№ 451
гр. ***, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. Х.ВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110167447 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ООД
против „***“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:
сумата от 8 400 лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност по
издадена фактура № 181/19.10.2022 г. въз основа на сключен договор за
предоставяне на услуга от 17.02.2022 г., както и за заплащане на сумата от
112 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от
22.10.2022 г. до 08.12.2022 г.
Ищецът твърди, че като изпълнител по договор за изработка от
17.02.2022 г. се е задължил да извърши услуга за ответника - възложител, а
именно да поддържа и популяризира интернет страницата на ответника
Kakao.bg, както и да обработва онлайн заявките за продажба на стоките,
които предлага ответникът. Ищецът твърди, че е престирал точно по
договора, но въпреки това неочаквано с изявление на ответника от 05.10.2022
г. договорът е развален на основание чл. 87 ЗЗД. Предмет на настоящото
производство е претенцията на ищеца по издадена фактура № 181/19.10.2022
г. на основание чл. 5,4 от договора. Ищецът сочи, че по силата на тази
разпоредба от договора му се дължи сумата от 1 000 лв. на месец, за периода
17.02.2022г.-17.09.2022г., за покриване на разходи за персонал за поддръжка
на сайта или обща сума в размер на 8 400 лв. с ДДС. Сочи, че в тази връзка е
издал процесната фактура, която обективира дължимите помесечни плащания
за срока на действие на договора. Твърди, че фактурата е за вземане с падеж
21.10.2022 г. като същата не е заплатена.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Ответникът не
оспорва да е страна по писмения договор, както и той да е действал в периода
от 17.02.2022 г. - м. 10.2022 г.
Оспорва иска. Оспорва ищецът да е наел или поддържал персонал за
1
поддръжка на сайта. Оспорва ищецът изобщо да е претендирал подобни суми
по време на изпълнение на договора. Оспорва да са му представяни
доказателства за наличието на такъв персонал. Излага, че едва с електронно
съобщение от 20.10.2022 г. му е изпратена процесната фактура. Оспорва
ищецът да е издавал фактури всеки месец.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
От представения по делото Договор за предоставяне на услуги от
17.02.2022 г., сключен между страните, се установява, че ответникът се
задължил да поддържа и популяризира интернет страницата на ответника
Kakao.bg, както и да обработва онлайн заявките за продажба на стоките,
които предлага ответникът. За предоставяните услуги, съгласно чл. 5.1.
отвеникът дължи на ищеца възнаграждение в размер на 20 % от цената на
заплатените от клиенти продукти, продадени онлайн с вкл. ДДС. В чл. 5.4 от
Договора е предвидено, че отделно от възнаграждението, ответникът следва
да заплаща на ищеца, сума в размер на 1000лв. месечно за покриване на
разходи за персонал. В същата разпоредба е уговорено, че ответникът има
право да спре това плащане със всеки момент, в който ищецът не може да
удостовери със съответните документи, че заплаща възнаграждение за
персонал, ангажиран с изпълнение на задълженията му по този договор.
По делото не е спорно, че сключеният между страните договор е
развален на 05.10.2022г., което обстоятелство се установява и от
представеното по делото изявление за разваляне на договор по реда на чл. 87
ЗЗД.
Видно от представената от ищеца по делото фактура №***81/19,10,2022
г. /в заверено копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, се
установява че в основанието й е посочено „разходи за персонал по т.5.4 от
Договора за предоставяне на услуги между „***“ ООД и „***“ ООД, за
периода 17.02.2022г.-17.09.2022г.“ за сумата от 8 400 лв. с ДДС.
С протоколно определение от 20.06.2023г., по делото е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при ищеца са
полагали труд трима работници, а именно Р.К., Н.К. и Х. Ш.. Това се
установява и от представения по делото трудов договор (л.85) от който е
видно, че Р.К. заема длъжността „работник, производство на захар, захарни и
шоколадови изделия“, като същият полагал труд при ищеца. От
представените по делото платежни ведомости за изплатено трудово
възнаграждение (л.111-119) на лицата Н.К. и Х. Ш., се установява, че
последните са полагали труд при ищеца в периода от м. 02 2020г. до
10.2020г.
От представената от ищеца по делото фактура №***45/28,02,2022 г. /в
заверено копие/, на стойност 7117,99 лв. с ДДС, с доставчик ищеца и
получател ответника, се установява че в нея е отразено като основание
„Управление на сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното
дружество, което е видно от представеното по делото банково извлечение
(л.123).
От представената от ищеца по делото фактура №***47/04,04,2022 г. /в
2
заверено копие/, на стойност 5637 с ДДС, с доставчик ищеца и получател
ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на
сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е
видно от представеното по делото банково извлечение (л.125).
От представената от ищеца по делото фактура №***57/06,07,2022 г. /в
заверено копие/, на стойност 2053 с ДДС, с доставчик ищеца и получател
ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на
сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е
видно от представеното по делото банково извлечение (л.131).
От представената от ищеца по делото фактура №***60/03,08,2022 г. /в
заверено копие/, на стойност 1819 лв. с ДДС, с доставчик ищеца и получател
ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на
сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е
видно от представеното по делото банково извлечение (л.135).
От представената от ищеца по делото фактура №***69/02,09,2022 г. /в
заверено копие/, на стойност 2197 лв. с ДДС, с доставчик ищеца и получател
ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на
сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е
видно от представеното по делото банково извлечение (л.137).
От представената от ищеца по делото фактура №***75/05,10,2022 г. /в
заверено копие/, на стойност 2025 с ДДС лв., с доставчик ищеца и получател
ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на
онлайн магазин за периода 01.09.2022г.-22.09.2022г.“, като посочената сума е
била преведена от ответното дружество, което е видно от представеното по
делото банково извлечение (л.139).
От показанията на свид. ***, която е заемала длъжността главен
счетоводител в ответното дружество, се установява, че е получила на и-мейл
адрес две фактури от ищеца. Първата била на стойност 1200 лв., получена от
дружеството на 24.10.2022г., а втората на стойност 8400 лв., която била
получена от на 20.10.2022г., като въпросните фактури били с едно и също
основание, но същите не са били осчетоводени от дружеството ответник.
От изслушването на управителя на дружестото-ищец Х. Ш., се
установява, че последният изпратил фактура до ответното дружество, в която
била допусната техническа грешка. Последната била коригирана с
последващо съобщение.
От заключението на ВЛ по изготвената ССчЕ се установява, че
дружеството „***“ООД е включило в дневниците си за продажби по ЗДДС
Фактура №***81/19.10.2022г. на стойност 8 400,00лв., издадена на
контрагента „***“ООД, подадени със справка- декларация по ЗДДС с вх.
№22152194201/13.11.2022г. за месец октомври 2022г.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна
страна следното:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен между страните
договор, който е породил целените с него правни последици, както и
3
качеството си на изправна страна по договора - че е изпълнил съгласно
уговореното или е готов да изпълни. Съгласно чл. 266, ал.1 ЗЗД,
възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото съдействие за
изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и
да изплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената
работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо
получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното
съответства на поръчаното, т.е. приемане е налице само когато реалното
получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено
волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното.
На поръчващият е вменено не правото, а задължението да приеме
извършената съгласно договора работа, като в случай на неправилно
изпълнение той може да направи възражения по см. на чл. 264, ал.2 ЗЗД, в
противен случай работата се счита за приета.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че между страните е действало валидно договорно
правоотношение, по силата на което ответникът се задължил да поддържа и
популяризира интернет страницата на ответника, както и да обработва онлайн
заявките за продажба на стоките, които предлага ответникът, срещу
възнаграждение. В чл. 5.1. от договора отвеникът се задължил да заплати на
ищеца възнаграждение в размер на 20 % от цената на заплатените от клиенти
продукти, продадени онлайн с вкл. ДДС, като в чл. 5.4 от Договора било
предвидено отделно възнаграждение, при което ответникът следва да
заплаща на ищеца сума в размер на 1000лв. месечно за покриване на разходи
за персонал, като ответникът има право да спре това плащане със всеки
момент, в който ищецът не може да удостовери със съответните документи,
че заплаща възнаграждение за персонал, ангажиран с изпълнение на
задълженията му по този договор. Договорът бил развален на 05.10.2022г.,
поради което същият преустановил действието си между страните. В този
смисъл с оглед липсата на плащане на възнаграждение, съгласно чл. 5.4 от
Договора, ищецът издал фактура №***81/19,10,2022 г., с получател
ответника, за сумата от 8 400 лв. с ДДС, която обхващала незаплатеното
възнаграждение за периода 17.02.2022г.-17.09.2022г.
По отношение на изпълнението и приемането на възложената работа
може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
От извършените плащания от страна на ответника по фактури
№***45/28,02,2022 г., фактура №***47/04,04,2022 г. фактура
№***57/06,07,2022 г., фактура №***60/03,08,2022 г., фактура
№***69/02,09,2022 г., с посочено в тях основание „Управление на сайт“
недвусмислено се установява, че ищецът е изпълнявал съвестно поетите от
него задължения с процесния договор, поради което ответникът е заплатил на
ищеца дължимото възнаграждение по т.5.1 от Договора.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се
4
установява по несъмнен начин, че между страните по делото е възникнало
правоотношение по договор за изработка с посоченото в исковата молба
съдържание на правата и задълженията по него, както и че ищецът е изправна
страна по договора – престирал е възложената му от ответника работа през м.
17.02.2022г.-17.09.2022г., а последният е приел същата, поради което дължи
заплащане на уговореното допълнително възнаграждение по т.5.4 от
договора, за посочените месеци, обективирани във фактура
№***81/19,10,2022 г.
В договора е предвидена възможност на изпълнителя да спре
изплащането на предвиденото допълнително възнаграждение. От приетите
писмени доказателства по делото не са налице такива, които да установявят,
че в срока на изпълнение на договора, ответникът се е възползвал от това си
право да иска спиране на плащането за възнаграждение по чл. 5.4. В този
смисъл спирането не би могло да има обратно действие, доколкото в срока на
действие на договора не са релевирани възражения в тази насока.
В този смисъл и условията за заплащане на предвиденото в т.5.4 от
договора възнаграждение следва да отговаря и на условията за изплащане на
основното възнаграждение по т.5.1. С оглед обстоятелството, че възложената
работа е изпълнена от ищеца и приета от ответника, то следва извода, че
последният дължи възнаграждение за изпълнената работа, включващо това,
по т.5.1. и т.5.4. от Договора.
Тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е
изпълнил задължението си по фактурата, то съдът приема, че действително не
е заплатено следващото се съгласно т.5.4 от договора възнаграждение и
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
сумата от 8 400 лева с ДДС, представляваща неизплатено задължение по
фактура № ***81/19,10,2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09,12,2022 г., до
окончателното й изплащане.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното
задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главното вземане, което е изискуемо
и не е погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т.
О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото
Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение №
29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., неизпълнението на едно
парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
5
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1
ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след
изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД.
В конкретния случай, от показанията на свид. ***, се установява, че
ответното дружество е получило процесната фактура на 20.10.2022г., като в
нея е посочено, че задължението следва да бъде заплатено до 21.10.2022г. В
този смисъл и ответникът е изпаднал в забава на 22.10.2022г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86
ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за
периода, увеличен с 10 пункта (ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута – отм.,
Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012
г. – отм.), затова обезщетението за забава върху главницата от 8400 лева,
изчислено от служебно, възлиза на сумата 112 лева за периода от 22.10.2022г
до 08.12.2022г. и именно в този размер следва да бъде уважена исковата
претенция.
При такъв изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да репарира сторените от ищеца разноски, които са в размер на 386
лева за държавна такса, 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
„***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул. „***“
№12, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.***,
жк. ***, ап.17, сумата от 8 400 лв. с ДДС, представляваща неплатена сума по
фактура с № 181/19.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2022г., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ №12, да заплати на „***“
ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.***, жк. ***, ап.17, сумата от
112 лева, представляваща лихва за забавено изплащане за периода от
22.10.2022г. до 08.12.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ №12, да заплати на „***“
ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.***, жк. ***, ап.17, сторените
по делото разноски, както следва - 386 лева да държавна такса, 1500,00 лева
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7