Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.02.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На девети януари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1054 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда
по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „К.И.“ ООД ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление:***, п.к. ******, бул. „Ц. Б. *****“ №*****, вх. ****,
ет. ****, ап.****, със законен представител М. Г. А., чрез пълномощника адв. Р.Д.
против Л.И.П., ЕГН: **********, постоянен адрес: *****, съдебен адрес:***, оф.
п. чрез адв. Н. И..
В
исковата молба се твърди, че „К.И.” ООД с ЕИК *********, е търговско дружество,
регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.З от Закона
за кредитните институции. Дружеството притежавало удостоверение за дейността си
от Българска народна банка (БНБ) с № BG R00288, както и удостоверение № 360363
за администратор на личните данни воден към регистъра към Комисията за защита
на личните данни.
Твърди
се, че основната дейност на „К.И.“ ООД е отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с
кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
/с предишно заглавие Закон за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕП)/.
Твърди
се, че ответницата Л.И.П. кандидатствала за получаване на потребителски кредит
чрез сайта на дружеството, на адрес www.c..bg. като предоставила личните си
данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка
и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се свързал с нея
на посочения телефон, като ответницата потвърдила самоличността си, истинността
на предоставената информация и желанието си да получи от „К.И.“ ООД при условията на дружеството, кредит в размер
на 350.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова
услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща,
електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с
избиране на изпратения му от „К.И.” ООД линк за потвърждение, сключването на
Договор за потребителски кредит ,,Екстра” № 72893/11.12.2017 г. и желаната сума
ѝ била преведена чрез системата е-рау и получена от същата на каса на
партньорски офис на „И.” АД срещу представена от Л.И.П. лична карта.
С
исковата молба са представени копия от заявката, изпратена до ищцовото
дружество от Л.И.П., справка - извлечение за извършен превод, както и договор,
сключен между страните. Твърди се, че възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Твърди се, че съгласно
чл.184 ал.1 изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната, а преписът бил годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането
на лични данни от страна на ответника в системата на „К.И.“ ООД, съгласяването
му с условията на дружеството, потвърждаване на издадения му договор чрез
предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на
това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на
чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни,
подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползвали с
формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било и
постановеното решение № 70 от 19.02.2014 г. на В. к. с. на Р. Б., четвърто
гражданско отделение, гр. д. № 868/ 2012 г.
Съгласно
формата за кандидатстване Л.И.П. имала възможност избере опция да предостави
банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да ѝ бъде предоставена
такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. С оглед
формата за кандидатстване тя избрала опция да ѝ бъде осигурен гарант за
ползване на кредита от „К.И.“ ООД, с което на основание т.4 от договора сключен
между страните, се задължила към ежемесечната ѝ вноска по кредита да бъде
начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.
„К.И.“
ООД имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити
с „Б. К.“ ООД, peг. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „Б. К.” ООД в
качеството на дружество - гарант се задължава да гарантира вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция
е била избрана от съответния кредитополучател
при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била
одобрена. Съгласно чл.1 ап.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция
по потребителски кредити, кредитодателят се задължавал да събира от името и за
сметка на дружеството - гарант сумата, представляваща таксата „Гарант” от
кредитополучателя. В чл.1, ал.3 било предвидено, че дружеството - гарант се
задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне
на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил
усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително
по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им
изискуемост.
Твърди
се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, на длъжника
била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел
Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на
посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения
Договор, „К.И.“ ООД, поело задължение да предостави на кредитополучателя заем,
под формата на потребителски кредит, а последният поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”. Общият размер на
задължението – 651.92 лв., било платимо ведно с главницата на три равни месечни
вноски със следните падежи: 11.01.2018 г., 11.02.2018 г.,11.03.2018 г.
По
вноска по кредита с падеж 11.01.2018г. от страна на длъжника три пъти било
осъществено плащане само на дължимите лихва и такса „Гарант” по месечната
вноска, поради което на осн. т.5 от сключения договор, крайният срок на
издължаване на кредита бил удължен с три месеца и новият падеж на вноската бил
11.04.2018г., а крайният срок за погасяване на кредита бил удължен до
11.06.2018 г.
Следвало
да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика извършените частични
плащания имат характер на извънсъдебно признание на неизгодния за ответника
факт, че процесното правоотношение е породило правното си действие.
Към
дата 17.09.2018 г. кредитополучателят не осъществил никакво последващо вноските
по кредита, падежите на които настъпили съответно на 11.04.2018 г., 11.05.2018
г., 11.06.2018 г.. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с
длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от
заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и били осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Л.И.П. не
не осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума.
Съгласно
чл.86 ЗЗД Л.И.П. дължала на „К.И.” ООД обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на
заявлението възлизала на 15.44 лв.
Ищцовото
дружество потърсило начин да защити интересите си, като на 19.09.2018 г. подало на основание чл.410 от ГПК Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение. Било образувано ч. гр. дело 1326/2018 г.
по описа на РС К. и издадена заповед за изпълнение, срещу която в срок
постъпило възражение от длъжника. Съдът
на осн. чл.415, т.1 от ГПК дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител)
да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
срещу длъжника. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
образуване на настоящото производство.
Ищецът
моли съда да признае за установено, че
ответницата дължи на „К.И.” ООД следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело 1326/2018 г. по
описа на РС К.:
-
сумата от 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по пощата
–18.09.2018 г., до изплащане на вземането;
-
сумата от 31.50 лв. (тридесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 11.12.2017 г. до 17.09.2018 г.;
-
сумата от 118.62 лв. (сто и осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 11.12.2017 г. до
17.09.2018 г.;
-
сумата от 15.44 (петнадесет девет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 12.04.2018 г. до
17.09.2018 г.
Претендират
се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
В
предвидения от закона едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответницата, представлявана от пълномощника си адв. Н. И., с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Твърди,
че никога не била подавала заявка за получаване на кредит от ищцовото
дружество, не била попълвала никакви електронни бланки в тази връзка и нямала
договорни отношения с „К.И.“ ООД. Никога не била получавала на хартиен носител
каквито и да било документи от ищцовото дружество, нито се била регистрирала на
сайта му, попълвайки личните си данни.
Съгласно
общите условия на „К.И.” ООД, за отпускане на заем на потребителя било
необходимо, същият да разпише електронно или лично на място в офис на
дружесвото, както общите условия, така и самия договор. Такова подписване
никога не било правено от ответницата. В тази връзка оспорва представените като
доказателство по делото Заявка с № 72893, на която липсвал неин подпис и
достоверна дата, оспорва Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” с №
72893/11.12.2017г., на който липсвали подписи на страните и достоверна дата на
сключване, оспорва Общите условия на „К.И.” ООД, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит, на които също липсвали подписи на
страните и достоверна дата на сключване. Ответницата оспорва да е подписвала
Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” с №72893 от 11.12.2017г. и да е
подписвала Общите условия на „К.И.” ООД, приложими към Договорите за
предоставяне на потребителски кредит, представени с исковата молба. Оспорва
представените на хартиен носител Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” с
№72893 от 11.12.2017г. и ОУ към него, тъй като не били заверени с подписа на
ответницата, а от друго лице.
В
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме наличието на договорни
отношения на страните, ответницата оспорва реално да е получила сумата от 350
лева на основание договор за потребителски кредит. Оспорва разписката за
извършено плащане с № 2000000140780545, издадена от еPay.bg, тъй като на нея
липсвал подписът на Л.П..
Ответницата
прави възражение за изтекла погасителна давност и навежда доводи за нищожност
на процесния договор, поради противоречия на същия с изискванията на ЗПК.
Оспорва начисления лихвен процент, както и определената такса „Гарант“.
Всичко
изложено обуславяло неоснователност на иска, поради което моли съда да го
отхвърли и да ѝ присъди разноските по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцовото дружество.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 1326/2018 г. на
РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 26.09.2018 г. е била
издадена Заповед № 747/26.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за следните суми: 350.00 лв. – главница; 31.50 лв. – договорна лихва
за периода от 11.12.2017 г. до 17.09.2018 г.; 118.62 лв. – договорна такса
„Гарант“ за периода от 11.12.2017 г. до 17.09.2018 г.; 15.44 лв. – законна
лихва за забава за периода от 12.04.2018 г. до 17.09.2018 г. ; законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по пощата –18.09.2018 г., до изплащане на
вземането; 25.00 лв. – внесена държавна такса; 300.00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от онлайн
договор за потребителски кредит „Екстра“ № 72893 в размер на 350.00 лв.,
сключен на 11.12.2017 г. на между „К.И.“ ООД и Л.И.П..
Срещу връчената заповед ответницата (тогава длъжник)
е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което съдът на осн.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител)
да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК и е допустим.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. и чл.86 от ЗЗД. С иска по
чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи
като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство
задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което
се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който от своя
страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца. Спорните
въпроси са свързани с това възникнало ли е валидно облигационно правоотношение
между страните за сключване на договор за кредит и неравноправни ли са клаузите
от договора, сочени в отговора на исковата молба.
С оглед релевираните в подкрепа на иска твърдения и
направените от ответницата възражения, първият спорен по делото въпрос е дали
между страните е налице сключен Договор
за потребителски кредит „Екстра“
№72893/11.12.2017 г. В случая
се касае
за договор за предоставяне на кредит от разстояние. При тези договори
освен общият закон – Закона за задълженията и договорите, намират приложение и
три специални закона – Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за
електронния документ и електронния подпис. Легална дефиниция на този вид
договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР, според която
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В нормата
на чл.18 от ЗПФУР са посочени и подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като тежестта на доказване на тези факти се носи от доставчика
на услугата, съгласно чл. 154 ГПК. Съгласно ал. 2 на същата норма за доказването
на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно
ЗПФУР, се прилага законът за електронния документ и електронния подпис.
Съгласно ал.3 на същата разпоредба преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Съгласно нормата на чл.3 от Закона за електронния документ
и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят
изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за
доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Настоящият
състав приема, че въпросният договор за потребителски кредит е сключен при
спазване на горепосочените изисквания. Видно е от приложените по делото дело
разпечатки от кореспонденцията между страните, че същият се предхожда от заявка
за кредит, която обективира желанието на ответницата Л.П. за неговото
сключване. Установява се също така, че в нея
се съдържат личните данни на ответницата – номер и дата на издаване на
личната ѝ карта, постоянен и настоящ адрес, номер на личния мобилен
телефон, роднина за контакт и друга информация, поради което съдът приема за
доказано, че именно ответницата е договаряла с ищцовото дружество. След
одобрение на кандидата за предоставяне на заем, на ответницата е изпратен на
посочения от нея електронна поща електронен формат на договора за паричен заем
от разстояние. Същата е потвърдила сключването на договора, като е избрала изпратения
от заемодателя линк за потвърждение, с което договорът се счита сключен и сумата е преведена. Сключването е
осъществено посредством избиране на изпратена препратка на съответната интернет
страница на заемодателя, където заемателят кандидатства за отпускане на заема.
Чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си по договора, като следва да се отбележи, че в т. 4. 4. от Общите
условия е записано, че с маркирането на
полето „Съгласен съм с Общите условия“ и натискане на бутон „Потвърди“
кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента Общи условия. При
одобряването на заемателя на електронната поща на същия се изпраща като линк
текстът на договора, в който ясно е отразено, че Общите условия са неделима част
от него. Следва също така да се има предвид, че в т. 4. 11. от същите условия е
посочено, че с потвърждението на линка към договора се счита, че между
заемателя и дружеството има сключен договор за потребителски кредит, което пък
от своя страна се явява предпоставка за превеждане на съответната заемна сума чрез системата на
ePaу. bg в полза на кредитополучателя.
В заключението на приетата и неоспорена съдебно –
счетоводна експертиза, вещото лице е констатирало, че на 11.12.2017 г. срещу
предоставяне на документ за самоличност чрез „И.“ АД ответницата е получила в
брой сумата от 350 лева, наредени от ищцовото дружество, като в разписката за
получената сума като основание за плащане е отразено: Договор №72893 от
11.12.2017 г. Заключението не е оспорено от ответницата и съдът изцяло го
кредитира.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция
намира, че по делото е доказано възникването на
валидна облигационна връзка за сключване на договор за кредит
посредством средствата за комуникация от разстояние между страните, поради
което неоснователно се явява
възражението въведено в отговора на исковата молба, че такова
правоотношение не е възниквало. В подкрепа на направения извод се явява и установения
от експертизата факт, че след превеждане на сумата по кредита ответницата е
започнала да го погасява, като на 12.01.2018 г., 19.02.2018 г. и 29.03.2018 г. е
превела суми в общ размер на 153 лева. От събраните по делото доказателства и
заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че Л.П. е усвоила
сумата, но не е погасявала задължението си, съгласно плана за погасяване на
кредита, неразделна част от договора.
Съдът намира за неоснователно възражението в отговора на исковата молба, че
размерът на лихвения процент и такса „Гарант“ са незаконосъобразно образувани и
противоречат на добрите нрави. Правата на потребителя са защитени с
предвидената в чл.7 от договора възможност да се откаже от договора, без да
сочи причината, без да дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от
сключване на договора. В процесния случай страните са съгласували размера на
договорната лихва, както и договорената такса „Гарант“. Със сключване на
договора и ОУ към него, ответникът се е съгласил с фиксираните в него условия,
свързани с неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението му за
връщане в определения срок на получената в заем сума – раздел IX, т.1 от ОУ.
Несъстоятелни са и възраженията за изтекла
погасителна давност, като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
18.09.2018 г., не е изтекла нито тригодишната, нито петгодишната погасителна
давност на задълженията по сключения на 11.12.2017
г. Договор за потребителски кредит
„Екстра“ №72893.
При изложените по-горе правни изводи, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът чрез проведеното от него пълно и главно
доказване е доказал, че между страните през процесния период е съществувало
валидно правоотношение; че ищецът, като страна по последното, е изпълнил
поетите задължения; че ответницата не е извършила дължимата насрещна престация
и е изпаднала в забава, за която дължи
на ищеца обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на забавата
–12.04.2018 г., до 17.09.2018 г., която според заключението на вещото лице възлиза
на 15.44 лева, както и договорната лихва за периода 11.12.2017 г. – 17.09.2018
г., равняваща се на 31.50 лева.
При този изход на правния спор на основание чл.78 ГПК и представения списък по чл.80 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски, които в заповедното производство възлизат на 325 лв., а в
исковото на в размер на 675 лв. Възраженията
на ответницата за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца са
неоснователни, доколкото същият е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2014 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.И.П., ЕГН: **********, постоянен адрес: ****, съдебен
адрес:***, оф. п. чрез адв. Н. И. дължи на „К.И.“
ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. ******, бул. „Ц.
Б. ****“ №****, вх. ***, ет. ***, ап.***, със законен представител М. Г. А.,
чрез пълномощника адв. Р.Д. следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело 1326/2018 г. по описа на РС К.:
-
сумата от 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
–18.09.2018 г., до изплащане на вземането;
-
сумата от 31.50 лв. (тридесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 11.12.2017 г. до 17.09.2018 г.;
-
сумата от 118.62 лв. (сто и осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 11.12.2017 г. до
17.09.2018 г.;
-
сумата от 15.44 (петнадесет девет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 12.04.2018 г. до
17.09.2018 г.
ОСЪЖДА Л.И.П.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: *****, съдебен адрес:***, оф. п. чрез адв. Н.
И. да заплати „К.И.“ ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. ****, бул. „Ц. Б. ***“ №***, вх. ***, ет. **, ап.***, със законен
представител М. Г. А., чрез пълномощника адв. Р.Д. сумата от
общо 1000 лв. (хиляда лева), представляваща направените по делото разноски, от
които 325.00 лева в заповедното производство и 675.00 лева в исковото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: