Р Е Ш Е Н И Е    № 140

гр.Силистра, 08.02.2024 година

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

         Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Анета Тодорова, с участието на заместник-окръжния прокурор Теодор Желев при ОП-Силистра, като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №189 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на М.А.Д. ***,Силистренска област,подадена чрез представител по пълномощие адв.Р.Г. ***, срещу Националната агенция за приходите гр.София, с искане да бъде осъдена да ѝ възстанови получени без основание суми, както следва: 4 350 лева - преведени от Държавен фонд „Земеделие“ на основание „подкрепа ликвидност“ и 348 лева- със същото основание.Исковата сума,в общ размер от 4 698 лева,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,изразили се в лишаването на ищцата от същата в пряката ѝ делова работа като регистриран земеделски производител (л.4 от адм.д.№178/22г. на АС-Силистра), съгласно §1 т.1 ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП),за продължителен период от време,се претендира без акцесорни искания и тежести.  

Ищцата твърди, че като земеделски производител е бенефициер по различни мерки, схеми и програми за подпомагане, от периметъра на регламентираните със ЗПЗПи издадените за приложението му наредби.Във връзка с това е открила сметка в Търговска банка „Инвестбанк“АД с IBAN:***, която е заявила в производствата по ЗПЗП пред Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С220019-022-0066143/28.09.2022г.,издадено от публичен изпълнител при ТД НАП Варна, Офис-Силистра, е бил наложен запор върху същата сметка,по която са постъпили процесните плащания. Същото, след оспорването му по административен ред (чл.197 ДОПК), с Решение №220/14.10.22г. на директора на ТД НАП Варна, е било потвърдено, но с Решение №10/21.02.2023г., постановено по адм.дело №178/2022г. на Административен съд гр.Силистра (приложено на задната корица на настоящото дело), след проведен пълен инстанционен контрол,окончателно отменено.Като необжалваемо (арг.чл.268 ал.2 ДОПК), същото е влязло в законна сила на датата на постановяването му и ищцата го представила на публичния изпълнител по изп.дело №2008039 50/2020г. по описа на ТД НАП Варна, офис-Силистра, за предприемане на действия съобразно указанията на съда. Последният е вдигнал запора върху сметката ѝ, но е отказал възстановяване на постъпилите по принудителното изпълнение суми, които ищцата твърди, че и към настоящия момент не са ѝ преведени от НАП. Те именно формират цената на предявения осъдителен иск и, като получени без основание от приходната администрация, се настоява за възстановяването им в патримониума на ищцата, по реда на чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендират се съдебни разноски.

          Ответникът- Национална агенция за приходите гр.София, като юридическото лице (арг.чл.2 ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите - ЗНАП), което може да отговаря по предявения осъдителен иск, съгласно чл.205 АПК и, в чиято структура са длъжностните лица,осъществили незаконосъобразната административна дейност, предизвикала твърдените имуществени вреди, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Н.О.(л.32),оспорва осъдителната претенция, като поддържа становище за нейната неоснователност, поради отсъствие на елементите на фактическия състав на релевираната отговорност по ЗОДОВ. Твърди, че не бил установен по несъмнен начин видът на вредата,поради което и осъдителната претенция следвало да бъде отхвърлена като недоказана.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заявява възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

          Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра, участващ в производството по аргумент от чл.10 ал.1 ЗОДОВ, дава заключение за основателност на исковата претенция.Намира за доказан предявения размер, вкл. релевираното основание с ИМ и счита,че ответната данъчна администрация,като юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно регулацията от чл.205 АПК,следва да бъде осъдена да заплати исковата сума на ищцата,както и сторените разноски по настоящото дело.

            Производството е по реда на Глава ХІ „Производства за обезщетения” (чл. 203-чл.207 АПК,във връзка с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът, съобразявайки становищата на страните, твърденията в исковата молба и доводите,развити в хода на процеса,извърши преценка на събраните в съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и,прие за установено следното: Правото на иск е упражнено редовно и допустимо.

         Дейността на агенцията за приходите е административна дейност,тъй като е възложена на специализиран държавен административен орган към Министъра на финансите (арг. чл.2 ал.1 ЗНАП) за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания.Същата е структурирана в Централно управление и териториални дирекции (чл.6 ЗНАП) и се ръководи и представлява от изпълнителен директор. Действията по образуване на изпълнителните производства, обезпечаване на вземанията и принудителното им събиране, се извършват от публични изпълнители, които са органи на НАП, по аргумент от чл.7 ал.2 ЗНАП.Следователно, по хипотеза и съгласно дефинитивната разпоредба на §1 т.1 ДР АПК, НАП и длъжностните лица по изпълнението от раздел IV „Действия“ на глава Двадесет и първа „Изпълнение“ от ДОПК, са административни органи,тъй като несъмнено принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, възложени им със закон. Правната уредба на отговорността за вреди,произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по събирането на публични вземания, във връзка с чл.203 ал.1 АПК,води до извод,че исковете за репариране на вреди от такъв порядък, се разглеждат по реда на глава Единадесета от АПК, което сочи на компетентност на сезирания съд.  

         Предмет на търсената съдебна защита е възстановяване на парични средства, получени без основание от ответната НАП, по силата на наложен запор на банкова сметка ***, с отменено по съдебен ред Постановление на публичен изпълнител, издадено в рамките на изпълнително дело №*********/2020г. по описа на ТД НАП гр.Варна. Няма спор по делото, че М.А.Д. е регистрирана като земеделски производител и по открита сметка в ТБ“Инвестбанк“АД, декларирана в производствата по ЗПЗП, на 29.09.2022г. е постъпила субсидия в размер на 4 350 лева с основание на превода:“подкрепа ликвидност 2022г.“ На 23.12.2022г. от същия наредител - Държавен фонд „Земеделие“, на същото основание -„подкрепа ликвидност 2022г.“, са преведени още 348 лева по банковата сметка на ищцата. Процесните средства, впоследствие (на 12.01.2023г.), са били преведени, по силата на запора върху банковата ѝ сметка, на НАП (л.9). Запорът е бил наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С220019-022-0066143 от 28.09.2022г., на основание чл.200 и чл.202 ал.1 във връзка с чл.195 ал.1-ал.3 ДОПК, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Варна. След проведен съдебен контрол на същото, потвърдено с Решение №220/14.10.2022г. на Директора на ТД НАП Варна,с Решение №10/21.02.2023г.,постановено по адм.дело №178/2022г. на АС-Силистра, ПНОМ е било отменено, което сочи на осъществена предпоставка от чл.204 ал.1 АПК по допустимостта на иска по чл.1 ЗОДОВ - отменен административен акт,от който са произтекли твърдените имуществени вреди в сферата на ищцата.

Съдът е приел, че публичният изпълнител неправилно е наложил процесния запор върху банковата ѝ сметка, тъй като средствата от субсидии (по дефиниция публични средства) са несеквестируеми и не могат да бъдат използвани за погасяване на публични и частни държавни вземания. В изпълнение на съдебното решение публичният изпълнител вдигнал запора (липсват доказателства,но страните не спорят по този факт) върху въпросната банкова сметка ***, но отказал да възстанови сумите, постъпили по принудителното изпълнение.

           Предявеният иск за обезвреда на заявените имуществени вреди (без претенции за лихви), с посочен конкретен източник, е установим с категоричност от приложените документи в адм.дело №178/2022г. на АС-Силистра, както и от намиращите се л.9-л.11 от настоящото, извлечения от банковата сметка М.А.Д., изготвени от ТБ“Инвестбанк“АД. Същият се основава на чл.1 ал.1 ЗОДОВ и е предявен от страна с правен интерес от търсената защита, базирайки се на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С220019-022-0066143 от 28.09.2022г. (л.13-л.14 адм.д.№178/22г. на АС-Силистра), издадено от длъжностно лице (публичен изпълнител в ТД НАП Варна офис Силистра) в структурата на НАП, която е ЮЛ съгласно чл.2 ал.2 ЗНАП и следователно, пасивно легитимирана да отговаря по така предявения осъдителен иск, съгласно чл.205 АПК. Исковата защита е регламентирана с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, определящи за законосъобразното ангажиране на процесната отговорност са вредите, твърдени от ищцата, да са в резултат от изпълнението на административна дейност, без значение от нейния вид и характер - правоприлагаща (при издаване на индивидуални или общи административни актове); - юрисдикционна (при издаване на наказателни постановления);нормотворческа (при издаване на под- законови нормативни актове) или - свързана с административно обслужване (§1 т.5 ДР АПК).Горното пряко произтича от регламентацията на предварителното обезпечаване и принудителното изпълнение на публични вземания с ДОПК, включвайки в обхвата на безвиновната отговорност (арг.чл.4 ал.1 ЗОДОВ) и тази,произтичаща от вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по изпълнението - публични изпълнители, съгласно чл.7 ал.2 ЗНАП.

Следователно, съгласно обсъдената по-горе нормативна регулация, за да възникне процесната отговорност е необходимо:1.Отменен по надлежния ред акт, което в случая е установено безспорно, видно от приложеното Решение №10/21.02.23г. по адм.д.№178/22г. на Административен съд Силистра. 2.Налице са несъмнени доказателства за реално претърпени вреди от ищцата в резултат на лишаването ѝ от исковата сума в деловата ѝ дейност като земеделски производител,за времето от 29.09. 2022г. до настоящия момент. Възражението на ответника за неяснота на вида на вредата следва да бъде отклонено като несъстоятелно,тъй като изначално същата е релевирана като имуществена, с ясно посочен източник, размер и основание. 3.Установява се и пряка причинна връзка между претендираната вреда и отмененото като незаконосъобразно Постановление на публичния изпълнител, тъй като постъпилата сума непосредствено след наложения запор на банковата сметка на ищцата от ДФЗ, както следва:на 29.09.22г.- 4 350 лева (л.10) и на 23.12.22г.- 348 лева (л.11), и двете представляващи превод от ДФЗ „подкрепа ликвидност 2022г.“ (л.9), са били наредени (преведени) на 12.01.2023г. (л.9) в полза на ТД на НАП Варна, с начислена такса за превод от 3.00 лева в тежест на титуляра на сметката.

 Ответната агенция, възразявайки срещу установеността на вредата, не оборва обсъдените писмени доказателства, нито ангажира други,сочещи че процесната сума е възстановена на ищцата в последващ период. Дори няма твърдения в тази насока, което прави неоснователно релевираното възражение в процеса. Следователно, налице са елементите от фактическия състав за възникване,респ. ангажиране на отговорността на НАП.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна, като държавата в случая, чрез ответна- та НАП, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност, независимо дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Под преки вреди, съгласно последователната съдебна практика, се разбират само тези, които са типични, нормално настъпващи и неизбежна последица от незаконосъобразния акт, явяващ се причина за тяхното възникване.Ако не беше наложен запор на банковата сметка на ищцата,постъпилите субсидии от ДФЗ-Разплащателна агенция, нямаше да бъдат наредени по сметка на НАП, за погасяване на публични вземания по посоченото изпълнително дело. Нормативната идея на ЗОДОВ е основана на правния постулат,че винаги се дължи обезщетение за вредите,причинени неоснователно (виновно) другиму,като е създаден облекчен режим за ангажиране отговорността на държавата за щетите, причинени на граждани от административни органи при изпълнение на нормативно възложената им правно регламентирана дейност. В този контекст, базирайки се на коментираните по-горе доказателства (неоспорени от ответната страна), настоящият състав намира, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в предявения размер от 4 698 лева.

Отговорността за заплащане на съдебните разноски, по дефиниция произтича от неоснователно предизвикания правен спор,съгласно чл.78 ал.1 и ал.2 ГПК,поради което по правило,следва да се осъществи по висящ процес. Процесуалното представителство,осъществявано от адвокат в настоящото производство не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебния процес, за която услуга страната дължи заплащане, чиито минимален размер, съгласно чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм.ДВ,бр.88/ 2022г.), е 400 лева + 10% за горницата над 1000 лева, което в случая означава още 369.80 лева, приблизително колкото и реално са заплатени (възнаграждение за един адвокат от 800 лева,платени в брой - л.18). В този контекст следва да бъде отклонено възражението по чл.78 ал.5 ГПК на ответния орган, като неоснователно. С оглед изхода на процеса и на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на М.А.Д. направените в настоящото производство разноски, в общ размер на 810.00 лева, от които 800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева- дължима държавна такса, съгласно чл.2а т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,приложима от препращането от чл.9а ал.1 ЗОДОВ и чл.204а АПК. За фактически внесената по-голяма сума за ДТ, ищцата следва да предяви връщането ѝ пред СРС, по чиято сметка е постъпила.

В обобщение настоящият състав намира, че исковата молба, с която е сезиран следва да бъде уважена като доказана по своето основание и размер, воден от което и на основание чл.203 и следващите от АПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р  Е  Ш  И  :

           ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, с административен адрес: гр. София,бул.“******************и ЕИК:*********, да заплати на М.А.Д., с ЕГН:**********,***,Силистренска област, сумата от 4 698.00 (Четири хиляди шестстотин деветдесет и осем) лева,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено по съдебен ред Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С220019-022-0066143/28.09.2022г.на публичен изпълнител в Териториална дирекция на НАП гр. Варна, Офис гр.Силистра.

            ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с административен адрес:гр.София,бул.“******************и ЕИК:*********, да заплати на М.А.Д., с ЕГН:**********,***,Силистренска област, сумата от 810.00 (Осемстотин и десет) лева - съдебни разноски по делото.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.       

        

                                                                                    СЪДИЯ: