№ 102
Гр. Силистра, 04 ноември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Г.В., като разгледа
докладваното от съдия Чернева КАД № 97
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Ю.М. У.- Ф.от гр. А., представлявана от адв. Т.С. ***,
против Решение № 96 / 16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 965 / 2020 г.
на Районен съд гр. Силистра, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу
Заповед № РД 09-73-101 / 13. 08. 2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“ (ОДЗ)
гр. Силистра, постановяваща на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ
изземване на имот от държавния поземлен фонд (ДПФ), ползван без основание, с
идентификатор № 00415.155.30 – нива, от която обработваемата площ е 13. 865
дка, намираща се в землището на гр. А..
В жалбата се поддържа нищожност на оспорения
административен акт, поради липса на компетентност на органа, който го е издал,
с твърдението, че доколкото нормативното изискване за прилагане на чл. 34, ал.
8 от ЗСПЗЗ предполага възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, то компетентността на
директора на ОДЗ е сведена до онези случаи, когато земеделските земи, включени в
ДПФ, са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ, каквито данни за процесния имот
няма. Като касационно основание се сочи и необоснованост на решението с мотива,
че изводите на съда по отношение на главния спорен факт - ползвала ли е
касаторката неправомерно земите от ДПФ, били формирани в нарушение на правилата
на логическото мислене и на общоизвестните опитни правила. Моли се за отмяна на
съдебното решение и решаване на делото по същество от настоящия състав с отмяна
на Заповед № РД 09-73-101 / 13. 08. 2020 г. на директора на ОДЗ гр.Силистра.
Ответникът
- директорът на Областна дирекция "Земеделие" Силистра, представляван от М. Ч. - служител с
юридическо образование, директор на
дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки
ресурси“ при ОДЗ, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ и за
присъждане. Подробни доводи излага в депозиран по делото писмен отговор.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано, като съдът не е допуснал
нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което актът на първата инстанция следва да бъде
оставен в сила.
Касационната
жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Във връзка с основателността ѝ
съдът намира следното:
Производството
пред РС – Силистра е образувано по жалба от Ю.М. У.- Ф.против Заповед № РД
09-73-101 / 13. 08. 2020 г. на Директора на ОДЗ - Силистра, с която на
основание чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ и във връзка с констативен протокол
от 18. 05. 2020 г. на общинска служба „Земеделие“ Силистра е наредено да се изземе имот -
земеделска земя, находяща се в землището на гр. А. с идендификатор № 00415.155.30 – нива,
от която обработваемата площ е 13. 865 дка, които се ползват без правно
основание от касаторката. По т. 2 от заповедта е указано на адресата
възможността по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за спиране на изпълнението на заповедта
посредством внасянето на сумата от 1996. 56 лв., представляваща трикратния
размер на средното годишно рентно плащане в размер на 48 лв./дка за землището
на гр. А..
С
обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в тази връзка е
коментирал, че по нареждане на директора на ОДЗ е извършена проверка за
състоянието и ползването на земите от ДПФ, при която назначената комисия е установила
неправомерното ползване от страна на касаторката на 13. 865 дка от процесния
имот, като констатациите са отразени в протокол № 3 от 18. 05. 2020 г.; съдът е
установил, че жалбоподателката е била
уведомена надлежно за резултатите от проверката и ѝ е била дадена
възможност за участие в производството, от която същата не се е възползвала
ефективно. Коментирайки показанията на разпитаните по
инициатива на двете страни свидетели и приложените писмени доказателства съдът
е приел за безспорно установен факта, че процесният имот, съставляващ част от
ДПФ, се ползва без правно основание именно от жалбоподателката, поради което е
обосновал извода, че в случая са налице визираните в закона материалноправни
предпоставки за разпореденото изземване на земеделската земя. По тези
съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Така
постановеното решение е правилно.
В
касационната жалба на първо място се твърди нищожност на оспорения
административен акт поради липса на компетентност на органа, който го е издал.
Доводите в тази насока са, че компетентността на директора на ОДЗ земеделие се
свежда до случаите, когато се касае за земеделски земи, включени в ДПФ, чиято
собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, каквито процесните земи не са. Изложените
съображения не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗСПЗЗ
земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на
общините и на юридически лица. Докато за частноправните субекти
възстановяването на собствеността върху земеделски земи не се извършва по
силата на закона, а след провеждането на административна процедура, която
завършва с решение на съответната общинска служба за възстановяване в
съществуващи или възстановими стари реални граници или за възстановяване в нови
реални граници с план за земеразделяне, за публичноправните субекти, в частност
за държавата, ЗСПЗЗ и правилникът за приложението му в зависимост от конкретния
обект на право на собственост предвиждат хипотези за придобиване на собствеността
както по силата на съответно конститутивно решение на ОСЗ (чл. 45, ал. 2 и чл.
чл. 47, ал. 6 от ППЗСПЗЗ), така и по силата на закона (чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ
и чл. 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ). След
включването на земеделските имоти в патримониума на държавата, правото на
собственост върху тях се ползва с еднакъв режим на защита. В тази връзка разпоредбата
на чл. 24, ал. 3, изр. второ от ЗСПЗЗ предвижда, че изземването на земите от
държавния поземлен фонд от лицата, които ги държат или владеят без правно
основание или ги ползват не по предназначение, се извършва при условията и по
реда на чл. 34, независимо от начина, по
който държавата ги е придобила. При условие, че районният съд е установил
по несъмнен начин причисляването на процесния земеделски имот към ДПФ въз
основа на приложения по делото Акт 4083 за частна държавна собственост, издаден
на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 70 от ЗДС във вр. с чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ и
чл. 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ, чиято обвързваща доказателствена сила не е опровергана (чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДС и
чл. 114, ал. 1 ППЗДС), то несъмнено по отношение на собствеността върху този
имот е приложим облекчения способ за защита по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ, което
значи, че по силата на предоставени от цитираната разпоредба правомощия
директорът на ОДЗ е притежавал необходимата материална компетентност за
издаването на оспорената заповед.
Второто
оплакване в жалбата визира необоснованост на решението с мотива, че изводите на
съда по отношение на главния спорен факт - ползвала ли е касаторката
неправомерно земите от ДПФ, били формирани в нарушение на правилата на
логическото мислене и на общоизвестните опитни правила. В тази насока е
изтъкнато, че решаващият мотив на съда е констатираното сходство на засятата
култура в земеделските земи и използваната обработка на същите земи, което
според жалбоподателката не доказва пряко ползването ѝ върху тях, а само
създава предположение. Така изложените доводи не могат да бъдат споделени. За
да достигне до извода, че именно жалбоподателката е ползвател на процесните
имоти съдът е извършил подробен анализ на всички свидетелски показания, а не се
е позовал само на предположението, че е налице сходство в засятата култура и
начина на обработка на земята. Коментирал е показанията на св. П. - председател
на комисията, съставила констативен протокол № 3 / 18. 05. 2020 г., въз основа
на който е издадена заповедта, според която издаването на протокола е било
предшествано от сателитно заснемане, проверка на терен, сходство на култура,
данни от системата за идентификация на земеделски парцели. Коментирал е и показанията
на служител на ОДЗ – св. А., участвал в проверката на място, потвърждаващ
показанията на св. П. относно наличието на идентичност на засятата култура и
сходството в обработката между процесния имот от ДПФ и съседния имот на Ю. Ф.
Съдът е акцентирал, че въз основа на показанията на този свидетел е установен
факта, че не само процесната част от 13.865 дка, а площта на целия имот с №
00415.155.30 е оградена с електропастир
и се ползва за паша на кравите, отглеждани от Ю. Ф., от което е направил
извода, че последната ползва целия имот, а не само частта, предмет на заповедта.
Коментирал е също, че показанията на водените
от жалбоподателката свидетели относно факта, че същата не обработва
частта от имота на ДПФ са неубедителни на фона на установеното, че в съседство
няма друг имот засаден с царевица, освен този на Ю. Ф.,
и освен това същите показания потвърждават изнесеното от останалите свидетели
относно сходство на засятата култура и на начина на обработка на двата имота. Допълнително
следва да се изтъкне и това, че фактическите основания за постановяване на
заповедта са базирани на констатациите на специално назначената комисия със
Заповед № РД-09-42/29. 04. 2020 г. на директора на ОД "Земеделие" Силистра,
намерили отражение в протокола от 18. 05. 2020 г. От този протокол е видно, че 13.865 дка от площта на процесния
имот се използва неправомерно от касаторката. Този протокол е официален
документ, съставен въз основа на правомощията на служителите по чл. 14, т. 64 от Устройствения
правилник на Областните дирекции "Земеделие". Като официален удостоверителен
документ протоколът се ползва с материална доказателствена сила, която не е
била оборена от Ю. Ф., като първоинстанционният съд е преценил, че показанията
на двамата разпитани по настояване на касаторката свидетели са недостатъчни да
обосноват извод в желаната от нея насока че няма нищо общо със засаждането и
обработката на процесната част от имота на ДПФ. Тези свидетелски показания съдът
е преценил заедно с останалите доказателства по делото по вътрешно убеждение,
съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Установените
по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното
вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната
логика. С оглед на всичко това касационният довод за необоснованост на
съдебното решение е лишен от основание.
В
заключение на гореизложеното се налага извода, че като е приел, че оспорената
заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като
неоснователна, Районен съд – Силистра е постановил обосновано и правилно
решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно
решение следва да бъде оставено в сила.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Силистра
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 96 / 16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 965 по описа за
2020 г. на Районен съд гр. Силистра.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.