|
|
|
гр. София, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с.
КОНСТАНТИНА Х.
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр.
дело № 15819 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 213521 от
14.09.2017 г., постановено по
гр. дело № 23989/2016 г. по описа на
СРС, I ГО, 51 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 49532 от 16.10.2018 г., е допуснато на основание чл.
97, вр. с чл. 95 ЗЗД трансформиране на задължението на
М.Л.И., П.Й.И. и В.Й.И. за издръжка на В.А.Х., произтичащо
от договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане
от 10.06.1975 г., сключен между Й.П.И. и П.И. Х., обективиран в нотариален
акт № 12, том X., дело 8622/ 975 на нотариус П.П.при Софийски районен съд, в парично в размер на 181,07 лева месечно,
считано от м.02.2016 г. до отпадане на
пречките за изпълнението на договора в натура, като издръжката да се заплаща
на първо число на месеца; отхвърлен е предявеният насрещен иск от В.А.Х. срещу М.Л.И., П.Й.И. и В.Й.И. по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4000,00
лв. – обезщетение за неизпълнение на задължения за издръжка и гледане по договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане от 10.06.1975 г., обективиран в нотариален акт № 12, том X., дело 8622/ 975 на нотариус П.П.при Софийски районен съд, за периода от 01.08.2015г. до 30.03.2016г.
Със същото решение
В.А.Х. е осъдена да заплати на
М.Л.И., П.Й.И. и В.Й.И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1190,00 лв.,
представляваща съдебни разноски в производството пред СРС.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която е трансформирано на основание чл. 97, вр. с чл. 95 ЗЗД задължението на ищците по главния иск за
издръжка и гледане в задължение за заплащане на парична издръжка над сумата от
105,00 лева месечно, считано от м. 02.2016 г. е постъпила въззивна
жалба от М.Л.И., П.Й.И. и В.Й.И., чрез процесуалния
им представител
– адв. Ю.С., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че първоинстанционният
съд неправилно е определил размера на дължимата се на ответницата месечна
издръжка от 375,07 лв., тъй като същият бил 305,07 лв. и при приспадане на
получаваната от нея пенсия от 194 лв., ищците следва да й заплащат месечно
разликата от 111 лева. Сочи се, че съдът необосновано добавил към посочения в
допълнителната съдебно-оценителна експертиза размер други разходи, които
ответницата няма, а именно за алкохол и тютюневи изделия в размер на 17,08 лв.,
за траспорт в размер на 27,17 лв., при положение че
стойността на абонаментната такса за цялата градски мрежа е 8,00 лв., за
регулярни трансфери към други домакинства в размер на 4, 58 лв., за телефон в размер
на 17,58 лв., вместо посочения от вещото лице от 13,99 лв., представляващ средномесечна цена за един брой месечен абонамент. Същевременно
съдът не бил добавил към месечния доход на ответницата получаваната сума от 80,00
лева годишно, отпускана от Правителството за Великден и Коледа. При изключване
на посочените разходи и добавяне на получаваните допълнително суми, размерът на
дължимата издръжка според тях следва да е в размер на 105 лв. месечно, за
какъвто размер е отправеното до съда искане за трансформация на задължението за
издръжка и гледане. Въззивниците молят съда
да отмени обжалваното решение в посочената част, като им присъди и направените
по делото разноски.
Въззиваемият – ответник по главния иск не е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба.
Срещу първоинстанционното
решение, в частта, с която е уважен
предявеният иск по чл. 97, вр. с чл. 95 ЗЗД за сумата
от 181,07 лева е подадена въззивна жалба от ответника – В.А.Х., чрез процесуалния й
представител адв. Н.А., с надлежно учредена
представителна власт по делото. Излагат се подробни съображения за допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
нарушение на материалния закон и необоснованост. Оплакванията се обосновават с
доводи, че съдът не е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в
тяхната пълнота, поради което е формирал погрешни правни изводи. Поддържа се,
че при определяне размера на дължимата от ищците издръжка не следва да се приспадат
получаваните от ответницата доходи, тъй като задължението на приобретателя по договора за издържка
и гледане не е обусловено от възможността на прехвърлителя
да се издържа сам. Отправеното до съда искане е за изменение не първоинстанционното решение и уважаване на предявения
насрещен иск за заплащане на издръжка в размер на 500,00 лв. Претендира се
присъждане на разноски.
