№ 405
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20211100511349 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.Г.Г.“АД срещу действия на частен съдебен
изпълнител Л.М., от 17,08,2021год., изразяващи се в отказ да прекрати изпълнително дело
№20217850400508 по описа на ЧСИ Л.М..
Поддържа се, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване, тъй като е
образувано по изпълнителен лист от 10,11,2020год., издаден по гр.д.№79000/2017 по описа
на Софийски районен съд, с който длъжникът е осъден да заплати на Т.А.И. сума в размер
на 365,00лв.-разноски в производството пред СРС, както и сумата от 5,00лв. за издаване на
изпълнителен листа. Поддържа сумата по изпълнителен лист да е внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното дело-22,06,2020год., поради което е налице основание
за прекратяване по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Предвид изложеното твърди да не е налице основание за образуване на
изпълнителното дело. Съобразно изложеното моли да бъде отменено разпореждане, с което
е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят- Т.А.И. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК излага съображения за
неоснователност на жалбата. Поддържа към момента на внасяне на сумата по ИЛ към
22,06,2020год., адв.В.Т. да не е упълномощен да получи плащане за кредитора, което е
налице едва към иницииране на изпълнителното дело.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ Л.М. излага становище за неоснователност
1
на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно процесуално
легитимирана страна в производството срещу подлежащ на обжалване акт на осн.чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК и в законоустановения срок по реда на чл.436 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Видно от преписката по делото, изпълнително дело 20217850400508 е образувано по
молба на Т.А.И., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.11.2020г. от Софийски
районен съд, по г.д. №79000 от 2017 г. на СРС, 166 състав, по силата на който длъжникът
С.Г.Г. ООД е осъден да заплати на взискателя парично задължение за сума в размер на
365,00лв. и 5,00лв.-разноски за издаване на изпълнителен лист.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 12,08,2021год.С молба
от 11,08,2021год. длъжникът е представил доказателства за извършено плащане на сумата
по покана за доброволно изпълнение. Отделно от това е заявено искане за прекратяване на
изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и чл.75 от ЗЗД, тъй като
сумата от 365,00лв. е платена за взискателя по банков път преди образуване на
изпълнителното дело на 22,06,2020год. с нареждане за кредитен превод, чрез пълномощник
адв. В.В.Т.. Плащането е извършено по банкова сметка с титуляр В.Т.. С молба от
23,06,2020год. по гр.д.№73900/2017год., СРС, 166 състав, длъжникът е уведомил съда за
извършеното плащане. Към молбата е приложено нареждане за кредитен превод с дата
22,06,2020год. за сумата по 365,00лв., наредител С.Г.Г. ЕАД и с основание за превод- Т.И.
с посочено ЕГН и гр.д.№7900/17, 166 състав. Сумата е наредена по сметка №*******, с
получател адв. В.В. Т.. Приложен е и договор за правна помощ и съдействие от
27,10,2017год. за представителство по дело срещу С.Г.Г. ООД, по иск отрицателен
установителен иск на Т.А.И., сключен с АД Н. и партньори, представлявано от адв.В.В.Т..
Подадено е заявление от адв.Т. до банка ДСК ЕАД от 28,07,2020год., в която е посочено да
не е упълномощено лице на лицето посочено в основание за превода, както и да няма
банкова сметка открита лично или чрез пълномощник при банка ДСК ЕАД.
С Постановление с изх. № 3580/17.08.2021г., съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането на длъжника с вх.№2420/11,08,2021год., тъй като е приел „плащането
да е направено на ненадлежно лице“.
С отговор на частната жалба са представени доказателства от ответната страна,
сумата да е възстановена на С.Г.Г. ЕАД на 05,08,2020год. От извлечение от сметка е видно,
че титуляр на сметката е В.В. Т..
По жалбата с пр.осн.чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Основание за прекратяване на производството са хипотезите предвидени в чл.433,
ал.1, т.1 –т.8 от ГПК. Според т.1 от текста изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена,
или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; Спорно в настоящата хипотеза е налице ли е предложение
две от посочената алтернатива-сума внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното дело, доколкото не се спори сумата да е върната на длъжника преди
2
образуване на изпълнителното дело. Безспорно основание за прекратяване би било налице,
когато сумата е внесена за взискателя и на разположение на последния към момента на
образуване на изпълнителното дело. В хипотезата на внесена за взискателя и върната сума,
въпросът следва да бъде разгледан на плоскостта на добросъвестно упражняване на права
съобразно чл.3 от ГПК. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да
бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В
противен случай, то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал
от него. В конкретната хипотеза плащането на В.Т., съдът намира да е извършено на лице,
което по недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи плащане. Дори
упълномощаването от страна на взискателя по гр.д.7900/17 да е в полза на АД Н. и
Партньори, както се твърди в отговор на взискателя, то доколкото адв.В.Т. е
представляващ дружеството /видно от договор за правна помощ от 27,10,20217год. и
молба за образуване на изпълнителното дело/, същият е надлежно легитимиран като
представляващ дружеството да получи плащане за взискателя като без значение е кой е
титуляр на сметката по която е преведена сумата, предвид наличие на знание за
съществуващо задължение. Не съществува житейски обоснована причина за връщане на
сумата. Ето защо настоящият състав намира да е налице хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗЗД.
Обстоятелството, че титулярът на сметката се е разпоредил със сумите, внесени за
взискателя, поражда вземане на кредитора срещу разпоредилото се лице, но не променя
добросъвестното изпълнение на задължението от страна на длъжника. Ето защо съдът
намира да е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по смисъла на
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Съобразно изложеното жалбата е основателна.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №17090/16,09,2021год. по описа на СГС, депозирана от
„С.Г.Г.“АД постановление от 17,08,2021год. , с което е оставена без уважение молба от
11,08,2021год. за прекратяване на изпълнително дело №20217850400508 по описа на ЧСИ
Л.М..
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4