РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20211880200119 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена
от Д. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ....., чрез пълномощник, против
Наказателно постановление № 21-0353-000201/28.05.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от шест месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
В жалбата си М., чрез процесуалния си представител, излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, като счита, че
същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон, и моли да бъде отменено
изцяло. В съдебно заседание и в писмени бележки подробно аргументира
тезите си.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
1
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
двама свидетели – М. Б. И. – актосъставител, на длъжност „...“ при ОДМВР
София, РУ – Своге и Т. П. С.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.05.2021 г., около 12,45 часа, в общ. Своге, с. Ябланица, на път
SFO2604, на около 200-300 метра преди хижа „Тихов дол“, разпитаните от
съда свидетели - очевидци: М. Б. И. и Т. П. С. – ..... при РУ – С., при
изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка, движещия се
по път SFO2604 с посока на движение от с. Батулия към с. Ябланица лек
автомобил „Опел Фронтера“ без регистрационни табели с номер на рама .....,
собственост на Х. И. М. от ....., ЕГН **********, управляван от
жалбоподателя. Проверяващите установили, че горецитираният автомобил е
без регистрация от 15.05.2020 г. поради това, че е бракуван. Водачът, който е
правоспособен водач с категории „В“ „М“ не е носил СУМПС и контролен
талон към него. Въз основа на тази фактология полицейските служители
приели, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред,
а водачът не носи СУМПС и контролен талон към него, съответно са налице
административни нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДВП. На място бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия Д № 833948/01.05.2021 г. от св. И. на
жалбоподателя в присъствието на св. С., който бил предявен за запознаване
със съдържанието на М. и същият го подписал без възражения. Последният се
е запознал със съдържанието на акта, посочил е, че няма възражения и е бил
уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и
обяснения, което е удостоверено с подписа му. На същата дата от
жалбоподателя е снето сведение, в което същият е заявил, че е закупил джипа
от Х.И.М., като от същия знае, че лекият автомобил е бракуван, до с.
Ябланица стигнал през горски пътища, но в селото слязъл на пътя, тъй като е
объркал пътя. По случая била извършена проверка с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от
27.05.2021 г. по пр.пр. № 249/2021 г. на РП Своге прокурор при РП Своге
отказал да образува досъдебно производство, предвид наличието на
предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието съставлява
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и изпратил
материалите за продължаване работата във връзка с издадения АУАН на
Началника на РУ Своге. Въз основа на горецитираните АУАН и
постановление на РП Своге е издадено от Началник група към ОДМВР
София, РУ Своге обжалваното НП, връчено редовно на М. на 02.06.2021 г., а
жалбата е постъпила в РУ Своге на 03.06.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите И. и С., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като
намира същите за логични и конкретни, кореспондиращи с другите
доказателства и установени факти по делото. В събрания доказателствен
материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат
2
обсъждани. Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и
наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от
събраните и относими доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – „.....“ към ОДМВР София, РУ – С.,
оправомощен съгласно същата заповед. Освен това, видно от допълнително
изисканите и приобщени по делото Заповед № 517з-386/21.01.2020 г., Заповед
№ 517з-3200/23.06.2020 г. и Заповед № 517з-3911/31.07.2020 г. – и трите на
Директор на ОДМВР София (последната от които е релевантна по делото, с
оглед датата на нарушението), актосъставителят, след проведено обучение и
изпит, е определен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава
фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да
издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към
делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е издадено от компетентен
орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Спазен е и инструктивния срок по чл. 52, ал. 1, изр.
1 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено за първи
път в писмените бележки, че административнонаказателното производство е
било проведено в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, като съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, НП е следвало да бъде издадено въз
основа на постановлението за отказ да се образува ДП на прокурор при РП
Своге по пр.пр. № 249/2021 г. на РП Своге, а не въз основа на АУАН, което
било недопустимо според жалбоподателя, като в процесното НП, доколкото
като основание за неговото издаване се сочат както АУАН, така и
постановлението на прокурора, съществувала неяснота за наказаното лице въз
основа на кой от двата акта е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Настоящият съдебен състав приема, че
3
административнонаказателното производство не е било прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, доколкото липсва мотивирана резолюция на
основание чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това
процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед
последващата възможност за реализиране на административнонаказателната
отговорност съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. При положение, че процесното
НП е издадено след постановлението на прокурора за отказ да се образува
наказателно производство, поради което не е съществувала възможност
едновременно да бъде ангажирана административнонаказателната и
наказателната отговорност на дееца за едно и също деяние, липсата на
прекратяване на административнонаказателното производство води
единствено до това, че срокът за издаване на наказателното постановление не
е спрял да тече (Решение № 430 от 11.03.2019 г. по к.а.н.д. № 3340/2018 г. на
Административен съд – Бургас). В случая обаче, наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Наред с това, посочването в НП както на АУАН, така и на прокурорското
постановление за отказ да се образува НП внася единствено яснота и не може
да доведе до създаването на такава за наказаното лице. Не може да бъде
възприето за правилно становището на жалбоподателя, че след
постановлението на прокурора за отказа за образуване на ДП е недопустимо
да се издаде НП въз основа на съставения АУАН. Разпоредбата на чл. 36, ал.
2 от ЗАНН предвижда възможност в тези случаи да се образува
административноналазателна преписка без приложен АУАН, тъй като същият
се намира по прокурорската преписка, но не въвежда забрана за посочването
на АУАН в НП.
Неоснователно е и оплакването за наличието на допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН с посочването в НП на
МПС, което е различно от това, посочено в АУАН. В случая в НП е допусната
техническа грешка, изразяваща се в това, че е изпусната една буква от номера
на рамата на управлявания от жалбоподател лек автомобил „Опел Фронтера“,
като вместо номер на рама ...., в НП е посочен номер на рама ......
Обстоятелството, че се касае за техническа грешка се установява от
събраните по делото писмени доказателства, включително справката в АИС-
КАТ за регистрацията на автомобила и прекратяването на същата. Това по
никакъв начин не може да доведе до нарушаване правата на наказаното лице
и до неяснота за управлението на кой лек автомобил, нерегистриран по
надлежния ред е наказан жалбоподателят, доколкото както самият той
посочва, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че лек
автомобил с номер на рама ..... не съществува. В АУАН също е посочен
коректно идентификационния номер на шасито на лекия автомобил.
В процесното НП е допусната още една техническа грешка в
посочването на мястото на нарушенията като „път ОБЩИНСКИ № SFO2603”,
но и това обстоятелство не води до неяснота в съдържанието му. Безспорно е,
че в разглеждания случай мястото на извършване на двете нарушения е с.
Ябланица, на път SFO2604, така както е отразено в следващото изречение от
оспорваното НП при описанието на обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията, а и в АУАН, и в постановлението на прокурора за отказ да се
образува ДП, от които по недвусмислен начин става ясно, че на 01.05.2021 г.,
4
около 12,45 часа, в общ. Своге, с. Ябланица, на път SFO2604, М. управлява
лек автомобил „Опел Фронтера“ без регистрационни табели с номер на рама
...., с посока на движение от с. Батулия към с. Ябланица, което моторното
превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, а водачът не носи
СУМПС и контролен талон към него. Нещо повече, видно от писмото от
Община Своге, път SFO2603 не минава през село Ябланица, което по
категоричен начин оставя без всякакво съмнение кое е мястото на извършване
на процесните две нарушения. Поради изложеното допуснатите технически
грешки в оспорваното НП не са съществени и не може да послужат като
самостоятелно основание за неговата отмяна (в този смисъл и Решение № 83
от 14.01.2020 г. по к.н.а.д. № 1369/2019 г. на Административен съд София –
област).
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в
наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е
съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е
бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушенията
са описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение
относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава им са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на наказаното лице е
гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. Спазени са формата и реда при
издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално
изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Събраните в настоящото производство доказателства налагат единствен
извод, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят, в нарушение на
правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащо, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места, е управлявал в общ. Своге, с.
Ябланица, по път SFO2604, който е отворен за обществено ползване,
моторното превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,
като наред с това, водачът не е носил СУМПС и контролен талон към него,
които задължения са му вменено от правната норма, съдържаща се в
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Качеството водач на
жалбоподателя към момента на нарушенията се установява с оглед легалната
дефиниция в §6, т. 25 от ДР към ЗДвП, съгласно която „Водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата. Междувпрочем, по делото липсват възражения досежно фактите,
изложени в АУАН, а единствено се навеждат твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство. Поради липса на доказателства по делото, които да оборват
изложеното в АУАН, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, предвиждаща, че редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
Следователно, АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административните нарушения
от страна на жалбоподателя по ЗДвП, съгласно чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.
5
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Наложените административни наказания са предвидени за
тези нарушения, съобразно със закона, като за нарушението на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания в минималния размер, а за нарушението на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП,
наложеното административно наказание „глоба“ е в абсолютно определения
от последната разпоредба размер. Не би могло да се приеме, че извършеното
от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на
предвидените в закона нарушения, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност.
В заключение, в производството пред административния орган не са
допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.
АНО, осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетентност е
установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата,
задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за
установени факти законът е приложен правилно. С оглед гореизложеното
съдът намира, че М. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, за които е санкциониран. От субективна страна деянията са
извършени виновно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0353-
000201/28.05.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ
Своге, с което на Д. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ....., за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца, както
и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1 и 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6