РЕШЕНИЕ
№1905/25.10.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
четиринадесети октомври Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3280 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Х.Г.”
ЕООД ,представлявано от И.К.И. , против
Наказателно постановление № 03-009795 / 18.07.2018г. на Директор на Дирекция " Инспекция по
труда" - Варна, с което на „ Х.Г.” ЕООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 800 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.1 от КТ.
С
жалбата се твърди, че при извършване на проверката не са били взети предвид
вида и характера на изпълняваната от служителя длъжност „ готвач“, както и че в
летния сезон се изисква възможност за допълнителна извънредна готовност за
възмездно полагане на труд извън границите на договореното работно време, за
което се предоставяли различни материални облаги.Навеждат се доводи, че в
случая не е налице извънреден труд или лишаване от почивка, както и такива, че
случаят е следвало да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.415 „в“ от КТ
или на чл.28 от ЗАНН. Поради тези и
други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на
алтернативност намаляване на размера на наложената санкция в минималния
предвиден от закона размер.
В съдебно заседание , въззивната
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител.По същество адв. Проданов
отново пледира за отмяна на постановлението поради това, че в случая е налице
тривиално нарушение, допуснато в разгара на летния сезон в заведение за
хранене, което не касае някаква злоупотреба с личността на работника.Изразява
становище за това, че работодателя няма други нарушения и не е следвало да бъде
санкциониран толкова строго.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна
следното:
На 05.07.2018г. св.К.Д. - служител
на Дирекция “ Инспекция по труда”-Варна, заедно със свои колеги, извършила
проверка по спазване на трудовото законодателство в ресторант „Санторини“,
намиращ се в гр.Варна, кк“Чайка“, плаж „Кабакум“ до
хотел „Ной“ и стопанисван от „ Х.Г.” ЕООД. На упълномощено лице била връчена
призовка за представяне на необходими за приключване на проверката документи.От
представена справка за графика за м.юни 2018г. и смените на наетите на работа
лица станало ясно, че Габриела
Георгиева, назначена на трудов договор като
готвач , е работила втора смяна на 09.06.2018г. от
16.00ч. до 24,00ч. и на 10.06.2018г. отново е била на работа първа смяна от
10,00ч.По този начин на работника не била осигурена непрекъсната междудневна
почивка не по-малко от 12 часа.Всички резултати от проверката били описани в
Протокол № ПР 1823414/12.07.2018г., с който били дадени и съответните
предписания .В т.6 било посочено, че работодателят следва да осигурява на
работещите не по-малко от 12 часа непрекъсната междудневна почивка .
На 12.07.2018г. св. Д. съставила против „ Х.Г.
” ЕООД акт за установяване на административно нарушение, за това че в качеството на работодател не е
осигурил на Габриела Георгиева на длъжност „ готвач“ междудневна почивка при
редуване на смените, тъй като на 09.06.2018г. лицето е полагало труд от 16.00ч.
до 24.00ч./ втора смяна/, , а на 10.06.2018г. е започнала изпълнение на
трудовите си задължения от 10.00ч. / първа смяна/.Било прието, че нарушението е
извършено на 10.06.2018г. То било
квалифицирано като такова по чл.152 от КТ.При предявяването на акта възражения не били направени .В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения , в които били наведени
доводи за това, че в графиците за работа е била допусната техническа грешка и
работника е полагал труд на 08.06.2018г. и на 09.06.2018г. не втора смяна, а
първа от 10.00ч. до 19.00ч.Била приложена и декларация от Георгиева, че тези
два дни е работила първа смяна и че между двете смени е ползвала полагащата й
се 12 часова почивка.Депозираното възражение било разгледано и с мотивирано
становище прието за неоснователно.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03
– 009795 / 18.07.2018г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация
на нарушението по чл.152 от КТ.На „ Х.Г.”
ЕООД било наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 1 800 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана св. К.Д.
-актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени
безпристрастно и обективно.От тях се установи, че нарушението е установено по
представени документи- график и
присъствени форми, като същото нарушение е било допуснато и по отношение на
други работници, описани в протокола с констатациите от проверката.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства и писмените доказателства по
административно-наказателната преписка ,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-009795 /
18.07.2018г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващият длъжността
Директор на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна , съгласно
Заповед № -0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор
на ИА”Главна инспекция по труда”, като в
него са посочени и доказателствата по преписката.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52
ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта.Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението,
датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.Депозираните срещу акта възражения са били разгледани , с
което наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Поради това съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От
показанията на св. Д. и от писмените доказателства по делото – заверени копия от график за работа за м.юни 2018г., отчетна форма и правилник за вътрешния трудов ред в
дружеството , по безспорен и категоричен начин се
установява, че на 09.06.2018г. Георгиева, работеща като „ готвач” в проверявания обект е полагала труд
втора смяна от 16.00ч. до 24.00ч. , а
на 10.06.2018г. е започнала първа смяна в 10.00ч., т.е не й е била осигурена 12
часова непрекъсната между дневна почивка.
Разпоредбата на чл.152 от КТ
императивно предвижда, че работникът има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.В случая такава
почивка не е била осигурена от работодателя, поради което съдът намира че
нарушението безспорно е било осъществено.Обстоятелството, че проверения обект
представлява ресторант, в който се полага труд през летния сезон, по никакъв
начин не води до извод, че разпоредбите на КТ , свързани с правото на почивка
на работниците могат да бъдат нарушавани.Задължение на работодателя е да
организира така осъществяването на трудовите задължения на своите работници и
служители, че да не се допуска нарушаване на КТ.Поради това и възраженията в
жалбата, за това, че дейността по приготвянето и сервирането на храни и
напитки не може да бъде контролирана и
вкарвана в точни времеви граници, са неоснователни.
Правилно е била ангажирана отговорността
на „
Х.Г.” ЕООД в качеството му на
работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.415
„в” от КТ.Нарушението не би могло да бъде отстранено след неговото
установяване, доколкото работникът вече е бил лишен от законоустановената
си почивка и за него са възникнали вредни последици, изводими именно от
продължителността на неговия труд и невъзможността да ползва почивка.По същите
съображения съдът намира, че не са
налице обективните предпоставки за прилагане и на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно е била определена
и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КД е предвидено наказание
за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, каквото
имаме в настоящият случай.
При определяне на размера на наложената „Имуществена санкция ” наказващият орган обаче не се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН , а именно че нарушението е
извършено за първи път. Поради това
съдът намира, че следва да намали размера на наложената „ имуществена санкция” от
1 800лв. в минималния
предвиден размер от 1 500лв. Това
наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на
ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-009795 / 18.07.2018г. на Директор на Дирекция " Инспекция по труда"
- Варна, с което на „ Х.Г.” ЕООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 800 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция” от
1 800лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: