Р Е Ш Е Н И Е
№………/2018г.
гр.Варна 14.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №17409/2017г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът Хр.В. твърди, че е собственик на имот на ул.“Г****“ № 45 в гр.В****, като ответника Я.Д., който е негов съсед намалил височината на
оградата на ищеца на страничната регулационна линия между имотите им и през
месец ноември 2016г. по насилствен начин е монтирал неправилно тежко слънце и водозащитно
устройство с размери 3м. на 2м. на 2 м., състоящо се от метални железни
части, бетон, масивна маса и гофриран покрив върху оградата на ищеца. Ищецът
твърди, че поставеното от ответника устройство навлиза в неговия имот и по този
начин той не може да ползва имота си в пълен обем. Предявява искане съдът да
постанови решение, с което да осъди
ответника в определен срок да премести неправилно монтираното върху оградата на
ищеца тежко дъждозащитно устройство на разстояние не
по малко от 3 метра от страничната граница между двата имота, както и да се
осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за щетите нанесени върху
оградата в размер на 900лв. претендират се и разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Я.Д. е подал писмен отговор на исковата молба, в който
изразява становище, че предявения иск е недопустим, поради обстоятелството, че
между страните има влязло в законна сила решение № **** постановено по гр.д.№ ****на
Варненски районен съд 10-ти състав, потвърдено с решение №**** постановено по гр.д.№ ****на Варненски окръжен съд, което не е допуснато до касационно
обжалване съгласно определение №****
постановено по гр.д.№**** на ВКС, с
което е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца против М**** Я**** Д**** и Я.А. Д**** иск с правно основание чл.109 ЗС, за премахване на банята
клозет, засенчваща имота на ищеца, кухненска ниша с покрив навлизаща в имота му
и метална тръба на гаража навлизаща в имота му, които му пречели да упражнява
правото си на собственост върху собствения му имот, представляващ имот №****, с площ от 193кв.м. в кв.686 по плана на 2-ри подрайон на гр.В****.
Ответникът възразява, че посочената сграда предмет на настоящото дело е била
предмет и на гр.д.№ ****на ВРС
10-ти състав, като в приетата СТЕ по гр.д.№ ****на ВРС тази сграда е означена с №2 и по отношение на нея има отхвърлителен диспозитив съгласно
решение №**** Ответникът
счита, че предявения иск е неоснователен, като излага следните обстоятелства: с
нот.акт за дарение на недвижими имот № **** от 22.06.1970г. на нотариус при ВРС Я**** К. П***** дарява на дъщеря си М**** ½ ид.ч. от къщата и дворното място находящо
се в гр.В***. С нот. акт за дарение
на недвижим имот №*** на
нотариус при ВРС М**** Я**** Д**** дарява на
сина си Я.А.Д. своите ½ ид.части от къщата и
дворното място находящо се в гр.В****. С нот. акт за
дарение на недвижим имот № **** на нотриус при ВРС М**** дарява на
дъщеря си М*** 3/8ид.ч.
от къщата и дворното място находящо се в гр.В****. С нот. акт за
дарение на недвижим имот № **** на
Службата по вписвания, М**** дарява на
сина си Я.А.Д. своите ½ ид.части дворното място
находящо се в гр.В****, ведно с построените в него сгради. По отношение на построените
в поземления имот на ул.“Г*****, ответникът
твърди, че има издадени позволителен билет, строителен протокол и констативен
протокол и моли да се отхвърли предявения иск, като му се присъдят разноски.
Съдът
приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.109 от СК.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
следното:
Ищецът за
доказване твърдението си, че е собственик на имота находящ
се в гр.В**** е
представил копие от протокол от съдебно заседание проведено на 10.10.1980г. по гр.д.№**** на ВРС, ХІ състав в което е постигната съдебна спогодба по
силата на която в негова собственост е поставен именно имот в гр.В**** състоящ се от дворно място с площ от 193кв.м. при
граници ул.“Г****, парцели
на М**** и М**** И****, Й**** И****Д****, И**** И***Д**** и З**** Д****Г****, Д*** И****Т*** и К**** И***Т****. Представена е и скица
от С**** от която се установява, че имотът на ищеца е с идентификатор****.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение № ***г. от
06.11.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № **** г., Общото събрание на
Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд ищецът следва да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право или иначе казано в настоящото производство следва да се докаже освен, че
ищецът е собственик на определена вещ и че ответникът упражнява неоснователно
действие което на свой ред пречи на първия да упражнява свое конкретно право.
При
настоящия случай на първо място решаващия състав приема, че следва да се обсъди
възражението на ответника за недопустимост на иска поради наличие на влязло в
сила съдебно решение по спора подкрепено с представени като доказателства копия
от съдебни решения. Съгласно посочените решения №**** по гр.д.№**** на ВРС, №****
по в.гр.д.№**** на ВОС и определение №**** по гр.д.№**** на ВКС страните по
делото са водили спор с правно основание чл.109 от СК за няколко обекта сред
които и кухн.ниша с покрив навлизаща в имота на ищеца (по диспозитива
на решението на РС). От
мотивите на решенията на районен и окръжен съд се установява, че вещото лице по
спора е описало в заключението си конструкция – покритие граничещо с лятна
кухня и ограда с височина 2м., а при оградата 1.70м. и представляващо метална
конструкция, покрита с ламарина на метална рамка и метални стойки на 5-10см. от
къщата на ищеца, с дължина 4.30м. и широчина 2.50м. От друга страна вещото лице
по приетата по настоящото дело СТЕ е дало становище, че конструкцията предмет на
сегашния спор е идентична с описаната по-горе, но от снимковия материал към
приетата СТЕ и даденото от самото вещо лице на ст.1 от заключението му описание
се установява, че съществува лека покривна конструкция, която обаче граничи с
оградата на имотите на страните и къщата на ответника, но не и с лятна кухня,
както е посочено от вещото лице по предходните дела. Освен това дори и без
замерване по сравнителен начин се установява, че конструкцията е с размери
различни от сочените 4.30 на 2.50м., но и самото вещо лице е посочило, че
размерите на конструкцията в момента са 1.80/1.92м. и тя е с пластмасово
гофрирано покритие
Съобразявайки
описанията на конструкциите предмет на предходния спор между страните и
настоящия съдът приема на първо място, че е на лице идентичност между обекта
описан като кухненска ниша с покрив по диспозитива на
първоинстанционното решение и описаната по-горе
конструкция с размери 2.50м. на 4.3м., но същата не е идентична с установената
в настоящото производство конструкция и поради това предявеният иск се явява
допустим.
По същество
на спора:
Страните не
спорят, а и вече бе коментирано, че ищецът доказва правото си на собственост
възникнала по силата на осъществена съдебна делба. Ответникът се е легитимирал
като собственик на съседния на ищеца имот с представеното копие от нот.акт №****, в което е обективирано
дарение в негова полза на 1/2ид.ч. от имот с адм.адрес
гр.В****. Приетата по делото СТЕ от своя страна доказва и неоспорения факт, че
на границата на имотите на страните в имота на ответника има изградено
слънцезащитно съоръжение с посочените по-горе размери и конструкция.
При това
положение е необходимо да се обследва въпросът съоръжението представлява ли
пряко или непряко въздействие или вреда върху собствеността на ищеца, като за
целта следва да се обсъди становището на вещото лице и снимковия материал
предоставен от него. Вещото лице в заключението си е посочило, че съоръжението
не навлиза в имота на ищеца, не надвишава нивото на оградата между имота на
страните и не засенчва имота на ищеца, а оттичането на дъждовните води по него
става в имота на ответника.
Вещото лице
е посочило, че изграденото съоръжение не изисква нарочно разрешение за строеж,
като в тази насока е и констатацията по т.2 в представения по делото
констативен протокол от 25.10.2016г. издаден от Общ.Варна, Район Приморски, но
законността на същото не е предмет на изследване в настоящото производство.
Предвид
горното съдът приема, че на първо място не се е доказало твърдението на ищеца
за наличие на изградено тежко слънцезащитно устройство навлизащо в имота му и
поради това този иск следва да бъде отхвърлен.
По иска за
заплащане на сумата от 900лв. претендирана като щети
нанесени на оградата от посоченото съоръжение намиращ правното си основание в
чл.45 от ЗЗД съдът приема следното:
На първо
място следва да се уточни, че ищецът след размяна на книжата между страните по
реда на чл.131 от ГПК и изготвянето на доклад е заявил увеличение от 900лв. на
3 900лв. на иска със своя молба от 19.03.2018г., по която обаче съдът не
се е произнесъл по реда на чл.214 от ГПК поради което следва да се приема, че
размерът на претенцията е останал в първоначалният си вид от 900лв.
По същество
на спора, решаващия състав приема, че претенцията е неоснователна по следните
съображения:
За да
настъпи вреда върху собствена на ищеца вещ и от там да възникне отговорност за
ответника по реда на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи виновно противоправно действие или бездействие на ответника, от
което в причинна връзка за ищеца да се произтекли вреди.
По
настоящото дело не се установява ответника да е извършил действие което да
засяга тази част от оградата която е собственост на ищеца. Тук отново е относимо заключението на вещото лице по СТЕ от което се
установява, че процесното слънцезащитно съоръжение
представляващо всъщност навес от пластмасови плоскости е изградено изцяло в
имота на ответника като от описанието ма дадено от вещото лице и от
представения от същото снимков материал се установява, не само че съоръжението
не навлиза в имота на ищеца, но и че не е закрепено към тази част от междуимотната ограда което е от страната на ищеца.
По
изложените съображения за липса на противоправен акт
на ответника настъпва невъзможност да се обсъдят последващите
предпоставки за основателност на претенцията и предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
възприетото становище за неоснователност на предявените искове, представените
доказателства и направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2 540лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК
Ето защо,
съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.К.В. ЕГН**********
*** срещу Я*** *** искове за премести неправилно монтираното върху оградата на
ищеца тежко дъждозащитно устройство отбелязано със
син цвят на представената от ищеца скица на л.6 от делото на осн. чл.109 от ЗС и за заплащане на сумата от 900лв. щети
нанесени по оградата между имотите на страните намиращи се в гр.В****, на осн. чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.К.В. ЕГН********** *** да
заплати на Я.А.Д. *** сумата от 2 540лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: