Р Е Ш Е Н И Е
№11
гр.Пирдоп, 15.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми юни
две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Паралеева гр.д.
№ 83 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, подадена от И.И.Б., ЕГН: ********** чрез
адв.А.Д. от САК срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР-София, представлявана от комисар Николай Николов, с която
се иска да бъде осъден ответникът-работодател да заплати на ищеца-служител
сумата от 1500 лв. /чийто размер впоследствие е намален в съдебно заседание на 1681.96
лв./, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в
периода от 18.02.2017г. до 18.02.2020г., както и сумата от 220 лв. /чийто
размер впоследствие е изменен в съдебно заседание на 213.52 лв./,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2017г. до 17.02.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.02.2020г. до момента на изплащане на
задължението. Претендират се и разноски.
Ищецът в исковата молба
твърди, че от 2009г. работи на длъжност „спасител“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“- гр.Пирдоп, която е на структурно
подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
/ГДПБЗН/ в МВР и съгласно ЗМВР е със статут на държавен служител. Сочи се, че
работата в системата на дирекцията е организирана на смени от по 24 часа
непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени
графици на смените. През периода 18.02.2017г-18.02.2020г. И.Б. изпълнявал
служебните си задължения на смени, които включвали полагането на нощен труд в
часовия интервал от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден и така общо за
периода е положил приблизително 1751 часа нощен труд. Според исковата молба
положения от ищеца труд при сумирано изчисляване на работното време следвало да
се изчислява съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР- в работни дни
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за
тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън работното време
следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период за служители, работещи на смени. В настоящия
случай отношенията следвало да се уреждат съобразно разпоредбата на чл.187,
ал.5 и ал.6 ЗМВР. Според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на
Министъра на вътрешните работи, като се счита, че в конкретния казус приложение
намира чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В процесния
период се сочи, че са действащи Наредба №8121з-592/29.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., съдържащи идентичен чл.3, ал.3, според който „при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
06.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Сочи се още, че в двете наредби липсва изрична разпоредба,
предвиждаща преизчисление на нощния труд в дневен, липсата на каквато норма
обаче не следвало да се тълкува като законова забрана за преизчисление на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлявало
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време и на неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
следвало субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време или коефициент 1.143. Неприлагането на тази разпоредба
се счита, че би довело до поставяне на държавните служители, работещи в
системата на МВР, в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители, което е недопустимо. Ищецът счита, че в настоящия казус съществуват
всички законови предпоставки за уважаване на претенцията, тъй като между
страните е налице служебно правоотношение; основното задължение на служителя да
престира труд е изпълнено /като за процесния период е положен и извънреден
труд/, а работодателят от своя страна не е изпълнил задължението си за
заплащане на допълнително възнаграждение за положения извънреден труд. С оглед
на това следвало да бъде ангажирана отговорността на ГДПБЗН, която да заплати
на своите служители паричната равностойност на положените часове нощен труд за
процесния период, след преизчисляването им с коефициент 1.143, което обуславяло
и правния интерес от завеждане на исковата молба. Сочи се, че към датата на
завеждане на претенцията И.Б. е отработил 1751 часа извънреден нощен труд, като
след преобразуване отработените часове се увеличават до 2001 часа и се получава
разлика от 250 часа, които са останали незаплатени. При изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР,
всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6 лв., т.е. задължението
на ответника към ищеца за периода 18.02.2017г-18.02.2020г. възлизало на 1500
лв. Освен това, ответникът бил изпаднал в забава да изплати съответното възнаграждение,
поради което дължал и мораторна лихва, която възлизала приблизително на 220 лв.
за периода от 18.03.2017г. до 17.02.2020г.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като същата е
взела становище по исковата молба чрез упълномощената гл.юрк. Д.И.Я.. Ответната
страна оспорва изцяло исковете по основание и размер. Относно претенцията за
трансформиране на нощния труд в дневен ответникът сочи, че следва да се
прилагат чл.179 – чл.187а ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и не е налице празнота в
нормативната уредба, като при условията на евентуалност се сочи, че при
преизчисляване на тези часове положен труд, те не се явяват извънредни, тъй
като не са действително отработени и признаването им за такива води до
осигурителни права и при пенсиониране, регламентирани в Кодекса за социално
осигуряване. Според ответника неприложима в конкретните отношения била
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в
нейния чл.9, доколкото същата касае трудови правоотношения по КТ, но не и
служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон. Ответникът не
се съгласява, че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарното
приложение на НСОРЗ, тъй като има издадени от министъра на вътрешните работи по
делегация наредби относно реда за организацията, разпределянето, отчитането на
работното време на държавните служители в МВР (наредба №8121з-776/29.07.2016г.)
и относно определянето на условията, реда и размера на допълнителните
възнаграждения за нощен труд (Наредба №8121з-908/02.08.2018г. и заповед
№8121з-1429 от 23.11.2017г.). Отбелязва се, че в МВР е разрешено полагане на 8
часа нощен труд, за разлика от другите служители, на които е разрешено
полагането на 7 часа нощен труд, което води до неприложимост на посочения в
чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8
часа дневен труд към 7 часа нощен труд, а при заместване за служителите на МВР
с 8 към 8, коефициентът е 1. Счита се за необосновано искането за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд, тъй като такова би се дължало само при
доказателства за полагане на труд извън установеното работно време, а в случая
ищецът не е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, нито пък
недопустимото преобразуване на нощните работни часове в дневни би могло да
обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време. Сочи се, че
ЗМВР ясно разграничава извънреден и нощен труд, като възнагражденията за
извънреден труд са посочени в закона (чл.187, ал.6 ЗМВР), а възнагражденията за
нощен труд, за какъвто се касае в случая, са посочени в Заповед на министъра на
вътрешните работи (заповед №8121з-1429 от 23.11.2017г.). В отговора на исковата
молба се разсъждава подробно върху разликата между извънреден и нощен труд,
като се сочи, че ищецът не прави разлика между двата вида труд. Цитират се и
правни становища на специалисти в областта на трудовото законодателство. По
отношение претенцията за лихва се сочи, че тя има акцесорен характер и е в
пряка зависимост от дължимостта на главницата, а в случая поради недължимост на
главните вземания и претенцията за лихва се явява неоснователна. С оглед на
всичко изложено, ответникът иска от съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски и се прави възражение срещу разноските на ищеца, тъй като не било
доказано заплащането на адвокатското възнаграждение, а алтернативно се прави
възражение за прекомерност на същото възнаграждение.
В проведеното първо съдебно
заседание на 23.09.2020г. ищецът И.И.Б. не се явява, но се представлява от
упълномощената адв.А.Д. от САК, която заявява че поддържа исковата молба, като
в същото съдебно заседание е поискала изменение на исковите претенции,
допуснато от съда.
В първото съдебно заседание
ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, не изпраща представител, но е подадена писмена молба от процесуалния
представител юрк. Д.И.- Я., с която исковете се оспорват и втора молба, с която
е поискано спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК- поради наличие
на отправено по искане на РС-Луковит по идентичен казус преюдициално запитване
до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело №С-262/2020 на СЕС.
В съдебното заседание,
проведено на 23.09.2020г., съдът е уважил искането на ответника за спиране на
делото и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял настоящото дело до
постановяване на решение по дело №С-262/2020 на СЕС. Софийски окръжен съд е
потвърдил определението за спиране на делото. Решение по дело №С-262/2020 на
СЕС е било постановено на 24.02.2022г., поради което с определение от
04.04.2022г. съдът е възобновил производството по делото.
В последното съдебно заседание
ищецът И.Б. не се явява и не се представлява, но е подадена молба от
процесуалния му представител, с която е заявено становище по съществото на
делото. Адв.Д. моли съда да приеме, че са налице всички процесуални
предпоставки за уважаване на исковите претенции в пълен размер, съобразно
допуснатите изменения по чл.214 ГПК. Счита, че мотивите в постановеното решение
на СЕС по дело №С-262/2020г са в синхрон с твърденията в исковата молба, като
съдиите са взели предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда
през деня и са дали възможни алтернативи за реорганизация на българското
законодателство. Предвид факта, че към настоящия момент все още не е извършена
препоръчаната промяна на законодателството, съдът следвало да постанови своето
решение по собствено убеждение, взимайки предвид конкретните факти по делото и
постановената съдебна практика по подобни казуси. С молбата адв.Д. иска да й
бъде присъдено възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата
/ЗА/, тъй като в процеса е представлявала клиента си безплатно.
В последното съдебно заседание
ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР не изпраща представител, нито взема становище по съществото на делото в
писмен вид.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
От
приетите по делото писмени доказателства: кадрова
справка рег. №1107р-2084/26.05.2020г.; графици за организация на работните смени за държавните служители,
работещи на смени в РСПБЗН- гр.Пирдоп; протоколи за отчитане на отработеното
време между 22ч. и 6ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници в РСПБЗН- гр.Пирдоп; платежни бележки за изплатено трудово
възнаграждение,
а и доколкото не се оспорва изрично, дори се потвърждава
с подписаната кадрова справка, служебното качество на ищеца И.И.Б., съдът приема, че
същият от 2017г. до момента работи на длъжност „водач на специален автомобил I степен“ в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - гр.Пирдоп, като и преди това от 2010г. до 2017г. е работил на други
длъжности в системата на МВР, направление на дейност „Пожарна безопасност и
защита на населението“.
Видно
е от заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза, депозирано от вещото лице Л.Н.А., което,
след изслушване на вещото лице в съдебно заседание, е прието от съда като обективно и
безпристрастно, че през периода от 18.02.2017 г. до 18.02.2020 г. положеният от
И.И.Б. нощен труд е в размер на 1622 часа, нощните смени са 209 бр., като по месеци и тримесечия са описани в таблица в
констативната част на заключението. Посочено е, че нощният
труд е полаган при 24-часови дежурства и 24-часови смени и при сумирано
изчисляване на отработеното време, като нощният труд е заплащан със ставка 0.25
лв. на отработен час и не е преизчисляван в дневен коефициент. Според т.2 от заключението
на вещото лице положеният и отчетен нощен труд при
24-часово дежурство и при 24-часова смяна за периода от 18.02.2017 г. до
18.02.2020 г. в размер на 1622
часа, след умножаване на часовете за нощен труд с коефициент 1,143, съобразно
разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, става 1854
часа. Разликата от 232 часа /1854 часа - 1622
часа/ се получавала след превръщане на нощните часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време. В заключението е посочено още, че паричната равностойност на неизплатения,
след преобразуването по т.2, труд за процесния период от 18.02.2017г. до 18.02.2020г.,
пресметнат по реда на чл.187, ал.6 ЗМВР- с увеличение 50 на сто върху основното
месечно възнаграждение, е в размер на 1681.96 лв. Подробните часови ставки са
описани в констативната част на заключението. Според т.4 от заключението на
вещото лице, обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД върху сумата в общ размер на 1681.96
лв., изчислено по отделно по тримесечия от първо число на месеца, следващ този,
за който се дължи до 17.02.2020г., е в размер на 213.52 лв.
Според приетото
по делото решение по дело № С-262/ 2020 г. на СЕС от 24.02.2022 г.:
„1) „Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има друга мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
2) Членове 20 и 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест
е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правни основания: чл.187,
ал.6 вр. ал.5, т.2, вр. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 ЗМВР /в редакциите,
приложими към процесния период/ – за главница за възнаграждение за преобразуван
нощен труд в размер на 232 часа и чл.86 ал.1 ЗЗД – за мораторната лихва върху
главницата.
По иска с правно
основание чл.187, ал.6, вр. ал.5, т.2, вр.
чл.178, ал.1 т.3 вр. чл.179, ал.1 ЗМВР /в редакциите, приложими към процесния
период/:
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита за доказано, че за процесния
период ищецът
И.И.Б. е работил в Районна служба „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - гр.Пирдоп като „водач на
специален автомобил I степен“, която служба е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР.
Съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител и
работата в системата на ГД „ПБЗН“ в МВР е организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни
дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените.
Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд - чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според
действащата разпоредба на чл.187 ЗМВР
през процесния период, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени
- сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР- редакция към ДВ, бр. 81 от 14.10.2016
г.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР - редакция към ДВ, бр. 81 от 14.10.2016
г.).
С оглед характера на заеманата от
ищеца длъжност, през процесния период той е полагал труд през нощта (от 22.00
часа до 06.00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумирано,
за които обстоятелства няма спор между страните.
По делото е установено, че положеният
от ищеца труд през нощта (от 22.00 часа до 06.00 часа) му е заплатен като нощен
труд.
Спорни между страните са въпросите; правилно ли е отчитан положеният от ищеца нощен труд при
сумираното изчисляване на работното време, допустима ли е трансформация на
положените от него часове нощен труд в дневен, на какво основание и в
зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за
извънреден труд и в какъв размер.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР (редакция към ДВ, бр. 53 от 27.06.2014
г.) „Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“. Действали са последователно
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, а именно че „При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016
г. На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. В
разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове, но
липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, т.е. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
0.143. Липсата на такава норма обаче, както правилно е посочено в исковата молба, не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
При наличие на констатираната непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, спорно между
страните е дали следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Основното възражение на ответника е, че по отношение на служителите на
МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните
работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото
няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение за
процесния период. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1-5, както и
редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираната по-горе наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
чл.9, ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в
чл.136, ал.3 КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа /установена в чл.140 КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните
служителите, които полагат труд за времето между 22:00 ч. и 6:00
ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане
също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на цитирания по-горе
регламент на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Не следва да се приеме становището на ответника, че през процесния период е приложим
коефициент 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд,
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради изложеното съдът намира за неоснователно възражението в отговора на исковата
молба, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР. Разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими
по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР. Поради това включеният в рамките на
дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно
време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него
труд за исковия период. Определеният
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд,
а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе, основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143, след
отпадане действието на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г., при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2. Съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ се извършва
при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо
нощните часове не се прилага чл.8 НСОРЗ (в редакцията към ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед
на това, двете разпоредби е следвало да се прилагат едновременно, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези
нощни часове да се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Изложените от съда съображения не се
променят от възприетото в Решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020 г. на Съда
на Европейския съюз. Съгласно цитираното решение „член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.“. В случая, в българското
законодателство до 2020г. не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР,
поради което отговорът на въпроса по т.1 от решението на СЕС не променя
становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на съда не се променят и от възприетото в т.2 от цитираното
решение на СЕС. Според последното „чл.
20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“. В мотивите на решението се приема, че що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че
съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована,
когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с
допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази
цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19,
EU:C:2020:872, т.37 и цитираната съдебна практика). Според СЕ аргумент, че
съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР нормалната продължителност на труда през деня
и през нощта е еднаква и затова съотношението между тях е 1 и не налага
преобразуване, не отразява допустима от закона цел,
годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за
държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките,
които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите
на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври
2021 г., Sumal, C-882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика).
В аспекта на изложеното отново следва да се има предвид, че до изменението на
ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно съдът намира, че доводите
на ответника, касателно естеството на извършваната
дейност, с което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат
възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел
за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е
така, защото посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния
характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд. Показателно
в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са
предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се
приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе - в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за
защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
Отделно от това, следва да се има
предвид, че Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон също така утвърждава като
принцип равенството в третирането като изрично изключва общественото положение
като основание за ограничение. Обстоятелството, че едно лице полага труд по
служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на
принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово
правоотношение. Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при
еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по
служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа
през деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при
специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния
посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при
различните условия.
Едва с разпоредбата на чл.187, ал.4 ЗМВР
/нова - ДВ, бр. 60/07.07.2020 г./ е прието, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, т.е. с
коефициент 1. Тази материалноправна разпоредба обаче няма обратно действие,
поради което не е приложима към настоящия случай и за процесния период- 18.02.2017г.-18.02.2020г.
Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд счита, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
Исковата
претенция се явява доказана и по размер. По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
която се установява размерът
на претендираната сума. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства
за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и
с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за периода 18.02.2017 г. – 18.02.2020 г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в размера, изчислен от вещото лице и претендиран от страната, а именно: 1681.96 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
С оглед основателността на главната
претенция, основателна се явява и акцесорната такава по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в пълния претендиран размер от 213.52 лв., след допуснатото изменение на
иска. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение. В този смисъл, ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който
е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Що се отнася до началната
дата на дължимост на обезщетението за забава върху главницата, съдът намира
следното: Видно от писмо рег. № 4576р-7030/05.09.2019 г., издадено от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ към МВР, до 31.01.2019 г., когато са
утвърдени действащите Вътрешни правила за работната заплата в МВР, според които
периодичността за изплащане на заплатите е два пъти месечно - авансово до 12-то
число на месеца и окончателно до 27-мо число на месеца, не е имало определена
конкретна дата, до която е било дължимо окончателното изплащане на заплатата за
текущия месец. Следователно при липса на друга подзаконова уредба за по-голямата част
от исковия период - 18.02.2017 г. - 18.02.2020 г., е била приложима общата норма на чл. 270, ал. 2 КТ, съгласно която
заплатата се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото
не е уговорено друго. Ето защо,
съдът намира, че за дата, на която ответната дирекция е изпаднала в забава да
заплати дължимото възнаграждение за извънреден труд, следва да се приеме 01-во
число на месеца, следващ този, през който е следвало да бъде заплатено
възнаграждението, както е
извършено и изчислението от страна на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. Ето защо,
предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 213.52 лв., като претендираната сума следва да
се присъди за периода от 01.04.2017
г. до 17.02.2020 г.
Относно разноските:
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по
делото. В случая обаче адв. А.Д. от САК е осъществила
процесуалното представителство на ищеца безплатно, видно от представения по
делото Договор за правна защита и съдействие. Поради това на адвоката,
осъществил процесуално представителство, следва да бъде заплатена сума в
размер на 362.68 лева – представляващи адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА във връзка с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочената сума
следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Районен съд – Пирдоп направените разноски от бюджетните средства в
размер на 200.00 лв. /двеста лева/
– за съдебно-счетоводната експертиза и държавна такса върху уважените искове в
размер на 117.28 лв. /сто и седемнайсет лева и двайсет и осем стотинки/.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.187, ал.6, вр. ал.5,
т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179, ал.1 ЗМВР /в редакциите,
приложими към процесния период/ и чл.86 ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” към МВР, представлявана от Главен Комисар Николай Николов, адрес:
град София п.к.1309, ул. „Пиротска” № 171А, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Б.,
с ЕГН: **********,*** следните
суми: сума в размер на 1681.96
лв. /хиляда шестстоин осемдесет и един лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща главница - възнаграждение
за положен 232 часа извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 18.02.2017 г. – 18.02.2020 г. и сума в размер на 213.52 лв.
/двеста и тринайсет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 01.04.2017 г. – 17.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. – датата
на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗА, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО” към МВР, представлявана от Главен Комисар Николай Николов, адрес:
град София п.к.1309, ул. „Пиротска” № 171А ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.К.Д., ЕГН: **********, сумата от 362.68лв. /триста шейсет и два лева и шейсет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, за настоящото производство по гр.д.№ 83/2020 г. по описа на РС-Пирдоп, съобразно уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” към МВР, представлявана
от Главен Комисар Николай Николов, адрес: град София п.к.1309, ул. „Пиротска” №
171А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП направените разноски от
бюджетните средства в размер на 200.00
лв. /двеста лева/ за заплатено
възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата от 117.28
лв. /сто и седемнайсет лева и двайсет и осем стотинки/ -
държавна такса върху уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: