БМ Трейдинг 2010“АД отново не в пълен размер, както е договорено в чл.8 от
същия, а в размер на 2100000 евро. Едва 23 дни по-късно, към двата договора са
сключени допълнителни споразумения, съгласно които е извършена промяна в тях,
така че те да отговарят на размера на вземането на банката, съобразно записаното
в процесния договор за учредяване на ипотека.
Сочи се, че
очевидно двете дружества осъществяват свързани действия, които не се
ограничават със сключването на договора за ипотека. Въпреки, че кредитната
линия е била отпусната целево за закупуване на зърно /ечемик/ реколта 2007 година,
такова не е било закупено. Съгласно чл.4 ал.2 от договор №118, усвояването на
кредита става след отправено до банката от дружеството-кредитополучател „искане
за усвояване“, в което се посочва сумата, която се иска да се усвои и се
представя фактура, от която е видно, че тази сума се използва за целта, за
която е отпусната. Кредитополучателят „Вайцман
България“ЕООД не е представял в банката такива искания, а наред с това липсват каквито
и да са разходооправдателни документи. Средствата по
кредита са били отпуснати еднократно и са били дадени впоследствие от „Вайцман България“ЕООД като заем на „БМ Трейдинг 2010“АД и
на свързани с това дружество лица. Всички преводи между дружествата са ставали
като са използвани банковите им сметки, открити в „ОББ“АД, поради което на
банката и е било известно, че средствата по отпуснатия от нея кредит не отиват
за закупуване на зърно, а за предоставяне на заеми на трети лица. Всичко това
показва, че още към момента на отпускане на кредита, банката кредитор „ОББ“АД е
знаела, че той няма да се използва от кредитополучателя за закупуване на зърно,
а ще бъде предоставен като заем на „БМ Трейдинг 2010“АД и свързаните с него
лица. На практика „Вайцман България“ ЕООД не е бил
действителният кредитополучател, а е използван като лице, което обезпечава
чужди задължения и гарантира за тяхното изпълнение. Тъй като към момента на
сключване на договора за кредит „Вайцман
България“ЕООД е било публичен склад за зърно, то същото е попадало под наложените
с чл.10 от ЗСТЗ /отм./ забрани, поради което не е могло да бъде поръчител,
залогодател, както и гарант по заеми на трети лица. За да бъде една ипотека
действителна, лицето, което учредява ипотеката, трябва да има право да е
учреди. „Вайцман България“ ЕООД като публичен склад
за зърно е нямало право да учреди действителна ипотека върху своя имот, за да
обезпечи задължения на третото лице, поради което не е могло законно да
гарантира изплащането на кредита със собственото си имущество.
За да избегнат
забраната на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./ и да могат да учредят действителна
ипотека, като по този начин осигурят възможността „Вайцман
България“ЕООД да отговаря с имуществото си за изплащането на задължението по
договора за банков кредит №118, трите дружества са постигнали съгласие,
кредитът в размер на 2500000 евро да се отпусне освен на истинския
кредитополучател „БМ Трейдинг 2010“АД и на „Вайцман
България“ ЕООД. По този начин последното със съгласието си да бъде посочено
като кредитополучател, въпреки, че средствата не са били предназначени за него
и същото е нямало каквато и да е полза от получаването на този заем, на
практика е поело лични гаранции, а с учредяването на ипотеката върху
собствените си имоти е поело и вещни гаранции, че отпуснатият от банката на
трети лица кредит ще бъде изплатен, с което в нарушение на абсолютната забрана
на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./, дружеството се е задължило да отговаря заедно с
тези трети лица за връщането на кредита. С тези свои действия трите дружества
са заобиколили закона, поради което учредената с нотариален акт №29 от
02.07.2007 година, в частта с която е обезпечено вземането по договор за банков
кредит №118 от 15.05.2007 година е нищожна поради заобикаляне на закона - чл.26,
ал.1, предл. второ от ЗЗД.
Тъй като със същия
нотариален акт страните са учредили ипотека и за обезпечаване вземането по
договор за банков кредит №117 от 15.05.2007 година с кредитополучател „БМ
Трейдинг 2010“АД, с оглед изричната забрана на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./,
учредената ипотека в тази и част е нищожна поради противоречие със закона.
При условията на
евентуалност е предявен и се поддържа и иск на основание чл.10 ал.3 от ЗСТЗ
/отм./ да бъде прието за установено, че така учредената ипотека няма действие
спрямо ищеца. Изложени са в тази насока следните съображения, а именно:
Видно от
приложената към исковата молба лицензия на ,,Вайцман
България“ЕООД за публичен склад за зърно №79 от 07.12.2006 година, издадена от
Министъра на земеделието и горите, към датата на учредяване на договорната
ипотека с нотариален акт №29 от 02.07.2007 година, процесният недвижим имот е
бил лицензиран като публичен склад за зърно по реда на специалния ЗСТЗ /отм./.
Ищецът е влогодател на зърно в публичния склад за зърно „Вайцман България“ЕООД, като на 27.06.2007 година е вложил в
него 34 метрични тона фуражен ечемик. През месец август 2008 година ищцовото
дружество отново е вложило в публичния склад за зърно „Вайцман
България“ЕООД 70 метрични тона ечемик, както и 132 метрични тона пшеница. От това
следва, че през периода 06.2007 година - 08.2008 година „Деф“ЕООД
е бил влогодател в публичния склад „Вайцман България“ЕООД и като такъв лице, попадащо под
особената закрила на ЗСТЗ /отм./.
Същевременно,
след направена справка той установил, че при учредяване на ипотеката не е било искано,
нито получавано съгласието на лицензиращия орган - Министерството на
земеделието и горите, а така също и на Националната служба по зърното и
фуражите. Поради това, по силата на разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗСТЗ /отм./,
учредената с нотариален акт №29 от 02.07.2007 година договорна ипотека няма
действие спрямо влогодателите и легитимираните
държатели на складови записи, в това число няма действие и спрямо ищеца.
По образуваното изпълнително
дело, посочено по-горе, изпълнението е било насочено към собствения на ищеца
недвижим имот. Той, обаче не е задължено лице по сключения между „ОББ“АД, „Вайцман България“ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“АД договор за
банков кредит №118, а и поради нищожността на ипотеката, респективно
относителната и недействителност спрямо него, той не се явява и трето задължено
лице, което да е гарантирало със собствен имот чуждо задължение. Следователно,
всички последващи действия, извършени с процесния имот са недействителни по
отношение на него. Промяна в горното не внася и обстоятелството, че собствеността
върху процесния недвижим имот е била придобита след налагането на възбрана по
образуваното изпълнително дело. Това е така, тъй като към момента на образуване
на същото и налагане на възбраната, собственик на недвижимия имот е бил
„СИСП-ИН“ЕООД. Това дружество също е било влогодател
в публичния склад „Вайцман България“ЕООД, като по
силата на договор за влог на зърно от 04.06.2007 година, сключен между тях в
качествата им на влогоприемател и влогодател,
на 04.06.2007 година то е вложило в
публичния склад за зърно 87 метрични тона бонифицирано
тегло българска пшеница. По силата следващ договор за влог на зърно, отново
сключен между тези две дружества, на 11.01.2009 година „СИСП-ИН“ЕООД е вложило
в публичния склад за зърно още 3000 метрични тона бонифицирано
тегло мека българска пшеница.
От това следва,
че „СИСП-ИН“ЕООД има качеството на влогодател в
публичния склад за зърно „Вайцман България“ЕООД,
поради което по силата на чл.10 ал.3 от ЗСТЗ /отм./ учредената без съгласието
на лицензиращия орган договорна ипотека в полза на „ОББ“АД няма действие и спрямо
него. Все поради качеството влогодател на
„СИСП-ЙН“ЕООД, тази ипотека е нямала действие и след като впоследствие то е
станало собственик на недвижимото имущество, т.е. то го е придобило от „Вайцман България“ЕООД без наличието на действаща спрямо
него ипотека. Въпреки, че към датата на образуването на изпълнителното дело
процесният недвижим имот е бил в собственост на трето лице - „СИСП-ИН“ ЕООД,
спрямо което трето лице ипотеката няма действие, частният съдебен изпълнител е
наложил възбрана върху процесния недвижим имот и е предприел редица
изпълнителни действия, включително опис и насрочване на публична продан. Тези
действия на частния съдебен изпълнител са незаконосъобразни, тъй като „СИСП-ИН“ЕООД
не е длъжник по изпълнителното дело, нито има основание да отговаря за чужд
дълг със собственото си имущество поради това, че ипотеката няма действие
спрямо него. Заключава се по горните доводи, че вписаната от съдебният
изпълнител възбрана върху процесния недвижим имот няма действие спрямо
„СИСП-ИН“ЕООД, съответно няма действие и не може да се противопостави на всички
последващи приобретатели на имота, в това число и на „Деф“ЕООД.
В момента „Деф“ЕООД владее процесния недвижим имот,
което именно обстоятелство обуславя правния интерес от предявяване на
настоящите искове.
С отговора на
исковата молба ответното дружество „ОББ“АД е направило възражение за
недопустимост на така предявените искове, като на първо място се е позовало на
разпоредбата на чл.298 ал.2 от ГПК, както следва да бъде квалифицирано същото
при съобразяване на доводите, с които е обосновано. Същото, съдът намира за
основателно по следните съображения:
Видно от книжата
към същия, а това се установява и след извършена служебна справка и съответно е
известно и на страните по делото предвид участието им по търговско дело
№297/2010 година по описа на Бургаския окръжен съд, с решение №115 от
07.06.2011 година, постановено по същото предявеният от „СИСП-ИН“ЕООД против
„ОББ“АД и „Вайцман България“ЕООД при участието на „БМ
Трейдинг 2010“АД /„Зърнобаза Шабла“АД/ като трето лице-помагач на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ /отм./ иск да бъде
прогласена поради противоречие със закона нищожността на на подписания между
„ОББ“АД като кредитор и „Вайцман България“ЕООД като
кредитополучател и ипотекарен длъжник и „БМ Трейдинг 2010“АД като съдлъжник договор за учредяване на договорна ипотека върху
процесния имот, находящ се в град Средец, предмет и на настоящата искова молба,
обективиран в нотариален акт №29 от 02.07.2007 година
е отхвърлен като неоснователен. Това решение е потвърдено от въззивната
инстанция и недопуснато до касация с определение на ВКС на РБ от 11.11.2013 година по търговско дело №1060/2012 година по описа
на този съд. Към датата на образуване на посоченото дело собственик на
процесните имоти е „СИСП-ИН“ЕООД, след като на 14.09.2009 година то е придобило
същите от „Вайцман България“ЕООД. На 13.12.2014
година „СИСП-ИН“ЕООД по реда на ЗОЗ е продало същия на „Нокс инженеринг“ЕООД, а
на 30.06.2015 година последното ги е продало на ищеца „Деф“ЕООД.
От така казаното следва, че всички последващи прехвърляния на правото на
собственост по отношение на процесния имот са били извършени след като с влязло
в сила решение и със сила на пресъдено нещо е установено, че договора за
ипотека по нотариален акт №29 от 2007 година не е нищожен на основание чл.10
ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ /отм./. При това положение е очевидно, че ищецът не може да
повдига повече спор относно това дали договора за ипотека по посочения по-горе
нотариален акт е нищожен или не, тъй като е обвързан от обективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението по предходния спор, воден от неговия праводател. Съдът намира, че същият безспорно има качеството
на правоприемник по смисъла на чл.298 ал.2 от ГПК. Влязлото в сила
съдебно решение, съгласно цитираната разпоредба на чл.298
ал.2 от ГПК, има действие за страните и техните наследници и
правоприемници. В качеството си на последващ след влизане в сила на
установителното решение приобретател на имота, ищецът е правоприемник по
смисъла на същата. В отношенията между правоприемниците и противната страна
силата на пресъдено нещо важи в същите обективни и времеви предели, както между
праводателя и тази страна. Нов иск е допустим, ако е с предмет отричане на
признато или към установяване на отреченото със сила на пресъдено нещо право,
основан на факти, настъпили след формирането и. В конкретния случай за
обосноваване правния интерес от този установителен иск, ищецът не се позовава
на правнорелевантни за допустимостта му факти. Наистина, както бе посочено
по-горе, същият не е придобил спорното право в хода на процеса по приключилото
дело, но това не налага други, по-различни изводи. Безспорно ищецът е последващ
приобретател, има качеството на частен правоприемник, тъй като е придобил имота
от праводателя на ищеца по предходния процес след влизане в сила на решението
по установителния иск с правно основание чл.26 ал.1 във връзка с чл.10 ал.2 и
ал.3 от ЗСТЗ /отм./. Последващият приобретател е обвързан от силата на
пресъдено нещо, ако правоприемството е настъпило по време на процеса или след
формиране силата на пресъдено нещо, която втора хипотеза е налице. При това
положение следва да бъдат зачетени субективните предели на силата на пресъдено
нещо и поради това прекратено производството по настоящото дело поради
недопустимост на предявения иск, тъй като в противен случай съдът би постановил
едно недопустимо решение.
В заключение
следва да се посочи, че е налице пълна идентичност в твърденията по искова
молба в предходния процес и на тези, изложени в исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство. Само за пълнота на изложението
следва да се изтъкне, че такива са били твърденията и по исковата молба, по
повод на която е било образувано търговско дело №617/2012 година по описа на
Бургаския окръжен съд, производството по което е прекратено с влязло в сила
определение по съображения за разрешаване на възникналия между страните по
него, страни и в настоящия процес, спор с влязлото в сила решение по търговско
дело №297/2010 година по описа на Бургаския окръжен съд. Нови твърдения и
факти, настъпили след посочения по-горе правнорелевантен момент не се излагат
от ищеца. При това положение и при тези твърдения, да се признае право на ищеца
за предявяване от негова страна на настоящия иск, фактически означава такава
неограничена във времето възможност да бъде предоставена на всеки следващ
приобретател на процесния имот, а това от своя страна означава в отклонение от
установените в ГПК правила в тази насока да се допусне пререшаване на вече
разрешен с влязло в сила решение спор или иначе казано да се отрекат основни
принципи и начала в гражданския процес.
Вторият иск,
предявен и поддържан от ищеца против ответниците при условията на евентуалност,
съдът намира също за недопустим по следните доводи:
Правният интерес
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове.
При съобразяване на изложените от ищеца факти по искова молба и по-специално
твърденията за собственост по отношение на процесния имот, предмет на
атакуваната от него ипотека в негово лице, упражняване на фактическа власт
спрямо него, насрочване и провеждане на принудително изпълнение върху същия за
удовлетворяване вземанията на взискателя „ОББ“АД се налага извода, че той цели
да избегне насоченото от взискателя принудително изпълнение спрямо този имот,
като по този начин запази същия в своя патримониум. Правният си интерес от този
иск той обосновава с твърдения, че има качеството на влогодател
в публичния склад за зърно, регистриран на името на „Вайцман
България“ЕООД. Това твърдяно свое право, обаче същият не би могъл да защити
чрез предявения от него и заявен по делото като евентуален иск и най-вече да
предотврати и избегне извършването на изпълнителни действия по отношение на
недвижимия имот, каквото именно се цели с предявяването му. Законът, от който
същият извежда правните си твърдения, а именно ЗСТЗ /отм./ урежда условията за съхранение и
търговия със зърно, правомощията на държавните органи и правата и задълженията
на физически и юридически лица, които осъществяват тези дейности. Същият има за
цел създаване на условия за устойчиво развитие на зърнопроизводството и зърнопреработката и стабилизиране на зърнения пазар в
страната. За постигане на тези цели на закона са предвидени редица мерки и
по-специално лицензионен режим за складовете за съхранение на зърно, минимално
изискуем капитал за учредяване на публичен склад, представяне на неотменяема
банкова гаранция с чийто срок е обвързан и срока на лицензията на публичен
склад за зърно и други, включително и тези по чл.10 от него, свързани със
забрана за извършване от страна на публичния склад на определени сделки. Както ищецът сам е посочил в исковата си молба, всичко това е направено с
цел да се гарантират правата и вземанията на влогодателите
и легитимираните държатели на складови записи и да се предотврати възможността
собствениците на публичните складове да предприемат действия, с които да
намалят своето имущество, служещо за обезпечаване задълженията им за заплащане
на намиращото се в склада зърно. Именно поради спецификата на отношенията,
предмет на уредба със закона, цитираните по-горе цели и основни принципи на
същия защита с него е предоставена на точно определени лица - страните по
договора за влог на зърно и по-специално влогодателите
и легитимираните държатели на складови записи. Това е така, тъй като законът
урежда търговията със зърно, включително и безналичната такава, при което
положение чрез засилен контрол от страна на държавата чрез съответните органи
се цели както стабилизиране на пазара, събиране на достоверна информация за
наличното зърно, така и предоставяне на такива гаранции на посочените по-горе
лица, които да правят възможно и преди всичко ефективно упражняването на
правата им по този конкретен договор, регламентиран с процесния отменен към
настоящия момент нормативен акт. При това положение очевидно ищецът ще има правен интерес от
предявяването на настоящия иск само и единствено, ако са нарушени и накърнени
правата му по сключен между него и публичния склад договор за влог. Същият
действително твърди да има качеството влогодател, а
вторият ответник качеството на публичен склад, но твърдения за нарушени права
по сключен между тях договор за съхранение на зърно той не само не излага и не
поддържа, а очевидно не би и могъл при съобразяване на факта, че лицензията на „Вайцман България“ЕООД е изтекла много преди
завеждане на настоящия процес, а очевидно не би могла да бъде подновена по реда
на ЗСТЗ /отм./, след като последният е отменен броени дни след образуване на
настоящото дело.
Наред с това, от
това посочено по-горе свое качество, а именно на влогодател
в публичния склад ищецът търси защита на правото си на собственост на същия
този склад, който впоследствие е придобил и по-специално цели осуетяване
провеждането на принудително изпълнение по отношение на същия. Тъй като, обаче
накърненото субективно право предопределя пътя за защита, то не предявеният от
ищеца иск е средството за защита на това субективно материално право, което се
твърди да е накърнено. Редът за защита на същото е друг и ищецът се е
възползвал от него, като е обжалвал конкретни действия на съдия-изпълнителя с
искане същите да бъдат отменени. В рамките на образуваното производство /въззивно гражданско дело №1524/2015 година по описа на
Бургаския окръжен съд/, участие в което са взели всички страни в настоящото,
ищецът е изложил и поддържал доводи за непротивопоставимост на учредената върху
процесния имот ипотека по отношение на него и следващата от това липса на
възможност същия да бъде предмет на принудително изпълнение. Същите са били
изчерпателно обсъдени от съда и съответно счетени за неоснователни по
изложените в постановеното по делото решение №ІІ-21 от 08.06.2016 година.
Съобразно
трайната съдебна практика, преценката дали е налице правен интерес от установителния
иск, е обусловена от твърденията на ищеца за засегнатите от възникналия правен
спор негови съществуващи права. Обобщена тази съдебна практика е в смисъл, че
правният интерес от предявения иск за решаване на спора произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които ищецът
твърди, че се засяга правната му сфера. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и да следи за
правния интерес при всяко положение на делото и когато констатира, че ищецът
няма правен интерес, да прекрати производството. В случая и по
горните доводи съдът намира, че ищецът няма правен интерес от така заявения от
него като евентуален установителен иск, което поради недопустимост на същия налага
прекратяване на производството и по него, а предвид посочената по-горе
недопустимост на главния иск, и на делото.
Ето защо и по изложените съображения и на основание
чл.130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №382/2015
година по описа на Бургаския окръжен съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му с частна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: