Р Е Ш
Е Н И Е
Г.Т., 04.07.2011г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено на двадесет и
осми юни две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И....
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00661 по описа
за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК.
Предявена е искова молба от „БНП П.П.Ф.”ЕАД
със седалище и адрес на управление: град С., район „М.”, ж.к.”М. *”, Б.П. „С.”,
бл.*, ЕИК **, представлявано от Л.Л.П., изпълнителен директор, чрез
пълномощника адв.Д.Д. ***, офис * срещу И.Д.Х., ЕГН ********** *** за
установяване по отношение на ответника, че ищецът има срещу него вземане в
размер на общо 614 лв., от които 504,45 лева главница по предоставен кредит PLUS-01121390 от 22.11.2007г. и 109,55 лева договорено
обезщетение за забава за периода 19.09.2008г. – 29.09.2010г., както и законната
лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2010г., до окончателното им
изплащане. Претендират се разноските по двете производства.
Ответникът
не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не
представя становище.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:
Със
заповед № 369 за изпълнене на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.09.2010г.
по ч.гр.дело № 00479/2010г. по описа на ГТРС длъжникът И.Д.Х., ЕГН ********** *** е
осъден да заплати сумата от 504,45 лева главница по предоставен кредит PLUS-01121390 от 22.11.2007г., 109,55 лева мораторна лихва за периода 19.09.2008г.
– 29.09.2010г., законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2010г. до окончателното им изплащане, както и
разноските по делото в размер на 125 лева, представляващи внесена 25 лева
държавна такса и 100 лева процесуално представителство. От справка в Търговския
регистър се установява, че „Д.Ф.И.ЕАД е преименувано на „БНП П.П.Ф.”ЕАД, което обстоятелство
е вписано от 23.05.2008г.
С възражение вх.№ 3261 от 12.10.2010г. длъжникът е оспорил
вземането. С искова
молба с вх.№ 3834 от 29.11.2010г. „БНП П.П.Ф.”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град С., район „М.”, ж.к.”М.4”, Б.П. „С.”, бл.14, представлявано от
Л.Л.П., изпълнителен директор чрез пълномощника адв. Д.Д. ***, офис 2 е
предявил иск за съществуване на вземането си срещу И.Д.Х., ЕГН ********** *** в
размер на общо 614 лв., от които 504,45 лева главница по предоставен кредит PLUS-01121390 от 22.11.2007г. и 109,55 лева договорено
обезщетение за забава за периода 19.09.2008г. – 29.09.2010г., както и законната
лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2010г., до окончателното им
изплащане. Претендират се разноските по двете производства.
Видно от Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-01121390 от 22.11.2007г.,
ответникът по делото се е задължил да погаси предоставения кредит в размер на 2 000
лева и включена застраховка „Сигурност на плащанията” в размер на 26 лева или
общо 2 026 лева и надбавка, представляваща печалба на дружеството, на 9
вноски по 252,24 лева всяка и една от 252,21 лева за периода 20.12.2007г. до
19.09.2008г. В условията по договора за кредит са посочени хипотезите при
случаите на забавяне на плащанията, както и дължимите обезщетения. Към делото е
предоставен и договор за електронна банкова дебитна карта от 22.11.2007г., чрез
която карта длъжникът е ползвал предоставения му кредит.
Във връзка със спора между
страните по делото е изслушана съдебна счетоводна експертиза, като са приети
първоначално и допълнително заключение на вещото лице.
От първоначалното заключение на ССчЕ,
което като обективно и компетентно изготвено, съдът кредитира изцяло, е видно,
че по посочения по-горе договор за кредит длъжникът е извършил плащането на 6
месечни вноски, всяка от по 252,24 лева /последната на 23.10.2008г./, след
което е извършил плащане на сума в размер на 504,48 лева на 19.01.2009г. и сума
в размер на 100 лева на 18.02.2011г., т.е. след издаване на заповед за
изпълнение и подаване на искова молба във връзка с подадено възражение за
недължимост на претендираното вземане по заявлението по чл.410 ГПК. От
констатациите на вещото лице е видно, че ответникът е спрял плащанията по
договора за потребителски кредит от 20.08.2008г. и към 19.09.2008г. /датата на
последната погасителна вноска/ е дължал сумата от 404,45 лева, представляваща
неплатена част от 9-а вноска и изцяло неплатена 10-а месечна погасителна вноска.
С допълнителното заключение, което
като обективно и компетентно изготвено, съдът кредитира изцяло, вещото лице е
установило, че съгласно чл.19, ал.1 ЗПК /отм./, действал към момента на
сключване на процесния договор, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва за времето на забавата, а съгласно ал.2 обещетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В тази връзка, като се има предвид плащането
от 504,48 лева на 19.01.2009г., лихвата за забава за периода от 20.08.2008г. до
датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 00479/2010г. по описа на ГТРС –
29.09.2010г., е в размер на 161,50 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Претенцията на
ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр. чл.415 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 00479/2010г. по описа на ГТРС. Предявеният
иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК
за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Разгледан по същество,
исковата молба е частично основателна.
Не се спори по
делото, че между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-01121390 от 22.11.2007г., по който договор кредиторът е
предоставил заем в размер на 2 000 лева. Безспорно по делото е, че ответникът
е извършвал плащания до 20.08.2008г., след което е преустановил да погасява
вноските. Впоследствие е извършил две плащания – на сумите 504,48 лева на
19.01.2009г. и 100 лева на 18.02.2011г. От заключението на вещото лице, което
не е оспорено, е констатирано, че непогасената част от задължението е в размер
на 404,45 лева, а дължимата закъснителна /мораторна/ лихва за периода
20.08.2008г. до 29.09.2010г. върху тази главница е в размер на 161,50 лева. Ищецът
не е изменил исковете си в частта на размера на претендираната главница и закъснителна
лихва, поради което съдът следва да уважи исканията по установителния иск съответно
до размера на 404,45 лева за главницата, като за горницата до претендираните
504,48 лева бъде отхвърлен, и до размера на 109,55 лева за закъснителната лихва
за периода 20.08.2008г. до 29.09.2010г.
При това положение съдът намира, че задължението
- предмет на заповед № 369 от 30.09.2010г. за изпълнение, издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 00479/2010г.
по описа на ГТРС, е валидно възникнало и обвързва ответника И.Д.Х.. Горното
обуславя извода, че предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е частично основателен. До
установените по-горе размери исковете се явяват доказани и следва да бъде
признато за установено по отношение на И.Д.Х., че дължи на „БНП П.П.Ф.”ЕАД следните
суми: сумата 404,45 лева главница, представляваща стойност на неизплатените
месечни вноски по договор PLUS-01121390 от 22.11.2007г. за
паричен кредит; сумата 109,55 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 20.08.2008г. до 29.09.2010г.; законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.09.2010г.,
до пълното изплащане.
При този изход на
делото следва да се приеме за установено и че ответникът дължи на ищеца
разноски по заповедното производство съразмерно на уважената в исковото
производство част от претенциите. По заповедното производството ищецът е
направил разноски в размер от 125 лева, като следва да се приеме, че от тях съразмерно
с уважената част от исковете ответникът му дължи 104,64 лева. Над посочения до
пълния предявен размер от 125 лева исковата претенция следва да се отхвърли
като неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 171,61
лева разноски по настоящото производство по реда на чл.422 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим
от гореизложеното, съдът на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО вземането на „БНП П.П.Ф.”ЕАД
със седалище и адрес на управление: град С., район „М.”, ж.к.”М. 4”, Б.П. „С.”,
бл.14, ЕИК *********, представлявано от Л.Л.П., изпълнителен директор, срещу И.Д.Х.,
ЕГН ********** ***, в размер на сумата от 404,45 лева, представляваща стойност
на неизплатените месечни вноски по договор PLUS-01121390 от 22.11.2007г. за паричен кредит, на сумата от 109,55 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
20.08.2008г. до 29.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.09.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 104,64
лева разноски по заповедното производството, по което е издадена Заповед № 369
за изпълнене на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.09.2010г. по
ч.гр.дело № 00479/2010г. по описа на ГТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта за признаване
за установено на вземане над уваженото в размер на 404,45 лева, представляваща стойност
на неизплатените месечни вноски по договор PLUS-01121390 от 22.11.2007г. за паричен кредит за горницата до пълния предявен
размер от 504,45 лева, и над уважения размер от 104,64 лева за горницата до 125
лева, представляваща стойност на разноски в заповедното производство, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН И.Д.Х.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП П.П.Ф.”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град С., район „М.”, ж.к.”М.4”, Б.П. „С.”, бл.14, ЕИК *********,
представлявано от Л.Л.П., изпълнителен директор, сумата от 171,61 лева разноски
по делото съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия :