Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
04.03.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1975
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Н.Г.,
депозирана против наказателно постановление № 20-1085-003361 от 20.10.2020г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 103 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че акта и наказателното постановление са
издадени върху несъществуващо нарушение. Оспорват се посочената в АУАН и НП
фактическа обстановка, а именно на жалбоподателя да е бил подаден сигнал със
стоп-палка и същият да не е спрял, а да е избягал.
В
съдебно заседание жалбоподателят, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда
на съдебните прения се релевират доводи, че служителят на ДАИ си превишава
правомощията, след като се опитва да спре цивилен автомобил, който не е бил
такси, както и че лъже, че е подал светлинен сигнал и трето, че след като
завива надясно, всички гледат вдясно, а той е бил вляво и не са го видели.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на
която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в
преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН №
20-1085-003361/21.09.2020г. бланков № 841477 от същата дата, за това че, на
03.09.2020г., около 01,20 часа, в град Русе, ул. „Чипровци“ – до блок Чипровци,
като водач на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № Р 23 82 ВХ, собственост
на Т.Н.Г., при подаден сигнал със стоп-палка по образец от служител на РД „АА“
– Русе, не изпълнява разпорежданията му да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение, което е субсумирано като нарушение на чл. 103 ЗДвП.
АУАН е
подписан от нарушителя, като в него същият е посочил, че на посочената дата
автомобилът не е използван като такси.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 20-1085-003361
от 20.10.2020г., издадено от Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в
процесуалното качество на свидетели актосъставител И.А.И. и свидетелите Г.Г.Д.,
М.Д.Д. и Е. Г.Г., писмените доказателства - АУАН №
20-1085-003361/21.09.2020г. бланков № 841477 от същата дата, писмо до ОДМВР –
Русе, Доклад относно проверка, декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, справка относно извършена проверка, и
справка за нарушител/водач, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, както
и вещественото доказателство – запис, съдържащ файл от камера от системата за
видеонаблюдение на Община Русе, монтирана в района на гр. Русе, ул. „Чипровци“,
предявено на страните и приобщено по реда на чл. 284 НПК.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и веществено доказателство.
С оглед съдържащите се противоречия
в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
след извършена оценка на същите, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира следното:
Преки доказателства, в подкрепа
на административнонаказателното обвинение, се съдържат в показанията на
свидетеля Г.Г.Д. и вещественото доказателство - запис, съдържащ файл от
камера от системата за видеонаблюдение на Община Русе, монтирана в района на
гр. Русе, ул. „Чипровци“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
Г.Г.Д., доколкото същите са депозирани от лице, пряко и непосредствено възприело
фактите, за които свидетелства и се намират в корелативно единство с приетото
веществено доказателство - запис, съдържащ файл от камера от системата за
видеонаблюдение на Община Русе, монтирана в района на гр. Русе, ул. „Чипровци“. С оглед своето местоположение свидетелят
е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства и
едновременно с това, не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост
в показанията на този свидетел.
На тези доказателства, в частта
им, касаеща подадения сигнал със стоп-палка по образец от страна на свидетеля Д.,
противостоят показанията на свидетелите М.Д.Д. и Е. Г.Г.. В останалата част, че
жалбоподателят е бил водач на автомобила и движението на същия не са налице
противоречия в изнесеното от свидетелите.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите М.Д.Д. и Е. Г.Г., в частта им, че не е бил подаван сигнал със стоп-палка
на жалбоподателя, тъй като освен възможната им заинтересованост, предвид факта,
че тези двама свидетели са близки приятели на жалбоподателя, то показанията на
тези двама свидетели напълно се сугестират, както от показанията на свидетеля Г.Г.Д.,
така и от приобщения запис, съдържащ файл от камера от системата за
видеонаблюдение на Община Русе, монтирана в района на гр. Русе, ул. „Чипровци“
от който запис категорично и безспорно се установява, как свидетелят Д., в
момента на подаване на сигнала със стоп-палка се е намирал на осевата линия на
пътното платно и въпреки това жалбоподателят с управлявания от него лек
автомобил ускорява скоростта на управлявания от него лек автомобил, завива
надясно и продължава движението си без да спре.
С оглед
изложеното, съдът намира, че показанията на свидетелите М.Д.Д. и Е. Г.Г. не отразяват
вярно, осъществилите се факти от обективната действителност, а същите са
депозирани сами и единствено в подкрепа на застъпваната от жалбоподателя
защитна теза.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени
датата, мястото и часа на нарушението. При описанието на нарушението, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП, са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на същото, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не са налице противоречия в АУАН и НП между
установените факти и правната норма, под която същите са подведени.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод,
а именно, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна съставът на административното нарушение, за което е
ангажирана неговата отговорност.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 103 ЗДвП „При подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“.
В
настоящия случай сигналът за спиране е подаден от надлежен орган, упражняващ
правомощията си по чл. 166, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
На
жалбоподателят е подаден сигнал, в съответствие с изискванията на чл. 170, ал.
3 ЗДвП.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че не му е бил подаван сигнал за спиране и същите
напълно се сугестират, както от показанията на свидетеля Г.Г.Д., така и от
вещественото доказателство - запис, съдържащ файл от камера от системата за
видеонаблюдение на Община Русе, монтирана в района на гр. Русе, ул. „Чипровци“.
Ирелевантни
са инвокиратите в жалбата твърдения, че същият не е извършвал таксиметров
превоз. В конкретния случай отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за
такова нарушение, а е санкциониран за нарушение по чл. 103 ЗДвП. Жалбоподателят
е управлявал брандиран таксиметров автомобил, което е била и причината на същия
да бъде подаден сигнал за спиране, за да бъде извършена проверка, като дали към
конкретния момент същият е извършвал обществен превоз или не няма отношение към
конкретния състав на нарушение, за което е ангажирана неговата отговорност.
От субективна страна, деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Доказателства за прекия умисъл се
съдържат в приобщеното по делото веществено доказателство и показанията на
свидетеля Д., съгласно които доказателства, в момента, в който на
жалбоподателят е подаден сигнал със стоп-палка по образец, същият ускорява
скоростта и завива надясно.
Неоснователни и напълно опровергани
от показанията на свидетеля Д. и вещественото доказателство са твърденията на
жалбоподателя, че не е възприел подадения му сигнал, защото е завивал надясно.
Към момент на подаване на сигнала свидетелят Д. се е намирал на осевата линия,
непосредствено пред автомобила, управляван от жалбоподателя и последният е
променил скоростта и посоката си на движение, именно след подадения му сигнал
със стоп-палка.
По гореизложените мотиви, съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е осъществил състава
на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.
Правилно е издирена и приложена и
съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като на същия е наложено наказание „Глоба“ към минимално предвиденото и
„Лишаване от право да управлява МПС“ в минимално предвидения от закона срок за
това нарушение.
Не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, доколкото нарушението не разкрива белезите на маловажен случай,
съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на
основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното
жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Напротив видно от
приобщената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е бил санкциониран
многократно за извършени от него нарушения на правилата за движението по
пътищата, което от своя страна разкрива и по-висока степен на обществена
опасност на дееца.
С оглед конкретните особености на
извършеното деяние и личността на дееца не са налице основания за изменение на
наказанието „Глоба“, чрез нейното намаляване. По отношение наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“, същото е в минималния предвиден от закона
размер.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1085-003361 от 20.10.2020г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на Г.Н.Г.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 100 (сто) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от 1 (един) месец, за нарушение
по чл. 103 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: