Р Е Ш Е Н И Е № 5
10.01.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 470 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Ц. С., против В.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът
твърди, че при сключване на договор за кредит
на стоки или услуги с номер CREX – 15488242, В.А.
дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard. Ищецът излага, че ответникът активирал предоставената му кредитна
карта № CARD – 15488267, с максимален кредитен лимит в размер на 700.00 лева, като
същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания чрез терминални устройства и други, осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Твърди, че върху усвоената сума била начислявана годишна лихва
и такса за обслужване за използвания период съобразно определения годишен
лихвен процент. Сочи, че съобразно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателят възниквало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.03.2018г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по нея
бил в размер на минус 954,12 лева, което принудило кредитора да блокира
използването ѝ. Ищецът твърди, че въпреки многократните опити за контакт
с длъжника и отправените му покани да погаси натрупаните задължения доброволно,
той продължавал виновно да не изпълнява, което пораждало за дружеството да
потърси съдебна защита на вземането си. Излага, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответника по кредитната карта
било в размер на 954,12 лева, представляващо използваната главница, същият
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 48,43
лева за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г. В условия на евентуалност ако
установителния иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ищецът отправя искане да се приеме, че е предявен осъдителен иск,
като счита, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
изискуем чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Дружеството
излага, че дължимата сума от 954,12 лева – главница и 48,43 лева – законна
лихва за забава, е предприело действия по събиране на вземането по съдебен ред,
като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
пред Районен съд – Средец, като в тази връзка била издадена заповед за
изпълнение. Отправя искане да се установи, че е налице вземане в полза на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, от В.И. А. в размер на 954,12
лева, представляваща главница по револвиращ кредит и 48,43 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност и разглеждане на осъдителния иск, отправя
искане да бъде осъден ответникът да заплати на дружеството горепосочените суми,
ведно с направените разноски. Претендира сторените разноски в заповедното и
настоящото исково производство.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника В.И.А., чрез особения представител адв.Т.П. - Н. Излага, че
предявените искове са допустими, но частично неоснователни, предвид което
оспорва същите по основание и размер. Твърди се, че не ставало ясно дали
поканата за доброволно изпълнение от 11.10.2018г., адресирана до ответника,
била надлежно получена от него и дали същият е уведомен за обявената
предсрочната изискуемост на кредита. Излага, че клаузите, с които били
уговорени фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 32,28% и годишен
процент на разходите в размер на 37,51%, не били индивидуално уговорени –
изготвени били предварително, предявяването им на заемателя било само формално,
който като потребител нямал възможност да влияе върху съдържанието им. Счита,
че въпросните клаузи били сключени в условията на неравноправност, водещи до
нищожност поради противоречие с добрите нрави. Излага, че уговорената лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, била противна на добрите
нрави. Твърди се, че ответникът бил изплатил сумата от 144,24 лева, ведно с
първоначално направеното плащане в размер на 20 лева, платени в брой, при общо
задължение в размер на 554,81 лева, бил платил частично задължението си, като
му оставало да заплати сумата в размер на 390,57 лева. Релевира, че при
констатиране на неравноправни клаузи , водещи до недействителност, съдът не
следвало да ги прилага, но не бил овластен да изменя съдържанието им – по
арг.чл.6, § 1 от Директива 93-13/ЕИО, поради което се дължала чистата стойност
на кредита. Отправя искане да се прогласи клаузата за лихва за нищожна, да се
отхвърли иска на основание частично погасяване на задължението и да се отхвърли
искането за разходи.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
В доказателствената съвкупност е приобщен Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-15488267, сключен на
01.12.2017г. между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 700
лева. Дружеството кредитор по договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прекратено чрез вливане в ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“
– Франция, който развива дейността си н Република България чрез своя клон „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“. Като универсален правоприемник на
кредитора ищецът е носител на всички права и задължения по процесния договор за
кредит. Със сключването на договора кредитодателят се е задължил спрямо
кредитополучателят да се извърши следното усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращия кредит при следните параметри: обща цена
на стоките – 529 лева, първоначална вноска – 20 лева, размер на кредита –
554,81 лева /от която сума 45,81 лева представлява премия по застраховка, а 509
лева – за заплащане на стоката/, месечна погасителна вноска от 72,12 лева, брой
погасителни вноски – 9, обща стойност на плащанията с първоначалната вноска –
669,08 лева, годишен процент на разходите 37,51 % и лихвен процент 32,28 %. В
договора е обективиран и погасителен план, в който е посочена падежната дата на
всяка една погасителна вноска – първо число на месеците от 01.02.2018г. до
01.10.2018г., както и размера на вноската – 72,12 лева, без да се сочат в
разбивка какви са компонентите включени в нея /главница, възнаградителна лихва,
ГПР, застрахователна премия/, както и размера на оставащата главница след всяка
вноска. В договора не е посочен и размерът на уговорената възнаградителна лихва
за кредитора – нито като общ размер на вземането за целия период на договора,
нито като месечно плащане, включено в погасителната вноска. С т.17 от договора
страните са договорили, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за забава за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането. Уговорено е също
така, че просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на
втората просрочена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на
предсрочната изискуемост. В края на договора се съдържа изявление, че
кредитополучателят удостоверява, че е получил преддоговорна информация в
съответствие със ЗПК, Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта и
екземпляр от договора за кредит. Видно от договора за кредит, същият е подписан
на всяка страница от страните по него. По делото е представен и Сертификат № CREX – 15488242, съгласно който
застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“ са се съгласили срещу заплащане на застрахователна
премия да застраховат съобразно Общите условия на застраховка „Закрила на
плащанията плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на
изплащане, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и Сертификат
№ CARD – 15488267, съгласно
същите застрахователи са се съгласили срещу заплащане на застрахователна премия
да застраховат съобразно Общите условия на застраховка „Закрила на плащанията
по кредитни карти“ на кредитополучателите по договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Приобщено е в
производството и дубликат на касов бон, видно от който на 01.12.2017г. е закупена
от В.А. Адио Система AKAI ABIS-I1203 за сумата от 529 лева, като с
кредитна карта „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е платена платена сумата от 509
лева. В доказателствената съвкупност е приобщено уведомително писмо за
сключването на процесния кредит, Приложение към договора, в което е посочено,
че отпуснатия револвиращ кредит е в размер на 700 лева и товарителница за
получени документи от А. на дата 22.01.2018г. Представена е и покана от
17.10.2018г. за плащане на дължимата сума на дружеството ищец в размер на
954,12 лева – главица и 1,60 лева – обезщетение за забава, в което се сочи, че
е преустановено плащането на вноските по договора на 01.03.2018г., като по
отношение на тази покана не са представени доказателства да е връчена на А.
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Като доказателства по делото са представени и месечните извлечения по
кредитната карта за периода от 01.02.2018г. до 01.10.2018г.
В настоящото производство е допусната Съдебно –
счетоводна експертиза, като е изготвено заключение от вещото лице А.А., което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се
установява, че кредитът по договор CARD – 15488267 е усвоен изцяло и в размер
на 700,77 лева до края на месец януари 2018г., както и че съгласно месечните
извлечения от кредитната карта по въпросния кредит задължението на ответника
било в размер на 952,23 лева главница, а законната лихва за периода от 11.10.2018г.
до 11.04.2019г. бил в размер на 48,41 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.9 от ЗПП във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 246/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 490/25.04.2019г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника В.И.А.,
за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в
заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на
всички вземания, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от предявения в настоящото производство иск по
чл.422 от ГПК, което от своя страна обуславя неговата допустимост.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни прeдпоставки: възникването на спорното вземане за
главница и лихва и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard с кредитна карта № CARD – 15488267, активиране на
въпросната кредитна карта, усвояване на отпуснатата сума в заем на ответника,
настъпване изискуемостта на претендираните вземания.
В
настоящото производство се установи наличие на облигационно отношение по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-15488267 за финансиране на стоки и услуги /Адио Система AKAI ABIS-I1203/ по договор
за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-15488242, между
ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс и ответникът В.А., видно от приобщения в
доказателствената съвкупност договор от 01.12.2017г. Установи се и че
отпуснатият на кредитополучателят револвиращ кредит е в размер на 700 лева, при
годишна лихва и такси за ползването му – ГПР от 37,51 % и лихвен процент от
32,28 %. От представените по делото месечни извлечения по кредитната карта се
установява, че същата е активирана, както и размерът на усвоените суми по нея
от кредитополучателя. От приложената по делото касова бележка от 01.12.2017г.
става ясно, че с кредитната карта е платена сумата от 509 лева за вещта, за
която е отпуснат кредита – а именно Адио Система AKAI
ABIS-I1203.
Заключението на Съдебно – счетоводната експертиза установява, че първоначалното
усвояване от лимита по кредитната карта е в размер на 554,81 лева, като до
30.01.2018г. е усвоен целият кредит в размер на 700,77 лева от ответника с
покупката на стоката, теглене в брой, извършени други покупки и начислени такси
за справки на лимита по картата. Както
от месечните извлечения по кредитната карта и заключението на експертизата
става ясно, че на ответника са начислени и лихви, застрахователни премии, такси
за обслужване и уговорените вноски за покриване на задълженията по кредита,
като е изчислено, че задължението му към датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е в размер от общо 1000.64
лева, от които 952,23 лева главница и 48,41 лева законна лихва за периода от
11.10.2018г. до 11.04.2019г.
Налице е изискуемост на вноските по кредита, предвид
това, че по отношение на същите е настъпил падежът на всяка една от деветте
вноски в периода от 01.02.2018г. до 01.10.2018г. Предвид това обстоятелството,
че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост е ирелевантен при преценката
за дължимостта на заемната сума. В тази връзка са и разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019г., постановено по т.д.№ 8/2017г. на ВКС,
ОСГТК, предвиждащи, че е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
иск да установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на сила на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Сключеният от А. договор за
потребителски кредит, намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника – потребител да върне предоставената парична сума.
Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10, ал.1 от ЗПК. При
преценката дали потребителският договор поражда правни последици е от
съществено значение установяване на обстоятелството дали същият е действителен,
като в тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит, поради неравноправни
клаузи“, според които всяка клауза в договора за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по – голямо от
посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1 – 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправните
клаузи, съдържанието на договора за потребителски кредит и неговата
недействителност са повелителни. Доколкото основна функция на съда е да осигури
прилагането на закона, съобразно заложения принцип в нормата на чл.5 от ГПК,
тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва
да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес. Ето защо съдът може да приложи императивна материална правна норма,
дори ако нейното нарушение не е въведена като основание в производството, тъй като
се касае за установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило,
което тълкуване е актуално и потвърдено с т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по Тълкувателно дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение №
384/02.11.2011г., постановено по гр.д.№ 1450/2010г., I г.о., ВКС. Още повече, че
процесуалната възможност за служебно произнасяне относно наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договор е прието за допустимо в
съдебната практика, обективирана в Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/14г. на ВКС, І т.о., Решение № 232/05.01.2017г. по т.д. № 2416/15г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 142/01.08.2018г. по т. д. № 1739/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Независимо от това съдът съобрази и релевираните възражения от особения представител
на ответника за наличие на неравноправни клаузи относно договореният лихвен
процент и годишен процента на разходите по кредита.
От събраните по делото доказателства
се установява, че по – голямата част от определеното съдържание на договора е
налице. Не са спазени обаче императивните изисквания, заложени в нормата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор
са посочени годишният лихвеният
процент и годишният процента на разходите /ГПР/, само като процентни стойности.
Съответно в погасителния план е отразен само размерът на вноската, без в нея да
е посочена как е формирана същата като отделни размери на компонентите от
главница, лихва и ГПР. Предвид това не е налице ясно посочена методика за
формиране на годишния процент на разходите по кредита. Годишният процента на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита на потребителя – лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
това число тези дължими на посредниците за сключване на договора, като следва
по ясен и разбираем начин за потребителя да са инкорпорирани всички разходи,
които длъжникът ще стори и които пряко са свързани с кредитното правоотношение.
Компонентите на ГПР в случая остават неизвестни и на практика така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Предвид това в процесния
договор липсва съществено съдържание, тъй като не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Това от своя
страна има за последица недействителността на договора за кредит, съобразно
чл.22 от ЗПК и на основание чл.23 от ЗПК потребителят е задължен само за
чистата стойност на кредита, но не и за дължимата лихва или други разходи по
кредита.
Ответникът длъжник в настоящото производство е
инвокирал и възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради
противоречието ѝ с добрите нрави. Константната практика на съдилищата,
която настоящият състав споделя, приема, че няма пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.
Максималният размер на договорната лихва е винаги ограничен от чл.9 от ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави
се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, какъвто е настоящия
случай, тъй като едната страна по сделката е потребител. Противно на добрите
нрави е да се уговаря договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Предвид обстоятелството, че при предоставяне на потребителския
кредит е уговорен лихвен процент от 32,28 % - който процент е повече от трикратния
размер на законната лихва към момента на подписване на договора, съдът намира,
че съглашението между страните в тази част от договора е нищожно като
противоречащо на добрите нрави. Ето защо е налице противоречие на уговорката за
лихва с добрите нрави и същата е нищожна по смисъла на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
В настоящото производство, от приобщените
доказателства в материалите по делото, не се установи ответникът да е правил
плащания по процесния договор за кредит, което от своя страна да обуславя
приспадане на дължимите от него суми.
С оглед гореизложените съображения, ответникът дължи
връщане единствено чистата усвоена сума от
потребителя по договора за заем с кредитната карта, която е в размер на 700,77
лева, като предявения иск, с който същата се претендира, следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на предявения иск в посочената част, следва
да се присъди и законна лихва върху сумата от 700,77 лева от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дата 22.04.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането. В останалата част исковата претенция за
разликата от 700,77 до претендираната от 954,12 лева по договора за кредит и за
законна лихва за забава в размер на 48,43 лева за периода от 11.10.2018г. до
11.04.2019г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно предявения осъдителен иск за процесните
вземания в условията на евентуалност, доколкото исковете не са отхвърлени
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, по отношение на същия не е
налице сбъдване на поставеното от ищеца условие, при което е допустимо същият
да бъде разгледан.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
разноски имат право и двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е
доказал заплащането на държавна такса в размер на 125,00 лева, депозит за особен
представител в размер на 300,00 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 150 лева. Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Общият
размер на разноските за исковото производство възлизат на 675,00 лева, като по
съразмерност следва да му бъдат присъдени 471,82 лева. За заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 75,00 лева, от
които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, като следва да му се присъдят по съразмерност 52.42 лева. На
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Ц. С., сумата от 700,77 лева, /седемстотин лева и седемдесет и
седем стотинки/, представляваща усвоена сума по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15488267, сключен на 01.12.2017г. при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки и услуги CREX-15488242, ведно със
законната лихва върху главницата от 22.04.2019г. до окончателното ѝ
изплащане, за която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 490/25.04.2019г. по ч.гр.д.№ 246/2019г., по описа на Районен
съд – Средец, I гр.състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над
посочената сума от 700,77 до претендираната от 954,12 лева по договора за
кредит и за законна лихва за забава в размер на 48,43 лева за периода от
11.10.2018г. до 11.04.2019г. като неоснователен, които суми са включени в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 490/25.04.2019г. по
ч.гр.д.№ 246/2019г., по описа на Районен съд – Средец, I гр.състав.
ОСЪЖДА В.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Ц. С., сумата от 471,82 лева /четиристотин
и седемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща съдебно
деловодни разноски за исковото производство и сумата от 52,42 лева /петдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....