Въззиваемите - ищци по жалбата са подали в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба на ответницата, с който оспорват същата по подробно изложени съображения.
Жалбата на М.Л.И., П.Й.И. и В.Й.И. е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица - страни в процеса, поради
което същата е допустима.
По жалбата на В.А.Х. съдът намира следното
относно предмета на въззивна проверка.
Предявен е иск от М.Л.И., П.Й.И. и В.Й.И., в качеството им на наследници на Й.П.И.,
приобретател по договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 10.06.1975 г., за транформиране на задължението им към ответницата В.А.Х. за
издръжка и гледане в парично – иск
по чл. 97,вр. с чл. 95 ЗЗД. Така предявеният иск е
уважен като е определен размер на дължимата се издръжка от 181,07 лева месечно,
считано от м.02.2016 г. до отпадане на
пречките за изпълнението на договора в натура, като издръжката да се заплаща
на първо число на месеца. Предмет на иска не е парично притезание, а
правото на преобразуване на съществуващо непарично задължение в парично.Произнасянето
по конкретния размер на издръжката не е обусловено от посочен от страната
размер. Независимо от това страните могат да изразят несъгласието си относно
определения от съда размер и да пренесат спора пред въззивната
инстанция. Ищците по така предявения иск са обжалвали решението в частта, с
която задължението им за издръжка и гледане е
трансформирано в задължение за заплащане на парична издръжка над сумата от
105,00 лева месечно.
Ответницата по главния иск В.А.Х. в срока по
чл. 131 ГПК е предявила насрещен иск за трансформиране на задължението на
ищците по главния иск за издръжка и гледане в парично за сумата от 500 лв.
месечно до настъпване на промяна в обстоятелствата. Като правопораждащ
правото факт сочи неизпълнение от страна на ищците по главния иск на
задължението за издръжка и гледане.
Съгласно задължителните за ограните на съдебната власт – арг.
чл.130, ал. 2 ЗСВ- разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966
г. по гр. д. № 65/66 г., ОСГК кредиторът по задължението за издръжка и гледане
поначало няма право да иска от изправния длъжник вместо издръжка в натура,
паричния й еквивалент. Изключението от това се налага само тогава, когато
кредиторът по обективни причини не
може да даде необходимото съдействие за изпълнението на задължението в натура.
В такъв случай следва да се счете, че кредиторът има право да иска изпълнението
на задължението да стане в паричния му еквивалент, докато тази причина
съществува, защото липсата на такава възможност не води до отпадане на самото
задължение. В конкретния случай, ищцата по насрещния иск не сочи наличие на
обективна невъзможност да окаже необходимото съдействие, а обосновава правния
си интерес от така предявения иск с твръдение за неизправност на длъжниците
по задължението, поради което и първоинстанционният
съд законосъобразно и правилно е приел, че не е сезиран с насрещен иск за
трансформация, а с иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение. Съобразно постановките на цитираното тълкувателно решение,
в случай че неизправна страна по договор за
издръжка и гледане е длъжникът, т. е. той не изпълнява задълженията си точно,
кредиторът има право във форма на компенсаторно обезщетение да иска вместо
изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент. Такова право
кредиторът има не само за минало време, но и за бъдеще, щом длъжникът не
изпълнява точно задължението си и с поведението си е направил невъзможно
прякото изпълнение на поетото задължение за издръжка в натура с оглед на
съдържанието му и нравствено-етичните и социално-битовите изисквания. Съобразно
дадените указания на съда с молба от 12.12.2016 г.
ищцата е пояснила, че претендира обезщетение за минало време за периода от
01.08.2015 г. до 30.03.2016 г. в общ размер от 4000 лв. Първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на компенсаторно
обезщетение за минал период, но не и за бъдещ и се е произенсъл
по този иск. Липсва произнасяне по иск за заплащане на компенсаторно обезщетение
за бъдещ период, срещу което страната да насочи жалбата си. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че оплакванията във въззивната
жалба на В.А.Х., касаещи размера на трасформираното
задължение, са насочени срещу първоинстанционното
решение в частта, съдържаща произнасяне по предявения иск по чл. 97, вр. с чл. 95 ЗЗД от М.Л.И., П.Й.И. и В.Й.И., като същата е
насочена и срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният насрещен
иск.
В този смисъл въззивната
жалба, като подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното.
Между страните по делото не е спорно, че на
10.06.1975 г. между наследодателя на ищците Й.П.И. и П.И. Х. е сключен договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по
силата на който П. Х. е прехвърлил в полза на Йордан И. притежавания от него
първи етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с ½ ид.ч. от дворното
място, върху което е построена сградата, представляващо парцел II -749, кв.
363, по пл. на гр. София, м. Левски, срещу задължение за приобретателя
да осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителя
и съпругата му до края на живота, какъвто са водили до момента на сделката,
като ги гледа при болест и нужда, като набавя храна и отопление лично или чрез
трето лице за негова сметка. Не е спорно и, че ищците по главния иск са наследници
по закон на Й.П.И., ответницата В.Х. е съпруга на П.И. Х., както и че
последният е починал.
Видно от решение от 21.01.2016 г. по гр.д.
2056/ 2015 г., по описа на ВКС, IV ГО, с което е отменено решение от 20.08.2014
г. по гр.д. 13773/ 2013 г., по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен
предявеният от В.Х. срещу ищците иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради
неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 10.06.1975 г., обективиран в
нотариален акт № 12, том X., дело 8622/ 975 на нотариус П.П.при
Софийски районен съд до размер на 2/3 ид.ч.. С това
решение е формирана сила на пресъдено нещо между
страните, че до приключване на съдебното дирене през въззивната
инстанция – 2014 г. не е налице неизпълнение от страна на настоящите ищци на
задължението им за издръжка и гледане по процесния
договор.
Между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че от м.02.2016 г. ищците са започнали да заплащат чрез
пощенски запис в полза на ответницата Х. по 100 лева месечно, което
обстоятелство се установява и от приетите като писмени доказателства разписки.
За установяване на размера на дължимата се на
ответницата издръжка по делото са приети писмени доказателства - разписки за
заплатена стойност на електрическата енергия за имот за периода от м.12.2014 до
м.08.2016 г., за имота, където живее ответницата, копия от фискални бонове за заплатени суми за
ползвани ВиК услуги, копия от превозни билети и
фактури за закупуване и превоз на дървен материал за периода от 2010-2016 г.,
копия от рецептурна книжка на В.Х., от резултати от
микробиологични изследвания, от епикризи, рецепти,
касови ордери, фишове за спешна медицинска помощ, амбулаторни листове, издадени
в периода от м.07.2012 г. до м.07.2016 г., установяващи здравословното
състояние на ответницата за този период, както и предписаните й лекарства,
назначени и проведени изследвания, заплатена цена на лекарствата и за оказаните
медицински услуги, ренгеново изследване и медицинска
документация, касаеща поставената към 2018 г.
диагноза на ответницата „остеопороза с патологична
фрактура“.
Приети са и копие от разпореждане от
01.07.2016 г. на НОИ, ТД-гр. София, удостоверение с изх. 3030-21-782/24.08.2018
г. на НОИ и удостоверение с изх. 3042-21-1355/15.11.2019 г. на НОИ,
установяващи получаваната от ответницата месечна пенсия за съответните периоди.
От събраните гласни доказателстевни
средства – показанията на свидетелите Ц.Д.Ф., И.М.З.и Ц.С., подробно
анализирани от първоинстанционния съд, с чийто мотиви
въззивният съд се солидаризира и препраща на
основание чл. 272 ГПК към тях, се установява, че към м. 01.2016 г. ответницата В.Х.
е отказвала да получава помощ от ищците, които са правили опити да й помагат в
бита по различни начини.
От заключението
на допуснатата съдебно-медицинска експертиза на вещо лице Н., което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответницата В.Х. страда от следните заболявания: артериална хипертония, последици от неуточнена мозъчносъдова
болест, както и болест на Паркинсон. За приеманите ежемесечно
по предписание медикаменти, стойността на която не се покрива от НЗОК и ответницата
следва да заплаща е 30
лева. Според приетата във въззивното
производство съдебно-медицинска експертиза, назначена въвв
връзка с проявено ново заболяване на ответницата, че размерът на ежемесечно
предписваните лекарства на ответницата е 35 лева, като двукратно в годината й
се изписва за остеопорозата и медикамент, възлизащ на
обща стойност 410 лева или два пъти по 205 лева.
Съобразно
заключението на
назначената
в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза по официални
статистически данни месечната издръжка за нормален живот
за едно лице
по икономически анализ на КНСБ за първото
тримесечие на 2016 г.
е 557,50 лева,
а по данни на НСИ за м.12.2015 г. е 383,75 лева, като в същата
с включени следните суми: 117,08 лева за храна, 16,83 лева – за алкохол
и тютюневи изделия, 13,75 лева за облекло
и обувки, 55,42 лева за жилище (вода,
електроенергия и горива),
14,42 лева за жилищно обзавеждане и поддържане на дома,
20,67 лева за здравеопазване, 27.58 лева за транспорт, 16,83 лева за съобщения
(включително телефонни услуги), 18,92 лева за свободно време,
културен отдих и образование, 17,42 лева за разнообразни стоки и услуги, 19,25 лева за данъци,
24,75 лева за социални осигуровки, 4,75 лева за регулярни
трансфери към други домакинства (заеми). Въз основа
на представени по делото писмени
доказателства вещото лице е изчислило, че средният месечен
разход за телефонни услуги на ответницата е 25,05 лева, а по статистически данни средния месечен
разход е 16,83 лева. Посочил е, че средният
разход за дърва за огрев
е 35,77 лева месечно, средният разход за ВиК услуги,
ползвани от ответницата, за месец е 7,31 лева. В заключението е посочено, че средният месечен
разходи за ток, вода и гориво
(дърва за огрев) е 25,36 лева, а по статистически данни същият е 55,42 лева, както и че в статистическата извадка по данни
на НСИ са включени общи разходи
за здравеопазване, които не са
за хора, имащи ежемесечна нужда от медикаменти.
В допълнителното
заключение на съдебно-икономическата експертиза,
е
посочено, че
всички пенсионери с минимален размер на пенсията и тези
с размер на пенсията до 300 лева са получили
надбавки за Великден и Коледа за
20015 г. и 2016 г. по 80 лева
за година. Вещото лице е посочило,
че стойността на карта за
цялата градска мрежа в София за лица над 68 г. е 8 лева месечно, както и че средната месечна
стойност за абонамент за мобилни
услуги за едно лице е 13,99 лева, при което
се предоставят 500-600 безплатни минути месечно.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Предмет на въззивно
разглеждане са предявените искове по чл. 97 във вр. с
чл. 95 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен и ненаименован, който
няма изрична уредба в ЗЗД и по отношение на него намират приложение общите
разпоредби. С него кредиторът се задължава да прехвърли правото на собственост
върху недвижим имот на длъжника, срещу задължение на последния да полага грижи
и да го издържа. На изследване подлежи въпросът за това от какви грижи и
издръжка и в какъв обем се нуждае прехвърлителят
/третото ползващо се лице/, както и дали ги е получила. Обемът на задължението
на гледане и издържане е неопределен към момента на сключване на договора и
зависи от нуждите, които прехвърлителят има с оглед
възрастта и здравословното си състояние. Изпълнението на задължението за
гледане и издръжка трябва да е ежедневно, непосредствено, непрекъснато с оглед
същността му. Когато е налице отказ на кредитора да приема предлаганите му
грижи, за да бъде изправна страна длъжникът, трябва да замени изпълнението за
издръжка в натура с паричния му еквивалент. Това следва да стане веднага след
отказа на кредитора или по съдебен ред. Само в този случай длъжникът ще
продължи да бъде изправна страна по договора за издръжка и гледане.
Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и
съдействието на кредитора. Когато той не го изпълнява за длъжника е налице
правната възможност на поиска трансформиране на задължението за издръжка в
натура в неговия паричен еквивалент. Наличието на забава на кредитора не
освобождава длъжника от изпълнение на поетите с алеаторния
договор задължения. Трансформирането на основното задължение за гледане и
издържане в натура в паричната му равностойност е възможността той да продължи
да изпълнява точно и навременно задълженията си/ ТР № 96/28.06.1966 г. на ОСГК
на ВС, Р № 790/17.11.2009 г. по гр.д. № 1432/08 г., ІV г.о. на ВКС, Р №
388/19.05.2009 г. по гр.д. № 2052/2008 г., ІV г.о. на ВКС, Р№ 831/26.10.2009 г.
по гр.д. № 1899/08 г., І г.о. на ВКС, Р № 943/13.10.1995 г. по гр.д. № 684/95
г., ІІ г.о. на ВС/.
При предявяване на иск за транформация
на задължението за издръжка в натура в паричния му еквивалент в тежест на ищеца
е да установи настъпилата забава на кредитора, т.е. неговият отказ за
съдействие при изпълнение на задълженията му, както и своето изпълнение, което
го прави изправна страна по договора. От събраните в тази връзка свидетелски
показания на свидетелите Ф. и З., които пресъздават техни преки впечатления, последоватлни са и изхождат от незаинетресовани
от изхода на спора лица, се установява, че ищците са били в готовност да изпълняват
задълженията си по сключения договор, като подпомагат ответницата с пренасяне
на дърва, почистване на обитаваното жилище, предоставяне на храна, закупуване
на лекарства и др., но ответницата е отказвала да им съдейства. Не следва да се
даде вяра и съдът не постави в основата на доказателствените
си изводи по отношение на тези обстоятелства показанията на свидетелката С.,
според които ищците не желаели да се грижат за ответницата и да я издържат,
както и че се държат лошо с нея. Свидетелката е дъщеря на ответницата, водила е
съдебни дела срещу ищците за разваляне на процесния
договор, респективно връщане на процесния имот в пратимониума й като наследник на прехвърлителя
по договора, което предпоставя нейната
заинтересованост от изхода на делото във
вреда на ищците, каквато суверенна преценка по арг.
от чл. 272 ГПК съдът може да направи.
Същевременно показанията й в частта, в която
се сочи, че майка й не иска помощ от ищците, както и че последната заключва
жилището си и постройката, където си държи дървата за огрев, кореспондират на
показанията на останалите свидетели.
След анализ на свидетелските показания се
обуславя извод, че с поведението си ответницата е отказала да дава необходимото
съдействие, за да може ищците по главния иск да изпълнява точно и в необходимия
обем задължението си в натура по договора за издръжка и гледане, за да й
осигурят спокоен и нормален живот.
Поради изпадането в забава като кредитор на
ответницата да осигури необходимото съдействие за изпълнение на задължението по
издръжка и гледане, за ищците, като длъжници, е възникнало
право да трансформират задължението си за даване на издръжка в натура в
паричния й еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане по
установения ред на съответната сума. Поради това предявеният иск с правно
основание чл. 97 във вр. с чл. 95 от ЗЗД е основателен.
Основният спорен въпрос между страните е за
размера на паричния еквивалент на задължението.
Издръжката трябва да се определи така, че да
осигурява месечно необходимата нужда за храна, лекарства и режийни нужди за
гледания и издържания, с оглед уговореното между страните в договора от 1975 г.
за осигуряване на спокоен и нормален живот. При определяне на паричния
еквивалент на задължението за издръжка в натура без значение са възможностите
на длъжника да предостави договореното./ Р № 494/16.11.2011 г. по гр.д. №
642/11 г. на ІV г.о. на ВКС, Р № 927 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1699/2008 г.,I г. о., /.
По отношение на размера на паричния
еквивалент съдът следва да използва като ориентир определената от Национални
статистически институт издръжка на едно лице за месец, тъй като при
определянето й Статистическият институт взема предвид жизнения стандарт в страната,
цената на продуктите и дрехите, необходими за поддържане на добър начин на
живот. Относим към размера на издръжката е само
стандарта на живот в страната и необходимите средства за нормален живот в
България, доколкото именно тук протича изпълнението по договора за издръжка и
гледане.
Отчитайки, че предявеният иск е за трасформация на задължението, която настъпва с влизане в
сила на решението, а не е за заплащане на парично задължение за минал период,
на основание чл. 235, ал.3 ГПК, съдът намира, че размерът на издръжката следва
да бъде определен при съобразяване с данните на НСИ за последното тримесечие
2019 г., публикувани в интернет страницата му, и възникналите допълнителни
разходи с оглед промененото здравословно състояние на ответницата.
По данни на НСИ за последното тримесечие на 2019 г., едномесечният
разход за едно лице е 566,60 лева.
Включени са суми, както следва: 165,14
лева за храна и безалкохолни напитки, 24,30
лева – за алкохол и тютюневи изделия, 21
лева за облекло
и обувки, 74,43
лева за жилище
(вода, електроенергия и горива), 21,01 лева за жилищно обзавеждане
и поддържане на дома, 39,32 лева за здравеопазване, 41.01
лева за транспорт,
22,64 лева за съобщения (включително
телефонни услуги), 23,02
лева за свободно
време, културен отдих и образование, 21,80 лева
за разнообразни стоки и услуги, 6,52 лева за регулярни трансфери към други домакинства
(заеми) и 24,54 лева за други разходи. Съдът намира, че от този общ размер следва да извади
разходите за влог - 35 лева, изплатен
дълг и даден заем в размер на 11 лева, за социални осигуровки, доколкото
ответницата е пенсионер, в размер на 41,95 лева и за данъци в размер на 29,83
лева, доколкото не се установява да има друго имущество, останало след
разпореждането й в полза на дъщеря си с обитаваното от нея жилище. Съдът намира
за основателни възраженията на въззивниците, че при
определяне на дължимата издръжка следва да се изключат разходите за алкохол и тютюневи изделия и регулярни трансфери към други домакинства.
Не споделя и виждането, че основа за определяне на разходите за транспорт
следва да бъде стойността на абонаментната такса за цялата градски мрежа за
пенсионер, а за съобщения стойността на средномесечния
за един брой месечен абонамент, тъй като ответницата не следва да ограничавана
в минималните размери на съответните услуги, вместо да се определи размер съобразно разходите на един средностатистически човек в Република България, като се отчете и обсотятелството, че разходите й за придвижване не следва да
се ограничават до рамките на гр. София. Необходимият размер за издръжката
според НСИ за съответния период при изключване на посочените разходи възлиза на
525,83 лв. При определяне на паричния еквивалент на задължението следва да се
добавят необходимите разходи за лекарства на ответницата, съобразно двете СМЕ в
общ размер на 70 лв. – по 35 лв. за лекарствата, които не се покриват от НЗОК и
по 35 лв. за предписваният два пъти годишно медикамент за остеопорозата
на обща стойност 410 лв.
Издръжката трябва да се
определи така, че в максимална
степен да съответства на волята на страните изразена в договора за осигуряване на спокоен и нормален живот на
ответницата.
При съобразяване на възрастта на ответницата,
здравословно й състояние, потребностите й и размерът на издържката
за един средностатистически човек в Р.България за съответния период, съдът
намира, че справедливата издръжка в пари, която ответницата следва да получи от
ищците е 500,00 лв. месечно, какъвто размер счита за съответен й ответницата.
При задължение за издръжка и гледане, поето
по такъв договор са без значение личните доходи на кредитора от пенсия или друг
източник. Ирелевантни са също възможностите на
дължащите издръжка и гледане. Задължението е определено по вид, обем и качество
в договора. Приобретателят не може да възразява, че прехвърлителят има материални възможности сам да се
издържа, тъй като сключването на договора за издръжка и гледане има и социален
ефект, изразяващ се в желанието на кредитора - прехвърлител
да живее по- добре и спокойно с допълнителни средства, осигурявани му от
длъжника./Р № 359/1993 г. по гр.д. № 1685/92 г., ІІ г.о. на ВС/. Настоящият
състав споделя в тази връзка изложеното във въззивната
жалба на ответницата В.Х..
По предявения насрещен иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД:
Съгласно Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966 г. по гр. д. № 65/66 г.,
на ОСГК на ВС, в случай, че неизправна страна по договор за прехвърляне на
вещни права срещу задължение за даване на издръжка в натура е длъжникът - приобретател, т. е. той не изпълнява задълженията си точно,
кредиторът има право на основание чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД във форма на
компенсаторно обезщетение да иска вместо изпълнение в натура, заплащането на
паричния му еквивалент.
Съгласно показанията на св. Ф. до 2015 г. ищците
са се грижели за ответицата, но след приключване на
водено между тях дело от януари 2016 г. ответницата е започнала да отказва
помощта на ищците, като подробно разказват за възникнали ситуации, в които те
са предложили своята помощ за почистване, качване на дърва, закупуване на
хранителни продукти и лекарства и осигуряване на храна, но същата им е била
отказана. Свидетелят З. разказва как е присъствал на ситуации през 2015 г., в
които ищецът П.И. се е отзовавал на молби от страна на ищцата по насрещния иск
за почистване на кюнците на печката й, отстраняване на повреда на телевизора й,
както и на почистване на лозницата в двора.
Настоящият съдебен състав кредитира тези
свидетелски показания като последователни, непротиворечиви и изхождащи от лица,
незаинтересовани от изхода на спора. Същите частично се подкрепят и от показнията на св.С..
На показанията на св.С. относно
обстоятелството, че ответниците по насрещния иск са й
отказвали помощ, когато такава е била поискана, съдът не дава вяра по
изложените вече по-горе съображения за нейната заинтересованост от изхода на
спора и несъотватствието им с показанията на
останалите свидетели.
Съобразно разпредеделената
доказателствена тежест със свидетелските показания ответниците установяват готовността си за изпълнение на поетите с договора задължения по отношение на
ищцата през 2015 г. – до постановяване на решението на ВКС по предявения иск за
разваляне на договора за издръжка и гледане през януари 2016 г.
Не е спорно между страните, че за периода от
месец януари до месец март 2016 г. ответниците по
насрещния иск са изпращали пощенски записи до ищцата за сумата от 100 лв.
месечно. Това обсотятелство се установява и от
приложените по делото квитанции / л. 10-12 I инст./
Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се
поставя в забава. Това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй
като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се
приема натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари,
без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства
за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството
за трансформация. В този смисъл за сочения период от 15.08.2016 г. до януари
2016 г. ответниците е следвало да изпълняват
задължението си в пари, без да чакат решение за трансформация. За този период
изхождайки от заключението на СИЕ за ежемесечните разходи на едно лице към м. 12. 2015 г. съобразно данни на НСИ,
при изваждане на разходите за данъци и социални осигуровки, при отчитане на
евентуалните различия на стойностите на услугите за периода от м. 08 до м.
12.2016 г. и при съобразяване със заключението на СМЕ, според което
необходимите разходи за лекарства месечно, които не се покриват от НЗОК са в размер на 30 лева, настоящият съдебен
състав, намира че размерът на дължимата месечна издръжка за този период съответства на сумата от 350 лева.
Същата е съответна на нуждите на ищцата по насрещния иск и за периода от
м.01.2016 г. до м. 03. 2016 г., доколкото евентуалното покачване на стойността
на услугите за това време се явява незначително. За този период ответниците са изпращали суми от по 100 лв., които следва
да се приспаднат.
С оглед на тези съждения дължимото
компенсаторно обезщетение за периода от 01.08.2015 г. до 30.03.2016 г. е в
размер на 2500 лв., до който размер следва да се уважи предявеният насрещен
иск. Не следва да бъде постановено солидарно осъждане, тъй като наследниците по
закон отговарят до размера на идеалната част от наследството.
Доколкото крайните
изводи на настоящата инстанция не съвпадат, с тези на СРС, решението
следва да бъде частично отменено, вместо което по иска по чл. 97, вр. с чл. 95 ЗЗД се допусне трансформация на задължението за издръжка и гледане в парично за
сумата от 500 лева, а по иска по чл. 79 ЗЗД ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата
от 2 500 лева.
С оглед крайния изход
на делото пред въззивната инстанция и основателността на главния иск за
трансформиране на задължението за издръжка и гледане в парично решението следва да бъде потвърдено
в частта, с която В.А.Х. е
осъдена да заплати на ищците сумата от 1190,00 лв. разноски за производството
пред СРС, както и в частта, с която насрещният иск е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 2500,00 лв. до пълния предявен размер от 4000,00 лв.
С оглед пък частичната основателност на предявения
насрещен иск, ответниците по него следва да бъдат
осъдени да заплатят разноски в полза на ищцата съразмерно на уважената част на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата
от 337,50 лв., представляващи разноски впроизводствотото
пред СРС, а така също и сумата от 203,13 лв., представляващи разноски в
производството пред СГС. Предвид неоснователността на жалбата на ищците,
разноски във въззивното производство не следва да им бъдът присъждани.
Въззивното решение подлежи на обжалване в частта по
иска п очл. 97, вр. с чл.
95 ЗЗД. По аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед
на цената на иска, въззивното
решение не подлежи на касационно
обжалване по иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Така мотивиран Софийският
градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 213521 от 14.09.2017 г., постановено по гр. дело
№ 23989/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 49532 от 16.10.2018 г., в частта по
иска по чл. 97, вр. с чл. 95 ЗЗД за трансформиране на задължението на
М.Л.И., П.Й.И. и В.Й.И. за издръжка на В.А.Х., произтичащо
от договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане
от 10.06.1975 г., в парично
в размер на 181,07 лева
месечно, считано от м.02.2016 г. до отпадане на пречките
за изпълнението на договора в натура, както и в частта, с която е
отхвърлен е предявеният насрещен иск от В.А.Х. срещу М.Л.И., П.Й.И. и В.Й.И. по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата до 2500
лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения за издръжка и
гледане по договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 10.06.1975 г., обективиран в нотариален акт № 12, том X., дело 8622/ 975 на нотариус П.П.при
Софийски районен съд, за периода от 01.08.2015г. до 30.03.2016г.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА
ТРАНСФОРМИРА задължението на М.Л.И.,
П.Й.И. и В.Й.И. за
издръжка на В.А.Х., произтичащо от
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 10.06.1975 г., в парично в размер на 500,00 лева месечно с падеж всяко първо число на
месеца за съответния месец, считано от влизане
в сила на настоящото решение до отпадане пречките
за изпълнение на задължението за издръжка в натура.
ОСЪЖДА на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД М.Л.И., ЕГН
**********, П.Й.И., с ЕГН ********** и В.Й.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на В.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 2500,00 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения за
издръжка и гледане по договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 10.06.1975 г., обективиран в нотариален акт № 12, том X., дело 8622/ 975 на нотариус П.П.при
Софийски районен съд, за периода от 01.08.2015г. до 30.03.2016г.,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 337,50 лв., представляващи
разноски впроизводствотото пред СРС, а така също и сумата от 203,13 лв., представляващи
разноски в производството пред СГС
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО в
частта по иска п очл. 97, вр.
с чл. 95 ЗЗД подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено. В останалата част по иска по чл. 79 ЗЗД е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: