ОПРЕДЕЛЕНИЕ №99
Гр. Бургас, 27.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева частно търговско дело № 53 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 396 ГПК.
Обжалвано е като неправилно и незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения, определение №261/15.11.2018 г. по ч.т.д. № 127/2018 г по описа на Сливенски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на „А“ О. – посочени изрично, с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ал.1 от ТЗ, който да се предяви от „Х” О. , срещу „А“ О. за заплащане на сумата 163 426.18 лв., дължима по 19 бр. фактури, издадени в периода 21.05.2018г. – 05.07.2018г. вкл., представляваща стойността на извършени и неплатени доставки на стоки по договор за доставка от 01.03.2016г.
В частната жалба се поддържа, че не са били налице предпоставки за допускане на обезпечението – допустимост и вероятна основателност, наличие на достатъмно писмени доказателства за основателността на предявения иск и/или предоставяне на имуществена или парична гаранция по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, да е налице обезпечителна нужда. Твърди се, че молбата не е била подкрепена с достатъчно доказателства, т.к. липсвали приемо-предавателни протоколи или фактури които да са подписани. Оспорен е като необоснован изводът на съда за наличие на обезпечителна нужда. Изтъкнато е, че финансовото състояние на „А“ О. е отлично, поради което няма да са накърнени интересите на ищеца при евентуална основателност на бъдещия иск; наложената обезпечителна мярка – запор на сметки на дружеството в 18 банки е неподходяща и неоснователно е ограничена правната сфера на ответника по бъдещия иск, т.к. възпрепятства нормалната търговска дейност на дружеството и го лишава от оборотни средства необходими за срочното покриване на задълженията по кредити. Твърди се, че вредите за дружеството ще са значителни и определената от съда гаранция ще е крайно недостатъчна за тяхното репариране.
В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК от „Х“ О. е подаден отговор, с който частната жалба е оспорена на първо място като недопустима. Развити са доводи, че е бил пропуснат срока за обжалване. На следващо място е оспорена и като неоснователна. Оспорено е становището за неоснователност на обезпечението, поради липсата на достатъчно доказателства, сочещи на вероятна основателност на бъдещи иск. Изложени са аргументи, че възражението е по съществото на спора, който въпрос не подлежи на разглеждане в рамките на обезпечителното производство, за нуждите на което с молбата по чл. 390 ГПК са представени писмени доказателства, установяващи правопораждащите за претендираното право факти. При евентуална липса на такива законът изисква предоставянето на парична гаранция, за каквато е изразена готовност, наред с представените множество доказателства. Досежно наличието на обезпечителна нужда се изтъква, че тя се презумира и не е необходимо нейното доказване. Развити са доводи, че обезпечителната мярка е подходяща за обезпечаване на бъдещия иск за парични вземания. В случая ЧСИ В. е изпратил запорни съобщения върху сметките на ответника по бъдещия иск само върху две от банковите сметки, което до момента е недостатъчно, поради учреден в полза на трето лице особен залог и наложен запор в полза на НОП – София.
Бургаски апелативен съд, констатира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от надлежно легитимирана страна. По въпроса за спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК в случая е постановено и влязло в сила определение по в.ч.т.д. № 15/2№19г. по описа на БАС, с което разпореждането за връщане на частната жалба е отменено и е постановено да бъде продължено администрирането на частната жалба.
Разгледана по съществото й, частната жалба е неоснователна предвид следното:
С обжалваното определение състав на Сливенски окръжен съд е уважил молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск, като е приел, че същият е допустим, но не е подкрепен с достатъчно доказателства за неговата основателност и с оглед липсата на яснота относно възраженията на ответника по бъдещия иск, е допуснал обезпечение чрез исканата обезпечителна мярка – запор върху сметки на „А“ О. в 18 банки, до размера на 163 426.18 лв. Преценил е, че с оглед предмета на бъдещия иск и изрично регламентираните в чл. 397, ал. 1 ГПК мерки, запорът върху банковите сметки се явява подходяща. По отношение на обезпечителната нужда в обжалваното определение не са изложени съображения.
Въпреки липсата на мотиви относно наличието на обезпечителна нужда, Бургаски апелативен съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, във връзка с което приема от правна страна следното:
В определението си Сливенски окръжен съд правилно е преценил предявеният иск като допустим и е формирал обосновано с представените с молбата писмени доказателства извод за съществуване на претендираното с бъдещия иск право. Представен е посоченият в молбата договор за доставка 01.03.2016г. и фактури за задължението на ответника по бъдещия иск, произтичащо от чл. 3.3 на същия договор. Неоснователно е възражението в частната жалба за липса на писмени доказателства за изпълнение на задълженията на молителя по същия договор. В обезпечителното производство за страната не съществува задължение да провежда пълно и главно доказване на иска, за който претендира обезпечение. В случай, че представените доказателства не са убедителни, съгласно законът обезпечението е допустимо и при представяне на имуществена или парична гаранция, каквато съдът е определил. Възражението в отговора на частната жалба, за занижаване размера на гаранцията спрямо потенциалните вреди при евентуална неоснователност на обезпечението и обезпечителната мярка - запор на банкови сметки, е неоснователно. Паричните средства не погиват в гражданския и търговски оборот, поради което и евентуалните вреди за ответника по бъдещия иск представляват цената във времето на запорирания паричен капитал, на която съответства определената гаранция в размер на 10 % върху размера на бъдещия иск. Що се отнася до въпроса, дали определената от съда обезпечителна мярка е подходяща, преценката е обусловена не от последиците за ответника по обезпечения иск, а от възможността чрез нея да е възможно изпълнението на претендираното право. Каса е се за парично вземане, поради което запорът на парични вземания на ответника, каквито по характер са неговите банкови сметки, се явяват подходящи в най-висока степен в сравнение със запора и възбраната на движимо и недвижимо имущество.
Другият спорен въпрос е за наличието на обезпечителна нужда. В тази връзка са основателни съображенията в отговора на частната жалба, че при парични вземания в търговския оборот и особено, когато са в големи размери, нуждата се презумира. В тази връзка частният жалбоподател излага доводи за добро финансово състояние, което обаче не е достатъчно при все, че няма данни същият извънсъдебно да е предоставил друг вид гаранция, да е признал претенцията изрично или това да може да се извлече от неговото поведение. В случая ответникът не само оспорва претенцията, но видно от представеното удостоверение от ЧСИ Д. В. , с рег. № 8* банковите сметки на ответника по бъдещия иск са обременени с обезпечение в полза и на други кредитори, което наред с оспорването на претенцията несъмнено обосновава извод за наличие на обезпечителна нужда.
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261/15.11.2018 г. по ч.т.д. № 127/2018 г по описа на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: