№ 234
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20232200100419 по описа за 2023 година
Предявен е пряк частичен иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия
причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация: чл. 432 ал.1 КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД и цена – 30 000лв. от общо 40 000лв.
В исковата молба ищцата твърди, че на 17.03.2023г, около 11.40ч., в гр.К., на
ул.“Проф.Павлов“ 41, пред офиса на „Спиди“ бил спрян лек автомобил „Хюндай Акцент“ с
рег. № ********, управляван от В. И. М..
На отсрещния тротоар се движила ищцата като пешеходец, която решила да пресече
пътното платно в посока на спрелия автомобил, като видяла, че същият е спряло
положение. В този момент водачът предприел маневра на заден ход и тъй като пътят бил с
наклон, той не запалил двигателя, а пуснал по инерция автомобила назад. В резултат на
тази маневра, блъснал преминаващата ищца със задната част на автомобила, при което тя
паднала на земята и претърпяла телесни увреждания.
По случая бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП №
112/2023г. по описа на РУ-К., а с одобрено от съда споразумение по НАХД № 13/2024г на
РС -К., водачът на автомобила бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343а ал.1 б.А“ предл.2, вр. с чл. 343а ал.1 в.“б“ предл.2, вр. с чл. 342 ал.1 предл. 3 НК и
наложено административно наказание „глоба“.
Твърди, че след инцидента отишла в болница с оплаквания от болки в ляво рамо и дясна
лакетна става. От извършените изследвания се установило счупване на горния край на лява
раменна кост и контузия в областта на десния лакът, охлузвания в ляво около устата и по
предните повърхности на двете колене. На 21.03.2023г. била освидетелствана от съдебен
1
лекар, който констатирал счупването на горния край на лятата раменна кост, отоци,
кръвонасядания, охлузвания по дясна предмишница, двете колена, дясна предмишница в
горна трета и лакетната става, която била с масивен оток и моравосин цвят.
Твърди, че възстановяването й било в домашни условия, като счупения крайник бил
обездвижен, поради което за дълъг период от време не можела да си служи с него и сама да
се грижи за битовите си нужди. Налагало се нейни близки да й помагат в ежедневните
дейности. Изпитвала силни болки в областта на счупването и пиела болкоуспокояващи, а в
резултат на получения стрес от процесния инцидент, се оплаквала от тревожност, загуба на
сън, сънуване на кошмари, свързани с ПТП, страхувала се, че няма да може пълноценно да
използва ръката си и това ще се отрази на начина й на живот.
По отношение на увреждащия автомобил била сключена с ответника застраховка
„гражданска отговорност“, валидна от 24.08.2022г. до 23.08.2023г.
Твърди, че на 11.05.2023г. предявила пред него своята писмена застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от същия
пътен инцидент, като й било обезщетение в размер на 14 000 лв., с което размер не е
съгласна, тъй като бил занижен.
Моли за съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати сумата 30
000лв- частичен иск от общо 40 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
настъпилите при ПТП на 17.03.2023г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от
11.05.2023г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговора на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска
за допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен .
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за процесния
автомобил „Хюндай Акцент“ с рег. № ********.
Не оспорва, че на посочената дата и място е настъпило ПТП с участието на
застрахования лек автомобил. С оглед на влязлата в сила присъда по НАХД № 13/2024г. на
РС-К., не оспорва вината на водача на застрахования автомобил.
Оспорва иска и по размер, твърдейки, че не е съобразен с твърдените неимуществени
вреди, принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, неблагоприятните последици от
ПТП и съдебната практика.
Оспорва, че в резултат на ПТП са причинени описаните в ИМ телесни увреждания.
Оспорва техния вид, естество и продължителност на лечебния процес. Описва следния
механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че пред офиса на „Спиди“ в гр.К. бил спрян
застрахования при ответника автомобил, но зад него е бил спрян друг автомобил, който
тръгнал и освободил мястото, което е заемал. Тогава водачът на процесния автомобил решил
да заеме неговото място, като пуснал назад автомобила по инерция, без да пали двигателя,
за да ползва естествения наклон на платното за движение.
2
В този момент, на отсрещния тротоар се е намирала ищцата, която е започнала да
пресича платното за движение на нерегламентиран участък, без пешеходна пътека. Тя не е
видяла движещия се назад автомобил и се блъснала странично в задната му дясна част. С
това допуснала нарушение на чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП.
В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата ищца, която като нарушила цитираната разпоредба на
ЗДвП, с което спомогна за собственото си увреждане.
Същата не положила достатъчна грижа за съхранение на своя живот и здраве и сама
поставила себе си в опасност, блъскайки се в задната част на автомобила поради
недоглеждане, тъй като носила шал на главата си, наподобяващ качулка и не е видяла, че
автомобилът пред нея се движи бавно назад, с което създала предпоставка за настъпване на
ПТП. Затова счита, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД.
С определение № 55/16.01.2024г съдът се е произнесъл по всички предварителни
въпроси и е конституирал водача на застрахования лек автомобил по риска „гражданска
отговорност“ като трето лица-помагач на страната на ответника.
В с.з. ищецът чрез процесуален представител, поддържа иска и моли да бъде уважен
в пълен размер. Претендира разноски съгласно списък.
В с.з. ответното дружество се представлява от пълномощник, който поддържа
възраженията в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска изцяло като
неоснователен и недоказан. Алтернативно, за частичното му уважаване с оглед направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца.
Претендира разноски съгласно списък.
В с.з. третото лице-помагач В. И. М., ред.призован, се явява лично и не оспорва иска
по основание. Не оспорва вината си за настъпване на ПТП и че е осъден с влязла в сила
присъда за това, че е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата.
Предоставя на съда да определи по справедливост обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 17.03.2021г., в гр.К., ищцата като пешеходка била блъсната от лек автомобил
“Хюндай Акцент“, с per. № ********, управляван на заден ход от третото лице- помагач В.
И. М..
В същия автомобил пътувал и св. И. З., който стоял на предната дясна седалка.
По случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
337/17.03.2023г и образувано ДП № 112/2023г по описа на РУ - К. , приключило с внасяне в
съда на обвинителен акт срещу водача В. И. М..
С одобрено от съда споразумение в с.з. на 01.02.2024г по НАХД № 13/2024г на РС-К.,
подс. В. И. М. е признат за виновен и осъден за това ,че на 17.03.2023г, в гр.К., при
управление на лек автомобил“Хюндай Акцент“, с per. № ******** , нарушил правила за
3
движение по пътищата- чл. 40 ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл. 94 ал.1 и ал.2 ЗДвП, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата, изразява в счупване на
горния край на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ
на пострадалата- престъпление по чл.343а, ал.1 б.“А“, предл.2, вр с чл. 343 ал.1 б. „Б“ вр. с
чл.342 ал.1 предл. трето от НК, за което му е наложено административно наказание „глоба“
по реда на чл. 78а НК
Съгласно заключението на СТЕ, механизмът на настъпване на ПТП е следният :
Водачът на лек автомобил „Хюндай“- В. И. М. предприел маневра за движение на
заден ход на платното за движение пред офис на „Спиди“ в гр. К., като намерението му
било да премести автомобила назад пред офиса.
При потегляне от място и без да привежда двигателя в работен режим, използвайки
наклона на пътя, скоростта му на движение достигнала до около 7,2 km/h. Той предприел и
извършвал маневрата, като не наблюдавал непрекъснато цялата зона зад лекия автомобила.
Лекият автомобилът потеглил от място при извършване на маневра на заден ход.
В същото време, зад автомобила и на ниво 4,5 m зад задната му част, напречно
предприела пресичане ищцата. Движението й било напречно спрямо маневрата на водача
на автомобила.
Водачът В. И. М. не възприел движещата се пешеходка. Според техническото
оборудване на лекия автомобила той имал техническата възможност да наблюдава зоната
вдясно и зад автомобила в огледалата за обратно виждане. При предприетата маневра,
водачът застигнал и ударил ищцата със задния си габарит съответно в зоната на дясната
повърхност на тялото. При удара тя паднала върху терена и върху лявата си странична
повърхност и получила телесни увреждания.
Автомобилът потеглил от място, когато ищцата е била извън коридора на движение на
автомобила и на 0,7 m от десния бордюр. Към този момент тя е била видима за водача в
огледалото за обратно виждане.
Ищцата също е имала възможността да възприеме автомобила и извършената маневра
от водача на автомобила преди да достигне до коридора му на движение.
Мястото на удара между автомобила и пешеходеца е върху платното за движение и на
около 4,5 m от задния габарит преди потегляне на автомобила.
Скоростта на лек автомобила „Хюндай“ към момента на удара е била около 7,2 km/h., а
скоростта на движение на ищцата преди ПТП и към момента на удара е била около 3,6 km/h,
отговаряща на спокоен ход на движение.
Съгласно експертното заключение, техническите причини, довели до възникването на
ПТП са две:
1/ технически неправилното поведение на водача на автомобила при предприетата
маневра за движение на заден ход. Технически правилно било водачът непрекъснато да
4
наблюдава платното зад автомобила и да спре при възникване на опасност.
2/ неправилното поведение от гледна точка на безопасността от пешеходката, която е
предприела пресичане на платното извън зоната на действие на пешеходна пътека. Освен
това, същата е навлязла в коридора на движение на автомобила без да се съобрази с
положението и скоростта на приближаващия автомобил в процес на извършване на
технически неправилна маневра за движение на заден ход.
Водачът на автомобила „Хюндай“ е имал техническата възможност да наблюдава
непрекъснато зоната непосредствено зад автомобила. Ищцата е попадала във видимата за
водача зона при навлизането й на платното за движение.
Той е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като непрекъснато
наблюдава платното зад автомобила.
Ищцата от своя страна е имала възможността да възприеме предприетата маневра от
водача на автомобила и преди да достигне коридора на движение на автомобила.
В резултат на настъпилото ПТП, тя получила фрактура в горния край на лавата
раменна кост, охлузване в лявата периорална област /в ляво около устата/, контузия с
болезнен оток и кръвонасядане на десния лакът и охлузване по предните повърхности на
двете колене.
Тези телесни повреди добре отговарят да са получени при процесното ПТП.
Същите са причинени от удари върху твърдия терен след падането, като съобразено с
увредите, най- вероятно удара от лекия автомобил е бил в дясната телесна половина, с
последващо падане върху лявата телесна половина, като удара се поема основно от лявата
раменна област, където е и основното увреждане - счупването на лявата раменна кост.
Уврежданията в областта на коленете, десния лакът и лявата половина на устата също
са в резултат на падането на твърдия терен.
Фрактурата на лявата раменна кост е причинила на ищцата трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник.
Останалите телесни увреждания, съвкупно са й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Болките от счупената лява раменна кост са били интензивни за времето след инцидента
и за период от около две седмици, когато се е налагало да й се помага да се облича и
съблича, къпе и др. Помагала й е дъщеря й – св.Й. и нейна съседка. След това болките
постепенно затихнали и в рамките на около 2 месеца отзвучали почти напълно.
В момента на прегледа от в.л. Д-р С., ищцата съобщава, че има болки в лявото рамо
само когато си придвижва лявата ръка назад, зад гърба , когато я издига вертикално нагоре
/изпъва/, напр. при простиране на дрехи и когато носи тежки предмети, като дърва за огрев,
но като цяло се справя и обгрижва сама. При застудяване също леко я наболява все още.
Съобщава още за леки болки в дясното коляно при дълги преходи и при натоварване на
ставата, което я принуждава да накуцва леко, но при прегледа в.л. не е установило
5
морфологични промени.
Според заключението на СМЕ, фрактурите на кости заздравяват в рамките на около
месец, като има значение възрастта на лицето, общото му здравословно състояние, трудовите
навици и ред други обстоятелства, като при всеки пациент е строго индивидуално.
Обичайни срокове за обездвижване и нарушена работоспособност при счупване на
раменната кост са: на имобилизация: 5-6 седмици; на нетрудоспособност за физически труд-
3-4 месеца и за нефизически труд- 2-2,5 месеца.
Възстановяването според в.л. трае няколко месеца, като съобразено с възрастта на
ищцата /71г./ и възрастовите промени, особено при жените, като наличие на остеопороза/,
срокът може да е по- дълъг.
Получената фрактура на лявата раменна кост със сигурност е причинила на ищцата
болка и страдания. Острата болка според вещото лице отзвучава обичайно за около
седмица- две, но хроничната болка остава и трае понякога с месеци. Тъй като ищцата е
възрастна жена, се влияе и от атмосферните условия и при застудяване, болката се обостря,
а също и при прекомерни физически натоварвания.
Към момента на прегледа от в.л., тя съобщава за болка при носене на тежки предмети
и най- вече при движение на рамото в посока назад и при силно изпъване нагоре-
вертикална посока.
Към настоящия момент ищцата е възстановена по отношение на фрактурата на лявата
раменна кост, но има остатъчна болезненост при движение на лявото рамо при прекомерни
движения и при носене на тежки предмети.
Отоците, охлузванията и кръвонасяданията са отзвучали за около 2 седмици , като има
остатъчна болезненост при претоварване на дясна колянна става, което може да се отдаде и
на възрастови дегенеративни промени на ставите.
Целият възстановителен период при ищцата е продължил около два месеца, през които
тя не е можела да си служи с лявата ръка, имала нужда от чужда помощ и била обгрижвана
от своята дъщеря св.Й., която й помагала и в домакинството.
По отношение на лек автомобил автомобил “Хюндай Акцент“, с per. № ********е
имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с период на
покритие 24.08.2022г- 23.08.2023 г.
На 11.05.2023 г. ищцата депозирала до ответника писмена застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но такова не и е изплатено в рамките
на законоустановения 3- месечен срок.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на съвкупна преценка и анализ
на събраните по делото писмени доказателства, ценени като относими, допустими и
неоспорени.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото двама свидетели като преки ,
непосредствени и безпротиворечиви.
6
Приема заключенията на изслушаните по делото СМЕ и СТЕ като обосновани, ясни и
неоспорени от страните.
Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни
изводи:
Предявен е пряк частичен иск по чл. 432 ал.1 КЗ на пострадало лице срещу
застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано
при ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- частично основателен и
доказан.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по
застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото се установи, че ищецът е изпълнил задължителната процедура за доброволно
уреждане на спора със застрахователя, която съгласно чл. 498 КЗ е условие за допустимост
на иска.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо освен наличие на
застраховка „гражданска отговорност“, валидна към датата на увреждащото събитие, и
наличието на деликт с всички елементи от неговия сложен фактически състав, а именно:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка, вина на причинителя.
Водачът на застрахования лек автомобил автомобил“Хюндай Акцент“, с per. №
******** –В. И. М. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда, с която на
основание чл. 300 ГПК, гражданският съд да е обвързан относно авторството,
противоправността на деянието и вината.
Тези елементи от фактическия състав на деликта са доказани в наказателния процес и
не се нуждаят от повторно доказване в граждански процес.
Ищецът следва да докаже само вида и размера на претърпените вреди.
Вредите като вид, характер, интензитет и че са настъпили в причинна връзка от
процесното ПТП, се установяват от заключението на изслушаната СМЕ и свидетелските
показания на двама свидетели.
Получените телесни увреждания, техния медико-биологичен характер са част от
самата присъда.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна
практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен
случай.
Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените увреждания;
продължителността и интензитет на болките и страданията, продължителността на
7
лечебния и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици, възраст
на пострадалия и др.
Ищцата е претърпяла една средна и няколко леки телесни повреди / охлузвания,
натъртвания, кръвонасядания/, които са й причинила болки и страдания за около 2
месеца. След инцидента е имала нужда от помощ при обслужване на битовите нужди.
Целият възстановителен период е продължил около 2 месеца, без усложнения и е
възстановена напълно от всички травми, в т.ч. най-тежката - фрактурата на лява раменна
кост, макар и с лека болезненост при промяна на времето и при натоварване на крайника.
Като се има предвид, че се касае за жена на 73г, който към датата на ПТП е била на
71г, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет,
продължителността на възстановителния период, протекъл гладко и без усложнения, че се е
възстановена напълно от уврежданията, съдът намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди сумата 28 000 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, която нарушила разпоредба на чл. 113 ал.1, т.1 ЗДвП, пресичайки пътното платно
на нерегламентирано място, с което спомогна за собственото си увреждане, тъй като не
положила достатъчна грижа за съхранение на своя живот и здраве и сама поставила себе си
в опасност, блъскайки се в задната част на автомобила поради недоглеждане.
Възражението е основателно.
Приносът и вината на водача на лекия автомобил са безспорни , за което е и осъден с
влязла в сила присъда, но съдът намира, че ищцата също има принос за настъпване на ПТП
и вредоносните последици за нея.
Релевантно за съпричиняването е конкретно поведение- действие или бездействие на
пострадалия, чието проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или
вредоносните последици биха били в по-малък обем.
Дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От заключението на СТЕ може да се направи категоричен извод, че ищцата, като
участник в процесното ПТП, предприела пресичане на платното извън зоната на действие
на пешеходна пътека. Нейното поведение е противоправно, тъй като нарушила разпоредбата
на чл. чл. 113 ал.1, т.1 ЗДвП, която задължава пешеходците да преминават по пешеходните
пътеки и преди да навлязат на платното за движение , да се съобразят с приближаващите се
превозни средства.
Ищцата навлязла в коридора на движение на автомобила без да се съобрази с
положението и скоростта на приближаващия автомобил в процес на извършване на маневра
8
за движение на автомобила на заден ход, с което сама поставила в риск своето здраве и
телесна цялост.
С тези свои действия е спомогнала в значителна степен да настъпи вредоносния
резултат и тази степен е равна на степента на принос на водача на автомобила, а именно:
50%.
Затова, на основание чл. 51 ал.2 ГПК, съдът следва на намали наполовина
определеното застрахователно обезщетение и присъди разликата от 14 000лв.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда ведно със законна лихва
,считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, която дата е 11.05.2023г.
От тази дата за застрахователя настъпва задължението да заплаща лихва за забава
по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, съдът присъжда
в полза на ищеца разноски в размер на 653.33лв от общо 1400лв, които съгласно по списък
включват:1200лв – д.т и 200лв - за възнаграждение за в.л.
Ответникът бива осъден да заплати в полза на процесуалният представител на ищеца
разноски за адв.възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 ал.1, т.2 ЗА, с включен ДДС, за
което е представено удостоверение за регистрация по ЗДДС
Уговореното адв. възнаграждение е по реда на чл. 38 ал.1, т.2 ЗА на база материален
интерес от 30 000лв , възлиза в размер на 3050 лв, изчислена по правилото на чл. 7 ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адв. възнаграждения./ в последната й
редакция/.
Съгласно съдебната практика на ВКС, в случаите по чл. 38 ал.2 ЗА, при частично
уважен иск, възнаграждението се определя въз основа на цената на предявения иск по реда
на Наредбата за минималните размери за адв.възнаграждения и така изчисленото
минимално възнаграждение, се редуцира съобразно размера на уважената част от иска.
Пресметнато по този начин, възнаграждението на процесуалния представител на
ищеца на база материален интерес от 30 000лв, колкото е цената на частичния иск, по
правилото на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата №1/09.07.2004г, възлиза в размер на 3050лв., а с
ДДС- 3660лв.
Съразмерно на уважената част от иска - 14 000лв, адв. възнаграждение е в размер на
1708лв с включен ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, които възлизат в общ размер на сумата 5950лв и съгласно
представения списък включват: 200лв- възнаграждение на в.л, 400лв- възнаграждение на
в.л. и 5350 лв- адв. възнаграждение, платено в брой при подписване на договора за правна
защита и съдействие.
Ищецът е направили възражение за прекомерност, което е основателно и на
9
основание чл. 78 ал.5 ГПК, съдът намалява адв. възнаграждение поради липса на правна и
фактическа сложност на делото, от 5350 лв на 3050лв, колкото е минималния размер по
Наредба № 1 /09.07.2004.
На тази база, съдът изчисли, че общия размер на разноските е 3650лв/
3050+200+400/, като съразмерно на отхвърлената част от иска/ 16 000лв/, ищцата дължи на
ответника разноски в размер на 1946.67лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК-
*********, представлявано заедно от С. Н. А. и П. В. Д., да заплати на М. В. Й. от гр.К.,
общ.К., обл.С., ул.“М. Л.“ №**, с ЕГН- ********** и съдебен адрес: гр. С., район „С.“, ул.
„К.“ “ № *,, чрез адв. Г. Х., сумата 14 000 лева / четиринадесет хиляди лева/-частичен иск от
общо 40 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни
увреждания, получени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.03.2023г, в
гр.К., причинено виновно от В. И. М., като водач на лек автомобил “Хюндай Акцент“, с per.
№ ********, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2023г до окончателното
изплащане и сумата 653.33 лв - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. В. Й. против ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, пряк частичен
иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ - до пълния му размер 30 000лв от общо 40 000лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК-
*********, представлявано заедно от С. Н. А. и П. В. Д., да заплати на адв. Г. Б. Х. от САК-
С., с личен номер от единния адвокатски регистър ********** и адрес на дейността: гр.С.,
район“С.“, ул.“К.“ №* ет.*, сумата 1708лв/ хиляда седемстотин и осем лева/ с включен ДДС,
,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.1,т.2 ЗА
безплатна адвокатска защита на М. В. Й. с ЕГН ********** - ищец по гр.дело № 419/2023г
по описа на ОС-С..
ОСЪЖДА М. В. Й. от гр.К., обл. С., ул. „М. Л.“ № **, с ЕГН – ********** и
съдебен адрес: гр. С., район „С.“, ул. „К.“ “ № *,, чрез адв. Г. Х., да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- *********, представлявано
заедно от С. Н. А. и П. В. Д. сумата 1946.67лв. - разноски по делото.
10
Решението е постановено при участието на В. И. М. от гр.К., ул.“О.“№*, с ЕГН –
**********, в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- *********, представлявано
заедно от С. Н. А. и П. В. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
11